№ 1339
гр. Русе, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520100872 по описа за 2022 година
Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответникът З. Х. А.,
била потребител на електрическа енергия. В периода от 14.01.2020 г. до
27.02.2020 г., била доставена в домът и, находящ се в ********,
електрическа енергия на стойност 404,38 лв., за което били издадени фактури
за обект с абонатен номер № Аб. № **********. Поради неплащане в срок на
задължението той дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на
58,77 лева, от падежа на всяка една фактура до 02.09.2021 г. Дружеството
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 5352/2021 г. по описа на
РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата от 404,38 лв лв. – главница за
незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 14.01.2020 г. до 27.02.2020г.
за обект с аб.№ **********, 58,77 лв. – мораторна лихва за периода от датата
след падежа на фактурата до 02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът бил призован по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск. Иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
1
ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 404,38 лв лв. –
главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 14.01.2020 г. до
27.02.2020г. за обект с аб.№ **********, 58,77 лв. – мораторна лихва за
периода от датата след падежа на фактурата до 02.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Ответникът З. Х. А., чрез назначения си особен представител оспорва
исковете.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 29.09.2021г. по гр. д. 5352/2021г. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника да заплати на ищеца сумата от 404,38
лв лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от
14.01.2020 г. до 27.02.2020г. за обект с аб.№ **********, 58,77 лв. –
мораторна лихва за периода от датата след падежа на фактурата до 02.09.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до изплащане
на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. – заплатена
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Ищецът е бил потребител на доставяна от ответника електрическа
енергия с адрес ********, видно от Заповед № РД-01-1645/21.06.2018 г. на
Кмета на Община Русе за настаняване за срок от 2 години, като ползваната от
него електроенергия била заплащана по счетоводна партида с аб. №
**********. Били издадени фактури през периода 14.01.2020 г. до
27.02.2020г. на обща стойност 404,38 лв. който ответникът не заплатил в
срок.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по
който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за
2
такса за възстановяване на ел. захранването въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а
длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Ответникът е страна по валиден договор за продажба и доставка на
електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД. Спрямо
него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите
условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.
По делото не се спори, че ответникът е ползвател на недвижим имот,
находящ се в гр. Русе, „Агликина поляна” № 6, с аб. № **********, и който
съгласно представените по делото писмени доказателства е имал сключен
договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него
имот.
От представени общи условия за продажба на ел енергия– чл.17, т.2 се
установява, че потребителите, следва да заплащат използваната в имота ел.
енергия. За месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури
на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите условия. Видно от
представените фактури, се установява по категоричен начин, че ищецът
доставил ел. енергия в имот с аб. № **********, ползван на ответника, за
периода от 14.01.2020 г. до 27.02.2020 г. на обща стойност 404,38 лв., който
не му е заплатил тази сума. По изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск за установяване на дължимостта на начислената от ищеца
сума се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представените общи условия, които се прилагат към сключения договор, по
който страна е ответника– чл.38 указва, че потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния случай
3
ответникът не бил заплатил претендираните суми в срок. С оглед изложеното,
ответникът дължи и лихва за забава, за периода от падежа на всяка фактура
до 02.09.2021 г. в размер на 58,77 лв. определен по ред н чл.162 от ГПК,
поради което следва да се уважи изцяло претендирания размер
С оглед изхода на спора, разноските в заповедното производство
следва да се дължат от ответника на ищеца в размер на 75 лв.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото 325 лв.
/заплатена държавна такса – 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП в размер на 100
лв., и 150 лв.- за назначения особен представител на ответника /направени от
ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. Х. А., ЕГН **********, от
********, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. Варна,
район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс –
Г, сумата от 404,38 лв лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактури за
периода от 14.01.2020 г. до 27.02.2020г. за обект с аб.№ **********, 58,77 лв.
– мораторна лихва за периода от датата след падежа на фактурата до
02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 29.09.2021г. по гр. д. 5352/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА З. Х. А., ЕГН **********, от ******** да заплати на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. разноски, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 29.09.2021г. по гр. д.
5352/2021г. по описа на РРС, както и сумата от 325 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5