№ 555
гр. Видин, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100111 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 128 от
КТ, чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД от ищцата Н. В. Б. от гр. Видин, чрез А. Г. от АК – Видин, против
„АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис 16,
представлявано от управителя Д. З. А..
Ищцата твърди в исковата молба и в допълнителна молба вх. №
746/21.01.2025 г., че се е намирала в трудово правоотношение с ответното
дружество, като е работила на длъжност „Изпълнител модели", код по НКП
7531 2004, с място на работа „Шивашки цех" на дружеството, находящ се в
гр.Видин, Южна промишлена зона за времето до 18.12.2024г.
На 16.12.2024г. ищцата депозирала до управителя на ответника
заявление с правно основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, поради неплащане на трудовото
възнаграждение.
Със Заповед №526/17.12.2024г. на ответното дружество трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
считано от 11.12.2024г.
1
В заповедта било посочено, че при прекратяване на трудовия договор
работодателят дължи и следва да се изплатят на ищцата следните
обезщетения: на основание чл.221 от КТ - обезщетение в размер на една
брутна заплата и на основание чл.224 от КТ - полагаемият и неизползван
платен годишен отпуск за 26 /двадесет и шест/ дни.
Ищцата твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят й дължи неизплатени трудови възнаграждения
за времето от месец юни 2024г. до прекратяване на трудовото
правоотношение- 18.12.2024г., т.е. седем месечни трудови възнаграждения.
Въпреки направеното от нея искане да й бъдат изплатени дължимите заплати
и обезщетения работодателят не е изпълнил тези си задължения с аргумента,
че няма пари за заплати.
С допълнителна молба вх. № 747/21.01.2025 г. ищцата уточнява, че
брутното трудово възнаграждение за заеманата длъжност е било в размер на
933,00 лева месечно. Това възнаграждение е посочено в трудовия договор. По
отношение на ищцата не се е прилагало правилото за месечна заработка, а е
била на твърдо възнаграждение, равно на минималната работна заплата в
страната в размер на 933,00 лева, към което е допълнен клас за прослужено
време.
Ищцата твърди, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят й дължи следните суми: трудово
възнаграждение за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември
и декември 2024г.
Ищцата сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът й дължи обезщетение по чл.221, ал.1 във връзка с чл.327, ал.1, т.2
от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, в размер на 1 200,00
/хиляда и двеста/ лева.
Ищцата твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не й е изплатил обезщетението по чл.224 от КТ, а именно
полагаемият и неизползван платен годишен отпуск.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
1. Да бъде осъдено ответното дружество на основание чл. 128, т. 2 от КТ
2
да заплати на ищцата сумата в размер на 8 000,00 /осем хиляди/ лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2024г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г. до
окончателното плащане.
Претендира се и заплащане на лихва за забава върху главницата в размер
на 50,00 лева от датата на възникване на задължението до датата на подаване
на исковата молба.
2. Иска се и осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата в размер на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева – обезщетение по чл. 221,
ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 16.01.2025 г. до окончателното
плащане.
Претендира се и заплащане на лихва за забава върху неплатеното
обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 20,00
лева от датата на възникване на задължението до датата на подаване на
исковата молба.
3. Иска се и осъждането на ответника на основание чл. 224 от КТ да
заплати на ищцата сумата в размер на от 1 300,00 /хиляда и триста/ лева
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда 16.01.2025
г. до окончателното плащане.
Претендира се и заплащане на лихва за забава върху неплатеното
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10,00 лева от
датата на възникване на задължението до датата на подаване на исковата
молба.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат К.Г. на основание чл. 38 от ЗАдв за осъществена безплатна правна
помощ на ищцата.
С протоколно определение от 23.09.2025 г. по искане на ищцата, съдът е
допуснал изменение в размера на исковете, както следва:
Искът по чл. 128 от КТ се счита предявен за сумата от 6704.14 лева,
искът за мораторната лихва за забава върху тази сума се счита предявен за
3
сумата от 218.76 лева.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се счита
предявен за сумата от 1207,30 лева, искът за мораторната лихва за забава
върху тази сума се счита предявен за сумата от 12,34 лева.
Искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ се счита
предявен за сумата от 1552,23 лв., искът за мораторната лихва за забава върху
тази сума да се счита предявен за сумата от 15,87 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, в който оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че трудовото възнаграждение на всеки служител в „Адива"
ЕООД се определя въз основа на месечната заработка и по тази причина не е
непроменлива величина. В дружеството се отчита изработеното и въз основа
на това се определя за всеки месец различно трудово възнаграждение.
Твърди се, че ответното дружество дълги години е било добре
позиционирано на пазара на производство и търговия с облекла, но в
последните години не успява да реализира продукция на цена над
производствената. По тази причина е забавено изплащането на заплати.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата е
работила при ответника на длъжност „Изпълнител модели“.
Със Заповед № 526/17.12.2024 г. трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 18.12.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
поради подадено заявление от ищцата за прекратяване на трудовото
правоотношение. В заповедта е посочено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск –
27 дни и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – една брутна заплата.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, след преглед на документите по делото и представени фишове за
работна заплата, както и след получена информация, предоставена от офис на
ТД на НАП - Видин, е дало заключение, че на ищцата е начислено, но не е
изплатено трудово възнаграждение за месеците юни, юли, август, септември,
4
октомври, ноември и декември 2024 г. в общ размер на 6704,14 лева – нетно
трудово възнаграждение.
Според заключението, общият размер на законната лихва за забава
върху дължимото трудово възнаграждение за исковия период, считано от
възникване на основанието за плащане на трудовото възнаграждение до
предявяване на иска в съда – 16.01.2025г. е 218,76 лева.
Вещото лице е посочило също, че дължимото обезщетение на ищцата по
чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 1207,30 лева /бруто/ и 1086,57 лева /нето/ -
сума след облагане по ЗДДФЛ.
Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното
обезщетение по чл. 221 от КТ за периода от 18.12.2024г. до предявяване на
иска в съда - 16.01.2025г. е в размер на 12,34 лева.
Вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение на ищцата за
неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 27 дни е в размер
на 1552,23 лева /бруто/ и 1397,01 лева /нето/ - сума след облагане по ЗДДФЛ.
Според заключението, дължимата мораторна лихва върху неплатеното
обезщетение по чл. 224 от КТ за периода от 18.12.2024г. до предявяване на
иска в съда - 16.01.2025г. възлиза на сумата от 15,87 лева.
Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата
няма данни за изплащане на посочените в петитума на исковата молба суми –
работни заплати за месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември
и декември 2024 г., обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск – 27 дни, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – една брутна
заплата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани.
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото
правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за
извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в
установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според
който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Установи се
5
от заключението на вещото лице, че ответникът е начислил, но не е заплатил
на ищцата сумата от 6704,14 лева - дължимо нетно трудово възнаграждение за
месеците юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2024 г.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Установи се, че трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено, считано от 18.12.2024 г., поради което на същата се дължи сума в
размер на 218,76 лева, представляваща лихва за забава върху всяко неплатено
трудово възнаграждение, считано от първия ден на следващия месец, за който
се дължи съответното трудово възнаграждение до 16.01.2025 г.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между
ищеца и ответника, което е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради което на основание чл. 221, ал. 1 от КТ ответникът дължи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне
на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено. От заключението на вещото лице се установи, че
обезщетението не е изплатено, като същото е изчислено от вещото лице в
размер на 1207,30 лева. Обезщетението за забава върху обезщетението по чл.
221, ал. 1 от КТ е в размер на 12,34 лева за периода от 18.12.2024 г. датата
следваща прекратяването на трудовото правоотношение до 16.01.2025 г. –
датата на предявяване на иска.
Установи се също, че не е изплатено и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от
КТ за 27 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 1552,23 лева.
Обезщетението за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в
размер на 15,87 лева за периода от 18.12.2024 г. - датата следваща
прекратяването на трудовото правоотношение до 16.01.2025 г. – датата на
предявяване на иска.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите
суми на ищеца в установените срокове.
Размерите на предявените главни и акцесорни искове съвпадат с
6
изчислените от вещото лице суми, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба 16.01.2025 г. до окончателното
издължаване.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, ответникът
следва да понесе направените по делото разноски, както следва: за вещо лице
в размер на 120.00 лева и държавна такса в общ размер от 530,26 лева.
При този изход на спора разноски се дължат на процесуалния
представител на ищеца– адвокат К. А. Г. в размер на 1271,06 лева - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Така определеното възнаграждение е в минималния размер,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
трудово възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис
16, представлявано от управителя Д. З. А., да заплати на Н. В. Б. с ЕГН
********** от гр. Видин сумата от 6704,14 /шест хиляди седемстотин и
четири лева и четиринадесет ст./ лева, представляваща нетния размер
неплатени трудови възнаграждения на ищцата за месеците юни, юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 16.01.2025 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 218,76 /двеста и осемнадесет лева и
седемдесет и шест ст./ лева, представляваща лихва за забава върху всяко
неплатено трудово възнаграждение, считано от първия ден на следващия
месец, за който се дължи съответното трудово възнаграждение до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис
7
16, представлявано от управителя Д. З. А., да заплати на Н. В. Б. с ЕГН
********** от гр. Видин сумата от 1207,30 /хиляда двеста и седем лева и
тридесет ст./ лева, представляваща брутния размер неплатено обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска в съда – 16.01.2025 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 12,34 /дванадесет лева и тридесет и четири ст./ лева,
представляваща лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 221, ал.
1 от КТ за периода от 18.12.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис
16, представлявано от управителя Д. З. А., да заплати на Н. В. Б. с ЕГН
********** от гр. Видин сумата от 1552,23 /хиляда петстотин петдесет и два
лева и двадесет и три ст./ лева, представляваща брутния размер неплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 27
дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска в съда – 16.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 15,87
/петнадесет лева и осемдесет и седем ст./ лева, представляваща лихва за забава
върху неплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от
18.12.2024 г. до 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА „АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис
16, представлявано от управителя Д. З. А., да заплати на адвокат К. А. Г. от
АК - Видин, с адрес на кантората: гр. **********, сумата от 1271,06 /хиляда
двеста седемдесет и един лева и шест ст./ лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис
16, представлявано от управителя Д. З. А., да заплати по сметка на Районен
съд – Видин сумата в размер на 530,26 /петстотин и тридесет лева и двадесет
и шест ст./ лева - държавна такса по производството и 120,00 /сто и двадесет/
лева - възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „АДИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „България“ № 88, вх. З, ет. 3, офис
16, представлявано от управителя Д. З. А., да заплати по сметка на Районен
8
съд - Видин сумата в размер на 5,00 /пет/ лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Решението, в частта му досежно допускането на предварително
изпълнение, имащо характер на определение, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2
вр. чл. 244 от ГПК, може да се обжалва от ответника с частна жалба пред
Окръжен съд - Видин в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9