МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 44, постановена
на 05.03.2020г.
по НОХД № 1652/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу П.Е.А., ЕГН ********** за това, че на 06.01.2018 г. в гр. Стара Загора
причинил на Д.И.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст,
при което се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. с ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П.Е.А.. Според представителя
на обвинението от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, по
безспорен и категоричен начин се установява фактическата обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт – време, място, начин на извършване и
авторство. В пледоарията си, прокурорът прави подробен анализ на събраните
доказателства. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три
години. Представителят на обвинението счита, че предявените граждански искове
следва да бъдат уважени до размера, установен в съдебната практика, а
разноските, направени в хода на наказателното производство – възложени в тежест
на подсъдимия А..
Гражданският ищец и частен обвинител Д.И.Г.
чрез адв. В.З. заявява, че изцяло споделя изложеното от прокурора по отношение
на доказаността на обвинението. Повереникът прави анализ на част от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, като поставя акцента върху
показанията на свидетелката П.Т., дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия. Моли съда да уважи предявените граждански искове, тъй като същите са
доказани по основание и размер. Претендира за направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия - адв. И.М.
заявява, че повдигнатото срещу П.Е.А. обвинение не е доказано, като в тази
връзка прави подробен анализ на доказателствата. Моли съда да го признае за
невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. В тази връзка заявява, че предявените
граждански искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира за направените по делото разноски.
Подсъдимият П.Е.А. не дава обяснения в
хода на съдебното следствие. В своята лична защита заявява, че поддържа,
казаното от защитника си и заявява, че не е извършил деянието, като смята, че Г.
не се е срещал с него на тази дата, а е скалъпил обвинение.
В последната си дума А. заявява,
че не е извършил деянието и това е, което иска да каже.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият П.Е.А., с ЕГН: ********** е роден на ***г***.
Постоянният му адрес е в гр. Стара Загора, ул. ***. Настоящият му адрес е в гр.
Стара Загора, ул***. Българин е. Български гражданин. С висше образование.
Неженен. Работи като инженер в „***“ ЕООД, гр. София. Не е осъждан.
С решение от 27.10.2006г. по АНД № 1358/2006г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, влязло в сила на 14.11.2006г., за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК НК, извършено 06.05.2006г. е
освободен на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Подсъдимият
П.А. живеел заедно със свидетелката П.Т. и двете им малолетни деца в гр. Стара
Загора, на ул. *** № 18.
На 06.01.2018г.
/събота/ поради възникнали проблеми между тях, свидетелката Т. решила заедно с
децата да напусне съвместно обитаваното с А. жилище.
Тя имала
доста багаж, който трябвало да пренесе до дома на майка си, където
възнамерявала да отседне. Обадила се по телефона на свой приятел – пострадалия Д.Г.,
за да ѝ помогне, като превози багажа й с личния си автомобил.
Около 11:00-11:30
часа свидетелят Г. пристигнал и паркирал автомобила си пред блока, в който
живеели подсъдимият А. и свидетелката Т.. Последната го чакала отвън заедно с багажа
и децата си. Свидетелят Г. й помогнал да натовари вещите в лекия автомобил,
като се уговорили с Т. тя да се придвижи с градския транспорт, тъй като в
автомобила нямало място за нея, децата и детската количка.
Докато П.Т.
и Д.Г. разговаряли, от входа на жилищния блок излязъл подсъдимият П.А.. Той се насочил
към тях, като без да каже нещо започнал да нанася удари с юмрук в лицевата част
на главата на Г.. Поради внезапното нападение, последният не могъл да се
предпази. Свидетелката Т. умолявала подсъдимия да спре, но той не го направил.
Пострадалият
Г. успял да влезе в автомобила си, но А. хванал вратата на превозното средство
и я дърпал към себе си, за да не може да я затвори. Докато държал вратата с
едната си ръка, подсъдимият продължавал с другата да замахва и нанася удари
върху Г., когато му се отворела възможност за това. От дърпането паднала част
от кората на вратата на автомобила. В крайна сметка, свидетелят Г. успял да
затвори вратата и да приведе автомобила в движение. Подсъдимият А. го последвал
с лек автомобил БМВ. Г. се изплашил. Обадил се по телефона на свидетелката С.А.
и й обяснил накратко какво става. Тя го посъветвала да се свърже с баща си. Г.
го направил, след което се отправил към дома си. Забелязал, че в един момент
подсъдимият А. преустановил преследването.
През това
време П.Т. прибрала частите от автомобила и с децата си отишла на близката
спирка на градския транспорт, за да се придвижи до дома на майка си.
Свидетелят И.Г.
посрещнал сина си пред дома им. Последният му разказал за случилото се.
Към 13,30
часа двамата отишли до Второ РУ - Стара Загора, където Г. подал сигнал за нанесения
му побой и последвалото преследване.
Свързали се
по телефона и със съдебен лекар - д-р Т.П. и уговорили час за преглед в
следобедните часове.
Тъй като И.Г.
трябвало да се приготвя за работа - нощна смяна, синът му бил придружен до
лекарския кабинет от свидетелката С.А..
При
прегледа в 16:15 часа било съставено съдебно-медицинско удостоверение
16/06.01.2018г., в което били описани травматичните увреждания, установени от
съдебния лекар.
Междувременно
Д.Г. и свидетелката П.Т. се чули по телефона и се уговорили по-късно през деня
тя да мине да си вземе багажа. Т. отишла с такси. Пострадалият я чакал пред
дома си заедно със свидетелката С.А.. Т. попитала Д.Г.: „Много ли те удари?“.
Той отговорил утвърдително и й казал, че ще съди П.А., а тя му казала да
направи, каквото е решил.
При тази
среща Т. не му занесла частите от автомобила, тъй като ги забравила и затова се
разбрали да му ги предаде чрез стоматолога д-р А., тъй като майка й Л.П. често
имала работа до кабинета му.
На първия
работен ден - 08.01.2018г. /понеделник/ Д.Г. отишъл на преглед при личния си
стоматолог - свидетелят К.И.А., който го изпратил да си направи рентгенова
снимка на челюстта.
На 09.01.2018г.
Д.Г. си направил рентгенова снимка, от която станало ясно, че челюстта му е
счупена.
На 10.01.2018г.
пострадалият постъпил на лечение в УМБАЛ “Св. Георги“, гр. Пловдив, където му била
извършена оперативна интервенция.
На
12.01.2018г. бил изписан, като му било предписано домашно лечение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
От показанията на
свидетелите П.Т., Д.Г., И.Г. и С.А. се установява по един безспорен и
категоричен начин, че на 06.01.2018г. - преди обяд - П.Т. потърсила помощта на пострадалия
Д.Г., за да пренесе багажа й от съвместно обитаваното с подсъдимия А. жилище до
дома на майка й - Л.П..
В допълнение
свидетелката Т. заявява, че тези нейни действия били предприети поради
възникнали проблеми с подсъдимия А..
Същевременно, в хода на
съдебното следствие се събраха противоречиви доказателства относно това какво е
станало, когато около 11:00 - 11:30 часа Д.Г. пристигнал пред блока, в който
живеели свидетелката Т. и подсъдимият А. - дали последният му е нанесъл побой и
му е причинил средна телесна повреда - счупване на челюст или не.
В тази връзка, съдът
кредитира показанията на пострадалия Д.И.Г.,
тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви.
От тях се установява, че
около 11:00 - 11:30 часа пристигнал на уговореното място. Помогнал на П.Т. да
натовари багажа си в автомобила и докато разговаряли пред блока, подсъдимият А.
слязъл, насочил се към тях, като без да каже нещо започнал да нанася удари с
юмрук в лицевата част на главата му. Той и свидетелката Т. му казвали да спре,
но А. не го направил. Когато Г. влязъл в автомобила си, подсъдимият хванал
вратата и започнал да я дърпа към себе си и продължавал да нанася удари върху Г.,
когато му се отворела възможност за това. От дърпането паднала част от кората
на вратата на автомобила. В крайна сметка, Г. заявява, че успял да затвори
вратата и да приведе автомобила в движение, но А. го последвал с друг автомобил
-марка: БМВ. Г. се изплашил. Обадил се по телефона на свидетелката С.А. и й
обяснил накратко какво става. Тя го посъветвала да се свърже с баща си. Г. го
направил, след което се отправил към дома си. Забелязал, че в един момент
подсъдимият А. преустановил преследването.
Ако описаният от
пострадалия побой не е бил осъществен, то остават без отговор множество въпроси: Защо Д.Г. не е закарал багажа
на П.Т. до дома на майка й, а се е наложило впоследствие тя да идва с такси до
неговия дом, за да си го вземе? Защо на 06.01.2018г. в 13:30 часа е подал
сигнал до Второ РУ - Стара Загора срещу подсъдимия П.А., както за побой, така и
за преследване с автомобил? Защо е отишъл на 06.01.2018г. в 16:15 часа на
преглед при съдебен лекар и е заявил, че констатираните телесни увреждания са
му причинени от познати лица на улица в кв. Ж.в гр. Стара Загора?
По делото не са събрани
доказателства, от които да се установяват каквито и да било отношения между Г.
и А., предхождащи инкриминираното деяние, които да мотивират пострадалия към
подобни действия.
Липсват данни и за това
пострадалият Д.Г. да е конфликтна личност.
Според свидетелките П.Т. и С.А. той не решава проблемите си чрез употреба на
физическо насилие, а както заявява Т. - води съдебни дела, за да търси правата
си.
Същото обаче не може да
се каже за подсъдимия А..
От приложения към
настоящото дело бюлетин за съдимост във връзка с осъждането му по АНД №
1358/2006г. по описа на Районен съд - Стара Загора се установява, че
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК е било извършено от него чрез нанасяне на
удари с крак и юмрук в областта на таза и на главата на друго лице /С-Д.С./.
По настоящото дело има
доказателства, че гр.д. № 5504/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора е
образувано въз основа на молба за защита от домашно насилие, подадена от Л.П.П.
/майка на П.Т./ срещу подсъдимия П.Е.А.. Молбата не е разгледана по същество,
тъй като съдът е приел, че същата е процесуално недопустима - произхожда от
лице, което не попада сред изрично посочените в чл. 3 от Закона за защита от
домашното насилие лица, които могат да подадат молба за защита по реда на този
закон, а не както твърди свидетелката П., че са и казали, че има фантазия и че П.А.
не е виновен.
Освен това, по делото не
се събраха доказателства за това полученото от Д.Г. травматично увреждане да е
причинено по начин и време, различни
от описаните от него. В тази връзка съдът взе предвид както неговите показания,
така и тези на неговия баща - свидетелят И.Г.И., който заяви, че след инцидента
на 06.01.2018г. до 10.01.2018г. Д.Г. си е стоял вкъщи.
В хода на съдебното
следствие не се установи наличието на други факти и обстоятелства, които могат
да причинят описаната в обвинителния акт средна телесна повреда - счупване на
челюст.
Показанията на
пострадалия се подкрепят и от останалите доказателства, събрани в хода на
съдебното следствие.
На
първо място, от гласните доказателства.
От показанията на свидетелката П.Ф.Т., дадени на
12.12.2018г. пред съдия в хода на досъдебното производство /л. 58 от ДП/ и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК.
В тях тя дава подробно
описание на случилото се на 06.01.2018г. между подсъдимия А. и пострадалия Г.,
като заявява факти и обстоятелства, които няма от къде да й бъдат известни, освен
ако не е била очевидец на станалото. Още повече, че в разпита си пред настоящия
съдебен състав заяви, че когато отишла да си вземе багажа от Г., той не бил сам
- с него имало момиче, и много малко си говорили, като разговорът не бил
особено изчерпателен, като в този смисъл са и показанията на пострадалия Г. и на
свидетелката С.А.. Освен това, след 06.01.2018г. тя заявява, че двамата не са
се виждали, за което свидетелства и самият Г..
В своите показания от
12.12.2018г. свидетелката Т. заявява, че след като багажът й бил натоварен в
колата на Д.Г., се появил П.А., който без да каже нещо започнал да удря с
юмруци лицето на Г. - многократно. Г. не му посегнал нито веднъж, а му обяснявал,
че не е направил нищо и само помага с багажа. В това време свидетелката Т. казвала
на съжителя си да престане, но той не я послушал. Когато Г. успял да се отскубне,
той седнал в колата си и се опитал да потегли, но А. хванал вратата и двамата
започнали да я дърпат. А. нанасял удари с юмруци в лицето на Г. всеки път,
когато се появявала възможност за това. От дърпането на вратата се откъснала
някаква част, която паднала на улицата. Когато Г. успял да затвори вратата на
автомобила си, потеглил. Децата се разплакали, свидетелката Т. събрала
падналите части от колата, сложила ги в детската количка и побързала да се
отдалечи от мястото, като забелязала, че П.А. тръгнал в друга посока.
Тези нейни показания
изцяло кореспондират с показанията на пострадалия Д.Г., като прави впечатление,
че относно механизма на нанасяне на ударите в момента, в който Г. е бил вече
седнал в колата само и единствено тя дава показания. Свидетелите С.А. и И.Г., с
които пострадалият е разговарял непосредствено след инцидента заявяват, че е
имало удари в лицето, но не влизат в такива детайли. Ако Д.Г. е разказвал и на П.Т.
за случилото се по телефона, то тя би следвало да разкаже пред съда на
12.12.2018г. това, което и другите са направили, а не да влиза в такива
подробности. Още повече, че според хронологията на събитията пострадалият се е
чул последно с нея.
Съдът не кредитира,
показанията на свидетелката Т., дадени пред настоящия съдебен състав, тъй като
към момента на този разпит тя живее с подсъдимия А., в добри взаимоотношения е
с него и следва да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото.
Съдът не кредитира изявленията
й, че на 12.12.2018г. е заявила всичко, което е описано в протокола за разпит,
само за да отмъсти на А..
От една страна, тези
нейни показания се подкрепят от останалите, събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, а от друга, те са дадени пред съдия и убедително
започват с думите: „Искам отговорно и категорично да заявя, че ще разкажа
истината“. Съдът намира, че тези думи са изречени именно от нея, тъй като тя се
е подписала пред съдията след като е прочела лично записаното в протокола и
това е отразено в него.
В хода на наказателното
производство тя дава противоречиви показания в зависимост от това какви към
дадения момент са били отношенията й с подсъдимия А. и именно това е причината,
поради която е била разпитана на 12.12.2018г. пред съдия.
Показанията на
пострадалия Д.Г. се подкрепят и от показанията на свидетелите С.Е.А. и И.Г.И., с които той е разговарял
непосредствено след нанесения му от подсъдимия побой. Те не са очевидци на станалото,
но са първите хора, на които се е обадил и е споделил за случилото се. Те са
били с него на 06.01.2018г., като Г. го е придружил до Второ РУ - Стара Загора,
а А. - до кабинета насъдебния лекар. Двамата категорично заявяват, че на
посочената дата на Д.Г. са били нанесени удари в лицето, които са причинили
счупването на челюстта му.
Те свидетелстват за
неговото състояние след това. И на двамата пострадалият Г. споделил, че изпитва
силна болка в челюстта. И двамата видели първоначалния оток, както и станали
свидетели на последвалите множество неудобства - поставяне на хранителен режим
- хранене само с пасирани и течни храни, и то със сламка, затруднено изговаряне
на отделните срички и фъфлене.
Те твърдят също, че в
резултат на случилото се Д.Г. изгубил самолетния си билет до Великобритания, а
в оздравителния период ползвал продължителен болничен, което впоследствие
станало причина да изгуби работата си. Доказателства, установяващи тези факти и
обстоятелства обаче не бяха представени в хода на съдебното следствие.
Действително показанията
на свидетеля И.Г. се разминават като хронология за случващото се на
06.01.2018г. с тези на другите свидетели и на писмените доказателства по
делото, но съдът намира, че причината за това е изминалият дълъг период от
време и обстоятелството, че той за първи път дава показания пред настоящия
съдебен състав едва на 15.10.2019г. - почти две години по-късно.
От показанията на
свидетелите С.Д.Д., Х. Д.С. и Е.И.С.
се установява, че на 06.01.2018г. подсъдимият П.А. ремонтирал пред блока
собствения си лек автомобил марка: БМВ, като нито един от тях не е видял
свидетелката П.Т. да пренася багажи в друг автомобил.
Прави впечатление, че и тримата
свидетели не могат да посочат в колко часа са започнали да ремонтират автомобила,
което от своя страна не изключва възможността това да е станало след
инкриминираното деяние.
Свидетелят Д. веднъж
заявява, че не може да каже точен час, а след това посочва - около 11:30 часа.
Веднъж заявява, че е излязъл пред блока десетина минути преди подсъдимия П.А.,
а друг път, че е излязъл след него.
Свидетелят С. пред
настоящия съдебен състав заявява, че се е срещнал с А. около 11:30 часа, а в
хода на досъдебното производство, че това е станало в 10:00 часа сутринта, като
в крайна сметка заявява, че не може да си спомни.
Освен това, свидетелят Д.
заявява, че останали до 19:00 часа да поправят автомобила, а свидетелят С. - до
13:00 часа.
Единственият свидетел,
който прави връзка между ремонта на автомобила на А. и изнасянето на багажа от П.Т.
е свидетелят Ц.М.Е., който се
появява едва в хода на съдебното следствие и е разпитан за първи път по делото
пред настоящия съдебен състав.
Още в хода на
досъдебното производство свидетелят Д. заявява, че докато са оправяли
автомобила, в близост до тях минало едно момче, което той не познавал. Момчето
поздравило А., като му казало: „Здравей, Пацо“, а П. го поздравил с ръкомахане,
след което момчето се отдалечило. Пред разследващия орган свидетелят Д.
категорично заявил, че никога преди това не е виждал въпросното момче и ако го
види няма да може да го познае.
Същевременно обаче, пред
настоящия съдебен състав заяви, че това момче всъщност е свидетелят Ц.Е., който
чакал пред залата да бъде разпитан. След прочитане на показанията му в
посочената част по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК Д. заяви: „Ц.
бе момчето, което мина. Беше с качулка, не ми направи много впечатление. Не го
видях толкова много. Като се доближи го видях.“
Свидетелят С. заявява,
че въпросното момче не е било с качулка.
Всичко това поставя под
съмнение достоверността на показанията на свидетеля Ц.М.Е.. Още повече, че
според неговите думи, той се спрял при подсъдимия А. за няколко минути, за да
види какво прави с Д. и С., а тези двама свидетели заявяват, че той само е
минал и е поздравил А., и не е спирал при тях.
Като взе предвид всички
изложени по-горе противоречия, съдът не кредитира показанията на свидетеля Е..
В хода на съдебното
следствие са разпитани в качеството на свидетели
Л.П.П. и М.В.Т., които са съответно майка и сестра на свидетелката П.Т., но
те не дават показания, относими към предмета на делото, които следва да бъдат разглеждани
в хода на настоящото обсъждане.
На
второ място, показанията на пострадалия Г. се подкрепят от писмените
доказателства.
От изготвения от Второ
РУ - Стара Загора протокол се установява, че заявлението на Д.Г. е прието на
06.01.2018г. в 13,30 часа.
То е заведено в
информационната система на първия работен ден под № 824500-302/08.01.2018г. В
него Г. посочил, че /“днес“/ на 06.01.2018г. отишъл да помогне на П.Т. да
пренесе багаж, но нейният приятел му нанесъл удари в областта на лицето, Г.
успял да влезе в колата и да я приведе в движение, след което обаче приятелят
на Т. тръгнал след него.
Във връзка с подаденото заявление и
изготвен протокол за предупреждение от 10.01.2018г. в 9,30 часа, с който П.Е.А.
е предупреден да не влиза в конфликт и саморазправа с лицето Д.И.Г., като му е
указано, че възникналите спорове следва да
се разрешават по законоустановения ред.
От съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 16/2018г. се
установява, че на 06.01.2018г. към 16:15 часа д-р Т.П. е извършил преглед на Д.И.Г.,
при който е установено следното: оток и кръвонасядане по челото. Оток по
дясната лицева половина. Охлузване по лявата ръка върху хватателната
повърхност. Оток по дясната ръка. Като описаните и установени травматични
увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителните
сведения - че на 06.01.2018г. около 12:00 часа на улица в кв. Железник, в гр.
Стара Загора, му бил нанесен побой от едно познато за него лице. Удрян с
юмруци, съборен на земята и ритан. Впоследствие в лек автомобил отново ритан.
От фискална касова бележка №
16/2018г., изд. от лекарски кабинет по съдебна медицина се установява, че Д.Г.
е заплатил за издаване на съдебномедицинското удостоверение сумата от 40 лв.
От допълнение към
съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 16/2018г., изготвено на 24.01.2018г. към 15,40 часа е видно, че от
допълнително представената медицинска документация на Д.И.Г. се установява
пълно счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно. Установеното
травматично увреждане с наложила се междучелюстна фиксация отговаря да е
получено по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения на
първичното медицинско удостоверение. Счупването на ставния израстък на долната
челюст в дясно представлява счупване на челюст, при което се затруднява
дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни.
От фискална бележка № 16-D/2018г. от лекарски кабинет по съдебна
медицина се установява, че Д.Г. е заплатил за издаване на допълнение към
съдебномедицинското удостоверение сумата от 20 лв.
От епикриза от
УМБАЛ”Свети Георги” ЕАД гр.Пловдив И.З. № 1466/56 се установява, че Д.И.Г. е
постъпил на лечение на 10.01.2018г. и е изписан на 12.01.2018г., като му е
направена оперативна интервенция при диагноза: фрактура комплета клауза
процесус кондиларис мандибуле декстра.
От фактура № **********/10.01.2018г.,
ведно с фискален бон се установява, че на 10.01.2018г. Д.Г. е заплатил сумата
от 1004 лв. за лечение на фрактура на лицевите и челюстни кости.
Във връзка със
стойността на лечението на Д.Г. са представени също рецепта от 27.01.2019г. и
фискален бон от 27.01.2018г. за сумата
от 20,92 лв.
По делото е приета като доказателство
и цялата медицинска документация /ИЗ № 1456/56 от 2018г. на пострадалия Г. за
периода от 10.01.2018г. до 12.01.2018г., приложена към писмо с изх. №
3480/01.10.2019г. по описа на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
Приложената към исковата
молба на пострадалия Д.Г. проформа фактура от 10.01.2018г. не е приобщена по
делото, тъй като не е относима към предмета на същото.
На
трето място, показанията на пострадалия Г. се подкрепят и от заключението на
съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 138/2018г.
От заключението на
експертизата се установява, че на 06.01.2018г. Д.И.Г. е получил пълно счупване
на ставния израстък на долната челюст в дясно. Оток по дясна лицева половина.
Оток и кръвонасядане по челото. Охлузване по лявата ръка върху хватателната
повърхност. Оток по дясната ръка.
Установените и описани
травматични увреждания добре отговарят да са от удари с твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и време, каквито данни са налице в
медицинската документация, като счупването на израстък на долната челюст е от
нанасяне на силен удар в тази област на лицето, както с юмрук, така и с ритник.
Счупването на ставния
израстък на долната челюст в дясно е от медикобиологичния квалифициращ признак:
счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по
дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на функциите е необходим период от около 2-3 месеца.
Останалите травматични
увреждания са причинили болки и страдания.
В хода на съдебното
следствие вещото лице д-р Т.П. разяснява, че счупването на челюст не може да
бъде констатирано от лекар без рентгенова снимка, както и че е възможно
пострадалото лице да изпитва болка, но да не знае, че има счупване.
Той разяснява също, че
възстановителният процес в началото е съпроводен с болки, а впоследствие и с
множество неудобства, като целият процес трае 2-3 месеца.
Според него описаните в
заключението травматични увреждания не могат да определят състоянието на
пострадалия като спешно състояние, тъй като животът му не е бил поставен в
опасност. Състоянието е било описано от лицево-челюстните хирурзи като спешно,
тъй като оперативното лечение е следвало да се извърши възможно най-скоро, за
да не зарасне челюстта на криво.
На
четвърто място, показанията на пострадалия Г. се подкрепят и от вещественото
доказателство - рентгенова снимка на Д.Г. от 09.01.2018г., от която се установява самото
счупване на челюстта.
От фискален бон № 012959
от 09.01.2018г. се установява, че Д.Г. е заплатил за изготвянето й сумата от 25
лв.
Във
връзка с личността на подсъдимия
са събрани и следните доказателства: декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на П.Е.А. от 20.12.2018г. и справки за съдимост с
рег. № 4781/20.12.2018г., с рег. № 3456/02.09.2019г., с рег. №
4243/11.10.2019г., с рег.№ 4876/19.11.2019г., с рег.№ 4876/19.11.2019г. и с
рег.№ 926/28.02.2020г. всички по описа на Районен съд - Стара Загора, ведно с
бюлетин за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът прие, че подсъдимият
П.Е.А. е осъществил състава на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
От обективна страна, на 06.01.2018 г.
в гр. Стара Загора причинил на Д.И.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето.
Съгласно чл. 129, ал. 2 НК счупването
на челюст представлява средна телесна повреда.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият А. излязъл пред блока, в
който живеел и видял, че свидетелката П.Т., с която бил във фактическо
съжителство, е натоварила багажа си в лекия автомобил на бившия си приятел Д.Г.
и разговаря с него. Приближил се към тях, като без да каже нещо започнал да
нанася удари с юмрук в лицевата част на главата на Г.. Въпреки, че свидетелката
Т. го умолявала да спре, той не го сторил.
След това, когато свидетелят Г. успял
да влезе в автомобила си, А. го последвал и продължил да му нанася удари, като
дърпал вратата на превозното средство към себе си.
Нещо повече, след като Г. успял да
затвори вратата и да приведе автомобила в движение, подсъдимият го последвал с друг
лек автомобил.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
на подсъдимия П.Е.А. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете сравнително
младата му възраст, както и обстоятелството, че не е осъждан и не му е налагано
наказание по чл. 37 НК.
Същевременно, като отегчаващо вината
обстоятелство съдът възприе цялостното му поведение, включващо два етапа на
нанасяне на ударите - извън и в лекия автомобил на Г., както и последвалото
преследване с друг лек автомобил.
Водим от горното, съдът определи на
подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно, след преценка на
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. От една
страна, към момента на извършаване на деянието А. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а от друга, наложеното му наказание е
за срок до три години. Освен това, с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият ефективно да го
изтърпи.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
В хода на съдебното производство са
приети за разглеждане следните граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД:
1. Предявеният от Д.И.Г. граждански
иск против подсъдимия П.Е.А. за сумата от сумата от 10 000 /ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат от
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 06.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
2. Предявеният от Д.И.Г. граждански
иск против подсъдимия П.Е.А. за сумата от 1109,92 ЛЕВА /ХИЛЯДА СТО И ДЕВЕТ ЛЕВА
И ДЕВЕТДЕСЕТ И ДВЕ СТОТИНКИ/, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от инкриминираното
деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, от които 60 лв. - за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение и допълнение към
съдебно-медицинското удостоверение; 1004 лв. - за проведено лечение на фрактури
на лицевите и челюстни кости в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив; 25 лв. - за
зъбни снимки; 20,92 лв. - за закупено лекарство, съобразно рецепта, издадена от
д-р Г.Х..
По отношение на първия граждански иск,
видно от изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че на
инкриминираната дата, в гр.Стара Загора, подсъдимият А. е причинил на Д.Г. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Това причинило на пострадалия
значителни неудобства – болки и страдания - невъзможност да говори и да се храни
нормално през продължителен период от време.
В случая са налице всички елементи от
състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия,
причинени на гражданския ищец Г. неимуществени вреди и причинна връзка между
тях.
Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост– в размер на 4000 лева като
го отхвърли над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
В тази връзка съобрази вида и
характера на причиненото на Стефанов телесно увреждане и процеса на
възстановяване, отчитайки показанията на пострадалия и на свидетелите И.Г.
/негов баща/ и С.А..
По отношение на втория граждански иск,
съдът прецени, че същият следва да бъде уважен изцяло, тъй като са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на
подсъдимия, причинени на гражданския ищец Г. имуществени вреди и причинна
връзка между тях.
Съдът определи размера на дължимото
обезщетение съобразно представените писмени доказателства:
- фискална касова бележка № 16/2018г.
за сумата от 40 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение;
- фискална бележка № 16-D/2018г. за сумата от 20 лв. за
издаване на допълнение към съдебно-медицинското удостоверение;
- фактура № **********/10.01.2018г.,
ведно с фискален бон за сумата от 1004 лв.за проведено лечение на фрактури на
лицевите и челюстни кости в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив;
- фискален бон № 012959 от
09.01.2018г. за сумата от 25 лв. за изготвяне на рентгеновата снимка;
- фискален бон от 27.01.2018г. за сумата от 20,92 лв. - за
закупено лекарство, съобразно рецепта, издадена от д-р Г.Х..
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия П.Е.А. направените по делото разноски.
На първо място, го осъди да заплати в
полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд - Стара Загора сумата от
сумата от 210 /двеста и десет/ лева, представляващи разноски по настоящото НОХД
№ 1652/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, представляващи държавна
такса за разглеждането на гражданските искове съобразно уважения им размер -
160 лв. за претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди и 50 лв.
за претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди.
На второ място, го осъди да заплати в
полза на Държавата, по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от
175,95 лева /сто седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляващи направените разноски по ДП № 8245 зм 91/2018г. по описа на Второ
РУ - Стара Загора - възнаграждение на вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза.
На трето място, го осъди да заплати в полза на пострадалия
Д.И.Г. сумата от сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото са представени два договора
за правна защита и съдействие на обща стойност 1400 лв. /единият за сумата от
900 лв., а другият за сумата от 500 лв./
В хода на съдебното производство пострадалият
Д.Г. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител, като в
договорите не е направено разграничение каква част от сумата е за осъществяване
на правна защита и съдействие във връзка с предявените граждански искове, и
каква част - във връзка с частното обвинение. Поради това и съдът намира, че
следва посочените суми да бъдат разделени на две, т.е. 700 лв. за защитата,
осъществявана по гражданския иск и 700 лв. за тази на частното обвинение.
По отношение на частното обвинение -
сумата от 700 лв. бе изцяло присъдена в полза на частния обвинител, но по
отношение на предявения граждански иск - съдът я съобрази с уважената му част и
затова присъди сумата от 280 лв. Ето защо общата присъдена сума е в размер на
980 лв.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: