Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и
втори ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12454 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
164533/30.07.2020г. по гр.д. № 62877 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 125-ти състав:
-
са отхвърлени
исковете на Л.Й.Г., ЕГН ********** и
Д.З.Г., ЕГН ********** срещу Р.Д.З., ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН ********** за прогласяване нищожност поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, привидност
/абсолютна симулация/ и противоречие с добрите нрави на договор за
покупко-продажба от 21.08.2007г. с нотариален акт № 89, том 2, рег.№ 3972,
нотариално дело № 270/2007г.;
-
унищожен е като сключен поради
заплаха договор за
покупко-продажба от 21.08.2007г. с нотариален акт № 89, том 2, рег.№ 3972,
нотариално дело № 270/2007г., с който Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН **********
са прехвърлили на Р.Д.З., ЕГН ********** и на В.Л.З., ЕГН ********** правото на
собственост при запазено за прехвърлителите вещно право на ползване пожизнено
върху недвижим имот, представляващ втори
етаж от двуетажна жилищна сграда в село Казичене, СО, район Панчарево, ул.
„******със застроена площ от 119кв.м., състоящ се от дневна-столова, кухня, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно със западното мазе в приземния етаж на сградата с площ от 17,40кв.м.
при граници: двор, двор, общо мазе, коридор, източно мазе, заедно със северния гараж в приземния етаж на
сградата със застроена площ от 20,30кв.м. при граници: стълбище, двор, южния
гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата включително и от общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е построена сградата , целият с
площ от 792 кв.м. , който имот съгласно действащия план за регулация, утвърден
с Решение № 82 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел 7-872,
кв. 57 по плана на гр. София, местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ
6-871, УПИ 9-868 и който имот съставлява ПИ с идентификатор 35239.6107.872 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК и който по КК
е с площ от 839кв.м.;
-
оставен е без разглеждане
евентуалния иск за унищожаване на договора поради измама;
-
Признато е за установено по
отношение на Р.Д.З., ЕГН **********
и В.Л.З., ЕГН **********, че Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН ********** са собственици в
режим на съпружеска имуществена общност
на втори етаж от двуетажна
жилищна сграда в село Казичене, СО, район Панчарево, ул. „******със
застроена площ от 119кв.м., състоящ се от
дневна-столова, кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и два
балкона, заедно със западното мазе в
приземния етаж на сградата с площ от 17,40кв.м. при граници: двор, двор, общо
мазе, коридор, източно мазе, заедно със северния
гараж в приземния етаж на сградата със застроена площ от 20,30кв.м. при
граници: стълбище, двор, южния гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата включително и от
общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е
построена сградата , целият с площ от 792 кв.м. , който имот съгласно
действащия план за регулация, утвърден с Решение № 82 по протокол №
24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел 7-872, кв. 57 по плана на гр. София,
местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ 6-871, УПИ 9-868 и който имот
съставлява ПИ с идентификатор
35239.6107.872 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК и който по КК е с площ от 839кв.м.;
-
Р.Д.З., ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г.,
ЕГН ********** съдебни разноски от 622,07лв.;
-
Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Р.Д.З., ЕГН ********** и
В.Л.З., ЕГН ********** съдебни
разноски от 683,33лв.
С
Определение № 20022288/25.01.2021г. е допълнено
решението по реда на чл. 248 от ГПК , като Р.Д.З.,
ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН **********
са осъдени да заплатят на Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН ********** съдебни разноски
от още 136,14лв., оставена е без
уважение молбата по чл. 248 от ГПК в останалата част.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5118101/24.08.2020г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 18.08.2020г., уточнена в о.с.з. от 22.11.2021г., от
ответниците по исковете Р.Д.З., ЕГН **********
и В.Л.З., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. М.,*** в частта, в която евентуалният иск за унищожаемост на
договора поради заплаха и установителиня иск за собственост са уважени.
Навели са твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено
при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Посочили са,
че СРС не бил обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните.
Неправилно били кредитирани показанията на св. Й.З., той бил син на ищците и
заинтересован по смисъла на чл. 172 от ГПК. Реално съдът бил разпитал ищците без да има основание за същото. Неправилно
била кредитирана съдебно-психиатричната експертиза, вещото лице било обосновало
изводите си по показания на другият син на ищците, който не бил разпитан по
делото към него момент, а и показанията на същия били на заинтересовано лице
Отделно посочената фрустрация водела до агресивно поведение. СРС не бил обсъдил
в съвкупност събраните доказателства. Претендирали са разноски.
Въззиваемите –ищци Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. И.Т.,***
са оспорили жалбата. Посочили, че решението в обжалваната част било правилно.
Районният съд бил спазил разпоредбите на процесуалния и материалния закон, обсъдил в съвкупност всички събрани по делото
доказателства и доводи на страните. Установено било че ответниците били
заплашвали ищците чрез упражнявана психическа принуда , като създали у тях
основателен страх и това било причината ищците да сключат договора. В подкрепа
на извода било и обстоятелството, че продажна цена не била платена. Правилно било кредитирано заключението на
вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза. Установено било и упражнено
физическо насилие върху ищцата от 2018г. , прието било решение и заповед по
съдебно производство по Закона за защита от домашното насилие. Нямало основание да не се кредитират
показанията на св.Й.З.. Единствените свидетели, които можели да установят
твърденията им били тези, които са живели със страните и такъв бил св. Й.З..
Показанията му не били опровергани от другите доказателства по делото. Ищците
не били разпитани като свидетели, а само направили допустими изявления в хода на делото. Претендирали са разноски.
Оспорили са претенцията на въззивниците за разноски по делото.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2026930/27.09.2018г. по регистъра на СРС вписана в Агенция по вписания на
17.04.2019г., вх.рег. № 22860, акт № 268, том ІV, дело № 17401/2019г., имотна
партида 610261, 610262, 610263 на Л.Й.Г.,
ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН **********
срещу Р.Д.З., ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН **********, с която са
поискали от съда да прогласи за нищожен
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие,
привидност /абсолютна симулация/ и противоречие с добрите нрави на договор за
покупко-продажба от 21.08.2007г. с нотариален акт № 89, том 2, рег.№ 3972,
нотариално дело № 270/2007г.; евентуално да унищожи поради заплаха договор за покупко-продажба от 21.08.2007г.
с нотариален акт № 89, том 2, рег.№ 3972, нотариално дело № 270/2007г.; евентуално
да унищожи поради измама договор за
покупко-продажба от 21.08.2007г. с нотариален акт № 89, том 2, рег.№ 3972,
нотариално дело № 270/2007г. и да признае ищците за собственици на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в
село Казичене, СО, район Панчарево, ул. „******със застроена площ от
119кв.м., състоящ се от дневна-столова,
кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно със западното мазе в приземния етаж на
сградата с площ от 17,40кв.м. при граници: двор, двор, общо мазе, коридор,
източно мазе, заедно със северния гараж
в приземния етаж на сградата със застроена площ от 20,30кв.м. при граници:
стълбище, двор, южния гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата включително и от
общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е
построена сградата , целият с площ от 792 кв.м. , който имот съгласно
действащия план за регулация, утвърден с Решение № 82 по протокол №
24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел 7VІІ-872, кв. 57 по плана на гр. София,
местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ VІ-871, УПИ ІХ-868 и който
имот съставлява ПИ с идентификатор
35239.6107.872 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК и който по КК е с площ от 839кв.м. Посочили
са, че през 2007г с две отделни разпоредителни сделки прехвърлили на двама от
синовете си по един етаж от семейната им
къща, но по този договор синът им Р.З. не платил покупната цена от 10500лв.
Договорът, сключен с него бил порочен,
сключен в следствие на унижения, които ищците търпели от сина си Р.З. и
семейството му – обидни епитети, агресивно поведение, натяквания и обвинения,
че другият им брат З.след смъртта на ищците можел да има претенции за имота, независимо,
че си бил построил къща в имот на баща
му и трите му лели. Ищците ограничили социалния си живот, спрели да канят гости
и да общуват с хора, защото се срамували, че те може да станат свидетели на
лошото отношение на ответниците, че така ще предизвикат поредната върна от гняв
и агресия към тях. През август 2018г. поведението на Р. ескалирало до физическо
насилие върху майка му, започнал да я удря, да стиска ръцете й и да я блъска,
ищецът Д.Г. се опитал да защити съпругата си Л., но независимо че бил претърпял
само няколко месеца преди това тежка операция, той бил изблъскан от Р. .
Нападението било и с тежки думи към Л.Г. – вулгарни псувни и заплахи, например
„курва, тъпанарка, простачка”, Р. казал, че било време ищците да освободят къщата,
иначе щял да „ги убие, удуши и заколи”, а къщата щял да „запали” На
27.08.2018г. ищцата Л.Г. завела дело срещу Р.Г. за защита от домашно насилие и
това довело до пълното разкриване на отношенията им. Ищците имали трима сина и
при наследяване процесната къща щяла да остане в съсобственост на трите деца, З.щял
да има право на запазена част и за да избегне тази ситуация Р. чрез упражняване
на постоянен психически натиск върху
ищците постигнал сключването на процесната сделка. Постоянните заплахи,
натяквания и обиди мотивирали ищците да сключат договора, ясно съзнавайки, че
така постъпват нечестно спрямо сина си З.и заобикалят закона. Страните по
сделката знаели, че цената по договора никога няма да бъде платена, целта да се
оформи сделката като покупка-продажба била да се избегне възможността З.Г. да я
оспори като поиска дял от къщата. Нямало валидно съгласие, налице било
заплашване, сделката била привидна, противоречала на закона. Продажба само на
двама от синовете противоречала на добрите нрави, заобикаляла закона. Синът на ищците Й.Г. сключил договора с тях
за първия етаж , но това било по инициатива на ищците, като той се съгласил , знаейки
целта – да се спре тормоза, упражняван от Р.. Й.Г. подписал декларация, с която
разкривал обстоятелствата по сключването на договора от него. Посочили са, че
през 1996г. ответниците сключили брак, през 1999-2000г. се нанесли на втория
етаж от къщата, ответникът В.Г. не започнала работа, ползвала всякакви поводи,
за да настройва Р. срещу родителите му, включително и като си измисляла факти,
например, че ищците крадат от тока на ответниците и това довело до много обиди
и заплахи от Р.Г. присъствено или по телефона, обиди, грубости и разправии
имало през целия период, като през 2007г. ищците се съгласили да прехвърлят на
ответниците втория етаж от къщата с надеждата, че тормозът ще спре., но това така
и не станало, а тормоз се увеличил. Поведението на ответниците било с цел
ищците да се съгласят да им прехвърлят имота. Сделката била сключена и при
въвеждане в заблуждение от ответниците на ищците, че след нея ще могат да
ползват дома си, тоест имало измама.
Претендирали са разноски.
Ответниците Р.Д.З.,
ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН **********
са оспорили исковете. Посочили са, че
договорът от 2007г. е валиден , не страдал от пороците, за които били
наведени твърдения. За сключването на договора било постигнато съгласие, волята
на страните била такава, каквато се сочела в договора и нямало привидност. Не се твърдяло целено увреждане на ищците с
договора, поради което и нямало нарушение на закона и заобикаляне на закона, не
били нарушени добрите нрави. Посочили са, че при сключване на договора волята
на ищците не била опорочена чрез заплаха и измама. Твърденията на ищците за
фактите касаели период след сключване на сделката и не били от естество да обосноват извод за
основателност на исковете за унищожаемост.
Претендирали са разноски.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 20/27.01.1983г. съставен от нотариус А.И., съгласно който И.Й. Б.е отстъпила
на Л.Й.Г. и на Д.З.Г. правото да настроят втори етаж на двуетажна жилищна
сграда , която ще се построи в парцел
VІІ-1177, кв. 57 в с.Казичене срещу заплащане на сумата от 711лв., платена в
брой преди сключване на договора.
По делото е приет
нотариален акт № 89, том ІІ, рег. № 3972,дело № 270/2007г. съставен от
нотариус А.Г.рег. № 031 на нот.К., носещ подписи за страните и за нотариус,
съгласно който на 21.08.2007г. Л.Й.Г.
и Д.З.Г. са продали на Р.Д.З. и В.Л.З.
собствения им имот, представляващ втори
етаж от двуетажна жилищна сграда в село Казичене, СО, район Панчарево, ул.
„******със застроена площ от 119 кв.м., състоящ се от дневна-столова, кухня, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно със западното мазе в приземния етаж на сградата с площ от 17,40 кв.м.
при граници: двор, двор, общо мазе, коридор, източно мазе, заедно със северния гараж в приземния етаж на
сградата със застроена площ от 20,30 кв.м. при граници: стълбище, двор, южния
гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата включително и от общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е построена сградата , целият с
площ от 792 кв.м. , който имот съгласно действащия план за регулация, утвърден
с Решение № 82 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел VІІ-872, кв. 57 по плана на гр.
София, местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ VІ-871, УПИ ІХ-868
като продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване върху имота за сумата от
10500лв., която продавачите са заявили, че са получили преди подписването на
нотариалния акт.
По делото е приет
нотариален акт № 88, том ІІ, рег. № 3972,дело № 270/2007г. съставен от
нотариус А.Г.рег. № 031 на Нот.К., носещ подписи за страните и за нотариус,
съгласно който на 21.08.2007г. Л.Й.Г.
и Д.З.Г. са продали на Й.Д.З. собствения
им имот, представляващ първи
етаж от двуетажна жилищна сграда в село Казичене, СО, район
Панчарево, ул. „******със застроена площ от 119 кв.м., , заедно със източното мазе в приземния етаж на
сградата с площ от 11,78 кв.м. при граници: двор, двор, общо мазе, коридор,
източно мазе, заедно със южния гараж в приземния етаж на сградата
със застроена площ от 19,65 кв.м. , заедно с
½ ид.ч. от общите части на сградата включително и от общото
мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е
построена сградата , целият с площ от 792 кв.м. , който имот съгласно
действащия план за регулация, утвърден с Решение № 82 по протокол №
24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел
VІІ-872, кв. 57 по плана на гр. София, местност Казичене, при граници:
улица, улица, УПИ VІ-871, УПИ ІХ-868 като продавачите са си запазили пожизнено
и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота за сумата от 10500лв., която продавачите са
заявили, че са получили преди подписването на нотариалния акт.
Приета е декларация
от 11.09.2018г. на ищците и на Й.З., с която са посочили, че сключването
на договорите от 207г. по нотариален акт
№ 88 и № 89 се дължи на всекидневен
тормоз упражняван върху ищците от Р.З. започнал след построяването на къщата от
брат му З.З. в с.Равно поле – обиди, викове, унизителни характеристики, ярост,
злоба и за да престанат изблиците на Р. ищците прехвърлилил имота.
Приети са договори от 24.12.2014г., 30.12.2015г.,
22.12.2016г. и от 26.12.2017г., съгласно които Й.З. е сключил за периода от 2.12.2014г. до 2018г. с „Б.В.И.Г.”АД договори за застраховка на
дома-къща и гараж в с.Казичене, ул. „*******.
Прието е ЕР на ТЕЛК № 45/09.03.2018г. съгласно което
ищцата Л. Г. страда от инсулинозависим
захарен диабет от 29.11.2005г.
Приети са епикризи от 20.04.2018г. и от 05.04.2018г.,
издадени от УМБАЛ „С.”АД, болнични листове, съгласно които на н02.04.2018г. и на 11.04.2018г. ищецът е
постъпил в болница, на 13.04.2018г. му е направена операция – сединна
лапаротомия, бил е нетрудоспособен поради на язва на дванадесетопръстника и перитонеални
сраствания от 11.04.2018г. до 18.08.2018г.
Приети са искова молба, декларация, Заповед от 28.08.2018г. по дело №
56827/2018г. на СРС, съгласно които по искане на Л.Г. е издадена заповед на
основание на чл. 4 от Закона за защита от домашно насилие, като на Р.З. е
забранено да извършва насилие спрямо Л.З. и е отстранен от жилището в
с.Казичене, ул. ******забранено му е да доближава жилището и Л.З. на по-малко
от 100м.
Приети са справки за социално осигуряване на ищците,
извлечения от банкови сметки, запис на заповед за 5000лв.
Прието е писмо от НАП, съгласно което ответникът Р.З. е работил по декларирани трудови
договори от 2002г. до 31.12.2007г. с
осигурителен доход месечно в диапазон от 108лв. до 282,39лв., за ответника В.З.
трудов договор е деклариран за периода от 02.05.2006г. до 22.05.2006г. с
осигурителен доход от 123,20лв.
Прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
с което вещото лице след запознаване с доказателства по делото е посочило,
че при анализ на доказателствата не се
установява доход на ответниците, с който да платят цената по договора от
21.08.2007г. Посочило е, че по данни на НСИ средногодишния разход е 2000лв. за
човек през процесния период, а установени средства на ответниците от доходи от
трудови правоотношение, движение по банковите им сметки, включително и по
представения запис на заповед за 5000лв. не установяват те да са имали средства
на 21.08.2007г., с които да платят продажната цена на процесния имот по
договора от 2007г.
Разпитан по делото св.
Й.З. е посочил, че е син на ищците,
ответникът Р.З. бил него брат, живеел в
къщата , негов бил първият етаж, прехвърлен му бил от ищците в деня, в който те
прехвърлили на ответниците втория етаж от къщата. На втория етаж от къщата от 21.08.2007г.
живеели ответниците. Заявил е, че многократно ставал свидетел на крясъци и
обиди от Р. към ищците, първите му спомени за това били от 1997г.-1998г., а
след това и по- често, основно те били насочени към ищцата Л. Г.. В
периода 2005г-2006г. имало моменти на добри отношения, но дори тогава Р. често избухвал и използвал много груб език,
имало много спорове предимно за семейния имот и за парите на ищците от
наследствени имоти. Заявил е, че Р. много държал да му се прехвърли семейния
имот, държал се много грубо особено с майка му. Р. многократно бил заявявал, че
е най-големият син и трябва да получи имота, държал се грубо с майка му,
постоянно я заплашвал и ищцата се опасявала от по-голяма разправа. Това поведение
на Р. довело до спиране на контактите на майка му с други хора, тя предпочитала
да не се вижда с никого, стояла си вкъщи, свидетелят не знаел ищците да са
споделяли с хора извън домакинството за
проблемите. Посочил е, че предполага, че прехвърлянето на имота било, за да се
избегнат по-големи проблеми, към него момент свидетелят бил много малък и едва
ли прехвърлянето на имота било основното желание на родителите му, в този имот
те вложили целия си живот. Посочил е, че няколко пъти Р. казал на родителите си
пред свидетеля, че е време те да освободят имота, защото му трябвало повече
място и реално той бил собственикът.
Ищците живеели в общите части на сградата – преустроените мазе и гараж –
двата гаража били преустроени в две спални помещения, а двете мазета - в кухня
и хол. След продажбата през 2007г. ищците не обитавали втори етаж. Не знаел ответниците да са платили сумата на
ищците по договора за продажба. Тогава В. не работела, а Р. работел като шофьор
и бил на минимална заплата. Заявил е, че
отношението на Р. към ищцата винаги било много грубо, заплашвал я и я обиждал,
неизменна част от скандалите било прехвърлянето на имота като основна тема.
Чувал бил Р. да казва реплики от типа на „...
ще ви смачкам, ако не ми прехвърлите имота…”, че „…ще запали къщата, ако не му
я прехвърлят…“, майка си наричал „уличница”. Още преди 2007г. Р. заплашвал, че ще запали къщата, тези заплахи
продължили и след това. Посочил е, че ищцата приела сериозно тези заплахи, виждал
я да плаче след скандалите, да си задава въпроси от рода къде е сбъркала с
възпитанието на Р., защо се случва това, като тя му е давала всичко, от което
се нуждае. Ищцата се разстройвала от поведението на Р. към нея, към баща му и
към свидетеля. Заявил е, че пред него ответникът В. е обиждала ищците, наричала
ги „простаци”, „глупави”, че не я
разбират.
Разпитана по делото св. Н.Л.е заявила, че е приятелка с ответника В., покрай нея се
запознала и с Р., познавали се от 2002г.-2003г., знаела, че те живеели заедно с
родителите на Р., като в от август
2007г. се отделили като закупили етаж от къщата. За тази покупка й казала В.,
която поискала от свидетеля пари на заем за покупката, продавачи били родителите
на Р., свидетелката дала в заем пари на В., върнат й бил заем до януари 2008г. В.
не била казвала да има проблеми с ищците. Посочила е, че не била ходила в
къщата. С В. от 2 години били колежки, преди това били само приятелки.
Разпитан по делото св.
Д.З. е посочил, че е син на ответниците и внук на ищците, през 2007г. бил
на 10 години, не били водени разговори пред него за продажбата на имота. Посочил е, че ищците продали на ответниците
етаж от къщата, чувал бил от родителите си тогава, че нямали пари за покупка,
но майка му взела заем, за да плати. Никога не бил ставал свидетел на скандал
между страните.
С прието по делото заключение по
съдебно-психиатричната експертиза вещото лице след запознаване с документите по
делото, събраните гласни доказателства и събеседване с ищците и сина им И.З., е
посочило, че от 1999г. и до момента
ищцата Л.Г. се е намирала в състояние на тежка и продължителна фрустрация. Това
било състояние на тежка депресия, психичен дискомфорт, страх от конкретни лица,
което се предизвиквало от неблагоприятно въздействие на реално съществуващи
външни фактори, определени лица или ситуации. В случая това състояние на ищцата било причинена от грубо и агресивно поведение
на Р.З. и отчасти – на поведение на В.З.. По същият начин и причина, но в
по-слаба степен е бил повлиян Д.З., защото той логично бил съпричастен към
страданието на съпругата си. Опит да
излязат от конфликтната ситуация било прехвърлянето на имота, но това не дало
очакван резултат. Посочило е, че
анализирал всички свидетелски показания
по делото, проведените от него разговорил с Й.З. и с ищците. В семейството
ситуацията била тежка, с много тежко напрежение, страдание и мъка, защото
ставало въпрос за накърнени чувства на родители от дете.
Приети са скици и данъчна оценка за имота.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са за унищожаване на договор за покупко - продажба на недвижим имот поради заплаха, евентуално – поради измама
и установителен иск за собственост на
имота.
По делото не се спори и съдът приема за установено по
делото, че към 21.08.2007г. ищците са били собственици на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в село Казичене, СО, район
Панчарево, ул. „******със застроена площ от 119кв.м., състоящ се от дневна-столова, кухня, две спални, баня с
тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно със западното мазе в приземния етаж на сградата с площ от 17,40кв.м.
при граници: двор, двор, общо мазе, коридор, източно мазе, заедно със северния гараж в приземния етаж на
сградата със застроена площ от 20,30кв.м. при граници: стълбище, двор, южния
гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата включително и от общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е построена сградата , целият с
площ от 792 кв.м. , който имот съгласно действащия план за регулация, утвърден
с Решение № 82 по протокол № 24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел 7VІІ-872,
кв. 57 по плана на гр. София, местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ
VІ-871, УПИ ІХ-868 и който имот съставлява ПИ с идентификатор 35239.6107.872 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-77/21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК и който по КК
е с площ от 839кв.м. Това обстоятелство се установява от приетия по делото
неоспорен от страните нотариален акт № 20/1983г., скици, съгласно които на ищците е било учредено право да построят втори етаж
в сграда, която ще се построи в парцела, като се установява от събраните гласни
доказателства, че това право е било реализирано към 21.08.2007г. В тази насока
са и изводите на нотариуса съставил нотариален акт № 88 и № 89 от 21.08.2007г.,
които не са оспорени и не са опровергани от останалите доказателства по делото
.
Съдът приема за установено по делото, че на
21.08.2007г. ищците са сключили с
ответниците договор за покупко-продажба на процесния имот и този договор не
страда от пороците за нищожност, за които с исковата молба ищците са въвели
твърдения. Приетият по делото нотариален акт № 89/21.08.2007г. носи подписи за
страните по него и за нотариус. С решението на СРС в необжалваната част са
отхвърлени исковете за прогласяването на нищожност на този договор поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие, поради привидност
/абсолютна симулация/ и поради противоречие с добрите нрави. В тази част
решението на СРС е влязло в сила и обвързва страните със сила на пресъдено
нещо. При така възприето съдът приема за установено по делото , че сделката по
нотариален акт № 89/2007г. е валидна.
Спорен въпрос по делото е дали порцесната сделка е
унищожаема на основанията, за което са предявени евентуалните искове - поради
заплаха, евентуално – поради измама.
За да се приеме, че сделката е унищожаема поради заплаха
по смисъла на чл. 30 от ЗЗД по делото следва да се установи, че е
сключена поради възбуждане
на основателен страх у страната за живота, здравето, имуществото й или такива на нейни близки,
който страх е възбуден от другата страна или от ІІІ-то лице. Тежестта на
доказване на този фактически състав е за страната , която се позовава на
унищожаемостта.
За да се приеме, че сделката е унищожаема поради измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД следва да се установи, че е сключена при създадена невярна представа за
последиците от този договор у страната, като точно тази невярна представа е била
причината да се сключи сделката. Измама има тогава, когато
се установи умишлено въвеждане в заблуждение за правните
последици на договора, за основни съществени негови елементи. Тежестта на доказване на този
фактически състав е за страната , която се позовава на унищожаемостта.
По иска по
чл. 30 от ЗЗД:
Съгласно чл. 30 от ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора,
когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи
договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства
върху волята на лицето, като се използват средства за психическа принуда. Страховите
представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените
интереси на страната по сделката, или интересите на нейни близки лица. Начинът, по който се
предизвикват страховите представи, следва да е от естество да възбуди основателен
страх , като
следва и действително такъв страх да е бил предизвикан. Дали е предизвикан такъв страх
зависи от субективното възприятие на страната и то се преценява конкретно с оглед
на личността й , защото се преценява поведението на страната с оглед на възможността у нея при конкретна обстановка да се
формират страхови представи, преценява се и дали без тези страхови представи страната би сключила
сделката.
В случая в тежест на ищците е било да докажат по
делото, че поведението на ответниците е възбудило у тях
основателен страх за здравето, живота и имуществото им, който страх е деформирал процеса на формиране на волята им за продажба на имота по договора от 21.08.2007г.,
като я е опорочил до степен да обоснове извод за унищожаемост на сделката. В тяхна
тежест е било да докажат, че заплашващите действия са извършени обективно и да са годни да формират
основателен страх и такъв е
предизвикан действително у тях и това е основната причина за сключването на
сделката.
Съдът приема за
установено по делото, че в периода от 1999г. до сключването
на процесната сделка на 21.08.2007г.
ответникът Р.З. многократно и постоянно е обиждал ищцата Л.Г., използвал
е много груб език, заплашвал е родителите си, че „…ще запали къщата, ако не му
я прехвърлят…“ , наричал майка си „уличница”, отправял реплики от типа на „…ще
ви смачкам, ако не ми прехвърлите имота…”, че свидетелката В.З. наричала ищците
„простаци” и „глупаци”. Тези обстоятелства
се установяват от показанията на св. Й.З., които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства. Действително, този свидетел е син на ищците. Той обаче е в близки
родствени отношения и с ответниците по делото – брат е на ответника Р.З.. Показанията на този свидетел не следва да се
игнорират само поради близките му отношения с ищците. Неговите показания не са опровергани
от показанията на доведените от ответниците свидетели. Свидетелката Л.е
посочила, че не е посещавала процесния имот, не е посочила да познава ищците,
единственото заявено от нея обстоятелство във връзка с отношенията между
страните е, че не била чувала от ответника В.З. да са имали проблеми страните и
същото не е от естество да обоснове извод, че такива проблеми не са съществували.
Показанията на св. Д.З. също не опровергават
показанията на св. Й.З.. Този свидетел е посочил, че към момента на сключването
на сделката е бил на 10 години, че във връзка с продажбата не са водени
разговори между страните пред него, поради което и съдът приема, че неговите
показания не са от естество да установят отношенията между страните към момента
на сключването на сделката. Следва да се
посочи, че при съобразяване на
спецификата на фактите, то житейски оправдано е да се приеме, че пряк свидетел
на отношенията между страните са най-близките им домашни лица, какъвто е
свидетелят Й.З.. Това е допълнителен довод да се кредитират неговите показания.
Събраните писмени доказателства по делото , включително и заповедта по ЗЗДН от
2018г. не опровергават показанията на свидетеля, а ги подкрепят. При така възприето
съдът приема за установено по делото, че
ответникът Р.З. е провел
поведение, което обективно е годно да формира основателен страх у ищците за живота,
здравето и имуществото им. Отправените
от ответника Р.З. реплики към ищците съдържат заплаха за живота, за здравето им
и за имуществото им. Това поведение е провеждано последователно и в дълъг
период от време, причина за проявата му
е било настойчивото желание на ответника Р.З. да придобие процесния имот и
винаги при проява на това поведение на ответника Р. основна тема е била
тази. Горепосочените обстоятелства се
установяват от показанията н св. Й.З., които съдът кредитира по съображения
изложени по-горе.
Съдът приема за установено по делото, че
поведението на ответника Р.З. и отчасти това на В.З. към ищците е довело до
формиране на основателен страх у тях за живота и здравето им , както и
за имуществото им, ако не прехвърлят
имота на ответниците, че това е било
причината за сключването на договора между страните от 21.07.2008г. За този
извод съдът съобрази показанията на св. Й.З., които съдът кредитира по
съображения изложени по-горе, както и заключението по съдебно-психиатричната
експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено,неопровергано
от останалите събрани по делото доказателства. Тези доказателства не са
опровергани от показанията на св. Л.и св.Д.З., които не са заявили обстоятелства
за обратното на посоченото от св. Й.З. и от вещото лице. Свидетелят Й.З. е
посочил, че ищцата приела сериозно
заплахите на Р.З., често плачела след скандалите с него, че тя се притеснявала
от по-големи разправии, спряла да общува с лица извън домашните, стояла си
вкъщи, нямало основание толкова рано да се прехвърля имота освен постоянните
искания на Р.З. на същото, че всеки
скандал, заплахи и обиди е бил свързан с
основната тема - прехвърлянето на имота. Вещото лице по съдебно-психиатричната
експертиза е посочило, че от 1999г. и до момента ищцата Л.Г. се е намирала в състояние на тежка и продължителна фрустрация - състояние на тежка депресия,
психичен дискомфорт, страх, което се предизвиквало от грубо и агресивно
поведение на Р.З. и отчасти – на поведение на В.З. , в такова състояние макар и
в по-лека степен бил ищецът Д.З., който бил съпричастен към страданието на
съпругата си, опит да излязат от конфликтната
ситуация било прехвърлянето на имота, но това не дало очакван резултат. Заключението
на вещото лице за състоянието на ищците към момента се потвърждава от приетите по
делото искова молба и заповед , издадена от РС по делото по Закона за защита от
домашно насилие от 2018г. Неоснователни са доводите на въззивниците, че
заключението на вещото лице не следва да се кредитира като такова обосновано с
анамнеза, снета от ищците и от сина им Й.З. без да бъде изслушан в о.с.з.
Изготвянето на психиатрична експертиза изисква събеседване с ищците и с
близките им, това е направило и вещото лице в случая, отделно синът им Й.З. при
разпита му пред съда е потвърдил казаното пред вещото лице. Вещото лице при
изготвянето на заключението е съобразило всички събрани по делото
доказателства, то е присъствало при разпита от съда на всички свидетели по делото. Заключението
му е подробно обосновано при
съобразяване на всички събрани докзателства, не е опровергано от останалите
доказателства по делото и съдът го кредитира изцяло. Недоказани по делото са
твърденията на въззивниците че посоченото от вещото лице състояние водело до
агресия.
Неоснователни са доводите на въззивниците
, че районният съд допуснал реално разпит на ищците по делото. Всяка страна по делото разполага с процесуална възможност да излага
твърденията си за фактите по делото. Такава възможност районният съд е
предоставил на ищците в публичното съдебно заседание от 04.11.2019г. и същото не представлява
процесуално нарушение, каквито са твърденията на въззивниците.
При така възприето съдът приема за
установено, че процесният договор е унищожаем
поради заплаха, правилно районният съд е уважил този иск и е оставил без
разглеждане евентуалния иск за унищожаемост на договора поради измама.
При тоз изход на делото по иска по чл.
30 от ЗЗД правилно е прието от СРС за установено по делото, че ищците са
собственици на процесния втори етаж от сградата
и решението по установителния иск за собственост следва да се потвърди.
Съображения за изводите си за принадлежността на правото на собственост в
патримониума на ищците преди сключване на процесната сделка съдът изложи
по-горе.
При така възприето съдът приема, че следва да потвърди
решението на СРС в обжалваната част.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се
поставят в тежест на въззивниците. Възизваемите са претендирали разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 840лв. , но доказателства че са направили
такива разноски не са ангажирани по делото. Представените по делото договор за правна помощ и фактура установяват
уговорено възнаграждение от 840лв., както и че същото следва да бъде платено по
банков път по конкретно посочена банкова сметка. ***, че такова плащане е
извършено по делото не са представени, поради което и съдът приема за
неоснователна претенцията на въззиваемите за разноски в производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 164533/30.07.2020г. допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение
от 25.01.2021г. по гр.д. № 62877 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в обжалваната
част с която на основание на чл. 30 от ЗЗД е унищожен като сключен поради заплаха договор за покупко-продажба от 21.08.2007г.
с нотариален акт № 89, том 2, рег.№ 3972, нотариално дело № 270/2007г., с
който Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН ********** са прехвърлили на Р.Д.З.,
ЕГН ********** и на В.Л.З., ЕГН ********** правото на собственост при запазено
за прехвърлителите вещно право на ползване пожизнено върху недвижим имот,
представляващ втори етаж от двуетажна
жилищна сграда в село Казичене, СО, район Панчарево, ул. „******със
застроена площ от 119кв.м., състоящ се от
дневна-столова, кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и два
балкона, заедно със западното мазе в
приземния етаж на сградата с площ от 17,40кв.м. при граници: двор, двор, общо
мазе, коридор, източно мазе, заедно със северния
гараж в приземния етаж на сградата със застроена площ от 20,30кв.м. при
граници: стълбище, двор, южния гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата включително и от
общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е
построена сградата , целият с площ от 792 кв.м. , който имот съгласно
действащия план за регулация, утвърден с Решение № 82 по протокол №
24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел 7-872, кв. 57 по плана на гр. София,
местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ 6-871, УПИ 9-868 и който имот
съставлява ПИ с идентификатор
35239.6107.872 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК и който по КК е с площ от 839кв.м.; оставен е без разглеждане евентуалния иск
по чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на договора
по нотариален акт № 89/21.08.2007г. поради измама; признато
е за установено по отношение на Р.Д.З., ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН **********, че Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г., ЕГН ********** са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на втори етаж от двуетажна жилищна сграда в
село Казичене, СО, район Панчарево, ул. „******със застроена площ от
119кв.м., състоящ се от дневна-столова,
кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и два балкона, заедно със западното мазе в приземния етаж на
сградата с площ от 17,40кв.м. при граници: двор, двор, общо мазе, коридор,
източно мазе, заедно със северния гараж
в приземния етаж на сградата със застроена площ от 20,30кв.м. при граници:
стълбище, двор, южния гараж, коридор , заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата включително и от
общото мазе и общия таван и с ½ ид.ч. от УПИ , върху който е
построена сградата , целият с площ от 792 кв.м. , който имот съгласно
действащия план за регулация, утвърден с Решение № 82 по протокол №
24/30.03.2001г. на СОС съставлява парцел 7-872, кв. 57 по плана на гр. София,
местност Казичене, при граници: улица, улица, УПИ 6-871, УПИ 9-868 и който имот
съставлява ПИ с идентификатор
35239.6107.872 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-77/21.12.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК и който по КК е с площ от 839кв.м.; Р.Д.З., ЕГН ********** и В.Л.З., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г.,
ЕГН ********** съдебни разноски от 622,07лв.
и от още 136,14лв.
Отхвърля
искането на въззиваемите Л.Й.Г., ЕГН ********** и Д.З.Г.,
ЕГН ********** за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат от 840лв. по въззивното дело.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.