РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Н. ИВ. К. и ИВ. К.
ИВ. срещу решение № 19 от 26.01.2021г., постановено по гр.д. № 1175 по описа за 2020г. на
Районен съд – Г. Оряховица, в частта с която е отхвърлен предявеният от тях иск
против ИЛ. Н. ИВ., ЕГН: **********, от с. К., общ. С. и „Д. - 2001" ООД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление с. К., общ. С., ул. "Ал.С.", 14 с
правно основание чл.26, ал.1 предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за наем от 22.03.2019г., сключен между ИЛ. Н.
ИВ., ЕГН: **********, от с. К., общ. С. и "Д-2001"ООД, ЕИК..., със седалище
и адрес на управление с. К., общ. С., ул. "Ал.С.", 14, с договорен срок от шест
години, за срока до три години, поради противоречие с материалния закон
1
— чл.32 ЗС, като неоснователен.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението в атакуваната част, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде уважен като основателен.
Ответникът ИЛ. Н. ИВ. не заема становище по жалбата.
Ответникът "Д-2001"ООД, ЕИК..., чрез процесуален представител
оспорва жалбата.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението в обжалваната част е правилно.
Предявен е иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предложение първо от
ЗЗД, ал.1, във вр. с чл.32 ал.1 от ЗС
От доказателствата се установява, че на 22.03.2019г. е сключен
договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на село К..
Наемодател по този договор е ответника ИЛ. Н. ИВ., а наемател -
ответника "Д-2001"ООД, ЕИК..., като и двамата са били представлявани
от един и същи пълномощник. Уговорена е годишна цена на наема в
определен размер на декар, договорът е сключен за срок от 6 години.
Наемодателят е собственик на 1/6 ид.част от земеделските земи по
наследство.
От своя страна, другите съсобственици на земите са ищците - с 5/6
ид.ч. от тях.
Спорен по делото по предявения иск, е въпросът: Нищожен ли се
явява сключеният на 22.03.2019г. договор за наем на земеделски земи, при
положение, че е сключен от съсобственик, притежаващ 1/6 ид.ч. от тях?
Действително, към датата на сключване на този договор е имало законово
ограничение, касаещо наема на земеделски земи - приетия по-рано чл. 4а. ал.
2
2 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г./, който
понастоящем сочи, че договор за наем на земеделска земя със срок над една
година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя,
притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот,
или от упълномощено от тях лице. Действала е разпоредбата на чл. 32 ал. 1
от ЗС, съгласно която общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Фактът обаче, че договорът за наем е сключен от
съсобственик с част по-малка от ½ ид.ч. от вещта, не влече нищожност на
договора по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр.първо от ЗЗД – противоречие със
закона, доколкото това сключване не противоречи на императивна законова
норма, напротив – чл. 31 ал.1 от ЗС сочи, че всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, а вече в
отношенията между съсобствениците са приложими разпоредбите на чл.
30 ал. 3 и чл. 32 ал. 2 от ЗС. Договорът за наем е облигационен договор и
следва да се разглежда на плоскостта на облигационните правоотношения,
а не на вещните такива /които уреждат отношенията между самите
съсобственици/. Именно поради това е и възможно сключването на валиден
договор за наем и при липса на собственост върху наетата вещ от страна
на наемодателя. В този смисъл, а и касаещо наемните правоотношения във
връзка със земеделски земи е и Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 810/2010 г., IV г. о., ГК, от съдържанието на което следва, че
договорът за наем не обвързва собствениците на зем. земи, ако е сключен в
нарушение на закона, но не е нищожен. Поради изложеното, съдът намира,
че предявеният иск за прогласяване на нищожност на сключения на
09.11.2017 г. договор за наем на земеделски земи се явява неоснователен, и
като такъв – следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл обжалваното решение на ГОРС е правилно и подлежи на
потвърждаване в обжалваната част.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 26.01.2021г., постановено по гр.д. №
3
... по описа за 2020г. на Районен съд – Г. Оряховица в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. ИВ. К., ЕГН: **********, от с. К., общ. С., ул. „И.В.“, № .. и ИВ. К.
ИВ., ЕГН: **********, от с. К., общ. С. да заплатят на „Д. - 2001" ООД, ЕИК..., със
седалище и адрес на управление с. К., общ. С., ул. "Ал.С.", 14 направените по
делото разноски, в размер на 300,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4