№ 16984
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110171056 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова
молба на *****************, ЕИК: **********, със съдебен
адрес: *******************************, с която срещу
*****************, ЕИК: *************, с адрес:
*********************, е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 7 000 лв.,
придявена като частична от сумата в размер на 25,000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от неизпълнението на договор за инвестиционен
банков кредит № 2139 от 28.02.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.01.2021г. до окончателното плащане на
вземането, който иск е предявен като частичен от сума в
1
размер на 25 000 лв.
Ищецът извежда претендираното право с твърдения, че
на 28.02.2013г. между страните е сключен договор за
инвестиционен банков кредит № 2139, по силата на който
ответникът се задължил да му предостави сумата от 50 000
лв. на два транша с краен срок за усвояване до 27.08.2013г.
и съгласно условията по процесната сделка. Описва, че
целта на кредитирането била за извършване на ремонтни
дейности в кравеферма в с. С. и за закупуване на
млекодайни крави, като било уговорено отпуснатата сума
да се погаси на 119 равни месечни погасителни вноски в
размер на 417 лв. и краен срок за издължаване 20.02.2023г.
Сочи, че усвоила сума от 20 000 лв., с която били
извършени строително монтажни работи, предварително
съгласувани и осъществени под ръководството на
служители на банката. Отбелязва, че от първия транш на
стойност от 25 000 лв. за застраховка и карти била
разпределени 5 000 лв. Поддържа, че след ремонтните
дейности поискала от ръководството на ответното
дружество да бъде разрешено усвояването на втория
транш от кредита. Твърди, че получил отказ без обосновани
обяснения, въпреки че изпълнявал стриктно указанията на
банката, изразходвал отпуснатата сума по предназначение,
нямал образувани изпълнителни дела и нямало индикации
да е в затруднено финансово положение. Излага, че на
08.06.2015г. получил нотариална покана, с която кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем за сумите от 22 979,94
2
лв. – главница и 4329,46 лв. – лихви, като впоследствие
било образувано и изпълнително дело № 222/2015г. по описа
на ЧСИ Н.Н. за принудителното събиране на тези суми.
Инвокира доводи, че ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по т. 10.4 и т. 10.5 от договора за кредит,
което довело до неправилно становище за финансовото
състояние на дружеството кредитополучател и до
невъзможност да ползва втория транш от кредита.
Поддържа, че вследствие на това неизпълнение е претърпял
имуществени вреди под формата на загуби, които
съразмерява с дължимите суми по изп. д. № 222/2015г. по
описа на ЧСИ Н.Н.. Моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът *****************,
редовно призован, се представлява от адвокат М., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът *****************,
редовно призован, се представлява от адвокат Т., която
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като
ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
3
фактическа страна следното:
Няма спор по делото че между *****************, като
кредитодател и *****************, като кредитополучател,
залогодател и обезпечител по смисъла на ЗДФО, чрез
законния му представител Н. Й. Ц. и Н. Й. Ц., като
ипотекарен и солидарен длъжник е сключен договор за
банков инвестиционен кредит № 2139/28.02.2013г. Кредитът
е целеви и с него кредитодателят е отпуснал на
кредитополучателя сума в размер на 50,000 лева за
ремонтни дейности в кравеферма, находяща се в село С.,
община Б., ул. ****************** и за закупуване на
млекодайни кради. Сумата е следвало да бъде върната на
119 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 417
лева, в периода от 20.03.2013г. до 20.01.2023г., на 20.02.2023г.
вноска в размер на 377,00 лева, която дата е и крайният
падеж за погасяване на кредита. Според т. 6.1 от договора
сумата се усвоява, както следва: първи транш от 25 000
лева за довършителни дейности в кравефермата, съответно
според уговореното в т. 6.2 от договора втори транш от
25 000 лева, след представяне на документи за
категоризация на кравефермата в първа група, съгласно
действащите условия на Наредба № 4 от 19.02.2008г. на
Министъра на земеделието. Посочен е и краен срок на
усвояване – на 27.08.2013г. Съгласно уговореното в т. 9,
раздел „Други условия“ кредитополучателят се е задължил
без писменото искане и съгласие от банката да не поема
нови кредитни и лизингови ангажименти, като при
4
неизпълнение на това условия след преглед на всеки шест
месеца за спазването му, надбавката по кредита се
увеличава с 2,00 процентни пункта до крайния срок на
договора. В т.9.2 кредитополучателят се е задължил до два
месеца от датата на договора за кредит да се регистрира в
ДФ „Земеделие“, съгласно действащите нормативни
документи на МЗХ, а съгласно уговореното в т.9.3 от
договора, ежегодно до пълното издължаване на кредита
кредитополучателят представя копие от заявление за
подпомагане от ДФ „Земеделие“, от което да е видно
посочването на сметка в банката – кредитодател за
получаване на сумата от субсидията, като при
неизпълнение и на това условие, след преглед на всеки шест
месеца за спазването му, надбавката по кредита се
увеличава с 2,00 процентни пункта до крайния срок на
договора.
В т. 10.1 от раздел II „Условия по Договора“ страните
уговорили, че кредитът се води, ползва и погасява при
условията на раздел II от договора и ОУ, както и
допълнително установените и посочени по-горе в т.9 от
договора изисквания. Според т.10.2 усвояването на заемната
сума се осъществява в срока по т.6, до определения размер,
съгласно план за усвояване по т.9, в случай, че има
договорен такъв, който следва е и неразделна част от
договора. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да
усвои минимум 10 % от размера на кредита в рамките на 60
дни от подписването на договора, като при неизпълнение на
5
това изискване банката има право да спре временно
усвояването, като в случай, че не бъде постигнато съгласие
между страните относно условията, при които може да
продължи усвояването на кредита, ангажиментът на
банката за изискуемите суми от кредита се прекратява, а за
усвоената част банката определя нов погасителен план и
нов краен срок за издължаване, представляващо
автоматично изменение на т.7 от договора. В т.10.2.1.
страните уговорили, при предоставяне на кредита, като
инвестиционен, в т.ч. за изграждане на точно определен
обект, усвояването на суми по кредита че се разрешава след
предоставяне от кредитополучателя на кредитора на
всички строителни книжа, договори за строителство или
довършителни работи, екзекутивна документация и въобще
всички документи, свързани с изграждането и въвеждането
на обекта, финансиран със средства от кредита в
експлоатация, придружени със съответните
разходооправдателни документи, както и на всички актове,
свързани със строителството, предмет на финансиране.
Сумите по кредита могат да се усвоят срещу представени
обосновки и инвестиционни в т.ч. строителни книжа,
даващи право на изпълнение на съответния етап, както и
за авансово плащане, включително към строителната
компания на която е възложено изграждането на
инвестиционния проект, финансиран със средства от
кредита, в съответствие с подписания договор за
инвестиция/строителство. В т.10.2.1., букви от „а“ до „й“
6
страните уговорили, че строителните фази се финансират
със съответния им транш при представяне на конкретни
документи, последователно посочени. В т.10.4 страните
договорили, че в рамките на срока на усвояване по т.6 от
договора кредиторът задължително извършва минимум
един път на всеки дванадесет месеца анализ на финасовото
състояние на кредитополучателя въз основа на представени
от него ГФО, годишни и текущи счетоводни отчети,
данъчни декларации, в т.ч. по ДДС и други документи,
поискани от кредитора по т.26.1.1, б. „в“ от ОУ. В т.10.5 от
договора страните договорили, че ако след извършване на
финансов анализ оценката на финансовото състояние на
кредитополучателя е негативна, или се установи
неизпълнение на договора, или на друг вид договор с
кредитора, или по ОУ, или по договор за обезпечение,
съответно обстоятелства, поставащи под съмнение
въъзможността да се обслужват задълженията точно и в
срок, Кредиторът определя едностранно нов кредитен
лимит, погасителен план и нов краен срок за издължаване,
представляващи автоматично изменение на т.2 и т.7 от
договора. В тези случаи кредиторът съобщава на
кредитополучателя промените с писмено уведомление,
изпратено на адреса за кореспонденция, съответно по
имейл, депозирано в касета при банката, по факс, или по
друг договорен между страните начин.
От изслушната, включително и повторно ССчЕ се
установява, че първият транш от кредита в размер на 25
7
000 лв. е усвоен на 06.03.2013г. по разплащателна сметка на
ищеца № 70001520875846. След това от тази разплащателна
сметка се извършвали различни разплащания към
доставчици, теглене на пари на каса, внасяне на суми,
погасяване на вноски по кредита и други финансови
транзакции. Вещото лице, след като е извършило анализ на
представените по делото фактури и платежни нареждания е
установило, че някои от представените документи
/фактури/ са свързани с дейността на ЗП Н. Й. Ц..
Издадените фактури на ЗП Н. Й. Ц. са на обща стойност 37
200 лв. Една от тези фактури - № 63/09.03.2013г. на стойност
12 000 лв. е платена от посочената в процесния договор
разплащателна сметка. За периода от 12.03.2013г. до
30.12.2013г., фактурите които са издадени на
***************** са на обща стойност 7 470, 23 лв., в т.ч.
платени фактури по банка и в брой – 5 284, 85 лв. От
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на
09.03.2013г. на името на ЗП Н. Ц. е издадена фактура в
размер на 12 000 лв. за извършено от ******************
СМР – покрив кравеферма. За извършено от
****************** СМР – покрив кравеферма на името на
ЗП Н. Ц. на 11.03.2013г. е издадена фактура на стойност
10200 лв., а на 26.03.2013г. за преведен аванс по договор за
изработка и монтаж на покрив, ЗП Н. Ц. е превела на
******************* сума в размер на 15 000 лв. По делото
са приети фактури, на обща стойност от 37200 лева, както
посочи и самото вещо лице при преразпита му в о.с.з. от
8
13.05.2025г.
Не е спорно също така между страните, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем, доколкото е установено
незаплатено от кредитополучателя задължение по договора
в размер на 22 979,94 лева и на сума в размер на 4953,64
лева за договорна лихва, за периода от 20.07.2013г. до
18.06.2015г., след което в полза на банката е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ от 22.06.2015г. по ч.гр.д. № 2214/2015г. по описа
на РС-Д.. Въз основа на така издаденото в полза на банката
изпълнително основание е издаден изпълнителен лист №
2214/22.06.2015г., и въз основа на който е образувано изп.д.
№ 222/2015г. по описа на ЧСИ Н.Н., с рег. № *** в КЧСИ, с
район а действие, районна на ОС-Д.. От приетото по делото
удостоверение по изп.д. № 222/2015г. се установява, че по
делото на 21.01.2022г. е подадена молба от взискателя
********************, на който ответната банка е
прехвърлила вземането по силата на договор за цесия от
16.12.2019г., в която е признато извънсъдебно плащане на
сума в размер на 25 000 лева.
По делото още в хода на гр.д. № 481/2021г. по описа на
СРС, 30-ти състав е допуснат разпит по делегация пред РС-
Д. на свидетеля К.Н., който в показанията си
възпроизвежда, че през 2013г. е бил ангажиран със
строитерно-монтажни работи в кравеферма, наохдяща се в
с.С., а именно демонтаж на покрив, състоящ се от дървен
9
материал и керемиди, както и монтаж на метални ферми и
ламаринен покрив, като СМР не били довършени поради
нефинансиране.
Това е събрания по делото доказателствен материал,
оттносим към спора и който съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, така предявената претенция за неоснователна. С
оглед предмета на доказване на първо место ищецът
следваше да установи, че между него и ответното дружество
е сключен договор за инвестиционен кредит № 2139 от
28.02.2013г. Това обстоятелство се установи безспорно по
делото, както и се установи от приетата по делото ССчЕ, че
на 06.03.2013г. по разплащателна сметка на ищеца №
70001520875846 е усвоен първият транш, съгласно
договореностите между страните. Следващата
предпоставка за уважаване на иска е установяване от
страна на ищеца, че същият е изпълнил задълженията си
по договора, за да възникне насрещното задължение на
ответната Банка да преведе вторият транш съгласно
договореното - най-късно до 27.08.2013г. в размер на 25 000
лева. В тази връка ищецът не установи по делото да е
изпълнил своите задължения по договора. Съгласно
договора вторият транш следва да бъде разрешен, след
предоставяне от кредитополучателя на кредитора на
всички строителни книжа, договори за строителство или
довършителни работи, екзекутивна документация и въобще
10
всички документи, свързани с изграждането и въвеждането
на обекта, финансиран със средства от кредита в
експлоатация, придружени със съответните
разходооправдателни документи, както и на всички актове,
свързани със строителството, предмет на финассиране.
Сумите по кредита могат да се усвоят срещу представени
обосновки и инвестиционни в т.ч. строителни книжа,
даващи право на изпълнение на съответния етап, както и
за авансово плащане, включително към строителната
компания на която е възложено изграждането на
инвестиционния проект, финансиран със средства от
кредита, в съответствие с подписания договор за
инвестиция/строителство. В т.10.2.1., букви от „а“ до „й“
страните изрично са уговорили, че строителните фази се
финансират със съответния им транш при представяне на
конкретни документи, последователно посочени. Ищецът не
установи, че е представил на кредитора – Банката
горепосочената документация, с която да удостовери
съответно извършените СМР, както и завършеността им на
даден етап. Събраните гласни доказателствени средства
също не установяват изпълнение на това задължение.
Следва да се посочи, че на съответното право на страна по
договора е противопоставимо и задължението й стриктно да
изпълнява договорните клаузи.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е
изпълнило задълженията си по т. 10.4 и т. 10.5 от договора
за кредит, което довело до неправилно становище за
11
финансовото състояние на дружеството кредитополучател и
до невъзможност да ползва втория транш от кредита. В
т.10.4 страните договорили, че в рамките на срока на
усвояване по т.6 от договора кредиторът задължително
извършва минимум един път на всеки дванадесет месеца
анализ на финасовото състояние на кредитополучателя въз
основа на представени от него ГФО, годишни и текущи
счетоводни отчети, данъчни декларации, в т.ч. по ДДС и
други документи, поискани от кредитора по т.26.1.1, б. „в“
от ОУ. В т.10.5 от договора страните договорили, че ако след
извършване на финансов анализ оценката на финансовото
състояние на кредитополучателя е негативна, или се
установи неизпълнение на договора, или на друг вид
договор с кредитора, или по ОУ, или по договор за
обезпечение, съответно обстоятелства, поставащи под
съмнение възможността да се обслужват задълженията
точно и в срок, Кредиторът определя едностранно нов
кредитен лимит, погасителен план и нов краен срок за
издължаване, представляващи автоматично изменение на
т.2 и т.7 от договора. В тази случаи кредиторът съобщава на
кредитополучателя промените с писмено уведомление,
изпратено на адреса за кореспонденция, съответно по
имейл, депозирано в касета при банката, по факс, или по
друг договорен между страните начин. По делото не се
установи, ищецът като кредитополучател да е представил
документи, свързани с финансовото състояние на
дружеството, за извършване на преценката по т.10.4 от
12
договора. Също така ищецът не е представил
доказателства, че е изпълнил и своите задължения по т.6 от
договора - да представи документи за категоризация на
кравефермата, находяща се в с.С. в първа група, съгласно
действащите условия на Наредба № 4/19.02.2008г. на
Министъра на земеделието и храните, както и на
изискването по т.9.3 от договора, за да изпълни банката
насрещното си задължение за превод на втория транш.
Следва да се посочи и че транширането на пълната сума от
50, 000 лева е уговорено в рамките на срок по-малък от
година – от 06.03.2013г. до 27.08.213г., в рамките на който
кредитополучателят не е изпълнил свои основни
задължения по договора, което не се установи по делото,
като не се установи в този срок съгласно уговореното в
т.10.3 ищецът въобще да е отправил искане до кредитора за
отпускане на втория транш по договора. Следва да се
посочи, че уговореното в т.10.4 и т.10.5 е резонна последица
и контролна проверка от кредитора за спазване на
задълженията по договора от страна на кредитополучателя,
но само след отправено искане съгласно уговореното в т.10.3
от раздел II „Условия на договора“ от ищеца –
кредитополучател.
Вместо да изпълни точно и на време задълженията си
по договора, е установено по делото, че кредитополучателя е
в забава за плащания още от 20.07.2013г. до 18.06.2015г.,
именно което е обусловило последващите действия на
кредитора по обявяване на кредита за предсрочно
13
изискуем, снабдяване със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 22.06.2015г. по ч.гр.д.
№ 2214/2015г. по описа на РС-Д., издаване на изпълнителен
лист № 2214/22.06.2015г., и в крайна сметка въз основа на
който е образувано изп.д. № 222/2015г. по описа на ЧСИ
Н.Н., с рег. № *** в КЧСИ, с район а действие, районна на
ОС-Д.. По изложеното така твърдените от ищеца вреди,
възлизащи на платените суми, за които е образувано
изпълнителното дело не се в причинна връзка с
неизпълнение от страна на ответника на договорно
задължение, а в резултат на неизпълнение от страна на
ищеца на основните му задължения по договора - за
месечно издължаване на отпусната сума по кредита.
Уважаването на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 от ЗЗД предполага при
условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи, че е изпълнил своите задължения по договора на
което кореспондира задължението на ответника да изпълни
поетите свои въз основа на възникналото между страните
облигационно правоотношение задължения в качеството му
на кредитодател, и едва тогава ако не изпълни, в причинна
връзка с неизпълнението на поетите задължения за ищеца
да са възникнали вреди под формата на преки имуществени
такива в претендирания от него размер. Както бе посочено
по-горе в конкретиката на случая не се установи ищецът да
е изпълнил своите задължения по договора, не се установи
въобще и неизпълние на задължение на ответната банка по
14
договора, в причинна връзка с което да са възникнали
процесните вреди за ищеца.
По всичко изложено така предявената искова
претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Последният претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3348,00 лева с ДДС, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. са налице доказателства на л.26-28 от
досието по делото. Съдът намира, че така претендираното
възнаграждение не е прекомерно. Принципът заложен в
Наредба № 1/2004г., с измененията на наредбата с ДВ, бр.
14/2025г. за възнаграждения за адвокатска работа е
ориентировъчност на размера на възнагражденията, но в
конкретиката на случая следва да се съобрази основният
принцип на справедлива възмездност на адвокатския труд.
Предвид давността на водене на делото, правната му и
фактическа сложност, съдът намира, че така
претендираното възнаграждение с ДДС не е прекомерно и
следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, Съдът
15
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****************, ЕИК
**********, със съдебен адрес:
******************************* срещу
*****************, ЕИК *************, с адрес:
********************* осъдителен иск с правно основание
чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ за заплащане на сумата от 7 000 лв., предявена като
частична от сумата в размер на 25,000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от неизпълнението на договор за инвестиционен
банков кредит № 2139 от 28.02.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.01.2021г. до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК **********, със съдебен адрес:
******************************* ДА ЗАПЛАТИ на *****************, ЕИК
*************, с адрес: *********************, сумата в размер на 3348,00 лв., деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16