№ 18242
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110166757 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. Р. Ц. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че към настоящия момент срещу нея е образувано и се води изп.
дело № 20248630400179 на ЧСИ ***, въз основа на изпълнителен лист от
10.01.2024 г., издаден по гр.д. 41400/2018 г., СРС, 159 с-в, за суми в общ
размер на 1641,05 лв., като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са
погасени по давност. Твърди, че изпълнителният лист по гр.д. 41400/2018 г.,
СРС, 42 с-в е издаден в полза на *** срещу ***, с ЕГН **********, въз основа
на неприсъствено съдебно решение, влязло в законна сила на 24.10.2019 г.
Твърди, че въз основана посочения изпълнителен лист през м. май 2024 г. е
образувано изп. дело 20248630400179 на ЧСИ ***. Посочва, че ищецът е
получила покана за доброволно изпълнение с изх.№ 56045/23.10.2024 г. по
изп. дело № 179/2024 г. по описа на ЧСИ ***, след като конституирана като
длъжник по изпълнителното дело в качеството си на наследник на ***, срещу
когото е издадено съдебното решение и изпълнителния лист, въз основа на
него. Сочи, че към момента на образуване на посоченото изпълнително дело е
изтекла погасителна давност за вземането, обективирано в изпълнителния
лист от 10.01.2024 г. При тези твърдения моли съда да постанови решение с
което да признае за установено, че не дължи на ответника ***, сумата в общ
размер от 1641,05 лв., посочена в съобщението по изпълнителен лист от
10.01.2024 г., издаден по гр.д. 41400/2018 г., СРС, 159 с-в срещу *** /починал/,
за които суми е образувано изп. дело № 20248630400179 на ЧСИ *** срещу Д.
Ц., поради погасяване на посочените суми по давност. Претендира разноски за
производството
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
1
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим,
евентуално– неоснователен. Посочва, че абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск е ищцата да е приела наследството, а в
процесния случай макар съдебния изпълнител да е конституирал ищцата като
длъжник по изп. дело 20248630400179 на ЧСИ ***, не е заявил изрично дали
приема или се отказва от наследството. Поради това моли съдът да определи
срок на длъжника, в който последният да посочи дали приема или се отказва
от наследството по реда на чл. 51 ЗН. Оспорва предявения иск и като
неоснователен с твърденията, че с издаване на изпълнителен лист за
процесното вземане, давността за него е винаги 5 години, като в процесния
случай решението е влязло в сила на 13.02.2017 г. Посочва, че изп. дело №
179/2024 г. по описа на ЧСИ *** е образувано въз основа на молба от
31.01.2024 г., като давността е прекъсната с подаване на посочената молба, тъй
като в нея е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия,
които след това са извършени по изпълнителното дело и са прекъснали
давността. Посочва, че след установяване на смъртта на длъжника по
изпълнителния лист ***, делото е спряно по силата на закона за периода от
31.01.2024 г. до датата на конституиране на ищцата като законеннаследник –
31.01.2024 г., като сроковете не текат през посочения период, а също така и за
периода на извънредното положение в страната. Поддържа, че съдебното
решение по гр.д. № 41400/2018 г., СРС, 159 с-в е влязло в законна сила на
24.10.2019 г., а изпълнителното дело 179/2024 г. по описа на ЧСИ *** е
образувано на 31.01.2024 г. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски, в това число, но не само за
юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване на установено, че ищецът Д. Р. Ц., не дължи на ответника
***, изпълнение на сумата в общ размер на 856,86 лв., за която е издаден
изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по гр.д. № 41400/2018 г. на СРС, 159 с-в,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248630400179 г. по
описа на ЧСИ ***, поради погасяване на вземането по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
2
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание - гр.д. № 41400/2018 г. на СРС, 159 с-в, са настъпили факти - с оглед
наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят
до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че
вземането на ответника, произтича от съдебно решение – Решение №
254931/24.10.2019 г., постановено по гр.д. № 41400/2018 г. на СРС, 159 с-в,
като видно от отбелязването върху заверен препис изискан по настоящото
дело, същото е влязло в законна сила на 24.10.2019 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, давностният срок е 5 години, поради което в случая
следва да изтече на 24.10.2024 г. Течението на давностния срок е спряно за
периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решението на НС
от 13.03.2020 г. Поради това започналият да тече давностен срок на 24.10.2019
г., е спрян за посочения период от 2м. 7 дни и изтича на 31.12.2024 г.
Видно от документите съдържащи се в копие на изп.д. №
20248630400179 по описа на ЧСИ *** се установява, въз основа на молба на
взсикателя *** с вх. № 09680/31.01.2024 г. е образувано цитираното
изпълнително дело. От съдържанието на молбата се установява, че е налице
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от страна на взискателя за извършване на
изрично посочени изпълнителни действия – опис и оценка на движими вещи,
поради което давността е прекъсната на 31.01.2024 г. (т. 10 на ТР №
1/26.06.2015 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), преди да изтече 5
годишния срок – на 31.12.2024 г.
В случая се установява, че към датата на депозиране на молбата на
взискателя, длъжникът по издадения изпълнителен лист (наследодател на
ищцата) е починал на 12.08.2023 г. Доколкото съгласно разпоредба на чл. 429,
ал. 2 ГПК - издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван и срещу неговите наследници, то нередовностите на подадената
молба (срещу починал длъжник) подлежат на отстраняване по реда на чл. 129
ГПК, вр. чл. 426, ал. 3 ГПК. Съгласно мотивите на т. 3 на ТР № 2/2023 от
04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г., задължението за действие е на
съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно
административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или
неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на
кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането
в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран
оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК (така Определение № 1540 от
22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 473/2025 г., I т. о., ТК). В тази връзка
съдебният изпълнител е предприел действия по установяване на наследниците
3
на починалия длъжник и с оглед данните по справка в НБД „Население“ и
удостоверение за наследници с изх. № *** г., изд. от ***, с протокол от
27.03.2024 г., е конституирал като длъжник в изпълнителното производство
ищцата Д. Р. Ц.. В тази връзка и на осн. чл. 129, ал. 5 ГПК, вр. чл. 426, ал. 3
ГПК, молбата на взсикателя се счита за предявена от датата на нейното
депозиране пред ЧСИ - 31.01.2024 г. В този смисъл са мотивите на т. 3 на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, съгласно които води до прекъсване на давността молба, в която е
посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й
нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК. Молбата за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е
изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани (в случая
опис и оценка) върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.
426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
В случая не се установява наследникът, конституиран като длъжник да е
установил по делото, че се е отказал от наследството или че го е приел по
опис, поради което за съдебния изпълнител не е възникнало задължение за
определяне на срок по чл. 51 ЗН. Налице са конклудентни действия на
наследника, от които се установява приемане на наследството, вкл. и
оспорване на задължението в настоящото производство с единствен довод за
погасяването му по давност.
След като е предприето изпълнителното действие, с което
материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за
давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност
е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност,
която в случая ще изтече на 31.01.2029 г.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива се претендират с отговора на исковата молба за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото, което е приключило след проведеното първо
открито съдебно заседание, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, определи в размер на
сумата от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно
4
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника изпълнение на задължение за сумата от 856,86 лв., за която е
издаден изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по гр.д. № 41400/2018 г. на СРС,
159 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20248630400179 г. по описа на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА Д. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лв. (сто лева)
– разноски за производството – юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5