Решение по дело №4051/2008 на Районен съд - Русе

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                № 87   

                                          гр.Русе , 02.07.2009 г.

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен  съд IV граждански състав

в публично заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав :

                                                                Председател: В.К.

 

при секретаря В.Ж.  

в присъствието на прокурора ..............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 4051 по описа за 2008 г., за да се произнесе , съобрази следното :

         Производството е по глава ХХVІ от ГПК .

         Ищцата твърди , че с ответника са съпрузи от 26.07.1992 г. и от брака си имат едно дете – Р. Ц. А. , роден на 21.08.1993 г. Семейният им живот не протекъл добре . Съпругът не я зачитал , правил кавги по незначителни поводи , не й помагал в домакинството , допускал майка му да се меси във взаимоотношенията им . На 13.11.2006 г. ответникът поискал тя и детето да напуснат дома му . Тъй като учебната година не била приключила , ищцата се принудила да се премести да живее при сестрата на мъжа си . На 01.07.2007 г. с момчето се установили в гр. Русе в дома на нейната майка .  Твърди , че от раздялата бащата не е участва със средства в издръжката на сина им , нито поддържа контакти с него . Ищцата сочи , че към настоящия момент тя работи в Лондон , където възнамерява да се устрои с детето . Предвид обстоятелството , че отношенията им с ответника са прекъснати от близо три години , счита , че бракът им съществува формално , поради което следва да бъде прекратен с развод по вина на мъжа , да й бъде  предоставено упражняването на родителските права върху детето , за което бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. , считано от годината преди завеждане на делото ,  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска , като му определи режим на лични отношения с момчето всяка първа и трета събота от месеца от 8 до 18 часа и един месец през лятото , когато тя не е в платен годишен отпуск . Не желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище намиращо се в гр.София, собственост на съпруга . Не претендира издръжка на лично основание . Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име . Претендира направените по делото разноски .   

         Ответникът не се явява в съдебно заседание . Назначеният му процесуален представител оспорва предявените искове .

         След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното :

         Страните са сключили граждански брак на 26.07.1992 г. в гр.София с акт № 271 от  същата дата , видно от представеното У-ние за сключен граждански брак № 137033 / 26.07.1992 г. на Общ.НС - ТОА „Сердика” - София , от който имат едно дете – Р. Ц. А. , роден на 21.08.1993 г. ( У-ние за раждане № 088907 / 27.08.1993 г. , издадено въз основа на акт за раждане № 230 от същата дата на Община - ТОА ” Връбница ”- София ) . Представени са доказателства , че понастоящем момчето е ученик в ІХ клас на СОУ ”Васил Левски” – Русе ( Сл.бележка № 930 / 09.10.2008 г. ) .

         Разпитаните по делото свидетелки Ц.Г. и Д.В. , съответно майка и приятелка на ищцата , установяват , че семейният живот на страните не протекъл добре . Ответникът имал проблеми с алкохола и под негово въздействие упражнявал системен психически и физически тормоз над съпругата и детето си . През м.ноември 2006 г. същият изгонил жена си и момчето от апартамента . До завършването на учебната през лятото на 2007 г. те се принудили да живеят при неговата сестра , а впоследствие се установили в гр.Русе в дома на майката на ищцата . Поради финансови затруднения , последната заминала да работи в Лондон . Детето останало при баба си и тя се грижи за него , като издръжката на момчето се осигурява от майката . Двамата контактуват ежедневно чрез интернет . Свидетелките сочат , че от момента на раздялата ответникът не е търсил повече съпругата и детето си , не е давал средства и за издръжка на последното . Според тях мъжът е добре обезпечен , тъй като се занимава с поставяне на теракот и фаянс .  Пред тях ответникът изказвал задоволство от получаваните от него доходи от тази дейност .  В съдебно заседание ищцата е декларирала желанието си с детето да се устроят да живет постоянно в Лондон . Сочи , че там има осигурено жилище и достатъчен доход от 500 паунда месечно , с който може да издръжа себе си и момчето . 

При така установеното , съдът счита , че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен . От събраните в производството доказателства става ясно , че от м.ноември 2006 г. страните не живеят съвместно и не поддържат общност като съпрузи . Разпитаните по делото свидетелки сочат , че поведението на мъжа ставало повод за сериозни конфликти в семейството . Същият упражнявал системен психически и физически тормоз над съпругата си , а впоследствие изгонил нея и детето от дома им . Съдът счита , че следва да цени изнесеното от свидетелките Г. и В. , независимо , че първата от тях е майка , а втората – приятелка на ищцата , тъй като лицата имат преки и непосредствени  впечатления от семейния живот на страните . Не следва да се вземат предвид обаче показанията им в частта за упражнено от мъжа физическо насилие и проблеми с алкохола , тъй като тези основания не са наведени от жената , като довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка . С оглед събраните в производството гласни доказателства , съдът приема , че между страните са изчезнали взаимността , доверието и привързаността . Бракът им е опразнен от съдържание и съществува формално , без да може да се очаква неговото заздравяване , поради което следва да бъде прекратен с развод .

         Вина за настъпилото разстройство на брака има мъжът . Същият системно упражнявал психически тормоз над съпругата си , а впоследствие безпричинно изгонил нея и детето от дома им . По делото безспорно се установява , че близо три години ответникът не контактува със семейството си и не се ангажира по никакъв начин с издръжката на момчето . Това му поведение довело до  разстройството на брачната връзка . По делото не се установяват брачни провинения на жената , а и такива не се сочат от другата страна .

Родителските права върху роденото от брака дете Р. , следва да се предоставят на майката , за която е установено , че е изпълнява пълноценно родителските си задължения , както по време на съвместния живот на съпрузите , така и след фактическата им раздяла . В този смисъл са свидетелските показания , както и констатациите на социалния работник . По делото се установява , че ответникът изгонил детето заедно с майката , а впоследствие не е давал пари за неговата издръжка , нито е потърсил контакти с момчето . Предвид тези обстоятелства , ищцата се явява по-подходящия родител за отглеждането и възпитанието на Р. . Същият при изслушването му в съдебно заседание е изявил желание след развода на страните да остане да живее при майката . Съдът счита , че следва да съобрази това искане . Детето е в достатъчно висока възраст и може реално да прецени при кой от двамата родители би се чувствало по-добре.

На бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето и съдът намира за подходящ предложения от ищцовата страна - всяка първа и трета събота от месеца от 8  до 18 часа и 30 дни през лятото по време , когато майката не е в отпуск . 

Ответникът дължи издръжка на непълнолетното си дете Р. съгласно чл. 82 ал.1 от СК . Същият е роден на 21.08.1993 г. и понастоящем е на 15 години и 10 месеца. От признанията на ищцата в съдебно заседание , неоспорени от другата страна , става ясно , че майката понастоящем работи в  Лондон и получава месечна заплата в размер на 500 паунда . От разпита на свидетелите се установява , че ответникът се издържа от частна дейност – поставяне на теракот и фаянс . Няма данни лицето да страда от някакви заболявания . При това положение , отчитайки и обстоятелството , че ответникът развива посочената дейност в гр.София , където цените на предоставяните от него услуги се заплащат достатъчно добре , съдът приема , че мъжът може да си осигурява месечно средства в размер над средната работна заплата за страната към момента . С оглед нуждите на детето , обусловени от възрастта му, и така приетите финансови възможности на родителите , съдът счита , че те следва да му осигуряват общо месечна издръжка в размер на около 150 лв. От тях бащата трябва да заплаща по 80 лв. , считано от завеждане на исковата молба - 27.10.2008 г. Сумата се дължи със законната лихва за всяка просрочена вноска . По отношение претенцията за заплащане на издръжка за минало време , съдът намира същата за частично основателна . По делото безспорно се установява , че от момента на фактическата раздяла на страните през 2006 г. , бащата не е участвал със средства в издръжката на детето , нито е полагал грижи за него . Съгласн очл.87 от СК тази претенция може да бъде уважена за годината преди завеждане на делото – от 27.10.2007 г. През този период обаче икономическите условия в страната са били различни , както и  възможностите на родителите и нуждите на детото . Ето защо , съдът намира , че за времето 01.01. - 27.10.2008 г. бащата следва да заплати ежемесечна издръжка за сина си в размер на 70 лв. , а за периода -  27.10. - 31.12.2007 г. - по 65 лв. месечно . В останалата част претенцията трябва да се отхвърли .

Съдът не следва да се произнася по въпроса за семейното жилище . Ищцата е напуснала същото и се е устроила жилищно с детето при своята майка . От страна на ответника няма искане за произнасяне от съда по този въпрос.

Основателно е искането на ищцата след развода да носи предбрачното си фамилно име и следва да се уважи .

Разноските и държавната такса по делото следва да се поемат от ответника съгласно разпоредбата на чл.329 от ГПК . Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 65 лв. , като от тази сума трябва да се приспаднат 25 лв. , внесени от ищцата при завеждане на делото , които следва да й се присъдят , както и сумата от 434,50 лв. – разноски за производството . Мъжът дължи по с/ка на РРС и сумата от 149 лв. - държавна такса върху размера на издръжката .

         По изложените съображения , съдът

 

                                      Р Е Ш И:

 

         ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между В.В.А. , ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : гр. Русе , к-с „Балкан”, ет.1, кантора № 104 , чрез адв. М.С. *** , и Ц.Л.А. , ЕГН ********** ***„...” , бл.... , вх.... , ет.... , ап.... , сключен на 27.07.1992 г. в гр.София с акт № 271 от същата дата на Общ.НС-  ТОА „Сердика” - София , поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

         ПРИЗНАВА ,че ВИНА за настъпилото разстройство на брака има МЪЖЪТ.

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Ц. А. , ЕГН ********** , на майката В.В.А. .

         ОПРЕДЕЛЯ на бащата Ц.Л.А. режим на лични отношения с детето Р. всяка първа и трета събота от месеца от 8 часа до 18 часа и 30 дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск .

         ОСЪЖДА Ц.Л.А. , ЕГН ********** *** , да заплати ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете Р. Ц. А. , ЕГН ********** , в размер на 65 (шестдесет и пет) лева за периода 27.10. – 31.12.2007 г. , по 70 лв. (седемдесет ) лева за времето 01.01. – 26.10.2008 г., както и да заплаща за същото лично и със съгласие на неговата майка В.В.А. , ЕГН ********** *** , ежемесечна издръжка в размер на 80 ( осемдесет ) лева , считано от 27.10.2008 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане до настъпването на обстоятелства , водещи до изменение или прекратяване на издръжката , и ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част , като неоснователна .

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – П. .

         ОСЪЖДА Ц.Л.А. , ЕГН ********** ***„....” , бл.... , вх.... , ет.... , ап.... , да заплати на В.В.А. , ЕГН ********** *** , със съдебен адрес : гр. Русе , к-с „Балкан”, ет.1, кантора № 104 , чрез адв. М.С. *** , сумата от 459,50 лв. – разноски по делото .

         ОСЪЖДА Ц.Л.А. , ЕГН ********** ***„...” , бл.... , вх.... , ет.... , ап.... , да заплати 40  лева – допълнителна държавна такса за развода и 149 лв. – държавна такса върху размера на издръжката по с/ка на РРС .

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .      

 

 

                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ : /п/