Определение по дело №873/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 03.01.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.01.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан П.

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 00873 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В.Л. против решение № 676 от 9.04.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 25.11.2019г., постановени по гр. д. № 8558/2018 г. на РС – П., с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу В.Л. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 814. 13 лв. от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. *** в размер на 697. 37 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 116. 76 лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 4634/20.09.2018 по ч. гр. д. № 6395/2018 по описа на Районен съд П.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че не се доказва нито количеството, нито стойността на доставената ТЕ, тъй като изводът на съда за дължимостта на съответните суми е основан на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, пресметната от вещите лица чрез съответната методика-приложение към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Така изчислените стойности на консумирана енергия, респ. дължими суми за същата не почиват на действащ нормативен акт, тъй като с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. ВАС е отменил методиката за дялово разпределение, по която се изчисляват дължимите суми за доставена топлинна енергия, което означава, че начисляването на ТЕ до момента е било незаконно и в противоречие със законовите изисквания. Не са взети предвид становищата на ответника по отношение соченото в исковата молба – това, че не са подкрепени с доказателства и за несъбирането на такива. Неправилно съдът е присъдил и максимален размер на предвиденото в закона ю.к. възнаграждение, като самият ищец в исковата молба заявява, че следва да бъде присъден минимумът, предвид размера на интереса и липсата на правна сложност на казуса. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 300 лв. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.02.2020 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.