№ 1451
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Георги И. Въззивно гражданско дело №
20231000500695 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 20.11.23г. /с участието на секретаря Давидова/
въззивно гражданско дело № 695/23г. и констатира следното:
С решение на СОС от 18.01.23г. по г.д. № 43/22г. са уважени /частично: за сума в
размер на 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
тази главница за периода след 11.10.21г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Р. М. против
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението на СОС се обжалва от Р. М. – в отхвърлителната част /ищецът претендира
да му бъде изплатено допълнително обезщетение в размер на още 24 000 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СОС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията –
възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 02.11.20г. - Л. С. е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е.
Ищецът поддържа, че е претърпял /като пострадал от инцидента/ физически болки и
психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това Р. М. претендира да бъде ангажирана
/при условията на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената
отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Жалбата е частично основателна:
Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а
именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС-во и
наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Л. С. и ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД/ са установени /в рамките на производството пред СОС/ с писмени, гласни и
експертни доказателства /съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд – при
условията на чл. 300 от ГПК/. Същите обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от
1
процеса/.
Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилата по чл. 266 от
ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно
единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо
/по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца /в случая следва да се приеме, че
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не се поддържа пред САС – дружеството не е
подало нито жалба срещу решението на СОС, нито отговор на въззивната жалба/.
В тази връзка /досежно посоченото спорно обстоятелство/:
Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства
/медицински документи/, експертни /медицинска експертиза; в това число и обясненията на
вещото лице от съдебното заседание/, гласни /свидетелски показания/ и постановената
наказателна присъда /където също са изброени конкретно причинените на ищеца физически
травми/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за
преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:
В резултат на ПТП-е ищецът е получил травматично увреждане /счупване на кост на
дясното стъпало/; травмата е наложила поставянето на гипсова имобилизация за период от 45 дни;
пострадалият е преминал през възстановителен /оздравителен/ период /от 2 месеца/; през това
време ищецът е бил със затруднено самообслужване /имал е нужда от чужда помощ/.
Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и в контекста на младата
възраст на ищеца/ обосновават присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000 лева /т.е. с
настоящото решение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени още 14 000 лева – допълнително
към вече присъдените от СОС - 6 000 лева/.
В допълнение /досежно принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/: в случая /и във
всяка подобна хипотеза – при претърпяно ПТП-е и при получени от същото физически
увреждания - травми/ наличието на физическа болка и на психическо страдание следва да се
презумира /инцидент като процесния винаги причинява психически стрес; физическата болка
винаги поражда психическа травма; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна
лихва върху горната главница за периода след 11.10.21г. В тази връзка: най – новата /актуална/
практика на ВКС /обоснована с правилата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ във връзка с
чл. 380 от КЗ/ постановява, че в хипотеза като процесната /при предявен иск по чл. 432 от КЗ/
законна лихва се дължи за периода след извън-съдебното сезиране на застрахователя с искане за
изплащане на обезщетение.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд – отговорността на страните за съдебни
разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена.
Направеното от ответника /в хода на делото/ доброволно плащане /за което бяха
представени писмени доказателства пред въззивния съд/ не съставлява пречка /от една страна/ за
присъждане на допълнително обезщетение /в съответствие с горните съображения/ доколкото това
плащане касае – безспорната част от предмета на делото; по същите съображения /от друга страна/
така стореното плащане не може да рефлектира и върху отговорността на застрахователя по чл. 78,
ал. 1 от ЗЗД /за производството пред настоящата инстанция/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СОС от 18.01.23г. по г.д. № 43/22г. в частта, с която искът по чл.
432 от КЗ на Р. В. М. ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е отхвърлен за
сумата над 6 000 лева до 20 000 лева и в частта, с която ищецът е осъден да плати на ответника
съдебни разноски над 156 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
да плати на Р. В. М. ЕГН ********** още 14 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
/допълнително към вече присъдените от СОС - 6 000 лева/ и законната лихва върху посочената
2
главница за периода от 11.10.21г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати на
адвокат Б. К. още 2 100 лева – адвокатски хонорар /за производството пред СОС/ и 1 493 лева –
адвокатски хонорар /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него/ Р. В. М. да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение /за производството пред САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/ ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да плати
на САС 560 лева – допълнителна държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 18.01.23г. по г.д. № 43/22г. в останалата
/отхвърлителна/ част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3