Определение по дело №566/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 484
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20225000500566
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 484
гр. П., 22.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500566 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 24757/27.09.2022 г. от Б. А. В. ЕГН
********** и Р. Д. В. ЕГН ********** против определение № 1993/19.08.2022 г.,
постановено по г. д. № 1733/2022 г. по описа на ОС – П., с което е върната искова молба вх.
№ 33981/24.06.2021 г. от Б. А. В. ЕГН ********** и Р. Д. В. ЕГН ********** против Р.к.с.-
П. и Община П. и е прекратено производството по делото.
Молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Ответник Р.к.с.–П. счита, че частната жалба е неоснователна.
Ответник Община П. счита, че частната жалба е неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 9931/19.08.2022 г., постановено по г. д. № 1733/2022 г. по описа
на ОС – П. е върната искова молба вх. № 33981/24.06.2021 г. от Б. А. В. ЕГН ********** и
Р. Д. В. ЕГН ********** против Р.к.с.-П. и Община П. и е прекратено производството по
делото.
За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че искът е
недопустим.
Пред ОС – П. е депозирана искова молба вх. № 33981/24.06.2021 г. от Б. А. В.
ЕГН ********** и Р. Д. В. ЕГН ********** против Р.к.с.-П. и Община П..
1
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
наследодателят на ищците А.Б. В., починал на 10.12.2022 г., към периода 1949 – 1960 г., в
който е извършена масовизацията на земеделските земи в Република България, е бил
собственик на следния недвижим имот: земеделски имот от 25.170 дка., находящ се в
землището на гр. П., в местността П. о. и к.“, съставляващ имот пл. № ... от плана от 1952 г.
на гр. П.. Понастоящем имотът съставлява поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на
гр. П., с площ от 23 038 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин
на трайно ползване: за други вид застрояване, стар идентификатор .....
С влязло в сила решение № 561/31.03.2009 г., постановено по в. г. д. № 1271/2008
г. по описа на ОС-П. е отменено решение № 16/22.02.2008г., постановено по г. д. №
3400/2006 г. по описа на РС – П. и е признато за установено по отношение на ответниците
„Ф. ТК“ ЕООД, Р. Д. В. и Б. А. В., че Община П. е собственик на недвижим имот, както
следва: дворно място, представляващо имот пл. № .... - нов по кадастралния план на „П. о. и
к.“ гр. П., с площ от 25.170 дка., както и е отменен нотариален акт за собственост на
недвижим имот - констативен - на основание § 4 от ППЗСПП, № ...., том ІХ, дело №
5021/11.04.1995 г. на нотариус С.Й. при ПРС, с който се признава А.Б. В. за собственик на
имот в строителните граници на гр. П. от 25.170 дка., находящ се в землището на гр. П.,
местност „П. о. и к.“, представляващ имот пл. № ... /стар/, № .... - нов, по кадастрален план
на „П. о. и к.“ гр. П..
С това решение е прието, че Община П. е придобила правото на собственост на
валидно правно основание - извършена надлежно замяна на земи, кооперативна собственост
на Кооперация „М.“ със земи общинска собственост на П.ски градски народен съвет,
съгласно Протокол -решение от 15.01.1949 г. на Комисия по чл. 11 от Правилника за
земеустрояването на ТКЗС, сред които е и процесният имот.
Между страните в настоящото производство не е спорно, че решение №
561/31.03.2009 г. касае имота, по отношение на който е и настоящото производство.
Ищците твърдят, че силата на присъдено нещо по цитираното решение не
обхваща заявения по настоящото дело спор, тъй като липсва идентичност на
обстоятелствената част на исковете, както и на исканията, тъй като влязлото в сила решение
по предходното производство установява правото на собственост на Община П. към
момента на неговото постановяване, а в настоящото производство се оспорва ответниците
да са били собственици, съответно наследодателят на ищците да е бил собственик, към
момента на масовизацията на земите в България (т. е. през периода 1949 г. – 1960 г.), който
момент е релевантният времеви период за реституция на права върху земеделски имоти към
днешна дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСПЗЗ (която разпоредба е отменена ДВ
бр. 13/2007 г., но е била в сила към датата на подаване на иска по гр. дело № 3400/ 2006г.)
всеки заинтересован може да установи по съдебен ред своите права върху имота,
възстановен по реда на ал.3 (т.е. въз основа на декларация с нотариална заверка на подписа,
с която заявителят декларира правото си на собственост). Съгласно разпоредбата на чл. 14,
2
ал. 4 от ЗСПЗЗ при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата
си по съдебен ред.
Производството по г. д. № 3400/2006 г. по описа на РС - П. е образувано по иск
на Община П. против ищците в настоящото производство и е с правна квалификация чл. 12,
ал. 4 и чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за установяване право на собственост на Община П. върху
процесния имот, като общината се легитимира като собственик на основание извършена
през 1949г. замяна на общински имоти с имоти, собствени на Кооперация „М.“ (чийто
правооприемник е вторият ответник в настоящото производство РКС-П.), сред които имоти
е процесният, както и общината е оспорила правото на собственост на наследодателя на
ищците в настоящото производство А.Б. В.. С решение № 561/31.03.2009 г., постановено по
в. г. д. № 1271/2008 г. по описа на ОС-П. е прието, че тъй като А.Б. В. не е станал
собственик по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, то и неговите наследници по закон
Р. Д. В. и Б. А. В. не са придобили право на собственост върху него.
Правата на Община П. върху процесния имот са изследвани към датата на
тяхното възникване - извършената замяна през 1949 г. и е прието, че същата е придобила
правото на собственост върху имота на валидно правно основание.
Следователно спорът относно собствеността между ищците и Община П. по
отношение на процесния имот е решен и по отношение на сочения от ищците релевантен
период. Въведените с настоящата искова молба твърдения, че наследодателят на ищците е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла
придобивна давност, което изключва правата на ответниците върху имота, както и че
праводателят на Община П., по никакъв начин не е придобил права върху имота, са
преклудирани.
Независимо от обстоятелството, че РКС-П. не е бил страна по г. д. № 3400/2006 г.
по описа на РС – П., няма правен интерес от водене на самостоятелно производство срещу
този ответник, с оглед обстоятелствата, на които се основават предявените в условията на
евентуалност искове за собственост (исковете се предявяват срещу този ответник в
качеството му на правоприемник на Кооперация „М.“, която е праводателя на Община П.).
Налице е хипотезата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Ето защо производството по претенциите в настоящото производство следва да
бъде прекратено.
До тези правни изводи е достигнали първоинстанционният съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъдат осъдени Б. А. В.
ЕГН ********** и Р. Д. В. ЕГН ********** да заплатят на Община П. сумата от 50.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9931/19.08.2022 г., постановено по г. д. №
1733/2022 г. по описа на ОС – П., с което е върната искова молба вх. № 33981/24.06.2021 г.
от Б. А. В. ЕГН ********** и Р. Д. В. ЕГН ********** против Р.к.с.-П. и Община П. и е
прекратено производството по г. д. № 1733/2022 г. по описа на ОС – П..
ОСЪЖДА Б. А. В. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б.В.“ № 7 и Р. Д. В. ЕГН
********** от с. Б., община С., област П., ул. „18 - та“ № 9 да заплатят на Община П. сумата
от 50.00 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Преписи от определението да бъдат връчени на страните.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4