ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. Русе, 05
октомври 2021 год.
Русенски административен съд, в закрито заседание на 05 октомври 2021 год., III състав:
Съдия : Диан Василев
За да се произнесе
по адм. дело №583 по описа на съда за 2021 год., взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 88, ал. 3 от АПК
Делото е образувано
след постъпила жалба от М.С.М. против решение №1040-02-1070/03.09.2021г. (в
жалбата е допусната техническа грешка относно датата на решението, като е
посочен месец март-03, а не месец септември-09, но
всички други данни сочат именно за същия административен акт), издадено от
директора на ТП на НОИ Бургас.
Според
жалбоподателя, с решението се потвърждава разпореждане №Д-02-999-00-00015195556
от 06.07.2021г., издадено от ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ – Бургас, с което бил анулиран на болничен лист №Е 20211502367.
Иска се от съда да
отмени изцяло решение №1040-02-1070/03.09.2021г. и да постанови изплащането от ТП
на НОИ Бургас /вероятно се има предвид изплащането на сумата, дължима по същия болничен
лист №Е 20211502367/. Твърди се, че решението е издадено в нарушение на
материалния закон и на реда за издаване на болнични листи.
Административен
съд Русе, след преценка на представените с преписката от АО доказателства, приема,
че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съображенията
на съдебния състав за този извод са следните:
На
06.07.2021г., ръководителят на изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ Бургас издал разпореждане №Д-02-999-00-00015195556/06.07.2021г.(л.6 от адм.
преписка), с което е спрял производството по отпускане/изплащане на обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е
20211502367 за периода 23.06.2021г. до 22.07.2021г., касаещо жалбоподателят М.С.М..
Причината била, че болничния лист е обжалван по реда на чл.112 от Закон за
здравето от директора на ТП на НОИ Бургас. Срещу това разпореждане е подадена
жалба от М. М., вх. №1012-02-215 от 05.08.2021г.
Междувременно,
с разпореждане № М-02-999-00-********** от 24.08.2021г. (л.11 от адм. преписка)
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ - Бургас, е възобновил спряното производство. Причината е, че била
приключила процедурата по оспорване на болничен лист №Е 20211502367, който
видно от разпореждане № О-02-999-00-********** от 24.08.2021г. (л.10 от адм.
преписка) бил анулиран с решение №1102 от 22.07.2021г. на ТЕЛК-Русе.
Жалбата
на М. пред горестоящия АО е насочена срещу разпореждане
№Д-02-999-00-00015195556/06.07.2021г., с което ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, е спрял производството, а не
срещу разпореждане №
О-02-999-00-********** от 24.08.2021г., с което е отказано изплащане на
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен
лист №Е 20211502367 за периода 23.06.2021г. до 22.07.2021г.
Преценявайки, че след
депозиране на тази жалба от страна на М. е възобновено спряното производство, а
жалбата е насочена именно срещу разпореждането за спиране на производството по
отпускане/изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист №Е 20211502367, директорът на ТП на НОИ Бургас е
издал решение №1040-02-1070/03.09.2021г., с което е оставил без разглеждане
жалбата, като приел, че подателят й няма правен интерес от обжалването,
прилагайки чл.88, ал.1, т.3 от АПК. А позовавайки се на ал.2 от същата норма, е
прекратил образуваното пред него административно производство.
Решението е правилно.
Една от
предпоставките за допустимост на жалбата против индивидуален административен
акт е наличието на правен интерес. За него съдът следи служебно при всяко едно
положение на делото.
Съгласно нормата на
чл. 147, ал. 1 от АПК, право да обжалва административния акт има лицето, което
пряко и непосредствено е засегнато от него. От друга страна, абсолютна
процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда е
наличието на интерес от обжалване. Интересът трябва да е правен, т. е.
обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни
правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е.
административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като
непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава
задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда
жалбоподателя.
Безспорно, към
датата (05.08.2021г.) на подаване на жалбата срещу разпореждане
№Д-02-999-00-00015195556/06.07.2021г., с което ръководителят на изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас е спрял производството по
отпускане/изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист №Е 20211502367, този акт касае пряко и
непосредствено жалбоподателят М.С.М.. Дали е прав по същество е друг въпрос,
който не следва да се обсъжда тук.
Факт е обаче, че на 24.08.2021г.
с разпореждане № М-02-999-00-********** ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, е възобновил спряното
производство.
По този начин, на
практика реално е удовлетворена волята на М.. В жалбата му до директора на ТП
на НОИ Бургас не са посочени конкретни искания спрямо оспореното разпореждане,
но пред горестоящия АО възможността е била да уважи или да отхвърли жалбата на М..
Друг е въпросът, че АО е следвало да даде и конкретни указания към
жалбоподателя за изясняване на волята му.
Така или иначе, при вече
възобновено производство, в правния мир престава да съществува или по-скоро да
действа със своите последици разпореждане
№Д-02-999-00-00015195556/06.07.2021г., с което е било спряно производството по
отпускане/изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист №Е 20211502367.
Тези обстоятелства
са съобразни от директора на ТП на НОИ Бургас, за да остави без разглеждане
жалбата на М.С.М..
За оспорващия е
отпаднал правния интерес от оспорване на вече отменения административен акт.
Затова и директорът на ТП на НОИ Бургас е приел предявената жалба за
недопустима.
Ако волята на М.С.М.
е да се защити срещу анулирания с решение №1102 от 22.07.2021г. на ТЕЛК-Русе болничен
лист №Е 20211502367, съответно срещу отказът за изплащането на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по този болничен
лист, защитата му следва да бъде с жалба срещу разпореждане № О-02-999-00-**********
от 24.08.2021г., с което е отказано изплащането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, депозирана пред директора
на ТП на НОИ Бургас, в срока по чл.117, ал.2 от КСО.
Но всичко казано в
последния абзаца не е предмет на настоящото производство, а е за информация на М.С.М..
Воден
от горното, на основание чл.88, ал. 3 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ в сила решение №1040-02-1070/03.09.2021г.,
издадено от директора на ТП на НОИ Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия
: