Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
16.07.2021 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
Състав |
||
|
На |
Седми юли |
|
Година
|
2021 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Елена
Генова |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
103 |
по
описа за |
2021 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 2709088/20.01.2019
год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Д.П.Ц. ***, е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21
ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, като незаконосъобразно
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила вещественото
доказателство по делото, а именно CD диск, съдържащ снимков материал на заснето на 20.01.2019 г.
МПС с рег.№ ХХХХДА СЕ ВЪРНЕ на
Директора на ОД на МВР гр.В..
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2,
вр. с чл.7 ал.9, вр. с ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Ц. *** направените по делото разноски за адвокат, в
размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Д.П.Ц. ***, е обжалвала в срок Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2709088/20.01.2019 год. на ОД на МВР гр.В.
Жалбоподателката редовно призована,
не се явява, а се представлява от адв. Г.В. от АК гр.К.. Последният взема
становище да бъде отменен атакувания Електронен фиш като незаконосъобразен.
Акцентува се, че по делото няма спор за извършеното нарушение, но съществува
такъв, относно авторството на деянието и неправилното приложение на материалния
закон. Изложени са подробни съображения, които ще бъдат обект на анализ в
по-долните абзаци.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно
призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба,
изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното
от фактическа срана:
На 20.01.2019 год. в 13:47 часа в област В., община М., на ПП
І-1 /Е-79/, км.159+000, извън населено място с посока на движение към гр.М.,
техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на
пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС заснело МПС “А.” с рег.№ ХХХХсъс скорост от 121 км/ч при
разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и
място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и
намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема
само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС към автоматизираната система за
управление на административнонаказателната дейност също се извършва
автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС
работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол на скоростта, като
служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите
параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно
служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на
нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на ползвателя на
автомобила, в случая това е А.И.А. ***. В законоустановения срок е приложена
Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189
ал.5 от ЗДвП, като ползвателя на МПС-то, а именно А.И.А. *** е декларирала, че
на 20.01.2019 г. именно жалбоподателката Д.П.Ц. е управлявала процесното МПС. В
тази насока е приложено ксерокопие на Свидетелство за управление на МПС,
Контролен талон и лична карта. Първоначално издадения Електронен фиш серия К № 2499693/20.01.2019
г. е анулиран, вследствие на което е издаден атакувания Електронен фиш с
посочения нарушител Десислав П.Ц..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2709088/20.01.2019 год., Куриерска пратка на
„Е.“ под № 5300267019636, Снимка № 11743ВС/0064358 от 20.01.2019 г., Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на
Български институт по метрология, Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на
Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Данни
за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ СВ 9583 МР, Справка
от ИД Председател на БИМ под вх.№ 20-00-62-2/20.12.2018 г., копие от Протокол
от проверка № 65-С-ИСИ от 19.10.2018 г. на БИМ, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система
под рег.№ 967р-393 от 21.01.2019 г., снимка за временно монтиране на ATCC
„ARH CAM S1” № 11743bc, касателно 20.01.2019 г. разклона за с.М., Електронен фиш
серия № 2499693/20.01.2019 г., Декларация за предоставяне на информация, във
връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от 16.04.2019 г., ведно с копие от
Свидетелство за управление на МПС № *********, копие от Контролен талон №
********** и копие от лична карта под № *********, Разписка от 21.01.2021 г.,
заверени копия на Квитанция и обратна разписка от „Е.“ – офис Своге,
удостоверяващи дата на Куриерска пратка от 04.02.2021 г., Справка от Началник
сектор „ПП“ гр.В. към ОД на МВР гр.В. под УРИ967000-2892/02.03.2021 г., ведно
със Справка за лицето Д.П.Ц., от която е
видно, че лицето е влязло на територията на Р.Б.на 29.02.2020 г. и от тогава не
е напускало пределите на страната, Справка за нарушенията от камера № 11743bc за периода 20.01.2019 г., извадка от Търговския регистър и
Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, касателно актуалното
състояние на „М.Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С. към дата
20.01.2019 г., Регистрационна карта с превод от английски език на български
език и кореспонденция на жалбоподателката с хотел „П.“, Справка от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-3753/23.03.2021 г.,
5 броя заверени копия от издадени гръцки фактури и копия от кореспонденция
между жалбоподателката и администрацията на туристическия обект, ведно с 2 броя
преводи от гръцки на български език на приложените документи, а именно Разписка
за предоставяне на услуги и Разписка за такса престой, изготвени от преводач С.
И.Д., Регистрационна карта с превод от английски език на български език и
кореспонденция на жалбоподателката с хотел „П.“, оригинал Декларация –
Приложение 6 от А.И.А., послужила за съставянето на Електронен фиш серия К №
2499693/20.01.2019 г., ведно с ксерокопие от Свидетелство за управление на МПС,
Контролен талон и лична карта. Съответно е прието като веществено
доказателствено средство по делото 1 брой магнитен носител – CD със снимков материал на заснето МПС с рег.№ ХХХХна дата
20.01.2019 г.
Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като
видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 21.01.2021
год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана пред МРС на 04.02.2021 г.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките
на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Изложената
до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и
приложения снимков материал от заснет клип № 11743ВС/0064358 с техническо
средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от Категория В за населеното място е
В конкретния
случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на
изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи образец.
В този
мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът
за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и
електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното
постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния
фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура
по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от
изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна
природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто
етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред
извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в
закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите,
на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на
учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса
на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като
възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя
основание, се явяват неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и
застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението
на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите,
логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода,
че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване
на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и
би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване
на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно
не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне
ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на
нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното
постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие
на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен
орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на
електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя
тълкуване на закона.
От
материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите
констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата
– 20.01.2019 г. в 13:47 часа, с техническо средство АТСС „ARH CAM S1”
с фабричен № 11743ВС, било заснето движение на лек автомобил марка “А.” с рег.№ ХХХХсъс скорост от 121 км/ч над
максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото
ограничение било въведено и е посочено отклонение от 31 км/ч.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че
липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в
електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 – извън
населено място с посока на движение към гр.М., но следва да се отбележи, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в
него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в
закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в
процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че
електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято
законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество –
арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и
друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат
установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна
на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се
явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при
обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати
изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то
последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение,
което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява
определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място
на нарушението.
На
следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на
движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на
съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР В. са
представили Справка от И.Д.
Председател на БИМ гр.С. под вх.№ 20-00-62-2/20.12.2018 г., от която е видно,
че проверката на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникацията
тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, заявена за 2018 г. е приключила с
извършване на проверка през м.октомври 2018 г. , за който е издаден посочения
протокол под № 65-С-ИСИ/19.10.2018 г. Периодичността на проверката на лазерни скоростомери
е една година. По делото е представено и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин се установява,
че срока на валидност на преносимата система за контрол на скоростта на
моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при дата на издаване
на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г. Безспорно е установено, че
на 20.01.2019 г. в посочения час при ограничение на скоростта от 90 км/ч
нарушителя е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в
Разпечатката от камера 11743bc.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП,
за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на нарушенията с АКТ,
съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието
на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на
заснемането му с техническо средство. Безспорно в случая нарушението е
установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка
от което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не прави разлика
между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно
такова. Предвид това незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при
заснемане на нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен
АУАН и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото
тълкуване на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно,
че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се
отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането
на нарушението с техническо средство.
Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно
нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на
нарушител, който в случая управлява заснетото МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода
на жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където освен,
че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и предварителни
обозначения за съществуването им със съответни знаци или табели. Водачите на
МПС са длъжни да спазват правилата за движение по пътищата навсякъде, а за контролните
органи не съществува задължение в ЗДвП предварително да обозначават местата, на
които ще осъществяват контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен
състав приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.
Според
определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш"
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити,
подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е
спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и
не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това
настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно
същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка
липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова
изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането
му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на
нарушението може да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че
да води до извода, че това нарушение е от категорията на съществените,
обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с
посочване на факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава
от 90 км/ч, установена – 121 км/ч и превишение на разрешената скорост с 31
км/ч, настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се
твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била налице
тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да се направи
извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за
нарушена правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта
на движение на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното
техническо средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав
приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи
отмяна на акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост, което е в
полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената скорост не
влияе върху нарушението, което е извършено и не води до преквалификация на
деянието и на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с
превишена скорост автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е
преминало изискуемата проверка. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС
е признал възможността за поставяне на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения,
но изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства
е позволено (чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства
могат да създадат висока степен на достоверност, изключваща намесата на
субективен фактор. В конкретният случай
скоростта на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от
оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за контрол
на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не наблюдава
установяването на нарушения от него. Същият само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа и
охранява безспорно техническото средство. Задължение на служителя е да
документира с дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо
средство и в тази насока е приложената снимка на л.19 от делото. На л.11 от
делото е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет
процесния автомобила и че в четирите
края на снимката има маркери. Видно от представените по делото заверено
ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от Български институт по метрология и приложението към удостоверението,
преносимата система ARH CAM S1 е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието
на преминаващите моторни-превозни средства само в автоматичен режим от статив
/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение /режим на
устройството/. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул,
който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на приложението към
посоченото удостоверение, маркерите в средата на страните на изображението на
една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч
е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения
снимков материал на л.11, при пресичането на четирите маркера в средата е
конкретизирано, че в 13:47 часа на 20.01.2019 г. е регистрирано нарушение от
МПС с рег.№ СВ 9583 МР, което е именно посоченото в обжалвания Електронен фиш.Това
действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези,
които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък
от пътя и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процес и неговия край. Възможността с такъв вид средство за
измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен
фиш, е законодателно призната с новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Ползваното
средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и независимо от
човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането
на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки, които касаят
посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата
на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9
от посочената по-горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното
средство за измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса и
липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има
едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се
материализира информацията на хартиен носител.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение
в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри. Част от
тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на
скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от
сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в
която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В
конкретният случай и достоверността на показанията на средството за измерване е
гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от
приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи
конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира
процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката,
в която се сочи, че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр.В., работещ със системата за контрол Протокол за използване на стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение тип ARH CAM S1
от 20.01.2019 г. по чл.10 от
посочената Наредба, в който е посочено началото и края на измерването като
часове, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на
клиповете, заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен,
посоката на задействане – приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до автоматизираното техническо средство за измерване,
регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било позиционирано
средството за измерване. Предвид всичко
изложено съдът приема, че използването
на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за
постановяването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по
Т.Д. № 1/2013 год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че
единствено със стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват
нарушения на скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на Електронен
фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за видеоконтрол. С
приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на ЗДвП, в която се приема,
че тези средства и системи могат да бъдат както стационарни, така и мобилни,
тази липса на правила и норми е преодоляна и в тази насока и в тази си част
Тълкувателното решение е загубило сила. Не е налице и противоречие между
разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като видно от разпоредбата на чл.11 ал.2
от Наредбата се отнася само до случаите, в които се касае до контрол с мобилно
АТСС във време на движение на контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно
е установено по делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било
със стационарно преносим уред временно
разположено в контролирания участък от пътя. Не се споделя така направеното
възражение от жалбоподателя за нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба,
визираща, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически
средства и системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък не
е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо с
оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна е
публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено в
по-горните абзаци, деянието е осъществено на 20.01.2019 г., т.е. след
постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече не е
необходимо.
Следващият
съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в
съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В
тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от
централна база данни – КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и
изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя,
след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното-превозно
средство. От приложената по делото справка на л.15 за регистрация на МПС
безспорно се установява, че процесното МПС е собственост на „М.Б.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.С., което се представлява от управителя му Е.
В.В., съгласно приложената справка от Търговския регистър на л.42-43 от делото. В конкретния случай
административнонаказващия орган не е издал атакувания Електронен фиш на собственика
на процесното МПС, а на неговия ползвател, който видно от приложената справка
за регистрация на МПС е А.И.А.. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда,
че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или ал.2 от ЗДвП
с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното
нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Именно такъв е
конкретния случай. В
законоустановения срок е приложена Декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП, като ползвателя на МПС-то, а
именно А.И.А. *** е декларирала, че на 20.01.2019 г. именно жалбоподателката Д.П.Ц.
е управлявала процесното МПС. В тази насока е приложено ксерокопие на
Свидетелство за управление на МПС, Контролен талон и лична карта. Първоначално
издадения Електронен фиш серия К № 2499693/20.01.2019 г. е анулиран, вследствие
на което е издаден атакувания Електронен фиш с посочения нарушител Десислав П.Ц..
Настоящият съдебен състав намира, че атакувания Електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:
Още с депозиране на жалбата пред МРС жалбоподателката и нейният процесуален
представител поддържат, че на 20.01.2019 г. първата се е намирала извън
пределите на Р България, поради което обстоятелство няма как да е управлявала
процесното МПС в района на община М.. За разкриване на обективната истина се
проведе съдебно следствие, в което бяха събрани редица гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, включително по делото бе изискано и
приложено като веществено доказателство СД със снимков материал на заснетото
МПС на 20.01.2019 г. ,за което е съставен атакувания електронен фиш. От
прегледа на снимковия материал не е възможно да бъде определен водачът, управлявал
процесния автомобил, още по-малко дали е от мъжки или женски пол, за да се
прецени този водач ползвателят ли е на автомобила или жалбоподателката. Поради
тази причина не е и правена съпоставка на снимките на посочените лица от АИС
„БДС-МВР”. В тази насока е приложената Справка от Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-3753/23.03.2021 г. и приложеното
веществено доказателства, а именно СД диск със снимков материал. По делото бе
допусната в качеството на свидетел ползвателката на лекия автомобил, а именно А.И.А.,
впоследствие сключила граждански брак и получила фамилно име А.. От показанията
на разпитаната по делото свидетелка се установи, че същата няма роднинска
връзка с жалбоподателката, но я познава лично, като са били заедно на рождени
дни и общи събирания. На свидетелката бе предоставено да се запознае с
Декларация – приложение № 6 за предоставяне на информация, във връзка с
разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП от 16.04.2019 г., ведно с приложенията към
нея, а именно копие на лична карта, Контролен талон и СУМПС, находящи се на
л.21-22, с цел установяване дали има положен от свидетелката подпис върху
декларацията. След запознаване със съдържанието на декларацията свидетелката
заяви пред съдебния състав, че подписът не е изпълнен от нея и уточни, че
няколко пъти е предоставяла процесното МПС на жалбоподателката, но не може да
каже точно на коя дата. Свидетелката бе категорична в показанията си, че
подписът на декларацията не е неин, че не е ходила в КАТ и не е прилагала
никакви документи към декларацията. Заявява, че жалбоподателката не й е давала
контролния си талон. Категорично заявява, че на 20.01.2019 г. не е управлявала
процесното МПС и не знае жалбоподателката на кого е давала автомобила. Във връзка
с показанията на свидетелката А.А. съдебния състав допусна в качеството на
свидетел Т.Н., работещ като полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция” СДВР
гр.С.. На същият бе предоставено да се запознае с процесната декларация в
оригинал и същият заяви в показанията си, че декларациите се подават лично или
от упълномощено лице и че при приемане на декларацията се снема самоличността
на лицето, което я подава и се проверява съдържанието на декларацията и
приложените към нея документи. Свидетелят Н. е категоричен, че подписът на
длъжностното лице приел декларацията е именно неговия подпис. Показанията на
свидетеля Н. са напълно обективни и логични и не се опровергават и от писменото
доказателство, прието от съдебния състав в лицето на назначената по делото
Съдебно-почеркова експертиза под № 129 от 14.06.2021 г. Вещото лице е категорично
в заключението си, че подписът за декларатор в декларацията от 16.04.2019 г. за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП,
Приложение 6 е изпълнен от свидетелката А.И.А. /А./. Тук е мястото да се
отбележи, че за административнонаказващия орган остава възможността да
реализира наказателната отговорност по чл.290 от НК спрямо посочената
свидетелка, включително и по други текстово от НК, с оглед вписаното в
декларацията и твърденията й на съдебното следствие. От страна на
жалбоподателката бяха приложени като доказателства по делото 5 броя заверени копия от издадени гръцки фактури и копия от
кореспонденция между жалбоподателката и администрацията на туристическия обект,
ведно с 2 броя преводи от гръцки на български език на приложените документи, а
именно Разписка за предоставяне на услуги и Разписка за такса престой,
изготвени от преводач С. И.Д. и Регистрационна карта с превод от английски език
на български език и кореспонденция на жалбоподателката с хотел „П.”. От
посочените писмени доказателства със съответен легализиран превод на български
език по безспорен и категоричен начин бе установено, че същата за периода от
16.01.2019 г. до 19.01.2019 г. включително е била в хотел „П.”, находящ се в
гр.Атина, Република Гърция, като е пристигнала в посочения хотел на 16.01.2019
г. и е регистрирано отпътуване на
20.01.2019 г. В тази насока съдебния състав споделя изложеното от процесуалния
представител на жалбоподателката, че според общодостъпния километричен
калкулатор разстоянието по автомобилен път автомагистрала с автомобилен
транспорт от гр.Атина до гр.М. е приблизително 893 км., като времето,
необходимо за пътуване е приблизително 13 часа, което обективно на практика
поставя в невъзможност жалбоподателката на процесната дата и час, а именно
20.01.2019 г. в 13:47 часа да е възможния автор на деянието. Задължение е на
административнонаказващия орган да удостовери по несъмнен начин, че именно
лицето, посочено в Електронния фиш е управлявало въпросното МПС, с което е
извършено нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. От така събраните на съдебното
следствие доказателства не се доказва по несъмнен начин, че на въпросната дата
и час, сочени в Електронния фиш именно жалбоподателката като водач на МПС от
визираната марка, модел и регистрационен номер е извършила нарушението на чл.21
ал.1 от ЗДвП на посоченото място в община М.. Категорично от събраните на съдебното
следствие доказателства и от техния анализ се установява, че лицето прието от
административнонаказващия орган за нарушител не е управлявало процесния
автомобил, когато е констатирано съставомерното деяние и не следва да бъде
наказвано за административното нарушение, поради което издаденият Електронен
фиш е незаконосъобразен.
Със своя съдебен акт съдът постанови след влизане на решението в сила,
приложеното по делото веществено доказателство, а именно 1 брой СД диск да бъде
върнат на ответника по делото, в лицето на Директора на ОД на МВР гр.В..
На съдебното
следствие бяха направени разноски за вещо лице по назначената от съда
Съдебно-почеркова експертиза, както и пътни и дневни разходи, касателно
свидетеля Т.Н.. На вещото лице Й.А.И. бе изплатено възнаграждение, в размер на
280 лева, а на свидетеля Т.Н. пътни разходи в размер на 33.93 лева и дневни
разходи в размер на 10 лева, които бяха заплатени от бюджетните средства на
съда. Съгласно
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат
разпоредбите на НПК. Съгласно препращащата норма на
чл.84 от ЗАНН е приложима нормата на чл.190 от НПК. Разпоредбата на чл.190 ал.1
от НПК визира, че когато подсъдимият
бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за
направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни
поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно
дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в
процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателката, която е направила искане за присъждане на разноски в размер
на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като
в договорите за правна защита и съдействие, приложени на л.33 и л.143 от
делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата
страна, което в случая настоящият състав намира за неоснователно. Договорът за
правна защита и съдействие е сключен на 30.01.2021 г., а вторият на 05.07.2021
г. Към тези дати и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от 2020 г. действащото
законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвиждало, че при
наложено административно наказание глоба в размер до 1 000 лева
възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие е 300 лева. В настоящия
случай съдействието от адвокат се е изразило както в подаване на жалбата срещу
електронния фиш, така и в изготвянето на писмено становище, в което се сочат
доводи по съществото на делото и се обосновава формулираното искане за отмяна
на ЕФ. Претендираните от жалбоподателя разноски от 300 лева не надвишават
минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък
размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Присъдените разноски от 200 лева, съгласно представения втори
Договор за правна защита и съдействие на л.143 от делото са съобразени с
разпоредбата на чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно, че при защита по дело с
повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лева. По делото са проведени общо 5 броя съдебни заседания,
на които лично е присъствал процесуалния представител на жалбоподателката и
активно е участвал в събиране на доказателства и разкриване на обективната
истина. От приложения Договор за правна защита и съдействие на л.143 от делото
изрично е вписано, че претендираното възнаграждение от 200 лева е за защитата
за проведени открити съдебни заседания на 04.06.2021 г. и на 07.07.2021 г.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. За
заплащането на разноските следва да бъде осъдена насрещната страна в процеса ОД
на МВР гр.В., която е юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ОТМЕНИ Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 2709088
от 20.01.2019 год. на ОД на МВР гр.В..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: