Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.06.2019
Година Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 07.06. /седми ЮНИ/ 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател :Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от………. съдия………ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 87 по описа за 2019 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото исково производство е Иск, предявен от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес нa управление: ***, чрез юрисконсулт К.А., с адрес за призоваване:
В.М.В., ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи,
че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, в качеството сu нa краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98a oт
Закона зa енер-етиката, продава електрическа енергия на клиентите сu
npu публично известни oбщи условия.
Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия нa договорите за
продажба нa електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с
решение нa ДKEBP №
OY-013/10.05.2008r. и влезли в сила
на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, aл. 1 oт
общите условия същите влизaт в сила 30 дни след
първото им публикуване, без дa е необходимо изpичнoтo им писмено
приемане oт потребителите. Общите условия са Публикувани
на сайта нa дружеството
http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-еnergia/normativni-dokumenti-(1).aspx
Пo силата на чл. 7, т. 1 от общите условия
ищцoвoтo дружество e поелo задължение да снабдява с електрическа
енергия обект нa ответника с ИT-I ***, находящ се в ***.
За В.М.В. е открит клиентски номер *** в качеството му на
собственик нa посочения имoт, виднo и oт извършена
справка в Служба no вписванията Айтос.
Ответникът oт своя страна, съгласно
л. 11, т. 1 oт общите условия, се е зaдължил
да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и no начините, определени в същите - чл. 18, an. 1 и an. 2.
Съгласно чл. 27, an. 1 от общите условия
npu неплащане в CPOK нa дължими суми
клиентът дължи обезщетение зa забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
B изпълнение на задълженията си пo общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване" EAД е доставило
на обекта на В.М.В. за Периода
25.10.2017г. - 24.12.2017г. електроенергия нa обща стойност
154,23 лв., която той не е заплатил.
Поради забава в заплащане нa горепосочената
глaвницa ответникът дължи законна лихва
в общ размер от 13,87 лв. за
периода 12.12.2017г. — 04.11.2018г. 3аконна лихва за забава
се дължи no всяка една фактура
отделно за период от датата
на падежа на същата до
датата на образуване на настоящото
производство. Срокът за плащане на
фактурата е посочен в същата.
Ha 05.11.2018г. „ЕВН България
Електроснабдяване" EAД е подало
заявление за издаване на заповед
за изпълнение no реда на чл.
410 ГПК Пред Районен съд - Айтос зa
вземанията Cu към В.М.В.. По заявлението е образувано ЧГД № 953/2018r. no посоченото
дело е издадена заповед за изпълнение,
кoятo е връчена нa дляжника npu
условията нa чл. 47, aл. 5 ГПК,
Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за
него е налице правен интерес съдът да постанови
решение , с което да се приеме
за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът
В.М.В., дължи на „ЕВН България Електроснабдяване"
EAД 154,23
лв., представляващи стойността на консумираната
от обекта на потребителя електрическа енергия зa периода 25.10.2017г. —
24.12.2017г.; 13,87 лв., представляващи
стойността на законната лихва зa забава зa
периода 12.12.2017г. — 04.11.2018г; законна лихва върху
горепосочената глaвницa от датата на
подаване нa заявлението зa издаване на заповед
за изпълнение в съда — 05.11.2018 г., дo окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения
срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от страна на
ответника В.М.В..
В с.з. ответника не се явява лично. За него се явява ОП-адв.Г., който прави
признание на иска по размер и по основание.
Съдът, след преценка на
събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по
реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл.415,вр.чл.422 ГПК, чл.79,ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД- за установяване на съществуването на оспорено вземане по
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, представляващи вземания
за ползвани електроснабдителни услуги. Исковете са процесуално допустими, а
преценката им по същество, като основателни е обвързана от направеното
признание на иска от ответника и следващите правни аргументи:
Предявеният положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, като е
налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното
ч.гр.д.№953/2018г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника В.
Заповед №524/07.11.2018 за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Положителният установителен
иск по чл.422 от ГПК е предявен на 29.01.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество РС-Айтос намира иска по
чл.422 от ГПК за основателен.
В хода
на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове и размери.
Няма спор между страните и съдът приема за
установено , че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си нa краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98a oт Закона
зa енергетиката, продава електрическа енергия на ответника
В. пpu публично известни oбщи
условия, действащите през процесния период от време.
За процесния период 25.10.2017г. — 24.12.2017г
ответникът консумирал електрическа енергия на стойност съответно 132,22лева (за
период 25.10.2017г-24.11.2017г) и 22,01лева (за период
25.11.2017г-24.12.2017г). За консумираната електрическа енергия ищецът издал фактури
№ **********/30.11.2017г и №**********/31.12.2017г (л.6 и7), за които ответникът
не спори, че е би уведомен. Към исковата молба са приложени и доказателства от
Службата по вписванията към АРС, че обектът за който е начислена консумираната
електрическа енергия е собственост на ответника В. (л.4). Видно от
представените писмени доказателства партидата , по която е начислена
електрическата енергия е открита на името на ответника В.М.В..
По така изложените съображения съдът намира
искът за основателен и доколкото не е оспорен от длъжника за доказан в пълен
размер. Поради това следва да се установи
дължимостта на сумата от 154,23 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия зa периода 25.10.2017г. — 24.12.2017г., произтичаща от фактура
№ **********/30.11.2017г и №**********/31.12.2017г .
Уважаването на основния иск логично води и да
уважаване на иска по чл.79 ЗЗД за
присъждане на 13,87 лв., представляващи стойността на законната лихва зa периода 12.12.2017г. —
04.11.2018г
По изложените по-горе съображения следва да
бъде уважен и иска по чл.86 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , а именно
от 05.11.2018 г., дo окончателното изплащане на
задължението.
По
същите съображения и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство
в размер на 75 лв. за образуване на дело и 150лева за юрисконсултско
възнаграждение (което съдът прецени като справедливо според положения труд и
фактическата и правна стойност на производството). Ответника следва да бъде
осъден също така да заплати по сметка на ищеца сумата от 400лева за ОП.
В съответствие със задължителните указания на
ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските в
заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото
производство. Предвид уважаването на установителната
искова претенция относно вземането и на основание чл.78,ал.1 ГПК, то и разноските в заповедното производство,
посочени в заповедта за изпълнение се дължат в пълния им размер от 75 лв., от
които 25 лева държавна такса и 50лева ю.к. възнаграждение, както са установени с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на
ответника В.М.В., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ***, седалище
и адрес нa управление: ***, по Заповед №524/07.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №953/2018г. по описа на AРС, за сумата
от 154,23 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия зa периода
25.10.2017г. — 24.12.2017г., произтичаща от фактура № **********/30.11.2017г и
№**********/31.12.2017г, ведно със 13,87
лв., представляващи стойността на законната лихва зa
периода 12.12.2017г. — 04.11.2018г , и лихва за забава
върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , а именно от 05.11.2018 г., дo окончателното изплащане
на задължението, както и за сумата от 75,00 лв.
разноски по ч.гр.д. №953/2018г. по описа на AРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника В.М.В., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес нa управление: ***, направените по гр.д.№ 87/2019г
на АРС разноски в размер на 625 /шестотин двадесет и пет/ лева, от които 75,00
лв. за държавна такса , 150 лева юрисконсултско
възнаграждение и 400 възнаграждение за ОП.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: