Р
Е Ш Е Н И Е
№
260056
гр.
Провадия, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1594/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, уточнена с молби вх. № 12/02.01.2020 г., вх. № 3805/05.08.2020 г. и
260773/27.04.2021 г., подадена от Л.Г.В. и А.Г.В. - Б. против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Ищците твърдят, че с ответното дружество са
съсобственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с. ****, община ****,
област ****, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-253/30.01.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, а именно:
1. поземлен имот 55470.11.2, област ****,
община ****, с. ****, м. Горните лозя, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1392 кв.м., стар номер 011002, при
граници - 55470.26.346, 55470.11.114, 55470.11.3 и 55470.11.1;
2.
поземлен имот 55470.11.77, област ****, община ****, с. ****, м. Горните лозя,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП
Изоставено трайно насаждение, площ 1209 кв.м., стар номер 011077, при граници -
55470.11.78, 55470.11.383, 55470.11.76 и 55470.11.12;
3.
поземлен имот 55470.5.4, област ****, община ****, с. ****, м. Ташлъка, вид
собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Друг вид
ливада, площ 7097 кв.м., стар номер 005004, при граници - 55470.5.3,
55470.5.22, 55470.5.5, 55470.200.58 и 55470.200.40;
4. поземлен имот 55470.21.7, област ****,
община ****, с. ****, м. Гюней, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 7, НТП Изоставена орна земя, площ 3184 кв.м., стар номер
021007, при граници - 55470.21.407, 55470.21.417, 55470.21.448, 55470.21.6 и
55470.21.5;
5. поземлен имот 55470.28.3, област ****,
община ****, с. ****, м. Трифонов блок, вид собств. съсобственост, вид
територия земеделска, категория 7, НТП Нива, площ 6094 кв.м., стар номер 028003,
при граници - 55470.28.206, 55470.28.185, 55470.28.5 и 55470.28.4;
6.
поземлен имот 55470.50.4, област ****, община ****, с. ****, м. Кьопрюляр янъ,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива, площ
8187 кв.м., стар номер 050004, при граници - 55470.50.5, 55470.50.500,
55470.50.1 и 55470.50.498;
7.
Поземлен имот 55470.53.60, област ****, община ****, с. ****, м. Коджа тарла,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 7279 кв.м., стар номер 053060, при граници - 55470.53.42, 55470.53.41,
55470.53.61, 55470.53.655 и 55470.53.59;
8.
поземлен имот 55470.64.11, област ****, община ****, с. ****, м. Филендек, вид
собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Овощна
градина, площ 6369 кв.м., стар номер 064011, при граници - 55470.64.12,
55470.64.13, 55470.64.296, 55470.64.26 и 55470.64.10;
9. поземлен имот 55470.85.6, област ****,
община ****, с. ****, м. Кенар тарла, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 11555 кв.м., стар номер 085006, при
граници - 55470.85.9, 55470.85.827, 55470.85.7, 55470.85.4 и 55470.85.24, и
10. поземлен имот 55470.87.35, област ****,
община ****, с. ****, м. Кузмана, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 5732 кв.м., стар номер 087035, при
граници - 55470.87.36, 55470.87.820, 55470.87.34 и 55470.87.810;
Собствеността придобили по наследство от покойния им наследодател Г.Л.
В.
б.ж. на гр.****,
починал на 06.02.2018 г., който придобил по наследство 1/3 идеална част от имотите от покойният си
баща и наследодател Л. Х. В., б.ж. на гр.****, починал на 27.07.1976 г. и по наследство
1/18 идеални части от имотите от покойният си брат и
наследодател Х.Л.В., б.ж. на гр. ****, починал на 27.08.2008 г.
Едноличният собственик на имотите е
бил дядо им Л. Х. В., б.ж. на гр. ****, починал на 27.07.1976 г. С решение №
108 и № 109 на ПК - ****, имотите били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Л. Х. В. през 2000 година. Излагат, че Л. Х. В. е оставил за
наследници три деца - М.Л.Д., Х.Л.В. и Г.Л. В.. Тримата наследници на Л. Х. В.
са били съсобственици на описаните имоти през 2000 г., като всеки от тях е
придобил по 1/3 идеална част от имотите. Х.Л.В. е починал на 27.08.2008 г.,
като е оставил за наследници съпруга И.П.В., сестра М.Л.В. и брат Г.Л. В..
Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН,
преживялата съпруга на Х.Л.В. е получила по наследство 2/3 от притежаваната от
съпруга си 1/3 идеална част от имотите. По наследство от брат си Х.Л.В., баща им Г.Л. В. е придобил 1/6 идеална част от
притежаваните от брат му 1/3 или общо в размер на 1/18
идеална част от имотите.
Т.е. баща им Г.Л. В. е придобил 1/3 идеална част от имотите по
наследство от баща си и 1/18
идеална част от
имотите по наследство от брат си Х.Л.В.. Общо баща им е притежавал 7/18 от
описаните имоти, а след неговата смърт (на 06.02.2018 г.) и смъртта на майка им
(04.03.2018 г.), двамата ищци са наследници на по 7/36 идеални части от
имотите.
Посочват, че ответното дружество е
придобило идеални части от процесните имоти през 2014 г., като на 17.07.2014 г.
е придобило 1/20 ид. част от имотите по договор за дарение, сключен с А.Д.Д.,
обективиран в нот. акт, вписан под № 75, том IX, дело 1688/18.07.2014 г. на СВ –
Провадия и на същата дата – 17.07.2014 г. е придобило 9/20 ид. части от имотите
по договор за покупко – продажба, сключен с А.Д.Д., обективиран в нот. акт,
вписан под № 76, том IX, дело 1689/18.07.2014 г. на СВ – Провадия. Твърдят, че А.Д.Д. се е разпоредил с идеални части от имотите в
повече от притежаваните от него самия, като в нотариалните актове било описано
удостоверение за отказ от наследство от 1992 г., което според ищците е
неотносимо към възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Уточняват, че Х.Л.В.
и Г.Л. В. са се отказали от наследството на Л. Х. В., който отказ е вписан в
специалната книга на съда под № 74/05.12.1989 г. Именно това удостоверение било
приложено като документ към нотариалните актове, с които А.Д.Д. се е разпоредил в полза на ответника като му е дарил 1/20
ид. части и му е продал 9/20 ид. части
от процесните недвижими имоти. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.
91а от ЗН като счита, че същите се явяват новооткрито наследство по смисъла на
визираната разпоредба, поради което направеният отказ от наследство няма
действие по отношение на процесните имоти. Твърдят, че М.Л.Д., като дъщеря на
общия наследодател Л. Х. В., е притежавала по наследство от същия 1/3 ид. част
от процесните имоти и по наследство от починалия си брат и наследодател Х.Л.В.
– 1/18 ид. част от имотите, тъй като последният е починал на 27.08.2008 г. и е оставил за наследници
съпругата си И.П.В., сестра си М.Л.Д. и брат си Г.Л.
В.. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН преживялата съпруга на Х.Л.В. е получила по наследство 2/3 ид. части от притежаваните
от съпруга ѝ 1/3 ид. части от имотите, поради което по наследство от брат
си Х.Л.В., неговата сестра М.Л.Д. е придобила 1/6 ид. част от притежаваните от
брат ѝ 1/3 ид. част или общо 1/18 ид.част от имотите. Т.е. М.Л.Д. е
придобила 1/3 ид.част от имотите по наследство от баща си и 1/18 ид. част от имотите
по наследство от брат си. Общо същата е притежавала 7/18 ид.части от процесните
имоти, а след нейната смърт синът
ѝ А.Д.Д., като наследник на майка си е притежавал 7/36 ид. части от
процесните имоти, тъй като е наследил майка си заедно със сестра си М.Д.К.. М.Л.Д.
и брат ѝ Г.Л. В. са притежавали по 7/18 ид. части от процесните имоти, а
съпругата на брат им Х.Л.В. – И.П.В. е притежавала 4/18 ид. части от същите.
Твърди се, че позовавайки се на горепосоченото удостоверение за отказ от
наследство, А.Д.Д. и ответникът са приели, че единствен собственик на
процесните имоти е била М.Л.Д., а след нейната смърт – съсобственици на по 1/2
ид. част от имотите са станали нейните деца и наследници - А.Д.Д. и М.Д.К.,
което според ищците се опровергава от представените писмени доказателства.
Заявяват,
че не е налице споразумение между съсобствениците за разпределение на
ползването на имотите.
Твърдят, че ответното дружество е сключило договор за
аренда на 16.02.2016 г. със свързано лице – „Марина Гардън” ООД, ЕИК *********,
като е прекратило едностранно сключения с предходен наемател договор за наем.
Твърдят също, че ответникът владее целите горепосочени имоти, включително
притежаваните от ищците идеални части, без правно основание. Освен това твърдят, че
ответникът отказвал да напусне притежаваните от тях идеални части от имотите
или да им заплаща обезщетение за ползването, като ищците отправили няколкократни
покани до ответното дружество за заплащане на обезщетение. Към настоящия момент
ответното дружество получавало арендни вноски от арендатора „Марина Гардън” ООД
в по – малък размер от средната арендна цена на землището.
Молят съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответника, че ищците са собственици на по 7/36 ид. части от
процесните имоти и да осъди ответника да им предаде владението на собствените
им идеални части от имотите, които владее без правно основание, а именно - по
7/36 идеални части за всеки от ищците.
Едновременно с така предявения иск, молят съда да осъди
ответника да заплати на ищците сумата в размер на по 1000.00 лева за всеки,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на собствените на
ищците идеални части от имотите (за всеки от ищците по 7/36 ид. части), за
последните пет стопански години, а именно: за стопанските 2014/2015 г.,
2015/2016 г., 2016/2017
г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., след придобиване на идеални части от
имотите от ответника, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата. Претендират разноски.
С влязло в сила определение № 608/16.07.2020 г. исковата
молба е върната и производството по делото е прекратено като недопустимо в
частта по предявения иск за ежемесечно заплащане на всеки един от ищците на
обезщетение в размер на по 20 лева месечно за лишаване от
ползване на съсобствените им недвижими имоти, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда до предаване владението на
притежаваните от тях по 7/36 ид. части върху
имотите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от първо число на
месеца следващ месеца на плащане до окончателното плащане на задължението и при
условията на евентуалност - по 140 лева годишно за всеки от ищците за всяка
стопанска година, считано от стопанската 2019/2020 г. до датата на предаване на
владението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.10 за всяка
стопанска година до датата на плащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба и уточненията към нея. Преписи от посочените
съдебни книжа, ведно с приложенията, са връчени на ответното дружество на
13.02.2020 г. /л. 74, л. 118, л. 143/.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител, поддържат исковата молба и молят за уважаване на исковите
претенции. Представят списъци на разноските и договори за правна защита и
съдействие.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства: решение № 109/21.01.2000 г. на ПК Провадия;
решение № 108/21.02.2000 г. на ПК ****; протокол за въвод във владение на имоти
№ 110/06.03.2000 г. на ПК ****; удостоверение за наследници на Л. Х. В. изх. №
291/25.07.2019 г., издадено от Община ****; нотариален акт от 17.07.2014 г.,
вписан под № 75, т. ІХ, дело № 1688/2014 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225
на НК, с район на действие РС - Провадия; нотариален акт от 17.07.2014 г.,
вписан под № 76, т. ІХ, дело № 1689/2014 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225
на НК, с район на действие РС - Провадия; скица № 15-711137-06.08.2019 г.;
скица № 15-711139-06.08.2019 г.; скица № 15-711146-06.08.2019 г.; скица №
15-711142-06.08.2019 г.; скица № 15-711144-06.08.2019 г.; скица №
15-711149-06.08.2019 г.; скица № 15-711151-06.08.2019 г.; скица №
15-711152-06.08.2019 г.; скица № 15-711154-06.08.2019 г.; скица №
15-711156-06.08.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/28.08.2019
г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/28.08.2019 г.;
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/28.08.2019 г.; удостоверение
за данъчна оценка изх. № **********/28.08.2019 г.; удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/28.08.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/28.08.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/28.08.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/28.08.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/28.08.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/28.08.2019 г.; удостоверение от 10.08.1992 г. /л.131/, се
установява, че с решения № 109/21.01.2000 г. на ПК Провадия и № 108/21.02.2000
г. на ПК **** е възстановена собствеността върху процесните земеделски земи на
наследниците на Л. Х. В., б.ж. на гр. ****. Последният е починал на 27.07.1976
г. и е оставил за свои законни наследници: съпруга А. В. В., починала на
26.09.1988 г., син Г.Л. В., починал на 06.02.2018 г. и оставил за свои
наследници – съпруга С.Г.в., починала на 04.03.2018 г., дъщеря А.Г.В. – Б. и
син Л.Г.В.; син Х.Л.В., починал на 27.08.2008 г. и оставил за свой наследник
съпругата си И.П.В., починала на 15.11.2012 г. и оставила за свои наследници
племенника си Л. В.В.– син на сестра ѝ С.П.В., починала на 19.07.1999 г.,
както и внуците на последната – Р.В.В.и В.В.В., брат си Г.Л. В., починал на
06.02.2018 г. и оставил за свои наследници съпруга С.Г.В., починала на
04.03.2018 г., дъщеря А.Г.В.Б. и син Л.Г.В., както и сестра си М.Л.Д., починала
на 13.09.20212 г. и оставила за свои наследници А.Д.Д. и М.Д.К., наследник на
общия наследодател Л. Х. В. е и дъщеря му М.Л.Д., починала на 13.09.20212 г.
С договор за дарение, обективиран в нот. акт от 17.07.2014 г., вписан
под № 75, т. ІХ, дело № 1688/2014 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК,
с район на действие РС – Провадия А.Д.Д. е дарил 1/20 ид. части от процесните
имоти на ответното дружество „Ксара Трейдинг“
ЕООД, а с договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт от
17.07.2014 г., вписан под № 76, т. ІХ, дело № 1689/2014 г. на нотариус Илко
Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС - Провадия същият е продал 9/20
ид. части от процесните имоти на ответното дружество „Ксара Трейдинг“ ЕООД. От описанието на представените пред
нотариуса документи е видно, че сред тях е и удостоверение за отказ от
наследство , записано в специалната книга на РС – Провадия под № 74 от
05.12.1989 г.
От представените скици на процесните имоти, издадени от СГКК – ****, е
видно, че като техни собственици са посочени „Ксара Трейдинг” ЕООД за 9/20 ид.
части по силата на нот. акт от 17.07.2014 г., вписан под № 76, т. ІХ, дело №
1689/2014 г. от 18.07.2014 г. и за 1/20
ид. част по силата на нот. акт от 17.07.2014 г., вписан под № 75, т. ІХ, дело №
1688/2014 г. от 18.07.2014 г., както и Л. Х. В. за 1/2 ид. част по силата на
решения № 109/21.01.2000 г. на ПК Провадия и № 108/21.02.2000 г. на ПК ****.
Представено е и удостоверение от 10.08.1992
г. /л.131/ за вписани под № 74 от 05.12.1989 г. в специалната книга на РС -
Провадия откази от наследствата на Л. Х.
В. и А. В. В., направени от Х.Л.В. и Г.Л. В..
С уведомление /без дата и данни за получаването му/ „Ксара
Трейдинг“ ЕООД уведомява Кооперация „ЗПК
Единство – с. ****”, съгласно нот. акт № 75, т. ІХ, дело № 1688/2014 г., вх.
рег. № 3428, вписан на 18.07.2014 г. в СВ – Провадия дружеството е придобило от
А.Д.Д., в качеството му на наследник на Л. Х. В., правото на собственост върху
процесните недвижими имоти, като на основание чл. 237 от ЗЗД и чл. 17, ал. 2 от
ЗАЗ, „Ксара Трейдинг“ ЕООД, като
приобретател, встъпва в правата на наемодателя/арендодателя по договора,
сключен с Кооперация „ЗПК Единство – с. ****” и дължимата сума по
наемното/арендно плащане за стопанската 2013/2014 г. следва да бъде преведена
по сметката на дружеството. Освен това Кооперация „ЗПК Единство – с. ****” е
уведомена, че „Ксара Трейдинг“ ЕООД не
желае да продължи срока на договора за наем/аренда, сключен с кооперацията,
като същият се счита за прекратен след изтичане на текущата стопанска година
2013 г. – 2014 г.
По силата на договор за аренда от 16.02.2016 г., сключен между „Ксара
Трейдинг“ ЕООД и „Марина Гардън“ ООД, вписан
под № 48, т. ІІІ, дело № 455/2016 г. /л. 85, л. 144/, процесните земи за
отдадени под аренда за срок от 15 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до
01.10.2030 г. Между страните е уговорено арендно плащане за обработваемите
земеделски земи не по - малко от 15 лв./дка, като по взаимно съгласие на
страните всяка от уговорените арендни вноски може да бъде изплатена и в зърно
/царевица, пшеница, ечемик/ по пазарна цена, по която страните постигнат
споразумение към датата на плащане. Последното се извършва в срок до 3 месеца
след изтичане на съответната стопанска година. Страните са уговорили, че
арендодателят има право на лично ползване на обработваемите земи,
регламентирано с допълнително споразумение, а арендаторът има право да
преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора
или да ги прехвърли на трето лице.
От представеното фирмено досие към 15.09.2018 г. на „Марина Гардън“ ЕООД,
ЕИК ********* е видно, че едноличен собственик на капитала на дружеството е
ответникът „Ксара Трейдинг“ ЕООД.
С писмо от ОД „Земеделие” – **** с изх. № АУ-42-150/26.02.2016 г. Г. в.
е уведомен, че въз основа на заповед № РД 15-17-138 от 01.10.2015 г. имоти №
028003, 050004, 053060, 064011, 085006, 087035, находящи се в землището на с. ****
са разпределени на ЗПК „Единство – с. ****”, като имоти № 005004, 021007,
011002, 011077 са необработваеми. В писмото се посочва още, че за стопанската
2015/2016 г. имоти № 005004, 021007, 011002, 011077, 028003, 050004, 053060, 064011,
085006, 087035 са заявени по чл. 70 от ЗСПЗЗ от „Марина Гардън“ ООД с договори
за наем, като имоти № 005004, 021007, 011002, 011077 са необработваеми.
Посочено е също, че за стопанската 2014/2015 г. имоти № 028003, 050004, 053060,
064011, 085006, 087035 са заявени по чл. 70 от ЗСПЗЗ от ЗПК „Единство – с. ****”
с договори за съвместна обработка. Въз основа на заповед № РД – 14-17-138 от
30.09.2014 г. за землището на с. ****, за стопанската 2014/2015 г. имоти №
028003, 050004, 053060, 064011, 085006, 087035 са разпределени на ЗПК „Единство
– с. ****”, като имоти № 005004, 021007, 011002, 011077 са необработваеми.
С покана от Г. В. до „Марина Гардън“ ООД /л. 25, 104, 87 – идентични
екзепляри/ и покана от Г. В. до „Марина Гардън“ ООД и „Ксара Трейдинг“ ЕООД, с известие
за доставяне до „Ксара Трейдинг“ ЕООД № ИД
PS 9004 0066U6 6 /л.133 и л. 134/,
получено на 01.04.2016 г. С поканата до „Марина Гардън“ ООД е поканено да
заплати на Г. В. обезщетение за ползване на 1/2 ид. част от процесните имоти за
стопанската 2015/20016 г. в размер на 746.23 лева, със срок на плащането до
30.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното
изплащане на обезщетението. С аналогично съдържание е и поканата до „Марина
Гардън“ ООД и „Ксара Трейдинг“ ЕООД, с която двете дружества са поканени да
заплатят на Г. В. обезщетение за ползване на 1/2 ид. част от процесните имоти
за стопанската 2015/20016 г. в размер на 746.23 лева, със срок на плащането до
30.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното
изплащане на обезщетението.
По
делото е представена заповед № РД-20-04-344/01.10.2020 г., издадена от
директора на ОД „Земеделие” – **** /л.130/ за средното рентно плащане
определено от Комисията, назначена със заповед на директора, като съгласно протокол
№ 1 от 05.05.2020 г. за землището на с. ****, ЕКАТТЕ 55470 комисията е
определила средно годишно рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски
култури в размер на 40.00 лв./дка.
По делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвена. Според заключението на вещото лице средната арендна вноска за
процесните земи за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. на
процесните имоти: 55470.11.2, 55470.11.77, 55470.5.4, 55470.21.7, 55470.23.3, 55470.50.4,
55470.53.60, 55470.64.11, 55470.85.6 и 55470.87.35, находящи се в землището на
с. **** /без необработваемите имоти 55470.11.2, 55470.11.77, 55470.5.4,
55470.21.7/ е на стойност 3 210.46 лева, като средната арендна вноска на
7/36 ид.части от процесните имоти е 624.26 лева.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
По иска с правна
квалификация чл. 108 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на
чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на
всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт
върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което
упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се
предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът да е
собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта
да се намира във владение или държане на ответника;
– ответникът
да владее или държи вещта без основание.
Относно обекта на ревандикация:
Категорично се установи
по делото, че в случая се претендира връщане на идеални части от недвижими
имоти, представляващи земеделски земи, описани подробно по-горе, находящи се в
землището на с. ****, община ****, област ****.
По първата предпоставка по чл. 108 от ЗС:
Установява се по делото, че с решения №
109/21.01.2000 г. на ПК Провадия и № 108/21.02.2000 г. на ПК ****, на наследниците на Л. Х. В., б.ж. на гр. ****, починал на 27.07.1976 г.
е било възстановено по реда на
ЗСПЗЗ правото на собственост върху процесните недвижими имоти, представляващи
земеделски земи, находящи се в землището на с. ****, община ****, област ****,
описани подробно по – горе в решението. Цитираните
решения на Поземлените комисии са възпроизвели правното действие на окончателно
възстановяване на правото на собственост върху точно и ясно индивидуализирани
по местоположение, площ и съседи недвижими имоти и представлява годен титул за
собственост, легитимиращ наследниците на собственика на земеделски имоти
отпреди образуването на ТКЗС, към момента на възстановяване на собствеността,
които са децата му М.Л.Д., Х.Л.В. и Г.Л. В.. След смъртта на Х.Л.В., починал на
27.08.2008 г., същият е оставил за свои законни наследници съпругата си И.П.в.,
починала на 15.11.2012 г., сестра си М.Л.Д., починала на 13.09.20212 г. и брат
си Г.Л. В., починал на 06.02.2018 г. /баща на ищците/. Безспорно
се установи, че един от наследниците на наследодателя Л. Х. В., а именно внукът му А.Д.Д., син на неговата дъщеря М.Л.Д., се е разпоредил с 10/20
идеални части от процесните земеделски земи в полза на ответника „Ксара
Трейдинг“ ЕООД, от които с 1/20 ид. части по силата на договор за дарение,
обективиран в нот. акт от 17.07.2014 г., вписан под № 75, т. ІХ, дело №
1688/2014 г. от 18.07.2014 г., на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК с район
на действие РС - Провадия и с 9/20 ид. части по силата на договор за покупко –
продажба, обективиран в нот. акт от 17.07.2014 г., вписан под № 76, т. ІХ, дело
№ 1689/2014 г. от 18.07.2014 г., на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК с
район на действие РС – Провадия. Видно
от приложените по делото нотариални актове е, че във връзка с извършените
сделки, пред нотариуса е било представено удостоверение от 10.08.1992 г.
/л.131/ за вписани под № 74 от 05.12.1989 г. в специалната книга на РС -
Провадия откази от наследствата на Л. Х.
В. и А. В. В., направени от Х.Л.В. и Г.Л. В..
Реституираните земеделски имоти
обаче представляват „новооткрито наследство“, по смисъла на чл. 1 от ЗН, вр. с
чл. 91а от ЗН, на собственика – наследодател Л. Х. В., т.е. наследниците му по закон се легитимират понастоящем, като
собственици на тези имоти, а съгласно т. 2 на ТР №1/1998 г. на ОСГК на ВКС на
РБ, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти,
одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя
– собственик, т.е. в случая кръгът на призованите към наследяване лица и
техните квоти следва да се определи съобразно нормативните разпоредби на
действащия Закон за наследството и приложение ще намерят правилата на чл.
5, ал. 1 и чл.9, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗН.
С оглед представените писмени
доказателства и съобразно правилата на наследяване, съдът приема, че ищците
притежават следните квоти в съсобствеността върху имотите: Л.Г.В. – 7/36 ид. части и А.Г.В. - Б. – 7/36 ид. части, придобити от тях по наследство от общия наследодател Л. Х. В., респ. Х.Л.В., починал на 27.08.2008 г. и Г.Л. В., починал на 06.02.2018 г.
С оглед приетото по-горе за установено,
относно правото на собственост на ищците върху общо 14/36 идеални
части от процесните земи /по 7/36 ид. части за всеки от тях/, то следва, че
сънаследникът А.Д.Д., чието право на собственост също е 7/36 ид. части от
процесните земи се е разпоредил в полза на ответника „Ксара Трейдинг“ ЕООД с не
изцяло свои 10/20 ид. части /или с 18/36 ид. части, т.е с 11/36 ид. части в
повече/ от наследствените имоти, а и с идеални части и на двамата ищци, а
именно с по 1/36 ид. части от притежаваните от тях по 7/36 ид. части от
процесните имоти. Безспорно е, че ответникът „Ксара Трейдинг“ ЕООД е придобил
по дарение 1/20 ид. части и е закупил 9/20 ид. части от имотите от лице, което
не е било собственик на 10/20 ид. части от имотите към момента на двете
сделки, като сделката за продажба на 9/20 ид. части, включваща чуждата част от
имотите няма вещно-прехвърлителен ефект. Съгласно съдебната практика на
действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е
придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик.
Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва
страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на
действителния собственик, а намира приложение принципът, че никой не може да
прехвърли повече права от тези, които притежава.
Предвид всичко изложено, съдът счита,
че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС –
ищците Л.Г.В. и А.Г.В. - Б. са съсобственици на претендираните
недвижими имоти по силата на възстановяване на право на собственост по реда на
ЗСПЗЗ и наследяване, при горепосочените квоти на участие в съсобствеността /Л.Г.В.
– 7/36 ид. части и А.Г.В. - Б. – 7/36 ид. части/.
Относно
наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се
намира във владение или държане на ответника:
Не се спори по делото, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установи, че след сделките именно ответникът
„Ксара Трейдинг“ ЕООД владее имотите.
Ето защо,
съдът приема за доказано, че ответникът „Ксара Трейдинг“ ЕООД осъществява фактическата власт върху претендираните идеални части от
недвижимите имоти, собственост на ищците, поради което е налице и втората
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
По
последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:
Предвид изложеното по – горе обаче, владението
на придобитите от ищците по наследство по 7/36 ид. части от имотите е без
правно основание. По силата на договор за аренда от 16.02.2016 г., сключен
между „Ксара Трейдинг“ ЕООД и „Марина
Гардън“ ООД – понастоящем „Марина Гардън“ ЕООД, едноличен собственик на
капитала на което е ответникът „Ксара Трейдинг“
ЕООД, вписан под № 48, т. ІІІ, дело № 455/2016 г. /л. 85, л. 144/,
процесните земи са отдадени под аренда за срок от 15 стопански години, считано
от 01.10.2015 г. до 01.10.2030 г. Между страните е уговорено арендно плащане за
обработваемите земеделски земи не по - малко от 15 лв./дка, като по взаимно
съгласие на страните всяка от уговорените арендни вноски може да бъде изплатена
и в зърно /царевица, пшеница, ечемик/ по пазарна цена, по която страните
постигнат споразумение към датата на плащане.
На съда е
служебно известно, че е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС
по въпроса: „При
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална
част от съсобствен недвижим имот, може ли съдът да уважи искането за предаване
владението върху претендираната идеална част.“
Решаването на въпроса по
тълкувателното дело е важно за настоящото производство, тъй като предявените
претенции на Л.Г.В. и А.Г.В. - Б. против „Ксара
Трейдинг” ЕООД с правна квалификация чл. 108 от ЗС са именно такива.
Същевременно
с т. 1 от ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
прие, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по
обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, а не във въззивната и
първата инстанция.
Настоящия съдебен състав,
намира, за правилно първото разбиране по въпроса – че съсобственикът
може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху
имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по
отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй
като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право; че при съсобствеността правото на собственост се съпритежава от
отделните съсобственици, като всеки от тях има правото и да владее имота, като
нито един от исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 ЗС не може да
замести защитата на съсобственика, която му дава искът по чл. 108 ЗС –
предаване владението върху идеална част.
По делото не се събраха
доказателства, сочещи, че в полза на ответника съществува основание да упражнява
владение или държане върху претендираните в настоящото производство идеални
части от процесните недвижими имоти.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен. Ответникът следва да
бъде осъден да предаде владението на претендираните идеални части от процесните
недвижими имоти на собствениците им – Л.Г.В. и А.Г.В. – Б..
По иска с правна квалификация чл. 32, ал. 1 от ЗС:
С решение № 12/01.03.2018 г. по г. д. №
1251/2017 г. на ВКС, II г.о. са дадени
разяснения относно действието на договора за аренда, сключен от съсобственик,
който не притежава повече от половината идеални части от общия имот, по
отношение на останалите съсобственици. ВКС е приел, че договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със
стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които
арендаторът става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е
свързано със съществената специфика на земеделската земя - при ползването
/обработването/ тя дава плодове. Поради съществения елемент на този вид договор
- придобиване собствеността върху добивите /чл. 2, ал. 2/, законът дава
специална регулация на отношенията във връзка с плодовете /чл. 2, ал. 2, чл. 10,
ал. 3, чл. 31/. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за
по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на
ползването, но не и за тяхната изключителност.
Така изяснената цел на уредбата на
договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че нормата
на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 07.02.2017
г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС е специална и изключва приложението на общата
норма на чл. 32, ал. 1 от ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и
управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.
Договори за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от
всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не
притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го
приели.
В обобщение ВКС е посочил, че договор
за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия
земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако
същите са го приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се
на дела им част от арендните плащания/.
В случая договорът за аренда от
16.02.2016 г. е сключен от съсобственика „Ксара Трейдинг“ ЕООД,
притежаващ 7/36 ид.части. от процесните имоти, поради което с оглед правилото
на чл. 32, ал. 1 от ЗС е непротивопоставим на ищците, които общо притежават
14/36 ид.части, а заедно със останалите съсобственици – общо 29/36 ид. части.
Не е установено и ищците или техният наследодател Г. В. да са изразили мълчаливо съгласие и да са приели договора
за аренда, получавайки арендните плащания. Напротив, представените писмени
доказателства установяват, че Г. В. е отправил писмена покана до „Ксара Трейдинг“ ЕООД за заплащане на обезщетение за ползване
на 1/2 ид. част от процесните имоти за стопанската 2015/20016 г. в размер на
746.23 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато съсобствена /обща/
вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, то те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е съсобственото имущество да се ползва лично от един от съсобствениците,
като се вземе предвид отдаването му под наем или за ползване от трети лица.
Обстоятелството, че един от съсобствениците ползва общата вещ, само по себе си
дава право на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от
деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича
ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с с
осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата.
Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, претенцията за обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
поискване, същото е получено от другия съсобственик и въпреки това той или
членовете на неговото семейство продължават пряко и непосредствено да си служат
с цялата обща вещ, съобразно предназначението ѝ, за задоволяване на свои
/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентни права на
другия съсобственик.
Съгласно утвърдената съдебна практика /решение № 783/08.04.2011 г. по г. д. № 1286/2009 г. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК и др./, след като веднъж е отправена писмена покана
за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за определен период, за
всеки следващ период не е необходимо да бъде отправяна такава покана. Веднъж отправено,
писменото поискване действа занапред без ограничение във времето до
настъпването на правопогасяващ факт.
При разглеждане на
претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС съдът съобрази и обстоятелството, че в
случая не е установена уговорка между съсобствениците, решение на мнозинството
или установено от съда разпределение на ползването и способа на това
разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС, което не се оспорва от ответника.
Правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да
приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно
с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се
ползва. По делото е представена писмена покана, отправена от наследодателя на
ищците до ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесните
имоти, но няма данни ответникът да му е предоставил част от общата вещ,
съответстваща на дела му или да му е дал възможност на ползва общата вещ заедно
с него. Размерът на обезщетението се
определя в съответствие с наемното възнаграждение /в случая арендно плащане/,
при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик -длъжник
надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Тъй като възмездното предоставяне на общата
вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй
като нормата на чл. 31 от ЗС е специална по отношение на чл. 93 от ЗС – когато
съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове -
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС не намира приложение. По изключение,
каквото е налице в настоящия случай, обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС може да
се претендира само за разликата между уговореното арендно плащане не по – малко
от 15 лв./дка, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик договор за
аренда, и средната рентна вноска, когато първата е по-ниска.
Както вече беше посочено в разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидено, че когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. С решение № 466 от
21.05.2010 г. по г.д. № 4249/2008 г. на ВКС, ІV г.о.,
веднъж отправено, писменото искане се разпростира неограничено във времето
докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Обезщетението се дължи в размер съобразно квотата от съсобствеността на лишения
от ползата от общата вещ, който при промяна на дела му от съсобствеността дължи
отправяне на ново поискване само когато квотата му се е увеличила. Когато
квотата на съсобственика се е увеличила от наследствено правоприемство, наследника на кредитора не дължи отправяне
на ново писмено поискване, тъй като поканата от наследодателя му го ползва.
Ново писмено поискване от лишения от ползите съсобственик при увеличение на
квотата от съсобствеността в резултат на наследствено правоприемство се
дължи само в случаите, когато наследодателят му не е отправил писмено поискване
за обезщетение за своя дял до ползващия общата вещ. По делото не се оспорва, а
и от представените писмени доказателства се установява, че такова писмено
поискване до ответника е отправено от наследодателя на ищците, получено от
ответника на 01.04.2016 г. за стопанската 2015/2016 г.
Според
приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза
средните рентни вноски за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г.
са в размер на 15 лв./дка и следователно не е налице разлика между уговореното
арендно плащане - не по – малко от 15 лв./дка, съобразно сключения от ползващия
имота съсобственик договор за аренда, и средната рентна вноска, при липса на
данни за наличието на постигнато по взаимно съгласие на страните изменение на
уговореното. За стопанската 2018/2019 г. обаче средната рентна вноска е
19лв./дка, т.е. е налице разлика от 4 лв./дка между уговореното с договора
арендно плащане и средната рентна вноска. Представената по делото заповед №
РД-20-04-344/01.10.2020 г., издадена от директора на ОД „Земеделие” – ****
/л.130/ за средното годишно рентно плащане, определено от Комисията, назначена
със заповед на директора за землището на с. ****, ЕКАТТЕ 55470, за отглеждане
на едногодишни полски култури в размер на 40.00 лв./дка. е ирелевантна, тъй
като същата не се отнася за процесните стопански години.
Предвид горното и въз основа на
заключението на вещото лице, ответникът дължи на всеки един от ищците
обезщетение за лишаването им от ползване на
собствените им идеални части от имотите - за всеки от ищците по 7/36 ид. части,
само за
стопанската 2018/2019 г. в рамер на по 30.44 лева /обща обработваема площ от процесните
земеделски земи 39.137дка х 4 лв./дка = 156.55 лв./дка х 7/36 ид. части от
съсобствените имоти/, като до този размер претенцията на всеки от ищците е
основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения
претенциите за осъждане на ответника да им заплати сумата в размер на по 1000
лева за всеки, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на
собествените на ищците идеални части от процесните имоти /за всеки от ищците по
7/36 ид. части/ за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г. и
2017/2018 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а за стопанската
2018/2019 г. претенцията следва да бъде отхвърлена само за разликата от
уважения до претендирания размер от по 1000 лева.
По разноските:
При този изход на делото на ищците се дължат разноски по съразмерност
съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между Л.В. и адвоката, е видно, че страните по
него са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за оказване на
правна защита и съдействие по гр. д. № 1594/2019 г. на РС – Провадия, като няма
данни в какъв размер е уговорено възнаграждение за всеки от предявените искове.
С оглед на това съдът приема, че възнаграждението на адвоката за всеки един от
исковете е по 300 лева. При това положение изчислени по съразмерност на ищеца В.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 301.83 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Според представения договор за правна защита и съдействие, сключен между
А.В. - Б. и адвоката, този ищец също е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева за оказване на правна защита и съдействие по гр. д. №
1594/2019 г. на РС – Провадия, т.е. отново липсва уговорено между страните по
него отделно възнаграждение за всеки един от исковете. С оглед на това съдът
приема, че възнаграждението на адвоката за всеки един от исковете е по 300
лева. Претендират се разноски за внесени държавни такси в размер на 519.55
лева, от които дакументално са установени внесени държавни такси в размер на 514.55
лева, както и разноски за заплатен депозит за вещо лице, като са представени
доказателства за внесен такъв в размер на 300 лева. Така дължимите на ищеца В.
разноски по ревандикационния иск са в размер на 375.36 лева, а по иска по чл.
31, ал. 2 разноските по съразмерност на уважената част от иска възлизат на 6.09
лева ((30.44лв. х 400лв.ДТ+300лв. депозит за в.л.+300лв. за адв.
възнаграждение): 5000лв.)), или общо 381.45 лева.
От страна на ответника разноски по делото не са направени и съответно –
не са претендирани.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 108 от ЗС по отношение на „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район Младост,
ж.к. Трошево, бл. 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4, че Л.Г.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и А.Г.В. – Б., ЕГН **********, с адрес: ***, са собственици, както
следва: Л.Г.В. – на 7/36 ид. части и А.Г.В. – Б. – на 7/36 ид. части от
следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. ****, община ****,
област ****:
1. поземлен имот 55470.11.2,
област ****, община ****, с. ****, м. Горните лозя, вид собств. съсобственост,
вид територия земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1392 кв.м., стар номер
011002, при граници - 55470.26.346, 55470.11.114, 55470.11.3 и 55470.11.1;
2.
поземлен имот 55470.11.77, област ****, община ****, с. ****, м. Горните лозя,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП
Изоставено трайно насаждение, площ 1209 кв.м., стар номер 011077, при граници -
55470.11.78, 55470.11.383, 55470.11.76 и 55470.11.12;
3.
поземлен имот 55470.5.4, област ****, община ****, с. ****, м. Ташлъка, вид
собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Друг вид
ливада, площ 7097 кв.м., стар номер 005004, при граници - 55470.5.3,
55470.5.22, 55470.5.5, 55470.200.58 и 55470.200.40;
4. поземлен имот 55470.21.7, област ****,
община ****, с. ****, м. Гюней, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 7, НТП Изоставена орна земя, площ 3184 кв.м., стар номер
021007, при граници - 55470.21.407, 55470.21.417, 55470.21.448, 55470.21.6 и
55470.21.5;
5. поземлен имот
55470.28.3, област ****, община ****, с. ****, м. Трифонов блок, вид собств.
съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Нива, площ 6094
кв.м., стар номер 028003, при граници - 55470.28.206, 55470.28.185, 55470.28.5
и 55470.28.4;
6.
поземлен имот 55470.50.4, област ****, община ****, с. ****, м. Кьопрюляр янъ,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 8187 кв.м., стар номер 050004, при граници - 55470.50.5, 55470.50.500,
55470.50.1 и 55470.50.498;
7.
Поземлен имот 55470.53.60, област ****, община ****, с. ****, м. Коджа тарла,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 7279 кв.м., стар номер 053060, при граници - 55470.53.42, 55470.53.41,
55470.53.61, 55470.53.655 и 55470.53.59;
8.
поземлен имот 55470.64.11, област ****, община ****, с. ****, м. Филендек, вид
собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Овощна
градина, площ 6369 кв.м., стар номер 064011, при граници - 55470.64.12,
55470.64.13, 55470.64.296, 55470.64.26 и 55470.64.10;
9.
поземлен имот 55470.85.6, област ****, община ****, с. ****, м. Кенар тарла,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 11555 кв.м., стар номер 085006, при граници - 55470.85.9, 55470.85.827,
55470.85.7, 55470.85.4 и 55470.85.24, и
10. поземлен имот 55470.87.35, област ****,
община ****, с. ****, м. Кузмана, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 5732 кв.м., стар номер 087035, при
граници - 55470.87.36, 55470.87.820, 55470.87.34 и 55470.87.810.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район
Младост, ж.к. Трошево, бл. 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4 да предаде на Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Г.В. – Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** неоснователно владените от него техни собствени,
както следва: Л.Г.В. – 7/36 ид. части и А.Г.В. – Б. – 7/36 ид. части от следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с. ****, община ****, област ****:
1. поземлен имот 55470.11.2,
област ****, община ****, с. ****, м. Горните лозя, вид собств. съсобственост,
вид територия земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1392 кв.м., стар номер
011002, при граници - 55470.26.346, 55470.11.114, 55470.11.3 и 55470.11.1;
2.
поземлен имот 55470.11.77, област ****, община ****, с. ****, м. Горните лозя,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП
Изоставено трайно насаждение, площ 1209 кв.м., стар номер 011077, при граници -
55470.11.78, 55470.11.383, 55470.11.76 и 55470.11.12;
3.
поземлен имот 55470.5.4, област ****, община ****, с. ****, м. Ташлъка, вид собств.
съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Друг вид ливада, площ
7097 кв.м., стар номер 005004, при граници - 55470.5.3, 55470.5.22, 55470.5.5,
55470.200.58 и 55470.200.40;
4. поземлен имот 55470.21.7, област ****,
община ****, с. ****, м. Гюней, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 7, НТП Изоставена орна земя, площ 3184 кв.м., стар номер
021007, при граници - 55470.21.407, 55470.21.417, 55470.21.448, 55470.21.6 и
55470.21.5;
5. поземлен имот
55470.28.3, област ****, община ****, с. ****, м. Трифонов блок, вид собств.
съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Нива, площ 6094
кв.м., стар номер 028003, при граници - 55470.28.206, 55470.28.185, 55470.28.5
и 55470.28.4;
6.
поземлен имот 55470.50.4, област ****, община ****, с. ****, м. Кьопрюляр янъ,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 8187 кв.м., стар номер 050004, при граници - 55470.50.5, 55470.50.500, 55470.50.1
и 55470.50.498;
7.
Поземлен имот 55470.53.60, област ****, община ****, с. ****, м. Коджа тарла,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 7279 кв.м., стар номер 053060, при граници - 55470.53.42, 55470.53.41,
55470.53.61, 55470.53.655 и 55470.53.59;
8.
поземлен имот 55470.64.11, област ****, община ****, с. ****, м. Филендек, вид
собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Овощна
градина, площ 6369 кв.м., стар номер 064011, при граници - 55470.64.12,
55470.64.13, 55470.64.296, 55470.64.26 и 55470.64.10;
9.
поземлен имот 55470.85.6, област ****, община ****, с. ****, м. Кенар тарла,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 11555 кв.м., стар номер 085006, при граници - 55470.85.9, 55470.85.827,
55470.85.7, 55470.85.4 и 55470.85.24, и
10. поземлен имот 55470.87.35, област ****,
община ****, с. ****, м. Кузмана, вид собств. съсобственост, вид територия
земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 5732 кв.м., стар номер 087035, при
граници - 55470.87.36, 55470.87.820, 55470.87.34 и 55470.87.810.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от Л.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, район Младост, ж.к. Трошево, бл. 55,
вх. 3, ет. 1, ап. 4 за осъждане на „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Л.Г.В., ЕГН ********** обезщетение за лишаването му от
ползване на собствените на ищеца 7/36 идеални части от имотите по 1000 лева за
всяка от стопанските години, а именно: за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, район Младост, ж.к. Трошево, бл. 55,
вх. 3, ет. 1, ап. 4 да заплати на Л.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за лишаването му от ползване на
собствените на ищеца 7/36 идеални части от имотите в размер на 30.44 лева
/тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/ за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения
до претендирания размер от 1000 лева за същата стопанска година, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от А.Г.В.
– Б., ЕГН **********, с адрес: *** против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, район Младост, ж.к. Трошево, бл. 55,
вх. 3, ет. 1, ап. 4 за осъждане на „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на А.Г.В. – Б., ЕГН ********** обезщетение за лишаването
ѝ от ползване на собствените на ищеца 7/36 идеални части от имотите по
1000 лева за всяка от стопанските години, а именно: за стопанските 2014/2015 г.,
2015/2016 г., 2016/2017
г., 2017/2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС „Ксара
Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, район Младост, ж.к. Трошево, бл. 55, вх. 3, ет.
1, ап. 4 да заплати на А.Г.В. – Б., ЕГН **********,
с адрес: *** обезщетение за лишаването ѝ от ползване на собствените на
ищеца 7/36 идеални части от имотите в размер на 30.44 лева /тридесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения
до претендирания размер от 1000 лева за същата стопанска година, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ксара Трейдинг” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район Младост, ж.к. Трошево, бл. 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4
да заплати на Л.Г.В., ЕГН **********, с
адрес: *** направените разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на 301.83 лева /триста и един лева и осемдесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ксара Трейдинг” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район Младост, ж.к. Трошево, бл. 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4
да заплати на А.Г.В. – Б., ЕГН **********,
с адрес: *** направените разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на 381.45 лева /триста и осемдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА
шестмесечен срок на ищците – Л.Г.В. и А.Г.В. – Б., считано
от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба
по вписванията Провадия.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС – ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: