Определение по адм. дело №2870/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Е. И., подадена чрез адв. О. М., против Заповед № 365з-8985/30.10.2025 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като връщането се осъществи до страната на произход – Руска Федерация.

Представени са писмени доказателства, доказателства за внесена ДТ, пълномощно, препис от жалбата и доказателствата за насрещната страна.

С писмо с. д. 19993/01.12.2025 г. е представена административната преписка.

В жалбата е направено особено искане да бъде спряно изпълнението на обжалваната заповед на основание чл. 166, ал. 2 АПК.

Искането е недопустимо. С издадената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ – „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, поради наличие на основанието по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ – по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено.

Съгласно общата разпоредба на чл. 44, ал. 3 ЗЧРБ заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение. В чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ законодателят изрично е регламентирал кои заповеди подлежат на „незабавно изпълнение“ (т. е. на предварително изпълнение по силата на закона), а съгласно чл. 44, ал. 15 ЗЧРБ е предвидено предварително изпълнение и на заповедите по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ (с които се налагат обезпечителни мерки).

Съгласно чл. 166, ал. 1 АПК подадената срещу административния акт жалба спира неговото изпълнение. Спирането настъпва по силата на цитираната норма без да е необходимо изрично волеизявление на съда в този смисъл. Изрично волеизявление се изисква, когато с влязло в сила разпореждане е допуснато предварително изпълнение на административния акт от неговия издател (чл. 166, ал. 2 АПК) или когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон (чл. 166, ал. 4 АПК).

В случая приложената ПАМ не попада в обхвата на хипотезите по чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ, нито не е обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ.

Не е допуснато предварително изпълнение на заповедта и по реда и при наличие на предпоставките на чл. 60, ал. 5, във вр. с ал. 1 АПК.

Предвид горното, по отношение на оспорената заповед се прилага общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК и изпълнението й е спряно с подаване на жалбата.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява без предмет и е недопустимо. Не е налице акт, спиране на принудителното изпълнение на който да следва да бъде постановено. Изпълнението на заповед № 365з-8985/30.10.2025 г. е спряно с нейното оспорване по съдебен ред и за молителя не е налице и правен интерес от искането.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И., подадена чрез адв. О. М., за спиране на изпълнението на Заповед № 365з-8985/30.10.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.