РЕШЕНИЕ
№ 18539
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110122052 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от К. С. Д. срещу
„К.Г. БГ“ ООД за заплащане (след допуснато изменение на иска по размер по
реда на чл. 214 от ГПК) на сумата 2,00 лева, представляваща част от парично
вземане в общ размер от 335,00 лева - платена при липса на основание-нищожен
Договор за поръчителство (за предоставяне на гаранция)
№**********/02.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 11.06.2025
г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Ответникът
признава иска и твърди, че на 08.07.2025 г. е заплатил претендираната сума,
ведно с законната лихва. Настоява адвокатското възнаграждение на насрещната
страна да бъде определено според фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На осн. чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, приети са за безспорни и ненуждаещи
от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на спорното
материално право по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, предмет на предявения частичен
иск, както и че на 08.07.2025 г. ответникът е заплатил претендираната
първоначално сума от 1,00 лев, ведно с законната лихва от подаване на искова
молба до датата на плащането.
Ищецът не прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 237
от ГПК. С молба от 15.09.2025 г. заявява увеличаване на размера на частичния
1
иск, като претендира 2,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ
размер от 335,00 лева, който ответникът признава.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че сключения
между страните Договор за предоставяне на гаранция №**********/02.12.2023 г.
е прогласен за нищожен, съгласно влязло в сила Решение №1993/07.02.2025 г. по
гр. дело №30672/2024 г. по описа на СРС.
Ответникът представя платежно нареждане от 08.07.2025 г. за платени
2,00 лева по банковата сметка на ищцата, с основание на плащане номера на
настоящото гр. дело и „възстан. на суми“.
С искова молба е заявена акцесорната претенция за законна мораторна
лихва върху предявеното главно вземане за сумата 1,00 лев. За периода от датата
на подаване на искова молба -15.04.2025 г. до датата на плащането 08.07.2025 г.,
съдът след прилагане на служебен лихвен калкулатор и съобразно правомощието
по чл. 162 от ГПК определя, че върху главница от 1,00 лев законната мораторна
лихва, която ответникът дължи като последица от основателност на иска е
сумата 0,03 лв. С извършеното в хода на процеса плащане ответникът е погасил
изцяло първоначално заявената претенция, ведно с поисканата лихва – сумата
общо 1,03 лв., а разликата от 0,97 лв. следва да се отнесе за погасяване на
увеличения размер на иска, доколкото до края на съдебно дирене не се твърди и
не се доказва погасяването му в пълен размер. Ето защо предявеният частичен
иск се явява основателен по размер за сумата 0,03 лв., а за останалата част
подлежи на отхвърляне поради плащане в хода на процеса. Съдът отчита, че
едва с увеличението на иска става, размерът му е предмет на спора и от момента
на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част – решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. по описа на ВКС, I т. о. Поради това се дължи лихва върху
увеличения размер на иска от 15.09.2025 г. – датата на подаването на молбата по
чл. 214 от ГПК, до й окончателното плащане.
Признанието на частичния иск е изявление на ответника по отношение на
иска така, както е предявен, и то не е равнозначно на признание на общото
парично вземане, на което ищецът се позовава, че притежава, за да обоснове
претенцията си. Следва да се посочи, че в случай на решение при признание на
частичния иск това не е равнозначно на признание на оставащия непредявен
размер на вземането. Ето защо са необосновани доводите на ищеца, че
признанието само на първоначално предявения размер на частичния иск не
поражда правни последици, доколкото не касаело и общото право на парично
вземане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати сторените от ищеца съдебни разноски за 50,00 лв. - платена
държавна такса.
По реда на чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА е заявена разноска за
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на Е.а.д. „Д. М.“.
Съдът определя възнаграждението и при упражняване на това правомощие
служебно констатира, че в производството по гр. дело №30672/2024 г. по описа
на СРС, по което е постановено Решение №1993/07.02.2025 г. относно
недействителността на процесния договоро, който правнорелевантен факт е част
от предмета на доказване по настоящото дело, ищцата Д. е представила договор
за правна защита и съдействие с идентично съдържание на този, който
представен в настоящото дело. Ищецът, при условията на правна защита по чл.
38 от ЗА, предоставена от адв. М., е образувал срещу ответното дружество двете
дела, възнаграждението се претендира по един и същ договор за правна защита и
съдействие, което налага да се определи едно общо възнаграждение на адвоката
- сумата 300лв, особено, предвид че правната защита на ищеца не касае
2
самостоятелно възникнали облигационни правоотношения по сключени с
ответника договори за потребителски кредит. Съобразно защитавания
материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да се извършат от адвоката по делото, с оглед на липсата на
фактическата и правна сложност на спора, без явяване в съдебно заседание,
съдът приема, че необходима и разумна разноска за адвокат за настоящото
производство е сумата 60,00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Г. БГ“ ООД, с ЕИК:**********, да заплати на К. С. Д., с
ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I, сумата 0,03 лева,
представляваща част от парично вземане в общ размер 335,00 лева - платена при
липса на основание-нищожен Договор за предоставяне на гаранция
№**********/02.12.2023 г., ведно със законната лихва от 15.09.2025 г. до
окончателното й изплащане; като иска над уважения размер от 0,03 лева до
пълния предявен размер от 2,00 лева, представляваща част от парично вземане в
общ размер 335,00 лева, ведно със законната лихва в размер на 0,03 лв.,
начислена върху сумата 1,00 лева за периода от 15.04.2025 г. до 08.07.2025 г.,
поради извършено в хода на процеса плащане от „К.Г. БГ“ ООД – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „К.Г. БГ“ ООД, с ЕИК:**********, да заплати на К. С. Д., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК, сумата 50,00 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „К.Г. БГ“ ООД, с ЕИК:**********, да заплати на Е.а.д. „Д.
М.“, Булстат: **********, адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 60,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „К.Г. БГ“ ООД на К. С. Д.
по банкова сметка №IBAN:**********.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „К.Г. БГ“ ООД на Е.а.д. „Д.
М.“ по банкова сметка №IBAN:************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3