№ 4505
гр. Варна, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. К.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело №
20253100501068 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК, във вр. чл. 293, ал. 3 ГПК.
Настоящото производство е образувано, след като с Решение №
129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС, е
отменено Решение № 909/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1106/2023 г. на Окръжен
съд - Варна в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Варна №
4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г., поправено с решение №
1262/18.04.2023 г., и са отхвърлени предявените от касатора срещу К. К. и Ж.
К. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждане на всеки от тях да
заплати сума в размер на 23875.65 лева, представляваща стойност на
подобрения от засаждане на 2426 броя ябълкови дръвчета в имот,
представляващ нива с площ 15.319 дка, находяща се в землището на гр. Долни
Чифлик, местността „Али кочевото“, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, и кооперацията е осъдена да заплати сума на всеки от двамата
ответници в размер 2956 лв. или общо 5912 лева - обезщетение за вреди,
остойностени с разноските, необходими за изкореняване на засадените плодни
дръвчета в имота, поради промяна на предназначението му без съгласие на
арендодателя наследодател, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на насрещната искова молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Производството пред въззивната инстанция е било образувано по
въззивна жалба вх. № 9706/07.02.2023 г. срещу Решение № 4142/29.12.2022 г.
по гр. д. № 4571/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която въззивниците са
осъдени всеки от тях да заплати сума в размер на 23 875,65 лева,
представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови
1
дръвчета, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, както и в частта, с която насрещните искове на
въззивниците за осъждане на дружеството – ищец да им заплати сума от по 3
829.75 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за вреди под
формата на претърпяна загуба, са отхвърлени.
В жалбата е изложено оплакване за неправилност на решението, в
неговата обжалвана част, поради неправилно приложен материален закон,
нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивниците
твърдят, че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, като е
дал ход на делото в последното съдебно заседание при наличие на молба за
отлагането му поради служебна ангажираност на процесуалния им
представител. Излагат оплакване, че съдът не е взел предвид обстоятелството,
че арендодателят Б.И. /техен наследодател/ е притежавал само 1/5 идеална
част от земята. Твърдят, че към момента на сключване на договора за аренда
на 27.03.2004 г. недвижимият имот, обект на договора, е бил с начин на трайно
ползване нива, поради което и арендаторът е следвало да го ползва именно по
предназначение. Заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им, че
арендаторът – ищец е променил предназначението на имота от нива в овощна
градина без съгласието на арендодателя в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗАЗ.
Оспорват извода на първоинстанционния съд, че засаждането на овощна
градина е извършено с предварителното им съгласие. Твърдят, че не е
обсъдено и възражението им, за невъзможността им да използват имота по
предназначение, а именно като нива. Заявяват, че съдът неправилно е
кредитирал показанията на свидетеля К.П., която е била служител при ищеца
и продължава да му помага в противоречие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Настояват, че по делото не са събрани доказателства за теглене на заем от
страна на ищеца, с който свидетелят твърди, че са закупени дръвчетата, както
и не се установява дали и какви приходи е давала овощната градина.
Позовават се на показанията на св. Г. И. и А.К., според които към момента на
прекратяване на договора за аренда дръвчетата са били в лошо състояние,
респ. не биха могли да плододават, което обстоятелство не е съобразено от
съда. Считат за неправилно решението и в частта, с която са отхвърлени
предявените насрещни искове с аргумент, че ищецът незаконосъобразно и без
съгласието им е променил предназначението на имота с цел усвояване на
евросредства. Оспорват заключението по назначената ССАТЕ, като заявяват,
че цените за изкореняване на дръвчета, дадени по експертизата, не
кореспондират с реалните такива, като излагат, че са били налице основание за
отвод на едно от вещите лица. Излагат оплакване, че съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е
довело до неправилност на решението. В заключение молят решението да
бъде отменено в обжалваните части, като бъдат уважени предявените
насрещни искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата
страна, с който е изразена позиция за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че обжалваното
решение е обосновано при обсъждане на всички доказателства по делото, вкл.
2
на всички твърдения и възражения на страните. Оспорва твърденията,
изложени във въззивната жалба за ограничаване правото на насрещната
страна да се яви в съдебно заседание с представител. Счита за необоснован
извода, че арендаторът е изменил без съгласието на арендодателя
предназначението за ползване на имота, като твърди, че съгласно чл. 3 от
договора страните изрично са се съгласили в същия да се засаждат трайни
насаждения, който факт е бил известен на насрещната страна, доколкото е бил
явен. Позовава се на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, според който при прекратяване на
договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила
стойността на обекта следствие на извършените подобрения. Излага, че съдът
е обсъдил показанията на свидетелите Костов и И., като е изложил защо не ги
кредитира, противно на заявеното във въззивната жалба. Счита, че решението
е правилно и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Решението на първия състав на въззивния съд е било отменено от ВКС и
делото е било върнато за ново разглеждане, тъй като е било прието, че ищецът
не е представил доказателства относно съгласието на арендодателя за промяна
в начина на трайно ползване на отдадения под аренда имот със засаждането на
конкретни насаждения, за което не са му били давани указания.
С оглед Решение № 129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023
г. по описа на ВКС, с което е отменено Решение № 909/19.07.2023 г. по в. гр. д.
№ 1106/2023 г. на ВОС, настоящият състав съобрази дадените задължителни
указания за преценка относно твърденията на двете страни и необходимостта
от приобщаване към доказателствения материал на представените пред
касационната инстанция писмени доказателства от страна на ПК „Сотир
Костов“, а именно – договор № 199/01.08.2002 г., решение № 3114/2011 г. по
гр. д. № 14464/2009 г. на ВРС, анекс № 2/27.03.2004 г., три броя скици и
искова молба. Съдът намира, че така представените доказателства за относими
към спора, поради което следва да бъдат приети.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание
чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 9706/07.02.2023 г.
при ВРС, подадена от К. К. и Ж. К., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу
Решение № 4142/29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4571/2021 г. по описа
на ВРС, 24-ти състав, поправено с Решение № 1262/18.04.2023 г. по реда на чл.
247 от ГПК, в частта, с която въззивниците са осъдени всеки от тях да заплати
сума в размер на 23 875,65 лева, представляваща стойност на подобрения от
засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ
от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността
„Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив №
115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик със
съгласието на арендодателя Б.И. при прекратяване на договор за аренда №
3
77/27.03.2004г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта, с която насрещните искове на въззивниците за осъждане на
дружеството - ищец да им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях,
представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са
отхвърлени.
ПРИЕМА представените с касационната жалба от ПК „СОТИР
КОСТОВ“ писмени доказателства, а именно: ксерокопие на Решение №
3114/12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 14464/2009 г. по описа на ВРС,
копие от искова молба, заведена под вх. № 26392/30.12.2009 г. в Регистратура
на ВРС, Договор за аренда № 199/01.08.2002 г.; 3 броя скици на недвижим
имот; Анекс № 2/27.03.2004 г. към договор за аренда № 199, том IV, рег. №
3675/2002 г. на нотариус А. А..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2025 г., от 14,00 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определениe.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Да се изпратят преписи на страните от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4