Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №11209
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11209/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДКЦ V- София “ ЕООД гр.София ЕИК ******срещу решение №112688
от 13.05.2019 г постановено по
гр.д.№53961/18 г на СРС , 33 състав , с което е признато за установено по искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК във
вр.чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** срещу въззивника , че последният дължи
сумата от 466,06 лева – стойност на доставена без основание и потребена за стопански
нужди топлинна енергия за периода м.02.2017 ; за филиал на поликлиника в гр.София , ж.к.******срещу 8 СУ,
ведно със законната лихва от 06.06.2018 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 52,22 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 31.03.2017 г – 27.04.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 14.06.2018 г по ч.гр.д.№36785/18 г на СРС , 33 състав . Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.
Въззивникът
излага доводи за
недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и
трябва да се предяви иск по чл.149 ЗЕ . Въззивникът е оспорил , че е собственик
на имота и собствеността му не е доказана по делото , както и между страните не
е подписан договор за доставка на топлинна енергия и не приети ОУ на ищеца .
СТЕ е работила по документи , които не са представени по делото и не е
извършила собствени изчисления . Счетоводните документи на ищеца нямат
доказателствена сила , защото счетоводството на ищеца не е редовно .
Извънсъдебното споразумение е само за част от процесната сума , но ищецът е
платил недължима сума .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната
жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.06.2019 г
и е обжалвано в срок на 14.06.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост
на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Дали искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен
е въпрос за правилното приложение на материалния закон т.е. по основателност ,
а не по допустимост на иска .
Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел ,
че за ответника е „възникнало задължение“
да сключи договор за доставка да топлинна енергия и такава е доставяна в имота
, както и същата е била в претендирания размер . Изпадането в забава на
ответника не е обусловено от изпращане на покана , а лихви се дължат от 1-во
число на втория месец следващ отчетния период .
Решението на СРС е неправилно . Ищецът е предявил искове по чл.415 ал.1 ГПК /чл.422 ал.1 ГПК/
във вр.чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като
твърди неоснователно обогатяване на ответника т.е. че липсват договорни
отношения по доставката на топлинна енергия . Същевременно ищецът твърди в
заявлението си , че със споразумение ответникът е признал задължението
си , но не го е изпълнил . Позовава се и на чл.153 ЗЕ , и на влезли в сила ОУ
за клиенти за стопански нужди .
Ищецът е представил молба от
27.09.2000 г , с която ответникът е поискал
да му се открие партида за доставка на топлинна енергия .
С писмо от 31.01.2017 г ответникът е
поискал да се преустанови доставката на топлинна енергия в процесния обект ,
който се заема от лица , с които ответникът няма наемни договори .
Към исковата молба ищецът представя споразумение от 22.02.2017 г с ответника
, но същото касае задължения за два обекта за периода 03.2015 г – 01.2017 г .
Споразумението не съдържа признание на задължения за процесния период .
При тези данни настоящият съд счита ,
че са налице договорни отношения
между ищеца и ответника . Чл.153 ЗЕ и Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС са неотносими , защото според СТЕ процесният имот не е етажна собственост , а
представлява филиал на поликлиника , която се ползва за стопански /медицински /
нужди . С откриването на партида и приети
доставки на топлинна енергия според ССЕ и СТЕ е доказано наличието на договор
между страните , който е и търговска сделка . Доказателства за договорни отношения са споразумението
от 22.02.2017 г между страните , както и писмото на ответника от 31.01.2017 г ,
с което се иска да се преустанови доставката на топлинна енергия в процесния
обект / на практика се признава , че такава се доставя и че титуляр на
партидата е ответникът / .
По отношение ОУ одобрени по чл.149
ал.1 т.3 ЗЕ за клиентите за небитови нужди не е валидна фикцията на чл.150 ал.2 изр.2 ЗЕ , че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Видно от чл.150 ал.1 ЗЕ разпоредбата се отнася
за продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди. Приемането на ОУ от клиент за небитови
нужди следва да стане изрично или с конклудентни действия / сравни с определение
№65 от 30.01.2018 г по гр.д.№3579/17 г на ВКС ,
III ГО
/. Следователно ОУ /2007 г/ не са в сила спрямо ответника и няма данни страните
да са предоговорили отношенията си
Доводите във въззивната жалба са
противоречиви и неясни – от една страна се твърди от въззивника , че предявеният
иск трябва да е по чл.149 ЗЕ /на договорно основание/ , а от друга страна се сочи липса на
договорни отношения . При безспорните данни за молба и за реално откриване на
партида на ответника и при липса на доказателства , че страните са прекратили
договора за доставка на топлинна енергия , искът
по чл.59 ЗЗД е погрешно заведен – вместо на действителното и реално налично
договорно основание , на извъндоговорно основание .
Искът за главница е неоснователен , а
поради неговата неоснователност е неоснователен и искът за лихви за забава .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде отмени и исковете да се отхвърлят . С оглед изхода на спора
в тежест на ищеца са разноските на ответника пред СРС и СГС .
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева по всеки от исковете
настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №112688 от 13.05.2019 г постановено по
гр.д.№53961/18 г на СРС , 33 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на “Т.С.” ЕАД *** срещу “ДКЦ
V-София
“ ЕООД гр.София ЕИК ******, което искове са с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , да се признае за установено , че “ДКЦ V- София “ ЕООД дължи сумата от 466,06 лева – стойност на доставена без основание и
потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.02.2017 ; за филиал на поликлиника в
гр.София , ж.к.******срещу
8 СУ, ведно със законната лихва от 06.06.2018 г до окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 52,22 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 31.03.2017 г – 27.04.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 14.06.2018 г по ч.гр.д.№36785/18 г на СРС , 33 състав
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на “ДКЦ V-София “ ЕООД гр.София ЕИК ******гр.София сумата от 300 лева разноски
пред СРС и сумата от 25 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.