№ 23193
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.НОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.НОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20251110123101 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветника П. С. С. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №12, находящ се в гр. ////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното и доставено от
ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 548,05 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2021
год. до 30.04.2023 год., сумата от 150,32 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2022 год. до 14.04.2025 год., сумата от 18,18 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 год. до 30.04.2023 год. и
сумата от 5,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 17.05.2022 год. до 14.04.2025 год.. Претендира законната
лихва считано от предявяване на исковата молба в съда-23.04.2025 год. до
окончателното плащане на сумата, както и сторените в производството разноски.
Ответникът-С. П. С. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност на част от претенциите. Твърди, че не е единствен собственик на
топлоснабдения имот, а притежава право на собственост върху 1/3 идеални части от
1
имота, по силата на Решение по гр. д. № 1261/1990г. на Втори районен съд, с което е
допусната делба на топлоснабдения имот.
Третото лице помагач-„Далсия“ ООД не взема становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Ответникът не оспорва, че
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за установен. Видно от Решение от 24.04.1991 год. по гр.д. №1261/1990 год. по
описа на Втори районен съд, IX с-в е че е допусната делба на процесния топлоснабден
имот между П. С. С., Сребрина Валентинова Атанасова и Валентин Валентинов
Атасов, при квоти по 1/3 идеална част за всеки от съделителите. От удостоверение за
съпруга и родствени връзки №212/21.10.2020 год. се установява, че ответникът е син
на П. С. С., а от удостоверение за наследници №1423/04.06.2025 год., че е негов
единствен наследник по закон. С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът
следва да отговаря по предявения иск до 1/3 от задълженията за предоставена
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
2
Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №Е-РД 04-1/12.03.2020 год. за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответникът не оспорва исковете по размер Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по
категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период, и стойността на услугата за дялово разпределение, а
именно сумата от 548,05 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 18,18 лева,
представляваща дължима за дялово разпределение за периода от 01.03.2022 год. до
30.04.2023 год.. Ответникът не твърди, че е платил стойността на потребената
топлинна енергия и не ангажира доказателства в тази насока, поради което съдът
приема, че дължи сумата от 182,68 лева /1/3 от претендираната сума/.
Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение за
сумата от 6,06 лева /1/3 от претендираната сума/. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна
собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. В производството не се спори, че услугите за дялово
разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна и ответника
следва да заплати сума в размер на 6,06 лева.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
3
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С.” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с
изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за
който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната
им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се
доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал исковата молба на 23.04.2025 год., от което следва, че вземането на „Т.С.”
ЕАД ще се погаси за периода предхождащ 23.04.2022 год., а претенцията на ищеца
касае периода от месец 05.2021 год. до месец 04.2023 год., т.е. вземането е погасено по
давност за периода от 01.05.2021 год. до 23.04.2022 год., поради което възражението
на ответника за този период и за сумата от 89,87 лева /1/3 от 269,60 лева/,
представляваща главница е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен за
сумата от 92,82 лева /1/3 от 278,45 лева/ и за периода от 23.04.2022 год. до 30.04.2023
год..
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде
4
осъден да заплати на ищеца сумата от 28,06 лева, представляваща сторените разноски
съразмерно с уважената част от претенциите, а ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 431,55 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ////////, чрез адв. Г. да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. ///////// на
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ сумата от 92,82 лева
/деветдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 23.04.2022 год. до 30.04.2023 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №12, находящ се в гр. /////////, ведно със законната
лихва, считано от 23.04.2025 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 548,05 лева, като неоснователен, от която и за
сумата от 89,87 лева, и за периода от 01.05.2021 год. до 23.04.2022 год. като погасен по
давност, сумата от 6,06 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за
периода от 01.03.2022 год. до 30.04.2023 год., като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 18,18 лева, като неоснователен, както и на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 28,06 лева /двадесет и осем лева и шест стотинки/,
представляваща сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената
част от претенциите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///////// искове против С. П. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, за сумата от 150,32 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 год. до 14.04.2025 год. и за сумата от
5,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 17.05.2022 год. до 14.04.2025 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК /////// да заплати на С. П. С., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 431,55 лева /четиристотин тридесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в производството
разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Далсия“
ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6