№ 1450
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207652 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Георги Георгиев
при участието на секретаря Нина-Естел Илиева, като разгледа
докладваното от съдия Георгиев АНД №7652 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда жалба
1
срещу наказателно постановление №323724/28.11.2017 г. на заместник-кмета
на Столична община, с което на М. ЕВЛ. ГР. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
С депозираната пред съда жалба М. ЕВЛ. ГР. моли за отмяна на
постановлението и присъждане на разноските по делото.
Редовно призован, М. ЕВЛ. ГР., се явява лично, и се представлява от
адв.Я. и адв.Д., който счита че НП страда от съществени процесуални пороци,
подробно изложени в жалбата.
Пледира за присъждане на възнаграждение в полза на адв.Я. по чл.38 от
ЗАдв.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На М. ЕВЛ. ГР. е съставен АУАН от св.Т., служител на ЦГМ, при
Столична община, за това, че на станция “Васил Левски“ бил без редовен
превозен документ.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетеля
Т. и от писмените доказателства приети по делото.
Страните не са направили други доказателствени искания и поради липса
на данни за други относими към предмета на делото доказателства, съдът
счете делото за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.
От горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, защото е подадена от лицето, на което е наложено
административно наказание.
Доколкото по делото липсват доказателства за връчване на
наказателното постановление, съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения 7-дневен срок.
По същество жалбата е основателна по следните причини:
На първо място съдът намира, че не са установени обстоятелствата, при
които е извършено деянието – на коя дата е извършено, къде е бил
жалбоподателя: на спирката на метростанцията или в превозното средство.
2
От горното следва, че самото нарушение като факт остава недоказано.
На следващо място съдът намира, че съгласно чл.101 от Закона за
автомобилните превози пътник в моторно превозно средство за обществен
превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба 10 лв. -
за превоз в населени места, 30 лв. - за междуселищни превози, и 300 лв. - за
международни превози.
Законът за автомобилните превози е нормативен акт от по-висша степен в
сравнение с Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община.
Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове нормативният акт
трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен. Ал.3 на чл.15 от ЗНА указва, че ако наредба противоречи
на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт.
Ето защо при противоречие между нормативни актове, следва да се
приложи онзи от тях, който е от по-висша степен.
Наложената глоба в размер на 200 лв. е в противоречие с нормативен акт
от по-висша степен и се явява явно несправедлива.
Недопустимо е за цена на билет за еднократно пътуване от два лева да се
налага глоба сто пъти по-висока от стойността на ползване на самата услуга.
Горното противоречи на основен принцип на правото за съразмерност на
наказанието спрямо вида и тежестта на нарушението.
Независимо от факта, че деянието е извършено в метро, а не в автобус в
случая по аналогия на закона следва да се приложи именно Закона за
автомобилните превози, а не Наредбата, защото се касае за предмет на
регулиране на обществени отношения със закон.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В Определение №60859 от 3.12.2021 г. на ВКС по гр.д.№2446/2021 г., III
ГО, ГК, е посочено, че съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. при оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
По чл.8, ал.1, т.1 от горната Наредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален
интерес възнаграждението е при интерес до 1000 лв. – 300 лв.
Адв.Я. е оказал правна помощ на лице в затруднено материално
положение, което кореспондира с разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Предвид отмяната на постановлението Столична община следва да
заплати сумата 300 лв. разноски за възнаграждение на адв.Я..
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
№323724/28.11.2017 г. на заместник-кмета на Столична община като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв.В.А. Я. от САК сумата
300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Георгиев
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4