Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 21 април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 72 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145-178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р. С.Б.,***, чрез
адв. С., против решение № 1040-17-10/28.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе,
с което е отхвърлено оспорването й и е потвърдено разпореждане №
171-00-1983-3/01.12.2021 г., с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО.
Жалбоподателката възразява срещу определения
размер на обезщетението и по-конкретно срещу начина на неговото изчисляване,
тъй като с оспореното решение на практика е потвърдено разпореждането, с което
на жалбоподателя е отпуснато ПОБ.
Твърди се, че при определяне размера на
отпуснатото ПОБ АО погрешно е възприел установените в административното
производство факти и обстоятелства, в резултат на което неправилно е приел, че
в конкретния случай е налице предпоставката за приложение на разпоредбата на
чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО по отношение на периода на осигуряване от
01.09.2019 г. до 31.12.2020 г., доколкото същата в случая не е приложима.
Размерът на получаваното от оспорващата трудово възнаграждение, доколкото тя е
упражнявала трудова дейност на територията на Великобритания за периода от
01.09.2019 г. до 31.12.2020 г., следва да се вземе предвид при определяне
размера на отпуснатото ПОБ, респ. ръководителят на осигуряването за безработица
при ТД на НОИ – Русе е следвало да изчисли размера на дължимото се обезщетение
в съответствие с изискванията на чл. 62, § 2 ,
вр. § 1 на Регламент (ЕО) 883/2004 г., а именно при прилагане на българското
законодателство което предвижда
специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение,
служещо за база за изчисляване, и когато за целия или за част от сочения
период, спрямо заинтересованото лице, се е прилагало законодателство на друга
държава членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалният доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово
правоотношение. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката
за преизчисляване на отпуснатото ПОБ. Претендират се разноски.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Русе,
чрез юрк. К., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище да
неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - Русе, II-ри
състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 171-00-1983/15.09.2021
г. Р. Б. е поискала парично обезщетение за безработица (ПОБ), след прекратено
на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ трудово правоотношение с „Аларт“ ЕООД, считано от 13.09.2021
г. По т. 2 от заявлението е декларирала, че е упражнявала трудова дейност във
Великобритания за времето от 25.06.2018 г. до 22.07.2021 г. вкл. (л. 62).
За удостоверяване на осигурителната история
в друга държава служебно е била изискана информация от компетентната институция
на Великобритания, чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителната
информация между България и ЕС (EESSI),
номер на случай 2902490. За този период на обмен на информация между двете
държави, административното производство, образувано по заявление на лицето, е
било спряно с разпореждане № 171-00-1983-1/27.09.2021 г.
На 18.11.2021 г., чрез електронната система
за обмен на социално осигурителна информация (EESSI), е бил получен
структуриран електронен документ U002, с който компетентната институция на
Обединеното кралство е потвърдила период на осигурена заетост за Б. от
13.06.2016 г. до 22.07.2021 г. вкл. На основание чл. 55 от АПК е било
постановено разпореждане №171-00-1983-2 от 26.11.2021 г., с което е възобновено
производството по подаденото заявление от Р. С.Б. и с разпореждане
№171-00-1983-3/01.12.2021 г., е било отпуснато парично обезщетение за
безработица на Б., на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1,
чл. 546, ал. 1 и чл.54в, ал. 1 от КСО – в размер 17.97 лв. дневно.
Това разпореждане е било обжалвано пред
ръководителя на ТП на НОИ – Русе, чийто акт е предмет на съдебна проверка за
законосъобразност.
В решението си контролиращият орган е
посочил, че в заявлението си за отпускане на обезщетение за безработица от
15.09.2021 г. Б. е заявила желанието си да получава обезщетение по КСО след
прекратяване на трудово правоотношение с български осигурител, считано от
13.09.2021 г.
Изложено е, че осигурителният период на Б.
във Великобритания е започнал преди на 13.06.2016 г. и е завършил след
31.12.2020 г. (на 22.07.2021 г.). Със завръщането си в България тя е
преустановила трансграничната ситуация, в която се е намирала, и е излязла
извън персоналния обхват на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
от ЕС (Споразумение за BREXIT
– Споразумението).
За времето от 30.07.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл. е упражнявала трудова дейност,
регламентирана по българското законодателство и за нея е приложима разпоредбата
на чл. 32 от Споразумението. Преценката за ПОБ се извършва по правилата на
българското законодателство като са сумирани осигурителните периоди от България
и Великобритания.
По отношение изчисляването размера на
обезщетенията е посочено, че се прилага чл.54б от КСО. Съгласно разпоредбата на
ал. 1 дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от
среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който
са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за
последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
В дохода за последните 24 календарни месеца
преди прекратяването на осигуряването от 01.09.2019 г. до 31.08.2021 г., от
който е определен размера на ПОБ, на Р. Б. се включва:
-доход за времето от 01.09.2019 г. до
22.07.2021 г. в размер на 13932.73 лв., съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО
-доход за времето от 23.07.2021 г. до
29.07.2021 г в размер на 147.73 лв., съгласно чл. 546, ал. 7, т. 4 от КСО
-доход за времето от 30.07.2021 г. до
31.08.2021 г. в размер на 836.36 лв., съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО
Общият размер на дохода е 14916.82 лв. От
него е определено дневното парично обезщетение (17.97 лв.), в размер на 60 на
сто от среднодневния осигурителен доход - 29.95 лв. С тези констатации
контролиращият орган е отхвърлил оспорването на Б. срещу разпореждането за
отпускане на ПОБ.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с
писмо изх. № 1040-17-10#2/22.02.2022 г. на ТП на НОИ - Русе.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от
правна страна намира следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1
от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, депозирана
е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е насочена срещу подлежащо на съдебен
контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ - Русе,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспореният административен акт на директора
на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане на оправомощено лице за
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 от КСО. При
издаването им е спазена предвидената в закона форма и същите съдържат
необходимите реквизити, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и чл.
54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването им са спазени
и административно-производствените правила.
Решението е материално незаконосъобразно.
Съображенията за това са следните:
Спорен по делото е размерът на отпуснатото
парично обезщетение и по-конкретно начинът на неговото изчисляване. Спорът е
концентриран върху обстоятелството дали след като осигурителният период на
жалбоподателката във Великобритания е започнал преди 31.12.2020 г. и завършил
след тази дата - в случая до 22.07.2021 г., попада в обхвата на чл. 30 от
Споразумението за оттегляне или по отношение на него е приложима разпоредбата
на чл. 32 от Споразумението.
В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО е
регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Релевантният период относно размера на ПОБ
по чл. 54б, ал. 1 от КСО от жалбоподателката е от 01.09.2019 г. до 31.08.2021
г. Безспорно е, че същата е български гражданин, а като такъв е гражданин на
държава членка на ЕС, както и че има период на осигурена заетост в Обединено
кралство и Северна Ирландия от 13.06.2016 г. до 22.07.2021 г. вкл. За времето
от 29.07.2021 г. до 13.09.2021 г. за лицето са налице данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО, подадени от "Аларт" ЕООД.
В Дял III от част втора на Споразумението за
оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението) се
съдържат разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална
сигурност. Лицата, които касаят, условно могат да бъдат разделени на две
категории - лица, попадащи в персоналния обхват на чл. 30 от Споразумението, за
които се прилага пълна координация на системите за социална сигурност съгласно
Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и лица, попадащи в
специалните хипотези на чл. 32 от Споразумението, за които се прилага частична
координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) №
883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Персоналният обхват на чл. 30 от
Споразумението условно може да бъде разделен на два вида: основен и субсидиарен
(алтернативен). В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението
са носителите на основните права и членовете на техните семейства, които се
намират в непрекъсната трансгранична ситуация (пресичане на граници между
държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват)
между Обединеното Кралство и Северна Ирландия и държава членка в края на
преходния период. Субсидиарният персонален обхват е регламентиран в чл. 30, §
3-4 от Споразумението и се прилага за лица, които не попадат или вече не
попадат в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението, но попадат в приложното
поле на чл. 10 от Споразумението, както и за членове на техните семейства и
преживелите ги лица. Член 10, § 1, букви а)-г) от Споразумението обхваща
следните категории лица:
- граждани на ЕС, които са упражнили правото
си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на ЕС преди
края на преходния период и продължават да пребивават там след това;
- граждани на Обединеното кралство, които са
упражнили правото си на пребиваване в държава-членка в съответствие с правото
на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;
- граждани на ЕС, които са упражнили правото
си като погранични работници в Обединеното кралство в съответствие с правото на
ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това;
- граждани на Обединеното кралство, които са
упражнили правото си като погранични работници в една или повече държави-членки
в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да
го упражняват след това;
Член 30, § 1, буква в) от Споразумението
урежда трансгранична ситуация, при която пълните правила за координацията на
системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент
(ЕО) № 987/2009 се прилагат за граждани на Съюза, които пребивават в
Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на
държава-членка в края на преходния период, както и членовете на техните
семейства и преживелите ги лица. Според чл. 30, § 2 от Споразумението лицата,
посочени в § 1 попадат в персоналния обхват дотогава, докогато продължават да
се намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф,
обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство.
От горното следва, че към 31.12.2020 г.
жалбоподателката попада в хипотезата на чл. 30, § 1, буква в) от
Споразумението, но след завръщането си в Република България прекъсва
трансграничната ситуация, в която се е намирала. При прекъснатата трансгранична
ситуация след 31.12.2020 г. същата попада в обхвата на специалните случаи по
чл. 32 от Споразумението за оттегляне - когато лицата не попадат или вече не
попадат в приложното поле на чл. 30 от Споразумението, но получават защита на
някои права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) №
987/2009.
За тези специални случаи се прилага
принципът за сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост
или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива
периоди. За целите на сумирането на периоди, периодите, завършени преди и след
края на преходния период (31.12.2020 г.), се вземат предвид в съответствие с
Регламент (ЕО) № 883/2004. Обхванатите лица са граждани на Съюза и граждани на
Обединеното кралство, както и лица без гражданство и бежанци, за които преди
края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното
кралство, съответно на държава-членка, както и членовете на техните семейства.
Това са група лица, които са придобили осигурителни периоди във Великобритания
само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при
преценката на права се прилага националното законодателство, като за
придобиване на съответното право се сумират периодите на осигурена заетост в
Обединеното кралство и тези, положени съгласно българското законодателство.
Въпреки гореизложеното АО при определяне
размера на отпуснатото обезщетение за безработица органите на НОИ
незаконосъобразно не са зачели периодите на осигуряване, завършени съгласно
законодателството на Великобритания, като завършени съгласно българското
законодателство. Установили са и наличието на материалноправните предпоставки
по чл. 54а от КСО, но са приели периодите на осигуряване във Великобритания и
Ирландия като такива, които се зачитат като трудов стаж, но без да се дължат
осигурителни вноски съгласно българското законодателство. Както се посочи по-горе
спорът между страните касае размера на отпуснатото парично обезщетение и
по-конкретно технологията на неговото изчисляване. Органите на НОИ са приели,
че периодът по чл. 54б, ал. 1 от КСО, от който следва да се определи размера на
дневното парично обезщетение за безработица са включени периоди без
осигурителни вноски за безработица, равни на периода на осигурителния период в
Кралство Великобритания и осигурителен период в България, но не са зачели
размера на осигурителните вноски направени в Кралство Великобритания поради
извода, че не следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 65/5//а/ във вр. с
чл. 65/2/ и чл. 62/3/ от Регламент/ЕО/ № 833/2004. Фактите по спора, съобразени
с персоналния и материален обхват на Регламент ЕО 883/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за
социална сигурност предполагат непосредствена приложимост на неговите правни
норми. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.
е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна
сила, са пряко приложими във всички държави - членки чл. 288 от ДФЕС и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредбите на националните законодателства, като в
настоящия казус съгласно сключеното споразумение, този Регламент продължава
действието си в преходния период т.е. за жалбоподателката това е периода от 01.09.2019
г. до 31.12.2020 г. Видно от доказателствата по делото, за осигурителния стаж,
придобит от лицето във Великобритания се установява, че в качеството му на
период на осигурена заетост представлява определен от държавата членка по място
на заетостта осигурителен период, а не зачетен осигурителен период като признат
за приравнен на период на заетост по това законодателство без да се дължат,
респ. внасят осигурителни вноски, през който лицето е придобило осигурителен
стаж за работа по трудово правоотношение. Видно от данните по делото, за
осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания, са били внесени
осигурителни вноски, което е отразено в представения формуляр U002. При
изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане
на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент ЕО 883/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на
чл. 62, § 1 от Регламента, която гласи, че компетентната институция на
държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията
да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или
професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му
работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно
посоченото законодателство. В чл. 62, § 2 от Регламента изрично се посочва, че
§ 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната
институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на
трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и
когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е
прилагало законодателството на друга държава-членка. В тази връзка неправилно
Директорът на ТП на НОИ е игнорирал частично придобитите осигурителни права на
жалбоподателката във Великобритания за периода 01.09.2019 г. до 31.12.2020 г. -
краят на преходния период, през който европейското законодателство в областта
на осигурителните отношения продължава да действа. Органът е съобразил
неправилно единствено и само периода, през който жалбоподателката е била
осигурена, но без да вземе предвид размера на получаваното трудово
възнаграждение при изчисляването на размера на обезщетението за безработица.
Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на
внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на
съответното осигурително събитие.
В настоящия случай са взети предвид:
периодът от 01.09.2019 г. до 22.07.2021 г. когато жалбоподателката е полагала
труд по законодателството на Обединеното кралство и Северна Ирландия, този от 23.07.2021
г. до 29.07.2021 г., когато не е осъществявала трудова дейност, и доходът за
времето от 30.07.2021 г. до 31.08.2021 г. когато е осъществявала трудова
дейност по българското законодателство, предвид което административният орган е
достигнал до извода, че лицето има право на парично обезщетение по чл. 54а от КСО и е определил размер по чл. 54б от КСО.
Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното
парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не
може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на
обезщетението за безработица. Каза се, че релевантният период за изчисляване на
дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е от 01.09.2019 г.
до 31.08.2021 г.
Разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО регламентира,
че "когато в периода по, ал. 1, от който се определя среднодневното
възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което
се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски..."
се има предвид без осигурителни вноски във фонд "Безработица" на ДОО.
Безспорно е, че за времето от 13.06.2020 г. до 22.07.2021 г. жалбоподателката е
осигурявана по законодателството на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, тоест за този период за него не се дължат осигурителни вноски
във фонд "Безработица" на ДОО. Въпреки това както се посочи по-горе
за жалбоподателката следва да се приложи сумарното изчисляване на
обезщетението, като директно се приложи Регламент ЕО 883/2004 г. Основното
правило при определяне на приложимото законодателство е, че за лицата се внасят
осигуровки по законодателството на държавата членка, на чиято територия
работят, т.е. за посочения период жалбоподателката попада под обхвата на
осигурителното законодателство на Обединеното кралство, където осъществява
дейност като заето лице. Това означава, че институциите в Република България
нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство
за периода на трудовата му активност в друга държава-членка, но това не
изключва задължението им да вземат предвид размера на възнаграждението, върху
което са се дължали осигурителни вноски в Кралство Великобритания, но само за
периода от 01.9.2019 г. до 31.12.2020 г. - крайната дата на преходния период по
Споразумението. С оглед на това, съдът намира, че в случая неправилно и незаконосъобразно
е определен размерът на обезщетението за безработица, като не е включен
горепосочения период, който се изчислява сумарно с този за положен труд в
Република България.
По изложените съображения, обжалването решение
№ 1040-17-10/28.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е
отхвърлена жалбата на Р. Б. и е потвърдено разпореждане №
171-00-1983-3/01.12.2021 г., с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО, е незаконосъобразно, а подадената жалба се явява
основателна.
Настоящата инстанция намира, че периодът от
31.12.2020 г. до 22.07.2021 г. след като е изтекъл преходния период по
Споразумението, не следва да се зачита при определяне размера на обезщетението.
В тази част съдът изцяло споделя доводите на администрацията, че в случая се
касае за осигурителен доход за труд, положен в трета за ЕС страна, с която
Република България няма сключен договор за взаимно признаване на осигурителни
правоотношения. Въпреки оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз
(ЕС) спрямо някои от засегнатите лица в определени ситуации ще продължават да
се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на
държавите-членки, които са въведени с Регламент ЕО № 883/2004 г. и Регламент ЕО
987/2004 г., и това е така дотогава, докогато въпросните лица продължават да се
намират без прекъсване в ситуация, обхващаща едновременно държава-членка и
Обединеното кралство (основание чл. 30, § 2 от Споразумението).
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Жалбоподателят е претендирал
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., доказано с договор за правна
защита и съдействие с вписана платена сума в брой, имаща характер на разписка,
която следва да му бъде присъдена като платима от ответника, на осн. чл. 143,
ал. 1 от АПК.
Воден от горното, на основание чл. 118, ал.
3 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Русе, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на Р. С.Б. решение № 1040-17-10/28.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ -
Русе, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане №
171-00-1983-3/01.12.2021 г., с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО.
ВРЪЩА
делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на
НОИ - Русе за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно даденото в
мотивите на настоящото решение тълкуване по прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе да заплати на
Р. С.Б. с адрес *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: