Р Е Ш
Е Н И Е
№ 920
Гр. Пловдив , 15.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в съдебно заседание на
01.04.2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА
ТОСКО
АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от председателя гр.д. 2018 по описа за 2013,
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 460 от ГПК.
Обжалвано е действие на частния съдебен изпълнител –Горчев с рег. № 825 с район на действие Пловдивския окръжен съд по изп. дело 47/2013 година против Разпределение от 23.05.2013 година на постъпили по изпълнителното производство парични суми, предявено на 30.05.2013 година .
Твърди се в жалбата, че действията на съдия- изпълнителя касаещи изготвеното разпределение на парични суми постъпили по изпълнението е неправилно. Жалбоподателят СК” Арнаудов „ЕООД гр.Пловдив , присъединен взискател излага съображения за неправилност действията на съдебния изпълнител ,поради това ,че вземането му срещу длъжника – „”Кристи Билд” ЕООД в размер на 579 771,36 лв. , от които главница 526 507 лв., съставлявало необходими и полезни разноски по смисъла на чл.177 от ЗЗД, поради което съдът следвало да разпореди ЧСИ да уважи вземането му изцяло . Разпределението било направено в нарушение чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД относно предпочитателното удовлетворение на разноските по принудителното изпълнение, твърди се също така за неправомерно удовлетворяване вземането на „Юробанк България” АД, за присъединени вземания по цитираното изпълнително дело. Нарушаване разпоредбата на чл.177 от ЗЗД се изразявала в това, че в оценката на имота предмет на продажба били включени СМР ,които били собственост на жалбоподателя и на стойност 526 507 лв.,като по този начин се облагодетелствали взискателя „Юробанк България” АД и останалите присъединени взискатели. От процесното разпределение взискателите се удовлетворявали от сума ,получена от продажба на недвижим имот ,който не бил изцяло собственост на длъжника- „Кристи Билд” ЕООД ,тъй като част от имота –извършени СМР били собственост на жалбоподателя. Иска се отмяна направеното разпределение ,поради изложените съображения за незаконосъобразност на същото и връщането му на ЧСИ Горчев , с указания за уважаване вземането на жалбоподателя представляващо необходими и полезни разноски –СМР за запазване на имота, по смисъла на чл.177 от ЗЗД и направените разноски в изпълнителното производство.
По делото е постъпило възражение от „Юробанк България” АД , с което се иска оставяна без уважение жалбата на „СК Арнаудов” ЕООД ,като се развиват доводи и за недопустимост на същата. Подробни съображения за неоснователност на жалбата излага в писмени бележки, като се иска присъждане разноски по делото .
Останалите страни по делото –Държавата, чрез ТД „СДО” на НАП Пловдив , Община Пловдив ,дирекция „МД и ТБО”-л.1505 ,Атаро Клима”ЕООД – всичките присъединени взискатели ,както и „Кристи Билд”ЕООД гр.Пловдив л.1490 и В.Л.А. – л.1498 ,солидарни длъжници , надлежно уведомени по чл.436 ал.2 от ГПК не са взели становище по жалбата.
Становището на ЧСИ Горчев по чл.436 ал.3 от ГПК е ,че жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество неоснователна по изложените съображения в становището.
Пловдивският окръжен съд преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:
Жалбата е подадена от страна имаща правен интерес да обжалва разпределение на получени суми от продажба на недвижим имот, като присъединен взискател същата е в срок и като такава е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното копие от изп. дело 47/2013 година на ЧСИ Горчев се установява,че изпълнителното производство е образувано по молба от „Юробанк България „АД въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК и издаден изп. лист срещу солидарните длъжници –„Кристо Билд”ЕООД и В.Л.А. по ч.гр.д. 2397/2013 година на Софийски районен съд- ІІ гр.о.Частният съдебен изпълнител –Горчев , след предприемане принудително изпълнение е наложил възбрана и насрочил опис върху недвижим имот,собственост на длъжника „Кристи Билд”ЕООД ,послужил за обезпечение на вземането по изпълнителното дело ,съгласно договорни ипотеки,учредени с нотариални актове за учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 56784.514.515,находящ се в гр.Пловдив по КК и КР , на адрес : гр.Пловдив, бул.Пещерско шосе” №38 с площ от 4640 кв. м ,ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот ,ведно със сграда с идентификатор 56784.514.515.1 със застроена площ от 3 388 кв. м брой етажи: 3,предназначение : жилищна сграда със смесено предназначение, ведно със самостоятелни обекти находящи се в сградата,които самостоятелни обекти са с идентификатор №№ 56784.514.515.1.1- 56784.514.515.1.17.
Проследявайки процесното изпълнително дело по хронология се установява, че след приетите от съдебния изпълнител принудителни действия за вземането на „Юробанк България” е конституиран като присъединен взискател „Атара Клима„ ЕООД , за задължение на длъжника „Кристи Билд”ЕООД в полза на този взискател произтичащо от издадена Заповед по чл.417 от ГПК по гр.д. 986/2013 година на СГС. След изпратени ПДИ до длъжниците по делото,ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение ,както вече се посочи по –горе по отношение на упоменятия недвижим имот и след депозиране нова молба от първоначалния взискател - „Юробанк България„ АД и заповед по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 2395/2013 година по описа на СРС и изпълнителен лист за друго вземане, новото вземане е присъединено към първоначалното срещу солидарно задължените длъжници- „Кристи Билд”ЕООД и В.Л.А.,а с последващо разпореждане на ЧСИ на основание чл.458 от ГПК е присъединено вземане на държавата за вземани от длъжника „Кристи Билд”ЕООД . За удовлетворяване на вземанията , ЧСИ е пристъпил към публична продан на описания по – горе недвижим имот,като е и определена първоначална цена на недвижимия имот.
След извършване на горните изпълнителни действия от ЧСИ – Горчев, жалбоподателят „СК Арнаудов” ЕООД е уведомил ЧСИ по процесното изпълнително дело,че има вземане към длъжника „Кристи Билд „ЕООД,въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2013 година от СРС,както и че въз основа на изпълнителния титул е образувано изп. дело 450/2013 година на ЧСИ Петко Илиев , по което изпълнително дело са предприети принудителни изпълнения върху имота предмет на изпълнението и по настоящето изпълнително дело с описване и продажба на всеки отделен обект от имота. Жалбоподателят е уведомил ЧСИ Горчев ,че вземането на същия произтича от извършени СМР в сградата, предмет на продажбата и на прилежаща инфраструктура в имота, както и че жалбоподателят ще упражни правото си на задържане върху извършените СМР в сградата, като при евентуална продажба ще заведе иск срещу купувачите за неоснователно обогатяване. След получаване на уведомлението от страна на жалбоподателя, ЧСИ от своя страна е уведомил за дадената му възможност по чл. 456 от ГПК за присъединяването му в настоящето изпълнително дело като присъединен взискател. Едновременно с това ЧСИ е продължил предприетите от него принудителни действия срещу длъжниците, като след провеждане на публичната продан от 24.03.2013 година – 24.04.2013 година е обявил за купувач, наддавач участващ в публичната продан на посочения вече недвижим имот, ведно с всички подобрения , ведно със сградата със самостоятелни обекти като имотът е бил възложен на обявения за купувач- „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД.
След обявяване на купувач на процесния имот и след представяне удостоверение по чл. 456 от ГПК от жалбоподателя , на 20.05.2013 година „СК Арнаудов” ЕООД е конституиран като присъединен взискател по процесното изпълнително дело за вземане на жалбоподателя спрямо длъжника- „Кристи Билд” ЕООД, за което вземане е образувано и изпълнителното дело 450/2013 година при ЧСИ Петко Илиев.
С нова молба от 22.05.2013 година от първоначалния взискател „Юробанк България „ АД и Заповед по чл.417 от ГПК по гр.д. 2394/2013 година на СРС и издаден изпълнителен лист е присъединено ново трето вземане на взискателя срещу солидарните длъжници от ЧСИ Горчев , след което на 23.05.2013 година ЧСИ Горчев е пристъпил към разпределение на получените суми по изпълнението суми, а именно : суми от запор върху вземания на „Кристи Билд „ ЕООД от 578,14 лв. и сума от продажбата на недвижимия имот описан в Протокол от 25.04.2013 година , с който е обявен за купувач посочено дружество- „Имо Пропърти Инвестмънтс” София за предложената от него сума от 15 760 087,14 лв., с включено ДДС , върху който имот видно от доказателствата по делото и изложеното по- горе са учредени договорни ипотеки с нот. акт 172,том 2 ,дв.-вх.№ 5479 в полза на първоначалния взискател за обезпечаване вземане по договор за кредит от 2 500 000 евро,като с последващи анекси към договора за кредит е увеличен размера на предоставения с договор за кредит и е обезпечено вземане от 3 191 000 евро,за което има учредени нови договорни ипотеки с нот. акт №123,том 10,дв.-вх.№ 27329 и нот. акт № 68 ,том 3 дв.-вх. № 7251,все в полза на „Юробанк България” АД гр.София..
Разпределението е акт на съдебния изпълнител , с който се определя кои притезания подлежат на удовлетворяване ,какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
Именно във връзка с предмета на спора и същността на разпределението и възраженията направени от жалбоподателя ,съдът ще следва да се произнесе по приложението на чл.136 ал.1 от ГПК относно предпочитателното удовлетворяване на разноски по принудителното изпълнение. Както вече се посочи предмет на разпределението са сумите получени в съдебното изпълнение от запор на вземания на длъжника и суми постъпили от продажба на недвижим имот , собственост на длъжника. Тъй като получената сума от запор в размер на 578,41 лв. сумарно е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на взискателите в това число на присъединените взискатели , то правилно ЧСИ е пристъпил към разпределение на същата сума съразмерно и според привилегиите на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД за разноски на първоначалния взискатели и присъединените такива.
Разпоредбата на чл.136 т.1 от ЗЗД предвижда,че с право на продпочитателно удовлетворяване се ползват вземанията за разноски по обезпечаване и принудителното изпълнение,както и вземания за разноските по исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД. Водещото в случая е да са налице разноски ,които са направени за действия ползващи останалите кредитори ,като според чл.457 от ГПК присъединилият се взискател, какъвто безспорно е настоящия жалбоподател има същите права в изпълнението каквито и първоначалните взискатели, но това касае процесуалните възможности и положението на присъединилия се взискател в изпълнителното производство, което не означава ,че направените от последния разноски са привилегировани. Жалбоподателят е присъединен взискател и като такъв има право на претенция единствено за тези разноски касаещи и ползващи и останалите взискатели, каквито разноски видно от доказателствата по делото са единствено присъдените му с разпределението ,тези от 84 лв. Направените разноски за заплащане адв. хонорар от 5 655 лв. за настоящето изпълнително производство не ползват останалите взискатели, поради което нямат приоритет пред останалите разноски и правилно не следват да се включат в разпределението по реда на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД. Жалбоподателят видно от доказателствата по делото е направил разноски за изпълнителното производство по изп.дело 450/2013 година по описа на ЧСИ Петко Илиев , но тези разноски не биха могли да бъдат събрани преимуществено по настоящето дело, а биха могли да са събрани предпочитателно именно в производството ,по което са направени. При това положение обосновано ЧСИ съгласно разпоредбата на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД на първо място е удовлетворил вземанията за разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение от стойността на продадения имот, предвид това че постъпилите запори на вземания по банкови сметки на длъжника не са били достатъчни за удовлетворяване вземането на първоначалния взискател- „ Юрбанк България” АД – гр.София и не е включил в разпределението както разноските на присъединения взискател за заплатен адв. хонорар по настоящето изпълнително дело както се посочи по- горе ,така и за разноските за адв. хонорар направени пред ЧСИ Петко Илиев.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя,че следва да му се присъдят като разноски по делото по смисъла на чл. 177 от ЗЗД, разноски в размер на 579771,36 лв. , от която сума главница- 526 507 лв., увеличаващи стойността на вещта изнесена на публична продан предпочитателно пред ипотекарния кредитор. Действително от данните по делото е видно, че жалбоподателят има вземане спрямо длъжника въз основа на заповед по чл. 417 от ГПК и издаден изпълнителен лист ,но същото произтича от издадена в негова полза запис на заповед за дължимост на сума в размер на претендираното вземане . В настоящето производство липсват каквито и да са доказателства вземането да произтича от твърдените в жалбата необходими,полезни разноски ,с които да е увеличена стойността на недвижимия имот предмет на продажбата .Въпрос на установяване и доказване е наличието на полезни разноски даващи права пред ипотекарните длъжници , което следва да се осъществи в отделно исково производство,по което да се докаже,че вземането е изискуемо именно въз основа на сочения от жалбоподателя договор за строителство,както и че същото произтича от претендираните подобрения .Освен липсата на доказателства вземането на жалбоподателя да произтича от полезни разходи,водещи до увеличаване стойността на продавания имот ,следва да се има предвид,че такива разноски по смисъла на чл.177 от ЗЗД биха могли да се претендират преди ипотекарните длъжници единствено от собственици на имот, който се изнася на продан ,когато собственикът не е лично задължен. От доказателствата по изпълнителното дело е видно,че собственик на имота с всички подобрения и сградата със самостоятелни обекти е длъжника , а не присъединения взискател- жалбоподателя- СК”Арнаудов „ЕООД гр.Пловдив. В случай, че жалбоподателят има претенции върху собствеността ,респективно върху идеална част от този имот, или върху ид. част от самостоятелните обектите,предмет на продажбата е също въпрос на преценка и доказване в отделно исково производство, каквито правомощия в настоящето производство съдът не разполага. Установяване на вземане произтичащо от претендираните полезни разноски , както и права на собственост е недопустимо в настоящето производство, поради и което доводите развити от жалбоподателя в този смисъл са неотносими към предмета на спора.
С оглед горното,атакуваното разпределение е съобразено с разпоредбата на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД и с оглед съображенията за неприложимост разпоредбата на чл.177 от ЗЗД жалбата е неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение.
В подкрепа на горното са и депозираните заключения на вещото лице К.К. ,посредством които се установява,че освен обсъдените разноски на жалбоподателя в размер на 5655 лв. за адв. хонорар по процесното изпълнително дело ,за която сума се прие да не ползва останалите взискатели и присъдената в полза на жалбоподателя сума от 84 лв. като направени разноски ползващи взискателите, останалите заплатени такси от жалбоподателя- 3,60 лв. и 9,60 лв. на 03.06. 2013 година и сумата от 144 лв. на 04.06.2013 година са такива след изготвеното разпределение на 23.05.2013 година ,поради което не са предмет на атакуваното разпределение и не подлежат на обсъждане от съда по настоящата жалба. Същото касае и сумата от 1201 лв. от продажба на недвижим имот № 028025 пасище в местността Килията с.Поповица и сумата 782,34 лв. постъпили по две платежни нареждания от трето задължено лице , като суми получени на 28.05.2013 година в изпълнителното производство след изготвяне на процесното разпределение, поради и което не биха могли да бъдат включени в разпределението от ЧСИ. Съдът, имайки предвид депозираното заключение на вещото лице от 7.10.2013 година, приема за неразпределена сума, тази постъпила в изпълнителното производство след изготвяне разпределението да е в общ размер от 1983,34 лв. ,каквато е сумарната сума на 1201 лв. + 782,34 лв.,/ а не в размер на 1000 лв. както е отразено в протокола на съдебното заседание на 21.01.2013 година /, но последното е без значение за настоящето производство предвид съществуващите доказателства за разпределяне на цялата постъпила сума до 23.05.2013 година . Именно поради горното изложените в писмените бележки доводи от страна пълномощника на жалбоподателя са неотносими към процесното разпределение и същите са неоснователни,тъй като получените в изпълнителното производство суми след разпределението не биха могли да бъдат предмет на жалбата.
Не би могло да се възприеме и изразеното становище на пълномощника на жалбоподателя за реално направени разноски в изпълнителното производство в размер на 22 526,85 лв. ,тъй като тази сума е сумарна , такава направена по двете изпълнителни дела- настоящето и пред ЧСИ- Илиев.По отношение направените за настоящето изпълнително производство разноски за адв. възнаграждение в размер на 5655 лв., същите както вече многократно се посочи не ползват останалите взискатели и не може да се примат за приоритетни по смисъла на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД, а по отношение на разноските направени пред ЧСИ-Илиев,съдът изложи съображения ,че тези разноски са предпочитателни в изпълнителното производство по изп.дело на ЧСИ Илиев, но не и за настоящето производство. По отношение на сумата от 84 лв. заплатен от присъединения взискател като такава ползваща всички останали взискатели е отчетена от ЧСИ като приоритетна и присъдена на жалбоподателя , по смисъла на чл.136 ал.1т.1 от ГПК .
В заключение жалбата на СК”Арнаудов „ ЕООД е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Въззиваемата страна- „Юробанк България”АД –първоначален взискател е претендирала за присъждане направени разноски по делото,което искане предвид изхода на делото е основателно по смисъла на чл. 78 ал.2 от ГПК.
Предвид направеното възражение от жалбоподателя по чл. 78 ал.5 от ГПКза прекомерност на заплатено адв. възнаграждение за въззиваемата страна- първоначален взискател ,съдът счита, че възражението е неоснователно и направените и договорени разноски ще се присъдят в пълен размер от 18 000 лв. Заплатеното възнаграждение не е прекомерно, съобразно правна и фактическа страна по делото ,поради което не би могло да намери приложение горната разпоредба
Жалбоподателят също е претендирал присъждане разноски за настоящето производство, но предвид изхода на делото искането е неоснователно и ще се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалбата на СК” Арнаудов” ЕООД гр.Пловдив против действия на ЧСИ-Горчев,№ 825,район на действие Пловдивски окръжен съд касаещи Разпределение от 23.05.2013 година на получени суми в изпълнителното производство по изп. дело 20138250400047 по описа на ЧСИ-Горчев.
ОСЪЖДА СК”Арнаудов” ЕООД гр. Пловдив,ЕИК *********,представлявано от управителя В.Г. Арнаудов –присъединен взискател да заплати на „Юробанк България” София,ЕИК ********* сумата от 18 000 лв. направени разноски по делото .
ОСТАВЯ без уважение искането на СК”Арнаудов” ЕООД за заплащане направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от получаване съобщени за изготвянето му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :