№ 1046
гр. Плевен, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430101303 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. Р. Н., от гр. ***, ЕГН **********
против К. Г. Б. с ЕГН ********** и АНТ. КР. К. с ЕГН **********, в която се
излага, че ищеца и ответницата К.Б. били съседи. Твърди се, че тя била взела
от него в заем суми в размер на 24 000 лв., които не била върнала. Твърди се
още, че ищеца се снабдил с изпълнителен лист въз основа на подписан от
ответницата К.Б. запис на заповед в производството по гр.д. *** по описа на
***. Сочи се, че за събиране на вземането било образувано изпълнително дело
№ *** Имало и висящо наказателно производство срещу ответницата Б. за
извършена измама и образувано НОХД №*** по описа на ***. Твърди се, че
ответницата К.Б. притежавала недвижим имот - 1/4 ид. част от *** находящ се
на посочен адрес, но в хода на съдебно-изпълнителното производство
възразявала по изнасянето на недвижимия имот на публична продан, тъй като
й бил единствено жилище. Въпреки тези нейни възражения, в края на
м.декември 2019 г. прехвърлила с дарение този имот с н.а. *** г. на нотариус
1
***, на ответницата А.К. ***, като целта била увреждане на ищеца като
кредитор.
При изложените обстоятелства ищеца претендира постановяване на
решение, с което процесния договор за дарение да се обяви за относително
недействителен по отношение на него.
Ответницата К.Б. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, в който се ангажира становище на първо място за недопустимост на
иска, а на следващо място за неговата неоснователност. Оспорва се
качеството на кредитор на ищеца спрямо тази ответница, като се твърди и
погасяване на вземането му по давност.
Ответницата А.К. също е депозирала писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който исковата претенция се оспорва. Оспорва се също качеството
на кредитор на ищеца спрямо ответницата К.Б., както и твърдяното
намерение за увреждане при сключване на договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложените преписи на Определение от 09.08.2007г.,
постановено по ч.гр.д.№*** по описа на *** и издаден въз основа на него
Изпълнителен лист от 28.08.2007г., че по реда на чл.237, б.”е” от ГПК /отм./
ответницата К.Б. е била осъдена да заплати в полза на ищеца Н.Н. сума в
размер на 24 000лв., представляваща задължение по запис на заповед от
10.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2007г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл.64 от ГПК /отм./ да
заплати деловодни разноски в размер на 480лв.
Ищецът е представил в настоящото производство копие на
менителничния ефект, въз основа на който се е снабдил с изпълнителен листа,
а видно от постъпилата справка от ***, ч.гр.д.№*** по описа на същия съд е
унищожено, поради изтичане на срока за съхранението му.
От приложеното копие на изп.д.*** по описа на ЧСИ *** се установява,
че по молба на ищеца Н.Н. е било предприето принудително изпълнение за
2
събиране на вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№*** по описа на ***.
От съдържащите се доказателства в соченото изп.дело се установява, че
на 30.05.2014г. ищеца е депозирал молба, заведена с вх.№826 от същата дата,
с която е заявил искане да бъде връчено на ответницата К.Б. съобщение по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за цедиране на процесното вземане в полза на трето лице.
Приложен е също така Договор за цесия от ***., от който е видно, че
вземането е било прехвърлено в полза на *** Н. Н.. Установява се от
оформеното от съдебния изпълнител съобщение с изх.№1818/***., че
уведомлението за цедиране на вземането не е било връчено на длъжника, т.к.
при извършено посещение на адреса на 09.06.2014г. адресата не е бил открит.
В кориците на изпълнителното дело се съдържа и молба от взискателя с вх.
№***, също съдържаща изявление за прехвърляне на вземането, но към нея
не е приложен договор за цесия. Депозирана е била и молба от взискателя с
вх.№***, към която е приложен договор за цесия, който обаче не е подписан
от сочените в него страни. Със съобщение от 22.11.2019г. съдебния
изпълнител е предприел уведомяване на взискателя и длъжника, че
изпълнителното производство по изп. д.*** е било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От приложеното копие на изп.д.№*** се установява, че след
прекратяване на изп.производство по соченото по-горе дело по описа на
същия съдебен изпълнител, ищеца отново е депозирал молба за образуване на
изпълнително дело за събиране на вземанията, за които му е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№*** по описа на ***.
От данните по сочените изпълнителни дела и съдържащото се в
кориците на последното удостоверение, съставено от съдебния изпълнител е
видно, че към 09.03.2020г. общият размер на непогасените задължения на
длъжника е възлизал на 62 237,55лв., включващ главница, законна лихва,
считано от 03.08.2007г., неолихвяеми вземания, такси и разноски по
изпълнението.
Ответницата К.Б. е приложила копие на съобщение с изх.№*** за
прекратяване на изпълнителното производство по същото на основание
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, от което е видно, че е имало и производство,
3
предхождащо това по изп.д.*** по описа на ЧСИ ***
Приложени са от ответницата К.Б. и копия на обсъдената по-горе молба
на ищеца от 30.05.2014г. до съдебния изпълнител с изявление за прехвърляне
на процесното вземане и оформеното като невръчено съобщение по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, съобщение за прекратяване на производството по изп.д.***, както
и определение от 19.03.2020г. по в.гр.д.№*** по описа на ***, които
документи се съдържат и в кориците на приложените копия на изпълнителни
дела и не установяват различни факти от изложените по-горе. Същото се
отнася и до приложените на л.65-л.67 копия на документи от изп.дело.
Безспорно е между страните, че е водено наказателно производство
срещу ответницата К.Б. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1
от НК, по което обвинение е била оправдана на първа инстанция по НОХД
№*** по описа на *** с присъда от 30.03.2021г., което обстоятелство е
ирелевантно за настоящия спор.
Установява се от приложения препис на нотариален акт за дарение на
недвижим имот ***. на нотариус с рег.***, че на 30.01.2020 ответницата К.Б.
е дарила на своята дъщеря А.К. 1 / 4 ид.ч. от имот, представляващ апартамент
№2, находящ се в *** на първи етаж от жилищна сграда на ***, със застроена
площ от 67,43 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение и съответни
ид.части от общите части на сградата. Останалите приложени документи,
касаещи собствеността върху имота са ирелевантни за решаване на
настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или
друго правно действие/, с която длъжникът го уврежда. Уважаването му
предпоставя наличието на три кумулативно дадени предпоставки:
1.качеството на кредитор по отношение на ищеца; 2.извършването на сделка
от страна на длъжника, която го уврежда, 3. знание у длъжника, а в случай на
възмездна сделка и у третото лице приобретател за увреждане на кредитора с
извършването на сделката.
4
Ищецът основава качеството си на кредитор на издадения му на
28.08.2007г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№*** по описа на ***, въз основа на
запис на заповед от 10.05.2007г.
Съдът счита, че този изпълнителен титул установява качеството на
кредитор на ищеца по отношение на ответницата К.Б., което е първата от
предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Налице е вземане,
конкретно посочено по основание и размер в представения изпълнителен
лист, което вземане макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо, за
успешното провеждане на Павловия иск не е необходимо то да бъде ликвидно
и изискуемо, а само удостоверено с изпълнителен лист, което в случая е
сторено.
Ответниците са заявили в писмените си отговори оспорване на
вземането на ищеца с твърдения, че записа на заповед, въз основа на който
кредитора се е снабдил с изпълнителен лист не е бил подписан от сочения в
него издател, както и че вземанията са погасени по давност. Тези възражения
се явяват недопустими в настоящото производство. Съгласно постановките по
т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017
г., ОСГТК, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо
него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е
предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не
е изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
(предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а
потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда -
правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на
делото единствено когато Павловия иск е обективно съединен с иск за
вземането). В тези случаи съдът може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При такова разбиране,
отричането на вземането на кредитора може да бъде предявено единствено по
исков ред в друго самостоятелно производство, а не и с възражение в
производство по чл.135 от ЗЗД (в този смисъл е и възприетото в Определение
№612 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр.д.№1199/2019г., ІІІ г.о.).
5
Съдът обсъди възражението на ответниците, че ищеца е изгубил
качеството на кредитор, т.к. е цедирал вземането си по процесния
изпълнителен лист в полза на трето за спора лице, но го намира за
неоснователно. Установи се от приложените копия на изпълнителни дела, че
в хода на воденото такова под *** по описа на ЧСИ ***ищеца е представил
към молба от 30.05.2014г. Договор за цесия от ***., сключен с *** Н. Н. и
имащ за предмет вземанията по издадения му изпълнителен лист по ч.гр.д.
№*** по описа на ***. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, за
да има действие цесията спрямо длъжника и третите лица, следва да е
съобщена на длъжника и то единствено съобщението, извършено от
предишния кредитор или по негово пълномощие има правна стойност. В
случая кредитора е предприел уведомяване на длъжника през м.юни 2014г.,
което не е било извършено успешно и не е породило целените последици.
Впоследствие и до завеждане на настоящото дело не се установиха подобни
действия на кредитора и свързано с тях надлежно уведомяване на ответницата
К.Б. за извършената цесия, поради което не може да се приеме, че сключения
договор от ***. има действие спрямо нея и третите лица. Той има правна
стойност единствено в отношенията между цедента и цесионера и това не се
променя от факта на узнаване за договора от страна на длъжника по начин,
който е различен от установения с нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД -
уведомяване от страна на предишния кредитор.
Съдът счита, че е налице и втората от посочените по-горе предпоставки
за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно увреждане на кредитора от
процесната сделка. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия
състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че
чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. В случая, с атакуваното дарение длъжника К.Б. е
намалила имуществото си и поради безвъзмездния характер на сделката, в
патримониума й не са постъпили никакви имуществени блага. Поради това
със сделката несъмнено се уврежда кредитора.
Съдът счита, че следва да се приеме и наличието на знание у
ответницата А.К. за увреждането. Както приема съдебната практика,
длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникне на кредиторовото вземане (Решение № 18 от
6
4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК). За да се приеме
знание за увреждането в случая е достатъчно, че процесната сделка е била
извършена след възникване на вземането на ищеца.
Доколкото се касае за безвъзмездна сделка, съдът не изследва
наличието на знание за увреждането у третото лице приобретател.
Независимо от това, дори и при възмездни сделки знанието се предполага,
ако приобретателя е низходящ на длъжника, както е в случая.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките за
уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, поради което следва да
бъде обявен за недействителен по отношение на ищеца сключеният между
ответниците договор за дарение, обективиран в нот.акт *** на нотариус с
рег.***.
Съдът не присъжда разноски в полза на ищеца, т.к. такива не са
претендирани с исковата молба, както и до приключване на производството
пред първоинстанционния съд. Разноски по правилото на чл.78 от ГПК могат
да бъдат присъждани единствено при заявено в горепосочения срок искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135 от ЗЗД, по
отношение на Н. Р. Н. с ЕГН **********, от *** ***, ***, ДОГОВОР ЗА
ДАРЕНИЕ на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ***. на нотариус
*** с рег.***, сключен между К. Г. Б. с ЕГН **********, като дарител и АНТ.
КР. К. с ЕГН **********, като надарен, по силата на който К. Г. Б. дарява на
дъщеря си АНТ. КР. К. собствената си 1 / 4 ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно: Апартамент *** от жилищна сграда, находяща се на *** в *** който
апартамент се състои от стая, хол, кухня-столова, бокс, серв.пом. и е със
застроена площ 67,43кв.м., съставляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ***, с адрес на имота: *** ***, ***, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ 67,43кв.м., съседни самостоятелни обекти в
7
сградата: на същия етаж ***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно с
прилежащото на жилището Избено помещение *** с полезна площ 14,39
кв.м., както и 3,408% ид.части от общите части на сградата, обозначена по
кадастрална схема като Сграда с идентификатор ***, предназначение:
жилищна сграда- многофамилна, и със съответното право на строеж върху
имота, в който е разположена сградата, а именно: Поземлен имот с
идентификатор ***
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Плевенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8