РЕШЕНИЕ
№ 4523
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. М.А
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. М.А Административно
наказателно дело № 20231110203423 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК, във вр. чл. 72,
ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от И. В. Г., ЕГН: **********, чрез адв. К. М. -
САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-402 от 22.02.2023 г.,
издадена от полицейски орган – К Д С, на длъжност „Разузнавач“ VI степен
при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на И. В. Г.
е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до
24 часа“.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяната на атакувания
акт, като същевременно се претендират и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И. В. Г., редовно призован, се
представлява от адв. К. М. - САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна
на оспорената заповед за задържане. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Ответникът по делото – К Д С, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. След датата на съдебното заседание, в което делото е обявено
за решаване – на 18.09.2023 г., са постъпили писмени бележки от юрк. И.ова –
пълномощник на ответника, които освен че са просрочени, не са и подписани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
От приложената административна преписка се установява, че
жалбоподателят И. В. Г. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 02 РУ - СДВР на 22.02.2023 г. в 14:30 часа въз основа
на оспорената Заповед за задържане на лице №226зз-402 от 22.02.2023 г. В
същата е отразено, че издателят - К Д С, изпълняващ длъжност „Разузнавач“
VI при 02 РУ - СДВР. Като правно основание за задържане на лицето била
посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В графата фактически и
правни основания за задържане на лицето било посочено „установена
съпричастност към извършено престъпление кражба на движими вещи на
адрес гр. С, кв. „Б“, ул.“В М“ № по ДП 2263 ЗМК 317/2023 г. по описа на 02
РУ-СДВР, престъпление по чл.194, ал.1 от НК“. При задържането на
жалбоподателя са му били разяснени неговите права. Извършен му е обиск на
22.02.2023 г. в 14:30 ч, като жалбоподателят И. Г. е бил освободен на
23.02.2023 г. в 13:30 ч.
Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган при
спазване на предвидената от закона писмена форма, като съобразно
разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР правомощие да задържат граждани
имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав констатира обаче, че в хода на
административното производство е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото процесната заповед за
задържане не съответства на императивното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР да съдържа ясна и недвусмислена формулировка на фактическите
основния за задържането на лицето. Поради това е ограничено правото на
защита на жалбоподателя да разбере фактическите основания за задържането
си и адекватно да организира своята защита.
По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
В конкретния казус, видно от оспорената заповед, след посочване на
правното основание за задържането като „чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР“, като
фактическо основание е посочено „установена съпричастност към извършено
престъпление кражба на движими вещи на адрес гр. С, кв. „Б“, ул.“В М“ № по
2
ДП 2263 ЗМК 317/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, престъпление по чл.194,
ал.1 от НК“. Това обаче не е достатъчно, за да се счита изпълнено
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване ясно и недвусмислено
на фактическите и правни основания за задържането. За обосноваване на
правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на
неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта
да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение,
че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е съпричастно към него. В конкретния случай, макар
на пръв поглед изискването да е изпълнено, при по-задълбочен поглед съдът
констатира, че липса основание за задържане на лицето.
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело №
4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и да са обективирани в друг документ,
стига той да изхожда от същия административен орган, като и в този случай
страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите
към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В материалите по административната
преписка се съдържа докладна записка, в която са описани фактическите
обстоятелства, послужили за основание за задържане на лицето. Според
3
съдебния състав обаче със същата не могат да се счетат изпълнени целите на
изискването за мотивиране на административните актове, доколкото тя
изхожда от друг орган, изготвена е след процесната заповед, а освен това
нито в заповедта е препратено към докладната записка, нито има данни
последната да е предявена за запознаване на жалбоподателя. В този смисъл не
са приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС.
От приложената по делото докладна записка се установява, че на
21.02.2023 г. около 22:30 часа в гр. С, кв. „Б, ул. „В М“ № чрез използване на
неустановено техническо средство са отнети чужди движими вещи – 100 м.
ел кабел от 2,5 мм и ударна бормашина марка „Райдер“. В хода на
образуваното разследване ответникът приел, че жалбоподателя И. В. Г. е
съпричастен към извършване на престъплението. В тази връзка е била
издадена оспорваната Заповед за задържане. Съдът счита, че в приложената
по делото административна преписка не се съдържат писмени доказателства,
които да навеждат на извода, че са били налице данни по смисъла на закона за
извършено престъпление от задържания или за неговата съпричастност към
извършено престъпление към момента на издаване или връчване на заповедта
за задържане. За да бъде законосъобразна наложената принудителна
административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се
направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е
възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на
конкретно престъпление. Действително, за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило
престъпление, както и да е определена точната наказателноправна
квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под
наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи
предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление.
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се
установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление както и
участието му в такова, т.е. не са изпълнени предпоставките за приложение на
материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следователно
оспорената заповед за задържане е издадена и в противоречие на
материалноправните разпоредби и е налице отменителното основание по чл.
146, т. 4 от АПК.
Следва да се отбележи и че процесната заповед не е съобразена и с
целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство (чл. 6 от АПК). Задържането за срок до 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ по изключение е приложимо с цел да се
4
осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. По делото
не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за
опасност от укрИ.е на жалбоподателя - същият е останал на разположение на
органите на реда и е оказал съдействие при задържането му. В случая от
доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е
била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с
нея задържане. Ето защо със задържането правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да
бъде отменена като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на
присъждане на разноски има жалбоподателя, като относно определяне на
размера приложим се явява ГПК на основание чл. 144 от АПК. Наведено е и
възражение на адвокатското възнаграждение, Съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения този праг е 750 лв. Ето защо поисканото от жалбоподателя
възнаграждение от 500 лв. дори е под минималния праг, съответно не са
налице основания за намаляването му. Дължи се и платената такса за
образуване на делото в размер на 10 лв., т. е. общ размер на разноските 510
лв. Спазено е и изискването на чл. 80 от ГПК, като преди приключване на
последното заседание по делото е представен списък на разноските.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК и чл. 143 –
144 от АПК, вр. чл. 78 и сл. от ГПК, СРС, НО, 133 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-402 от
22.02.2023 г., издадена от полицейски орган – К Д С, на длъжност
„Разузнавач“ VI степен при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР на И. В. Г., ЕГН: **********, е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И.
В. Г., ЕГН: **********, сумата от 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение и платена държавна такса за
разглеждане на делото.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за неговото
изготвяне.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6