Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.09.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 9476/2019 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 13 293,59 евро (
след допуснато изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК в о.з., проведено на 18.06.2021 г.), като платена без основание, ведно с
дължимата законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане на задължението. С допълнителна искова молба е
предявен и иск с правно основание чл. 124 от ГПК за обявяване нищожност на т. 11.1.1 и
т.11.1.2 от Договора за банков кредит поради неравноправност, евентуално поради
противоречие с добрите нрави.
ИЩЕЦЪТ- Г.В.В., ЕГН **********, чрез адв.
Д.Г.С. - САК, твърди,
че с ответника "У.Б." АД сключили договор за банков кредит № 21- TR
70971704/12.12.2007 г., по силата на който ответникът му предоставил ипотечен
кредит при следните основни параметри: размер на кредита 64 800 евро (шестдесет
и четири хиляди и осемстотин евро); цел: за покупка и ремонт на жилищен имот
(апартамент); годишен лихвен процент по редовен дълг, определен в т. 4 и т.
4.1.а от договора за кредит - 1 м. EURIBOR и надбавка от 1.941 %; срок
на погасяване - 12.12.2042 г., съгласно погасителен план; начин на погасяване -
чрез анюитентни вноски. Излага, че първоначално банката прилагала лихвен
процент, отговарящ на посочените по-горе условия, съгласно т. 4 и т. 4.1.а от
договора за кредит, а именно: годишен лихвен процент (ГЛП ) = БЛП (пазарен
индекс) + надбавка. След това, обаче, банката променила методологията на
изчисляване на лихвата и при определянето й престанала да се съобразява със
стойността на променливия пазарен индекс, който съобразно договора е 1 м. EURIBOR. Сочи, че разпоредбата на т.
11.1.3 от Общите условия към договора предвижда, че "При кредити,
издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи главница и
лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска /
годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения
план се фиксира в размера по т. 4.1.а и не се променя освен когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.
Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера
на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.
4.1.а, определен съгласно предходната точка, съответно размерът на анюитетната
вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един
(един) пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключването на
настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на
настоящата точка. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна
в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за
отпускане на кредит, или по реда, установен в условията по кредити на физически
лица". Сочи, че тази клауза от договора е обявена за нищожна поради
неравноправност с влязло в сила на 28.05.2019 г. съдебно решение №1806 от
14.11.2018 г., постановено по гр. д. № 507/2018 г. на Русенски районен съд, IV
граждански състав, като неравноправна. Съответно намира, че банката няма
основание да променя договорения първоначален лихвен процент за кредита, който предвид неравноправната клауза на
т. 11.1.3 от Общите условия към договора
следва да се определя единствено от договорените компонентни по чл. 4.1а от
договора. Въпреки това банката е събрала и продължава да събира по- висок годишен
лихвен процент в резултат от едностранно изменение на същия от нейна страна,
което е довело до надплащане без основание в размер на 13 293,59 евро. С оглед горното намира, че за него е налице
правен интерес да предяви настоящия иск, като претендира посочената надплатена
сума да му бъде върната като получена без основание, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане. С допълнителната искова
молба иска от съда да обяви за нищожни поради неравноправност и функционално
свързаните с т.11.1.3 от Условията към договора за банков кредит клаузи на т.
11.1.1 и т.11.1.2 от същите условия, като излага подробно становище в подкрепа
на искането си. Евентуално моли съда да признае същите за нищожни поради
противоречие с добрите нрави.
ОТВЕТНИКЪТ- У.Б. АД, ЕИК ********, представлявана от Л.К.Х.и Е.М., действащи
заедно, чрез пълномощника адв. Я.Ч. - Д., САК, оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага, че годишният лихвен процент за издължаване на
кредита с анюитетни вноски е фиксиран
съобразно правилото на т. 11.1.3 от Общите условия към договора, но е дадена
възможност на банката да го измени (увеличи) при посочените в тази разпоредба
условия. Тъй като тези условия са настъпили, банката е взела решение да промени
Общите си условия, считано от 01.12.2008 г., като в разпоредбата на т.9 от тях
е записано, че базовият лихвен процент по кредитите се формира като сбор от
съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита
и периода на олихвяване и премия. Банката може едностранно да променя размера
на премията по реда, установен с общите условия. Предвид това от 01.12.2008 г.
БЛП се формира на база индекс и премия, а последната се определя по решение на
Управителния съвет на банката. Тези промени на общите условия са приети от
кредитополучателя, тъй като на страница първа от процесния Договор, раздел
Първи, озаглавен Предмет и цена на Договора е посочено, че кредитополучателят
се задължава да усвои, ползва и върне кредита ведно с начислените върху него
лихви и комисионни, в съответствие с установеното в Договора и Условията по
кредити на физически лица – ипотечни кредити, с които „Кредитополучателят е
запознат и които приема в редакцията им към всеки един момент от действието на
този Договор". Банката от своя страна уведомява кредитополучателите за
измененията в общите условия като ги разпространява в салоните си и ги
разпространява чрез електронните си канали. Дадена е и възможност на кредитополучателите
да оспорят измененията в общите условия в 14- дневен срок от обявяването им.
Навежда твърдения, с които оспорва
твърденията, че клаузата на т.11.1.3 от Общите условия е неравноправна. Излага,
че няма забрана и не е неравноправна тази част от посочената разпоредба, с
която е фиксиран минимален размер на годишния лихвен процент. Евентуално
твърди, че има право да промени ГЛП по кредита на основание т.11.1.1. и т.
11.1. 2 от Договора. Евентуално навежда, че ГЛП следва да се приема за
фиксиран, ако се приеме, че банката не е имала правото да го изменя и съответно
дължимата сума следва да се определи въз основа на посочения в т. 4.1а ГЛП от
6,75 %. Заявява възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност на
основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено
следното:
По делото е представен договор за банков кредит №
21-ТР 70971704/12.12.2007 г., от които се установява следното:
Ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер
на 64 800 евро със срок за
издължаване до 12.12.2042 г. чрез анюитетни вноски съгласно погасителен план. В
т.4.1 и т.4.1.а от договора е определено, че ГЛП се определя от два компонента
– БЛП, определен съобразно т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически
лица, определен съобразно т.11.1.1 при подписване на договора плюс надбавка.
Посочено е, че в деня на сключване на договора ГЛП е в размер на 6,75 %,
определен от БЛП в размер на 1м. EURIBOR- 4,809% плюс надбавка от
1,941%. Т.10.3 от Условията по кредите на физически лица определя, че за БЛП за
съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от УС на банката
съответно друг оторизиран орган/лице лихвен процент за кредити в съответната
валута, като т.10.3.2 посочва, че за кредити в евро това е едномесечен EURIBOR, равен
на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван в страницата „SOFIBOR“ на REUTERS в 11
ч. българско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се
прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден
на следващия месец, включително. Т.10.4 от Условията предвижда, че този БЛП се
прилага и за ипотечни кредити.
Съобразно т.11.1 от Условия за усвояване и
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора за кредит,
за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихва, изчислявана
при годишна база -365/360 дни – за кредити, издължавани чрез намаляващи
погасителни вноски и 360/360 дни – за кредити, издължавани чрез анюитетни
погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с ГЛП,
формиран от БЛП плюс надбавка, определени в размера по т.4 за съответния период
на олихвяване. Разпоредбата на т.11.1.1. от Условия за усвояване и обслужване
на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора, предвижда, че
приложимия към съответния период на олихвяване от действието на този договор
БЛП по смисъла на т.11.1. по- горе за различните валути и различните кредитни
продукти се определя от управителния съвет на банката или от оторизирани от
него органи и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс, установен в
т.10.3 и т.10.4 от Условията на банката по кредитите на физически лица,
неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е запознат. Кредиторът
уведомява кредитополучателя за определения от УС приложим БЛП към съответния
период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на
интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от
кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата. Съгласно
приетото от кредитополучателя, за получено се счита всяко уведомление,
регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на поставяне на
уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната от него в
банката касета за получаване на банкова поща или изпращането на адреса за
кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
Точка 11.1.2 от Условия за усвояване и обслужване
на кредита и изпълнение на задълженията, част от договора за кредит, предвижда,
че съгласно установеното в т.11.1.1 с промяната на действащия към съответния
период на олихвяване БЛП, определен от УС на банката и/ или оторизиран орган
или лице, лихвените условия по раздел I, т. 4.4 до т.4.5 от настоящия
договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения,
които са задължителни за страните по настоящия договор като кредиторът
уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения. Съгласно приетото от
кредитополучателя за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в
изходящия дневник на банката в досието на кредитополучателя и/или поддържаната
от него касета за получаване на банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция,
посочен в искането за отпускане на кредит.
Правилото на т.11.1.3 от Условия за усвояване и
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията от своя страна установява,
че при кредите, изплащани с анюитетни вноски( еднакви всеки месец, включващи
главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) ГЛП по кредита за съответния лихвен
период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя освен
когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с
1 пункт. Кредитополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения
лихвен период по лихвения план по т.4.1а, определен съгласно предходната точна,
съответно на размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо
сключването на споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от
един пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването на договора
или от размера му, определен след промяна по реда на настоящата точна.
Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен
срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускането на кредита
и/или по реда, установен в Условията за кредити на физически лица.
От представения по делото Протокол №
38/14.10.2008 г. е видно, че УС на
банката е упражнила правата по т.11.1, т.11.1.1, т.11.1.2 и т.11.1.3 от Условия
за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, съставляващи
част от договора за кредит, като е променила едностранно ГЛП по кредита, приемайки,
че същият ще се определя вече от БЛП, който ще е съответния индекс (EUROBOR за
процесния кредит) плюс премия плюс договорената по договора непроменлива
надбавка. Премията се определя от ГОД, а по какви критерии става това и въз
основа на какви компоненти не е установено по делото. Този начин на определяне
на БЛП, като компонент от ГЛП е приет с решение на УС, обективирано и в
протокол № 32 от 21.07.2010 г., а съобразно представените от банката и други
решения на УС е видно, че ГЛП по кредита е увеличаван неколкократно през 2009
г. и 2010 г.
По делото е представено влязло в сила съдебно
решение от 14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 507/2018 г. по описа на
Русенски районен съд, с което в
отношенията между страните по настоящия правен спор разпоредбата на т.11.1.3 от
Условия за усвояване и обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията, част от Договора за кредит е обявена за нищожна
на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП като
неравноправна.
Приета по делото е и съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. Съобразно същото за периода от 11.07.2014 г. до 12.07.2019 г.(
падежната дата до датата на подаване на исковата молба – 17.07.2019 г.) банката
е събрала от ищеца общо сумата от 24 403,66 евро чрез месечните анюитетни
вноски. В таблица №2 от експертизата са посочени стойностите на EURIBOR за
периода от 03.12.2007 г. до 01.07.2019 г., които са използвани от банката при
определяне на възнаградителната лихва в процесния период, като е видно, че стойността
се променя както в посока на увеличение, така и в посока на намаляване, като за
определени периоди достига и отрицателни стойности. Съобразно експертизата така
използваната от
банката стойност на EURIBOR съответства на обявената стойност на 1 -месечния EURIBOR,
обявен от Ройтерс ( както е посочено в договора за банков кредит) и GLOBAL RETES. Вещото лице е
изчислило, че при договорения по т.4 от договора за кредит ГЛП, състоящ се от БЛП, определен от променливия индекс на EURIBOR плюс
непроменлива надбавка в размер на 1.941%, т.е., без да се отчитат направените
след сключването на договора изменения на ГЛП предвид обявената за нищожна
т.11.1.3 от Условия за усвояване и обслужване на кредита
и изпълнение на задълженията, част от Договора за кредит за периода от
11.07.2014 г. до 11.07.2019 г. ищецът е следвало да заплати сумата от
12 874,47 евро чрез анюитетни вноски. В действителност обаче, предвид
направените от банката изменения в ГЛП той е заплатил сумата от 24 403,66
евро или е изплатил в повече 11 529,19 евро. От
заключението на експертизата се установява, че погасителните вноски са били
изплащани от ищеца основно на каса, както и че от представените пред вещото
лице писмени доказателства не може да се установи дали в процесния период
банката е прилагала изменение на ГЛП чрез прибавяне на премия към компонентите,
определящи размера на БЛП. В о.з. вещото лице уточнява, че няма категорични
данни за това прилагана ли е премия при определяне на размера на БЛП, както и в
какъв размер е била тя, но най-вероятно такава е била използвана от банката,
тъй като при проверката се установяват прилагани стойности на БЛП в значително по-висока
стойност от тази на индекса EURIBOR. Вещото лице установява и че
банката и начислявала възнаградителната лихва по кредита съобразно условията на
подписания договор за кредит и общите условия към него. Ако ответникът не беше
изменял ГЛП, а го бе третирал като фиксиран в размер на първоначално посочения
– 6,75%, то общият размер на възнаградителната лихва за периода от 12.12.2008
г. до 12.05.2011 г. щеше да е
10 483,47 евро. В действителност обаче той е начислил лихва за
периода в размер на 9 589,25 евро т.е. налице е разлика в размер на 894,22
евро. За процесния период при използване на фиксиран ГЛП в размер на 6,75 %
дължимата възнаградителна лихва би била в размер на 19 856,11 евро, от
която действително е събрана сумата в размер на 19 801,26 евро или е
налице разлика между дължимото и платеното при тези условия в размер на 54,85
евро. Вещото лице е установило и че в края на 2008 г. нивото на БВП за
Република България в реално изражение е намаляло значително за първи път от
2003 г. В следващите две тримесечия е отчетен силен спад на БВП и е обявено
обективно наличие на рецесия. Макар че ръстът на БВП възвърнал ниските
положителни стойности, предпазливостта към региона и страната са били налице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения установителен иск
за обявяване за нищожни на клаузите на т.11.1.1 и т.11.1.2 от Условия за
усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, част от
Договора за кредит, съдът намира следното:
Посочените клаузи от договора
са систематично и функционално свързани с обявената за нищожна поради
неравноправност клауза на т.11.1.3 от Условията за усвояване и обслужване на
кредита, които са част от процесния договор за кредит и касаят именно
установяване в отношенията между страните на правото на банката едностранно да
променя на ГЛП кредита в посока неговото увеличаване, но не и в посока на
неговото намаляване, когато променливият индекс, на който се базира БЛП, който
е един от компонентите, определящи ГЛП намали своята стойност. Пряката
функционална връзка на тези клаузи с нищожната клауза води до извода, че и те
са неравноправни и съответно нищожни поради неравноправност.( така и решение № 6 от 17.07.2018 г. по
т. д. № 2111/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). В тази връзка следва да се има предвид, че посочените разпоредби от
договора нямат самостоятелно значение без обявената за нищожна клауза на
т.11.1.3 от Условията към договора и не установяват никакви други самостоятелни
права за банката извън тази клауза.
Предвид приетото от съда,
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и съответно двете
клаузи следва да бъдат обявени от съда за нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП
като неравноправни при съобразяване и на влязлото в сила съдебно решение по
отношение на т.11.1.3 от договора.
По предявения иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД съдът намира следното:
С оглед влязлото в сила съдебно
решение, с което клаузата на т.11.1.3 от Условията към договора е приета за
нищожна и съобразно и допълнително обявените за нищожни спомагателни клаузи на
т. 11.1.1 и т. 11.1.2 от Условията с настоящето съдебно решение, следва извода,
че сумите, които ищецът е предоставил на ответника въз основа именно на тези
клаузи са дадени без основание и съответно подлежат на връщане на основание чл.
55 ЗЗД.
По делото е установено, че въз
основа на обявените за нищожни клаузи банката е направила няколко промени на
дължимата от ищеца възнаградителна лихва в процесния период, които съответно не
следва да се взимат предвид при определяне на общо дължимата възнаградителна
лихва по процесния договор за кредит. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че при първоначално договорените
лихвени условия ( ГЛП, състоящ се от
БЛП, определен от променливия индекс на 1-месечния EURIBOR плюс
непроменлива надбавка в размер на 1.941%) ищецът дължи на банката сумата от 12
874,47 евро (главница и лихва чрез анюитетни вноски). В действителност обаче,
предвид направените от банката изменения в ГЛП, той е заплатил сумата от 24
403,66 евро или е изплатил в повече 11 529,19 евро.
Във връзка с горното съдът намира
за изцяло неоснователно възражението на ответника, че ГЛП е фиксиран в размера
по т.4 от Договора на 6,75% освен когато са налице условията за неговото
повишаване. В подписания договор няма уговорка, съобразно която дължимият ГЛП
по кредита да се фиксира в определен размер за целия или за част от периода.
Посочения в т.4 от същия размер на ГЛП касае неговия размер към датата на
сключването и доколкото една от компонентите, въз основа на които се определя
ГЛП, е променлива по своята същност (БЛП, основан на EURIBOR), то следва изводът, че
страните са уговорили променлив ГЛП. Фиксирането на ГЛП е направено само с
т.11.1.3 от Условията към договора, която на първо място е обявена за нищожна с
влязло в сила съдебно решение. На следващо място „фиксирането“ на ГЛП в тази
клауза няма за цел да фиксира ГЛП за определен или за целия период от договора,
а цели единствено да установи, че при намаляване на EURIBOR ГЛП няма да бъде намаляван
съответно т.е. то е част от причината клаузата на т.11.1.3 да бъде обявена за
нищожна, защото дава възможност ГЛП да бъде увеличаван при увеличение на
променливия индекс, на който отчасти се основава, но забранява неговото
намаляване при намаляване стойността на EURIBOR.
Платената в повече сума от
11 529,19 евро е заплатена въз основа на незаконосъобразното едностранно
изменение на възнаградителната лихва по кредита от страна на банката, поради
което следва да бъде върната на ищеца на основание чл. 55 ЗЗД.
Искът, след неговото изменение
по реда на чл. 214 ГПК, е предявен за
сумата от 13 293,59 евро, предвид което следва да бъде частично уважен до
размера от 11 529,19 евро, а в останалата част до 13 293,59 евро следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху уважената част от претенцията
се дължи и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Доколкото осъдителният иск е
приет за частично основателен от съда, то същият следва да разгледа и
направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност. При преценката на това възражение, съдът намира същото за изцяло
неоснователно, поради следните съображения:
Приложимо в случая е правилото
за общата пет годишна давност, тъй като връщането на даденото без основание не представлява периодично плащане,
независимо, че даването е било осъществено през определени периоди от време. Давността за връщането на даденото без
основание започва да тече от датата на даването. Исковата претенция е за
периода от 11.07.2014 г. и предвид датата на подаване на исковата молба-
11.07.2019 г. (съобразно пощенско клеймо) следва да се приеме, че претенцията
не е погасена по давност.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на
направените в хода на делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК както
следва: съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК ищецът твърди да е реализирал разноски в размер на 3050 лв.
адвокатско възнаграждение (1800 лв. за предявяването на установителния иск
и 1250 лв. във връзка с осъдителния
иск), 1040 лв. за държавна такса и 400 лв. за депозит за експертиза.
Представените по делото писмени доказателства установяват, че посочените в
списъка разходи действително са били реализирани.
Съобразно с уважената част от иска ищецът има право на
сумата от 1248,87 лв. деловодни разноски (за
държавна такса и депозит за вещо лице). По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение ответникът е направил възражение за прекомерност,
което съдът следва да разгледа преди да определи каква част от тези разноски
следва да се възложат в полза на ищеца. В тази връзка съдът намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение за предявения осъдителен иск не е
прекомерно съобразно материалния интерес и установеното с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но това заплатено по
отношение на установителния иск е прекомерно и следва да бъде намалено до
размера от 600 лв., предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото по делото е представено съдебно решение,
с което клаузата на т.11.1.3 от Договора за кредит е обявена за нищожна, то не
съществува фактическа и правна сложност във връзка с разрешаването на въпроса
за валидността на функционално свързаните с нея клаузи, предмет на настоящия
иск, поради което не е налице основание да се определя възнаграждение над
минималния размер. Предвид приетото общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се определи на 1850 лв., от които съобразно уважения
размер от иска в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1604,45 лв.
Доколкото предявените искове са частично отхвърлени, то и
ответникът има право на направените от него разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Съобразно представения от него списък по чл. 80 ГПК той е реализирал
разноски както следва:1440 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 400 лв.
разноски за вещо лице. Пропорционално на отхвърлената част от исковете
ответникът има право на сумата от 53,09 лв. деловодни разноски и 191,12 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска
на Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Г.С.
- САК, със съдебен адрес:***, на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП клаузите на т.
11.1.1 и т.11.1.2 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по договор за кредит №21- TR70971704 от 12.12.2007 г., сключен между Г.В.В. и У.Б. АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, У.Б. АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, пл. „********, представлявана от Л.К.Х.и Е.М.,
действащи заедно, чрез пълномощника адв. Я.Ч. - Д., САК, със съдебен адрес: ***, да заплати на Г.В.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Д.Г.С. - САК, със
съдебен адрес:*** сумата от 11 529,19 евро,
представляваща надплатени в полза на банката месечни погасителни вноски в
резултат от увеличение на лихвата по договор за кредит въз основа на неравноправни клаузи- т.11.1.1, т. 11. 1. 2
и т. 11. 1. 3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор за кредит №21- TR70971704 от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до пълния предявен размер от 13 293,59 евро като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, У.Б. АД, ЕИК
********, да заплати на Г.В.В., ЕГН **********, сумата от 1248,87 лв.
деловодни разноски и 1604,45 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г.В.В., ЕГН **********,
да заплати на У.Б. АД, ЕИК ********, сумата от 53,09 лв. деловодни разноски и 191,12
лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :