№ 1472
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213574 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. „Й. К.“ № 12,
против наказателно постановление № BG06022022/4000/Р8-62/01.08.2022 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което
му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че не е доказано, че
жалбоподателят е лицето, извършило нарушението, както и че при издаването на АУАН и
НП са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП. Развити са и доводи
в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По релевираните съображения
в съвкупност е направено искане наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 13.03.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. Д., а жалбоподателят - от адв. Т..
В дадения ход по същество адв. Т. поддържа доводите, релевирани в жалбата, и моли
НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените от доверителя й разноски в
производството, за което представя списък и доказателства за извършването им.
Юрк. Д. оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразно. Намира нарушението за доказано от страна на
жалбоподателя К., който е могъл и е бил длъжен да установи дали бордовото устройство,
разположено в превозното средство, е предавало данни. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 06.02.2022 г. в 16:46 ч. в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе - Дунав мост, пристигнало
пътно превозно средство с ДК № ***, влекач, марка „***“, модел „***“, с обща техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 3, 5 тона /над 12 тона/. Товарният
автомобил, собственост на „***“ ЕООД, бил управляван от жалбоподателя Р. Д. К..
Последният бил в трудовоправно отношение с „***“ ЕООД.
След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 25.01.2022 г.
в 14:00 ч. посоченото пътно превозно средство с ДК № *** било засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10182 на път А-6, км 50+427, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние /тол такса/, като не
била заплатена дължимата за ППС пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За съответното
обстоятелство бил генериран запис по чл. 167а, ал. 1-3 ЗП.
Предвид съответната констатация свид. З. Д., на длъжност старши инспектор в отдел
ПТРР Дунав мост Русе, териториална дирекция „Митница Русе“, в присъствието на двама
свидетели, съставил срещу К. АУАН № BG06022022/4000/Р8-62/06.02.2022 г. АУАН бил
предявен и връчен на К., който го подписал, отразявайки, че ще депозира писмени
възражения в тридневен срок. На 11.02.2022 г. в ТД Митница Русе постъпило възражение с
вх. № 32-47160/11.02.2022 г.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ издал срещу Р. Д. К. атакуваното наказателно постановление за
нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му наложил глоба в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля З. Д.; писмени - създаден доклад
от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП; заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г.; заповед №
332/32-66544/28.02.2020 г.; заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; тристранен договор от
04.03.2020 г., сключен между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и
„***“ ЕООД; общи условия на „Интелигентни трафик системи“ АД; фактура №
**********/02.02.2022 г.; становище на „Интелигентни трафик системи“ АД; веществени -
генериран снимков материал.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед проведения разпит на свидетеля Д., чиито
показания кредитира като достоверни, както и съобразно разпоредбата на чл.167а, ал. 3
ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
2
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът
кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се
доказва извършването на нарушението.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказазващия орган
следват съобразно длъжностните им качества и предоставените им във връзка с тях
правомощия, изводими от оправомощаващите ги актове - заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 г. и заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.
Същевременно въз основа приобщената доказателствена съвкупност не се установи кое
е лицето, управлявало влекач марка „***“, модел „***“ с ДК № *** на посочените в АУАН
и НП време и място. Това е така, доколкото въз основа показанията на свид. Д. се изясни, че
не е свидетел на самото нарушение, а го е установил въз основа данните, обективирани в
електронната система за събиране на пътни такси, като други доказателства в съответната
насока в хода на проведеното административнонаказателно производство не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН от
материално и териториално компетентни органи. Същите съдържат посочване на времето и
мястото на извършване на нарушението. Същевременно обаче се констатира неяснота при
неговото описание, тъй като нито от съдържанието на съставения АУАН, нито от това на
НП, става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е определен.
Последният е регламентиран в чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, който предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3 ЗП; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В процесната хипотеза от съдържанието на АУАН и НП не става ясно каква е
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при
определянето й - товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за
да се направи преценка дали е определена правилно, респективно какъв е бил размерът й.
При това липсата на посочване на съответните обстоятелства в АУАН и НП съществено
нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да разбере какъв
размер на таксата се твърди да не е заплатило, съответно как последният е бил определен.
Последното според настоящия съдебен състав е процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като важимо в случая е принципното положение, че в
административнонаказателното производство АУАН и НП следва да съдържат всички
задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно
описание на изпълнителното му деяние. Последното е изводимо от „обвинителната“ им
функция, с която очертават пределите на предмета на доказване. Констатираната неяснота
при описанието на нарушението препятства и съда да осъществи дължимия съдебен контрол
за законосъобразност на издаденото НП във връзка със съответните обстоятелства,
3
доколкото извеждането им по тълкувателен път или въз основа доказателствата на делото, е
недопустимо.
Наред с това, констатира се и второ допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в двата ката като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото
предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл.
10б, ал. 3 ЗП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно заплащане
на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова
задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е
извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за
предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разстояние. При това следва изводът, че
в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното
административно нарушение, а единствено е отразена санкционната такава на чл. 179, ал. 3а
ЗДвП. Като последица жалбоподателят е поставен в обективна невъзможност да разбере от
правна страна вмененото му административно обвинение, а именно за извършването на
какво административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Констатираните процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП са
съществени и същевременно неотстраними, което обуславя извод в насока отмяна на
наказателното постановление.
Като самостоятелно основание за отмяната на НП освен това настоящият съдебен
състав прие, че от обективна страна не се доказа, че именно жалбоподателят е лицето, което
на инкриминираните с АУАН и НП време и място - на 25.01.2022 г. в 14:00 ч. на път А-6, км
50+427, е управлявало посоченото пътно превозно средство с ДК № ***. Съответно
заключение не може да бъде изведено автоматично от факта, че К. е управлявал превозното
средство при извършване на проверката на 06.02.2022 г., тъй като не е негов собственик.
Следователно преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е имал
задължението да установи съответното обстоятелство по категоричен начин, което обаче не
е направено.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая жалбоподателят К. не е наказан като собственик на превозното средство или
като представител на последния, нито в качеството на лице, посочено от собственика, на
което е било предоставено управлението на МПС. Санкциониран е в качеството на водач на
тежкотоварния автомобил, а по делото се доказа единствено, че го е управлявал на
06.02.2022 г., но не е на датата на извършване на нарушението - 25.01.2022 г. Следователно
санкциониран е следвало да бъде представляващият юридическото лице-собственик на МПС
4
или лицето, за което изрично е посочено от собственика, че е предоставил управлението на
автомобила, а не по презумпция да бъде прието, че след като на 06.02.2022 г. К. е
управлявал тежкотоварния автомобил, го е управлявал и на 25.01.2022 г.
Съответен санкционен подход е недопустим, доколкото презумпцията в
административнонаказателния процес е за невиновност, вследствие на което
доказателствената тежест е за наказващия орган. В случая последният не е изпълнил
законовото си задължение да установи и докаже, че жалбоподателят К. е извършил
вмененото му с АУАН и НП нарушение, което прави санкционния акт незаконосъобразен -
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Като такъв следва да бъде отменен.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед липсата на възражение за тяхната
прекомерност, искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 600
/шестстотин/ лв., съобразно ангажираните доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG06022022/4000/Р8-62/01.08.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ срещу Р. Д. К. за нарушение по чл.
179, ал. 3а ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес с. С., ул. „Й. К.“ № 12, сума в размер на 600 /шестстотин/
лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5