Р Е Ш Е Н И Е № 260202
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на осми октомври две хиляди и двадесета година, след
публично съдебно заседание на
петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева,
след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 1617 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от страна на ответника в първоинстанционното производство Т.С.Д., чрез
адв. Е.И., срещу която е бил предявен в първоинстанционното производство иск за
съдебна делба на недвижим имот, І фаза - фаза на допускане на делбата, с която се обжалва
решение № 1164 от 09.04.2020 г., постановено по
гр. д. № 19723 от 2018г., на
Районен съд - Пловдив, VІ гр. състав, с
което решение е допусната съдебна делба, по отношение на самостоятелен обект, в
сграда с идентификатор 56784.520.122.1.20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., като е постановено делбата да се извърши между ищеца М.И.Д.,*** и Т.С.Д.,
с постоянен адрес:***, при равни квоти от правото на собственост: по ½
ид.ч. за всяка от страните по делото.
Жалбоподателката счита решението на
първоинстанционния съд за неправилно и
незаконосъобразно, както и изложените в същото мотиви. Заявява се от жалбоподателката, че още с отговора на исковата молба, са направени възражения, че Т.С.Д. е индивидуален собственик, като ищецът
по силата на пълномощно бил упълномощен да придобие изцяло имота, от името,
както и за сметка на Т.С.Д.. Заявява се,
че процесният недвижим имот е закупен от Т.С.Д. с нейни средства, представляващи
нейни лични спестявания, както и такива подарени й от И. К. Д., за които средства се сочи, че е вложила за заплащане на
продажната цена и извършване на подобрения в недвижимия имот. Заявява се, че сумите
е превеждала по банкова сметка на ищеца М.И.Д., както и, че с посочените суми е
заплатена продажната цена на процесния недвижим имот, в размер на 37631,60 лева.
Сочи се и, че са извършени подобрения в недвижимия имот, като в жалбата се
сочи, че сумите са нейни лични средства,
а именно: за сумата в размер на 47410,92 лева жалбоподателката сочи, че са
нейни лични спестявания;
За сумата, в размер на 42 000,00 лева,
жалбоподателката заявява, че същата й е подарена от И. К. Д., с които суми е закупен
процесният недвижим имот и са извършени подобрения в него и които суми е
превела по банкова сметка на ищеца, както следва:
-
сумата от 10 000,00 долара на 29.12.2009г. или левовата им
равностойност в размер на 13 382,20 лева;
-
сумата от 40 000,00 долара преведена по банкова сметка на ищеца на 19.01.2010г. или левовата им равностойност в размер на 54 824,00
лева;
-
сумата от 12 000,00 долара преведена по банкова сметка на ищеца на 21.07.2016г.
или левовата им равностойност в размер на 21 204,72 лева.
Заявява се във въззивната жалбата, че
по делото не били допуснати писмени и гласни доказателства за доказване на
възраженията, обективирани в отговора на исковата молба, поради което се
моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателката не ангажира нови допустими доказателства по
въззивното производство. Претендира направените поделото разноски.
С писмен отговор на въззивната жалба, от страна на ищеца М.И.Д. чрез
пълномощник адв. Р.Д., се излагат доводи
за неоснователност на подадената жалба от ответника Т.Д. Не се ангажират нови допустими по въззивното
производство доказателства по делото. Моли се да бъде потвърдено обжалваното
решение; претендират се разноски за въззивната инстанция.
С писмен отговор на въззивната жалба,
от третото лице помагач П.Т., чрез пълномощник
адв. Р.Д., се заявява, че решението на районния съд е
правилно. Не се заявяват доказателствени
искания по въззивното дело.
В с.з. по въззивното дело от страна
на адв. Т. И., пълномощник на жалбоподателя, се поддържа въззивната жалба, моли се решението на районния съд да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно; претендират се разноски. В с.з. по
въззивното дело от страна на адв. М. К., пълномощник на въззиваемите М.И.Д. и П.М.Т.
се моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като
законосъобразно; заявява се, че не претендира разноски по въззивното
производство.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по
делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване
валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по
същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна, поради следното:
Страните не спорят относно установени
с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство
обстоятелства:
Видно от
представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5,
том 1, рег.№ 113, нотариално дело № 5/2010г. от 22.01.2010г. на Нотариус с
район на действие ПРС, Командитно дружество „*********“ е продало на М.И.Д. и
на Т.С.Д., действаща чрез пълномощника си М.И.Д., при равни права, по 1/ 2
ид.ч. за всеки от тях, процесния недвижим имот, съставляващ: СОС с
идентификатор 56784.520.122.1.20, с предназначение ателие за творческа дейност,
с адрес на имота *********, брой нива на обекта: 1, с площ 39.40 кв.м., ведно с
прилежащите 3.55 % ид.ч. от общите части на сградата, /лист 4-6 от делото/.
Представено е
удостоверение № 70 от 23.12.2009г. за въвеждане в експлоатация на строеж
жилищна сграда, в УПИ 6-1703, 1704, кв.512 по плана на „Първа градска част“, с
административен адрес **********, с идентификатор 56784.520.122.1.; както и е представена
схема на самостоятелния обект в сграда с идентификатор 56784.520.122.1.20,
/лист 7-8,10/.
Съгласно
договор за дарение на идеална част от недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 52, том втори, рег.№ 3264, дело № 229 от 10.07.2019г. на Нотариус с район
на действие ПРС, М.И.Д. е дарил на П.М.Т. ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот, описан по-горе.
За да
постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск за съдебна
делба между страните при равни квоти – по 1/ 2 ид. част за всеки от тях,
районният съд излага съображения: От една страна, че от представените писмени
доказателства се установява, че процесният недвижими имот е придобит от
страните, при равни права, по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том 1,
рег.№ 113, нотариално дело № 5/2010г. от 22.01.2010г. на Нотариус с район на
действие ПРС. От друга страна, че ответната страна не сочи доказателства в
подкрепа на възражението си, че е индивидуален собственик на имота, въпреки
неколкократно дадена й възможност от
съда.
Въззивният съд намира за правилен
извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща
съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените във
въззивната жалба оплаквания, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна,както и след преценка на приложените по
делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно е от горецитиран нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 5 от 22.01.2010г., собственици по покупко-продажба, при равни права“ по
1/ 2 идеална част за всеки от тях“, относно процесния недвижим имот,са посочени
М.И.Д. и Т.С.Д., ищецът и ответницата по предявения иск за съдебна делба,първа
фаза- по допускане на делбата. Нотариалният акт има вещноправно действие, с
конститутивен ефект, от което произтича правото на собственост на всяка една от
страните върху процесния недвижим имот, в посочените в него равни права: по 1/
2 идеална част от този недвижим имот. Поради наличие на формална, поради което
и материална доказателствена сила на нотариалния акт относно посоченото право
на собственост, е налице доказателствена тежест на оспорващата го страна, в
случая, ответницата по предявения иск, която следва да ангажира доказателства
относно направеното възражение в отговора на исковата молба, поддържано и във
въззивната жалба като оплакване, че ответницата е самостоятелен, индивидуален
собственик на целия процесен недвижим имот, обект на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 5/22.01.2010г. по описа на нотариус *********,
с район на действие – района на РС-гр. Пловдив, с рег.№ 468 по РНК.
В тази насока, и от страна на въззивния
съд се констатира, че по делото не са налице доказателства, че ответницата е
самостоятелен, индивидуален собственик на процесния имот. Направените от нея
доказателствени искания са оставени без уважение от съда, тъй като нямат
отношение към правото на собственост, произтичащо от приложения към исковата
молба, горецитиран нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№5/22.01.2010г. Обстоятелството с какви парични средства е бил закупен имотът
от страна на ищеца касае евентуални облигационни отношения, но не се отразява
на придобитото право на собственост, от ищеца и от ответницата, в качеството им
на обикновени съсобственици, в случая с посочени в нотариалния акт „равни
права-по 1/ 2 ид. част за всеки от тях“ относно процесния недвижим имот.
В тази насока, и при обективна невъзможност за представяне по делото на
цитирано в т. 6 от посочения нотариален акт, пълномощно, поради унищожаване
през 2019г.на архивираното нотариално дело№ 5/2010г. с нотариус **********,
съгласно посочения от нея отговор по делото, /лист 110-112 от делото/, следва
да се кредитира изцяло изложеното в съдържанието на същия нотариален акт, а
именно, че М.И.Д. действа лично за себе си, и в качеството си на пълномощник на
Т.С.Д., при което и е станал собственик на собствено,лично основание на 1/ 2
ид. част от процесния недвижим имот, а Т.С.Д. е станала собственик, също,
на 1/ 2 ид. част от този недвижим имот,
чрез М.И.Д., действащ като неин пълномощник, само, по отношение на тази 1/ 2
ид. част от недвижимия имот.
Предвид изложените съображения и въззивният съд намира, че по делото са
представени доказателства за сключване
на действителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който се
установява съсобственост между страните по делото по отношение на имота, при
равни права за всяка от страните. При което относно процесния недвижим имот са
налице предпоставките, визирани в хипотезата на разпоредбата на чл. 344 ал. 1
изр. първо от ГПК, за допускане на съдебна делба между страните при равни
права; поради което предявеният иск за делбата е основателен и следва да бъде
уважен.
При което като постановява решението си съгласно гореизложеното,
районния съд постановява обоснован и правилен съдебен акт, който изцяло следва
да бъде потвърден от въззивния съд, ведно със законните последици.
Решението на въззивния съд може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
постановеното на 09.04.2020г. Решение № 1164 на Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, по гражданско дело № 19723 по описа на съда за 2018
година, с което се ДОПУСКА съдебна делба
по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.520.122.1.20 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *********, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.520.122, с предназначение на самостоятелния
обект: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 39.40 кв.м.,
прилежащи части: 3.55 % ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 56784.520.122.1.21, под обекта:
56784.520.122.1.10, над обекта: няма, която
да се извърши между: М.И.Д., ЕГН ********** *** и Т.С.Д., ЕГН ********** ***,
при равни квоти от правото на
собственост: по ½ ид.ч. за всяка от страните по делото.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/