Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………..
18.06.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия Д.Й.
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Й. гр.дело № 16425 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по редовна
и допустима въззивна жалба /вж.
Определение №22679/02.10.2019 г. постановено по
ч.гр.д. №9796/2019 г. относно допустимостта на въззивната жалба, влязло в сила
на 02.10.2019 г. / от ответника М.К.Я., представлявана адв. П.М. срещу решение от 04.12.2015 г., постановено по
гр.д. №12054/2013 г., по описа на СРС, 39 състав, с което е постановено да се издаде
в полза на В.И.В. дубликат на изпълнителен лист от 21.10.2014 г. въз основа на
влязло в сила на 24.09.2014 г. решение № I-39-170 от 18.08.2014 г.,
постановено по гр.д. №2054/2013 г. на СРС, с което М.К.Я., ЕГН: **********,
адрес: *** е осъдена на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД да заплати на В.И.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 13 000 лв., получена без основание с
платежно нареждане от 30.06.2011 г. по банкова сметка ***: *** „А.Б.“ АД, ведно със законната
лихва, считано от 19.03.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
Във
въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Излагат се
твърдения, че ответницата е разбрала за воденото срещу нея производство пог р.д.
№2054/2013 г. на СРС едва с получаване на призовката за явява в открито съдебно
заседание във връзка с молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист.
Поддържа се, че с представеното удостоверение рег. № 4135/19.02.2015 г. от 4
РУ-СДВР за установена липса на „документи от СРС“ не се доказва твърдението на
ищеца за загубване на изпълнителния лист. Сочи се, че издадено удостоверение се
основава на твърдения на страната, а и в същото по много общ начин е посочено,
че са загубени съдебни документи без да е доказано, че изпълнителния лист, на
който се издаване на дубликат е сред същите. Твърди се, че съгласно съдебната
практика загубване на изпълнителения лист се презюмира, когато дълъг период от
време не е образувано изпълнително производство, каквато хипотеза не е налице в
случая. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата В.В. не е депозирал отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
ответника по жалбата В. е бил представляван от редовно упълномощения адв. П.,
който излага доводи за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че от
представените доказателства се установява загубването на изпълнителния лист.
Поддържа, че ответницата не е доказала частично или пълно изпълнение на
задължението. Иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени данните по делото и взе предвид съдържанието на
въззивната жалба, приема следното:
Съгласно чл. 409, ал.4 ГПК постановеното по молба по
чл.409, ал.1 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист подлежи на
обжалване по общия ред, което означава
приложимост на общия режим за обжалване на решенията, постановявани в исковото
производство. т.е. по реда на Глава двадесета от ГПК „Въззивно обжалване“ - чл. 258 и сл. ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество, обжалваното решение е и правилно, поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по чл.409,
ал.1 ГПК – за издаване на дубликат на изгубен или унищожен изпълнителен лист.
От материалите по делото се установява, че с влязло в
сила на 24.09.2014 г. решение № I-39-170
от 18.08.2014 г., постановено по гр.д. №2054/2013 г. на СРС М.К.Я., ЕГН: **********,
адрес: *** е осъдена на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД да заплати на В.И.В.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 13 000 лв., получена без основание с
платежно нареждане от 30.06.2011 г. по банкова сметка ***: *** „А.Б.“ АД, ведно
със законната лихва, считано от 19.03.2013 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и ответницата е осъдена да заплати разноски в производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 3360,00 лв.. По искане на ищеца В.,
на 06.11.2014 г. му е издаден изпълнителен лист за сумите 13 000 лв. и 3360,00
лв, получен от адв. П..
За да се уважи молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист, следва да се докаже, че 1. изпълнителният лист е издаден и
получен от страната, в чиято полза е постановено решението и от която изхожда
молбата за издаване на дубликат, както и че 2. изпълнителният лист е изгубен
или унищожен, като последните две предпоставки са алтернативни. Тежестта за
установяване в процеса на изгубването или унищожаването на изп. лист се носи от
страната, която иска издаването на дубликат от него. Доказателствените средства
в тази насока не са ограничени от процесуалния закон, т. е. това доказване може
да бъде проведено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства.
В конкретния случай, ищецът в исковото производство и
молител по чл. 409, ал.1 ГПК В.В. е представител удостоверение от 19.02.2015 г.
от 4 РУ-СДВР за подадения от първия
сигнал на 16.02.2015 г. за установена от него на 15.02.2015 г. липса на „мъжки портфейл
със следните документи: свидетелство за управление на МПС, с контролен талон
към него, документи от СРС и други незначителни вещи“, за който сигнал е
заведена преписка № УРИ **********/17/02/2015 г. по описа на 4-то РУ-СДВР. С
представянето на удостоверението се цели доказване на твърдението за изгубване
или кражба на изпълнителния лист.
Съгласно практиката на ВКС, изгубването на първообраза на
изпълнителния лист може да се изразява както в това държателят му да бъде лишен
от владението му вследствие действията на трети лица, така и в незнанието от
молителя на точното местоположение на изпълнителния лист в обитаваните или
владени от него помещения, включително когато самият съдебен изпълнител или
негов служител е предал изпълнителния лист на трето лице, което неоснователно
го задържа и по този начин препятства принудителното изпълнение /Решение №
45/08.07.15 г. на ВКС по гр. д. № 2585/14 г., IV г.о. /.
Действително, както е посочено във въззивната жалба, в
трайната съдебна практика е прието, че когато е установено, че изпълнителният
лист е издаден и получен от правоимащия и в продължителен период от време по
този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е
прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за
доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен /в този
смисъл така Решение № 56 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6964/2014 г., II г.
о., ГК, Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I г.
о., ГК, Решение № 134 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2010 г., IV г.
о., ГК/.
В производството по издаване на дубликат на изп. лист молителят
е представил писмено доказателство – удостоверението от полицейските органи, за
подаден сигнал за загубване на „документи от СРС“, за което е образувана
преписка с посочения номер. От представеното удостоверение, действително не се
установява безспорно, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, респ.
откраднат, доколкото изчезналите документи от СРС не са индивидуализирани по
никакъв начин, но същото все пак представлява индиция в подкрепа на твърденията
на молителя.
От друга страна, ответникът /длъжник по изпълнителния
лист/ не е представил доказателства за опровергаване наличието на
предпоставките по чл. 409 ГПК или че има
образувано изпълнително дело; не е релевирано и възражения за погасяване на
дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след съдебното решение за
установяването му, вкл. не е ангажирал
доказателства за плащане, нито за това, че листът е в наличност и че се намира
в държане на подателя на молбата за издаване на дубликат.
Правилата на логиката и възприетото становище в
цитираната по-горе съдебна практика изискват в този случай да бъде прието за
установено, че правоимащият, който не е упражнил правата по листа и вземането
на който не е погасено по друг начин, е изгубил документа.
Основателността на молбата за издаване на дубликат на
изпълнителен лист по чл. 409 ГПК е
преценена от районния съд въз основа на представените по делото доказателства
за издаване и изгубване на оригинала и при правилно разпределена
доказателствена тежест в процеса.
Наведеният за пръв път с молба вх. № 43398/22.05.2020 г. по рег. на
СГС, депозирана във връзка с провеждане на откритото съдебно заседание, довод
за погасяване на вземането по оригиналния изпълнителен лист по давност е
преклудиран и като такъв не подлежи на разглеждане от въззивния съд.
Действително, съгласно посоченото от жалбоподателя Решение № 273 от 8.04.2019
г. на ВКС по гр. д. № 1640/2018 г., IV г. о., ГК длъжника възражения в
производството по чл. 409 от ГПК може да прави възражения, като възможността му
е ограничена само до тези за погасяването на дълга, на обстоятелства, настъпили
след постановяване на изпълнителното основание, като решението по чл. 409, ал.
4 от ГПК се ползва със сила на присъдено нещо само по отношение на тези
обстоятелства в производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист,
.т.е. длъжникът може да направи възражение за погасяване на вземането по
давност след постановяване на решение № I-39-170 от 18.08.2014 г. , постановено
по гр.д. №2054/2013 г. на СРС , но то следва да е навременно направено – със
становището на молбата по чл.409, ал. 1 ГПК, а не в по-късен момент - с
изявление, депозирано в хода на въззивното производство.
Останалите наведени от жалбоподателя доводи за
неправилност на обжалваното решение са неотносими към спора. Доводите за
ненадлежното му уведомяване в исковото производство не подлежат на разглеждане
в настоящото производство, а биха подлежали на обсъждане в производство по реда
на чл. 303 от ГПК. Относно редовността на процедурата по връчване на
обжалваното решението за издаване на дубликат на изпълнителен лист е налице
влязло в сила на 02.10.2019 г. определение 22679/02.10.2019 г. постановено по
ч.гр.д. №9796/2019 г., с което е прието, че действително решението от
04.12.2015 г. не е било редовно връчено на ответника и е отменено разпореждане
за връщане на въззивната жалба като просрочена, с оглед което въззивната жалба
на М.Я. подлежи на разглеждане по същество в настоящото производство.
Тъй като доводите за неправилност на обжалваното решение
наведени във въззивната жалба са неоснователни, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има ответника
по жалбата В.В.. Процесуалния му представител адв. П. е направил искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като
са представени доказателства за заплащане на същата сума / видно от приложения
договор за правна помощ възнаграждението е заплатено в брой и съгласно
указанията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013
год. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС същият служи за разписка/. М.К.Я.
следва да бъде осъдена да заплати на В.И.В. сумата от 300 лв.- разноски във въззивното производство / минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. ДВ бр. 41 от
23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.- действала
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/
Доколкото решението, въз основа на което е бил издаден
първообразният изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване с оглед
цената на разгледания иск по чл. 55 ЗЗД- 13 000 лв., настоящото решение
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК / в този смисъл мотивите към т.2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 04.12.2015 г., постановено по гр.д. №12054/2013 г., по описа на СРС, 39
състав
ОСЪЖДА М.К.Я., ЕГН: **********, адрес:г*** да заплати на В.И.В., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** сумата от 300,00 лв.- разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
му на страните, пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.