Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
гр. Ботевград, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 595 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „Р. Б.“ ЕАД срещу М.Н.У. са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ
– за сумата от 352,04 лв. – редовно изискуема главница за периода от
10.06.2017 г. до 10.11.2017 г. по Договор за студентски кредит от 25.01.2011г.;
2.) с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 6760,34
лв. – предсрочно изискуема главница по Договор за студентски кредит от 25.01.2011г.;
3.) с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430,
ал. 2 от ТЗ – за сумата от 52,85 лв. – договорна лихва за периода от 10.08.2017
г. до 26.11.2017 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност исковете
за предсрочно изискуемата главница и за възнаградителната лихва са предявени и
като осъдителни.
Банката ищец твърди, че на 25.01.2011 г. е сключила
договор за студентски кредит с кредитополучател отв. М.Н.У.. Отпуснатата сума
по кредита била 7800 лв. и била усвоена още на датата на сключване на договора.
Крайният срок за погасяване бил до 10.02.2025 г. Уговорена била възнаградителна
лихва в размер на 7 %. Страните договорили също наказателна лихва при забавено
плащане. Кредитът следвало да се погаси на 120 месечни вноски от по 111,01 лв.,
дължими на 10-то число от месеца, считано от 10.03.2015 г. (когато изтичал
гратисният период). Задълженията за месеците от юни до ноември 2017 г.
включително не били погасени. Затова Банката уведомила длъжника, че счита
кредита за предсрочно изискуем. По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горепосочените
суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и по размер.
Ответницата не била уведомена надлежно за обявяване на предсрочната
изискуемост. В известието за доставяне фигурирал подпис, който не бил положен
от ответницата. По същество искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендират се и разноски.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Същите са взели становище по
същество в предварително депозирани писмени молби, като поддържат доводите и
исканията си, изложени в исковата молба и отговора. Ответникът излага подробни
аргументи в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за студентски кредит от 25.01.2011
г., страните по делото са се съгласили ищецът да предостави да предостави на
ответника кредит в размер на 7800 лв., с краен срок на погасяване 10.02.2025 г.
В чл. 3.1. от договора е уговорена годишна лихва в размер на 7 %. Към договора
е представен и погасителен план.
С Писмо изх. № *-*/*.*.20** г. ищецът уведомява
ответника, че предвид непогасените вземания се възползва от правото си да обяви
остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Съгласно известието за доставяне,
пратката е получена лично от ответника. Заключението на съдебно – почерковата
експертиза обаче е категорично, че подписът, положен срещу имената на М.Н.У. в
документа „Известие за доставяне“ (л. 27 от делото на СРС), не е изпълнен от
ответника. Съдът кредитира заключението по СПЕ като обективно и аргументирано,
поради което с настоящото решение производството по чл. 193 ГПК следва да бъде
приключено, като документът се изключи от доказателствената съвкупност и се
изпрати на РП – Ботевград по компетентност.
По делото е представена Справка по чл. 366
от ГПК относно процесния договор, която не следва да се обсъжда в подробности,
тъй като за фактите, които касае е прието заключение по ССчЕ.
Съгласно заключението на ССчЕ ответникът е извършил
частично погашение по кредита след 27.11.2017 г. Дължимата редовно изискуема
главница възлиза на 352,04 лв., към датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. Предсрочно изискуемата главница е изчислена в размер на 6760,34 лв. Редовната
възнаградителна лихва за периода от 10.08.2017 г. до 26.11.2017 г. според вещото
лице възлиза на 206,82 лв. (след извършено приспадане на извършено плащане), а
възнаградителната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода
възлиза на 22,35 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като
обективно и аргументирано.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за
банков кредит между „Р. Б.“ ЕАД и кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на
сумата по кредита (усвояване на кредита); 3.) настъпила изискуемост на
процесните вземания; 4.) основание и размер на всяко от процесните вземания.
Между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по договор за Договор за студентски кредит от 25.01.2011 г. Това
се установява, както от съдържанието на самия двустранно подписан договор, така
и от постъпилите от страна на ответника погашения по договора, отразени в
заключението по ССчЕ и изрично признати в отговора на исковата молба, които
представляват извънсъдебно признание на съществуващото договорно
правоотношение. Извън съмнение е и обстоятелството, че сумата по кредита е
усвоена от ответника, което се доказва от т. 1 на заключението по ССчЕ.
По иска за
редовно изискуемата главница
По отношение на иска за редовно изискуема (падежирала)
главница, размерът на същата е доказан от заключението на ССчЕ – редовната
непогасена главница за периода от 10.06.2017 г. до 10.11.2017 г. възлиза в
размер на 352,04 лв., поради което искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде изцяло уважен.
По иска за предсрочно
изискуемата главница
Основателно е възражението на ответника, че
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като ищецът не е
съобщил надлежно на длъжника волеизявлението си, че се възползва от своето
правото да обяви неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Както
се доказа от заключението на ССчЕ, подписът за получател в известието за
доставяне на уведомлението за предсрочна изискуемост не е положен от ответника.
Независимо от факта, че предсрочната изискуемост не е настъпила, искът за предсрочно
изискуема главница следва да бъде частично уважен за вноските, падежирали към
момента на приключване на устните състезания – 14.11.2019 г. Това е така, тъй
като според т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. До 10.11.2017 г.
се дължи редовно изискуема главница. След 10.11.2017 г. до 14.11.2019 г.
(датата на приключване на устните състезания) дължимите вноски също са
падежирали. Съгласно чл. 4.8. от Договора, след изтичане на гратисния период по
чл. 4.2. кредитът следва да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски,
всяка в размер на 111,01 лв., дължима на 10 – то число от съответния месец.
Предвид това, съгласно погасителния план и на основание чл. 162 ГПК за периода
от 10.11.2017 г. до 14.11.2019 г. (общо 24 месеца) се дължи главница в размер
на 2664,24 лв. До този размер искът за предсрочно изискуема главница следва да
се уважи, като за разликата над уважения размер от 2664,24 лв. до пълния
предявен такъв от 6760,34 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Дори разгледан в условията на евентуалност като
осъдителен, искът отново следва частично да се отхвърли на основание
гореизложените съображения.
По иска за
договорна лихва
В рамките на служебния контрол за
евентуално наличие на неравноправни клаузи в договора, следва да се отбележи,
че договорната лихва в размер на 7 % годишно не е прекомерна, не надхвърля
трикратния размер на законната лихва за процесния период и този смисъл не
нарушава правата на потребителя. Следователно клаузата за договорна лихва е
валидна и искът за същата е основателен.
Ищецът е предявил иск само за редовно
изискуемата договорна лихва за периода от 10.08.2017 г. до 26.11.2017 г. За
сочения период вещото лице по ССчЕ е изчислило, че дължимата договорна лихва е
в размер по – голям от претендирания, но с оглед диспозитивното начало искът
следва да се уважи така както е предявен, до размера от 52,85 лв.
Предвид всичко гореизложено, исковете за
редовно изискуема главница и редовно изискуема договорна лихва следва да се
уважат, а искът за предсрочно изискуема главница следва да се уважи частично до
размера от 2664,24 лв., като за разликата
до пълния предявен размер от 6760,34 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни в производството, ищецът
съразмерно на уважената, а ответникът съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции.
Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, а
ответникът не е представил подобен списък, нито е ангажирал доказателства за
сторени в хода на производството разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 482,38 лв. (четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете, от които 101,46 лв. – държавна такса, 94,16 лв. – депозит за ССчЕ,
94,16 лв. – депозит за СПЕ и 192,60 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 84,51 лв. (осемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, от които 63,11 лв. – държавна такса и 21,40 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ, че М.Н.У. с ЕГН: **********,***, дължи на „Р. Б.“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Н. В.“ № *,
следните суми: сумата от 352,04 лв.
(триста петдесет и два лева и четири стотинки), представляваща редовно изискуема главница за периода
от 10.06.2017 г. до 10.11.2017 г. по Договор за студентски кредит от
25.01.2011г.; сумата от 2664,24 лв. (две
хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за студентски кредит от 25.01.2011г.; сумата от 52,85 лв. (петдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща изискуема редовна договорна
лихва за периода от 10.08.2017 г. до 26.11.2017 г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 8036/12.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2604/2017 г. по описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ за предсрочно изискуема главница по Договор за
студентски кредит от 25.01.2011г. за разликата над уважения размер от 2664,24
лв. до пълния предявен размер от 6760,34
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Н.У. с ЕГН: **********,***,
да заплати на „Р. Б.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.“, бул. „Н. В.“ № *, сумата от 482,38 лв. (четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете, от които 101,46 лв. – държавна такса, 94,16 лв. –
депозит за ССчЕ, 94,16 лв. – депозит за СПЕ и 192,60 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 84,51
лв. (осемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки), представляваща
разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете,
от които 63,11 лв. – държавна такса и 21,40 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ИЗКЛЮЧВА КАТО
НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО на основание чл. 194, ал.
3 във вр. с ал. 2 от ГПК „Известие за
доставяне“ (л. 27 от гр. д. № 18932/2018 г. по описа на СРС).
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 194,
ал. 3, изр. последно от ГПК документ
„Известие за доставяне“ (л. 27 от гр. д. № 18932/2018 г. по описа на СРС)
заедно с препис от настоящото решение на Районна прокуратура – Ботевград!
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :