Решение по дело №7336/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 2279 гр.Пловдив, 12.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 09.12.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №7336/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №472312-F499895/23.10.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив  в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Пермесо 89” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес с.Цалапица, представлявано от В.М.Н.на основание  чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание се представлява от адв.М., който подържа жалбата като претендира и присъждане на разноски.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.Моли в полза на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           При извършена проверка на обект-автомивка на самообслужване. находящ се в с.Цалапица, ул.Никола Д. Петков 6 и стопанисван от „Пермесо 89“ ЕООД на 27.06.2019г. в 15.35ч. се констатирало че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало нарушение на чл.7, ал.2 от същата наредба тъй като извършва продажба на услуги, чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, без функциониращо фискално устройство-ФУВАС.При извършена контролна покупка на стойност един лев заплатена в брой за услуга външно измиване на автомобил - водоструйка не бил издаден фискален документ поради липсата на работещо фискално устройство.В автомата за самообслужване било налично вградено ФУВАС,  което към момента на проверката е с включено електрическо захранване, видно от светлинната индикация, но на дисплея се визуализира надпис „автономен сервизен режим“, тоест устройството не функционирало по надлежния ред и не отчело покупката на услуга.Нарушението било установено от св.Г. която съставила на дружеството АУАН F499895/13.07.2019г. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства-АУАН, дневен отчет, справка за регистрация на ФУ, както и гласните -   разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от акта, както и всички останали писмени доказателства приложено по административната преписка.Актосъставителя заяви, че действително в обекта работещо и отчитащо покупките фискално устройство не е имало.Възраженията в жалбата, че поради технчески проблем устройството не е работило не се доказа.Фактически след като дружеството е стопанисвало обект, който е в работещ режим и предлага услуги и приема плащане за тях няма как да се обоснове другото възражение, че обекта не бил започнал дейност.Освен това от представените дневни отчети по преписката се доказва, че обекта е работил много преди датата на проверката. Освен това се представиха доказателства, че фискалното устройство е регистрирано още 2017г

Съдът намира, че следва да се кредитират депозираните от актосъставителката показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства, които не се и оспорват от страните.

           Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

           Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

           При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП. Ясно е и от двата акта, кога и къде е извършено нарушението и по този въпрос не може да има никакво съмнение.

           При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

           Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като обективно фискалното устройство не е било в работен режим и е извършвал продажби.

             Относно наличеито на технически проблем на устройството съдът намира, че както отбеляза по-горе не се доказа, но дори и да бе доказано в този случай дружеството следва да спре дейност по продажби д отстраняване на проблема.В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.

             Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

            Съгласно чл.7, ал.2 от не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.

             Жалбоподателя прави възражение, че е извършено нарушение по чл.7, ал.1, а не по ал.2 от Наредбата, но това възражение се явява неоснователно.При съпоставянето и анализа на двете норми се достига до извод, че чл.7, ал.1 възлага на лицата по чл.3 да монтират фискално устройство при започване на дейност.Не си изисква изобщо да са извършили продажба на стоки или услуги.Достатъчно е само търговския обект да функционира без да има монтирано и функциониращо фискално устройство.В чл.7, ал.2 от Наредбата е предвидено по тежкото нарушение, ако се извърши и продажба на стоки и услуги.В случая именно тази разпоредба е нарушена, тъй като е закупена услуга измиване на лек автомобил-водоструйка и при плащането не е отчетена продажбата тъй като устройството не е функционирало.Тази разпоредба изрично вменява задължение за функциониращи фискални устройства, абсолютно без значение е че има такова устройство и че е включено.Функциониращо устройство означава да изпълнява работните си цели, а именно да отчита покупко-продажбите.

          Относно искането за приложение на чл.28 от ЗАНН съда следва да отбележи следното. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В случая според съда такива доказателства отличаващи деянието като маловажно не са налице.Вярно е че неотчетената покупко-продажба на услуга е на стойност един лев.Но самия търговски обект практически не предлага услуги на значително по-висока стойност, а това означава, никога да не понесе отговорност по този текст на закона, а и не само този обект, но и който и да е друг предлагащ стоки и услуги само на ниска стойност.В случая фактически е извършено най-тежкото нарушение на данъчното законодателство, влечащо неотчитане на приходи и неплащането на данъци и няма как да се приложи чл.28 от ЗАНН и случаят не може да се приеме за маловажен.

             Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-3 000 лв. Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

             С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

               С оглед всичко гореизложено съдът

 

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №472312-F499895/23.10.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив  в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Пермесо 89” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес с.Цалапица, представлявано от В.М.Н.на основание  чл.185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

           ОСЪЖДА „Пермесо 89” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес с.Цалапица, представлявано от В.М.Н.да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

вярно с оригинала: И.П.