№ 17226
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110129926 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК "Лев Инс" АД срещу "ДЗИ Общо
Застраховане" ЕАД, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи да заплати на ищеца сумата от 44 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски,
представляваща част от непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 21.01.2020 г. в гр. София, на бул. "Гешов" на кръстовището с бул.
"България", причинени виновно и противоправно от водача на МПС „БМВ 520“, с рег. №
СВ4321РК, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3022/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 21.01.2020 г., около 18:40 ч. на бул. "Гешов" на кръстовището с
бул. "България", е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „БМВ 520“, с рег. №
СВ4321РК, който не съобразява поведението си с другите участници в движението и не
осигурява достатъчно разстояние от автомобила пред него, удряйки последния, а именно лек
автомобил марка „Фолксваген Туран“, с рег. № СВ3664ВС, вследствие на което на него са
причинени имуществени вреди. Посочва, че за настъпилия пътен инцидент, бил съставен
протокол за ПТП, в който е отразено, че виновен за настъпването му е водачът на л.а. „БМВ
520“, с рег. № СВ4321РК. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищеца е
обраузвана щета № 0000-1261-20-250229 по имуществена застраховка "Каско на МПС",
полица № 93001910068666 със срок на валидност от 14.09.2019 г. до 13.09.2020 г. Твърди, че
уврежданията по застрахования при ищеца автомобил възлизат на сума в размер на 436,25
лева, която е надлежно изплатена. Вследствие на това ищецът предявил претенция срещу
ответника за сумата в размер на 451,25 лева - а именно сумата, платена за възстановяване на
щетите,в едно с включени 15 лева - ликвидационни разноски. Ответното дружество е
извършило частично плащане по предявената претенция, а именно сумата в размер на
1
407,25 лева. Ето защо ищецът търси разликата в размер на 44 лева, която и до момента не му
е възстановена. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДЗИ
Общо Застраховане" ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Въпреки
оспорването, твърди погасяване на исковата сума, както и погасяване на разноските за
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в размер на 25 лева, за което представя
доказателства. Твърди, че плащането е от 12.03.2025 г., като е тази връзка са приложени
доказателства, потвърждаващи факта на плащането. Моли за прекратяване на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
С доклада по делото в приложение на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК и на
основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Фолксваген
Туран“, с рег. № СВ3664ВС към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на л.а. „БМВ 520“, с рег. № СВ4321РК.
С оглед съгласието на ищеца, че ответникът изцяло е погасил процесното вземане в
размер на 44 лева, което по своето естество представлява признание относно наличието на
дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия
състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземането на ищеца за главница към датата на устните
състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 от КЗ следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
извършено в хода на делото плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на делото – плащайки едва на 12.03.2025 г. (след завеждане на
заповедното производство), още повече, че доказателства за стореното плащане са
ангажирани чак с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което следва да понесе
изцяло разноските по производството, макар и искът да е отхвърлен поради извършено в
хода на процеса погасяване.
Ищецът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение и
2
държавна такса за исковото производство в размер на 25 лева. Предвид изложеното и на
основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. общо (50 лева за заповедното
производство и 100 лева за исковото производство), определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, срещу „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, установителен иск, заявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
44 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща част от непогасено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 21.01.2020 г. в гр. София, на бул.
"Гешов" на кръстовището с бул. "България", причинени виновно и противоправно от водача
на МПС „БМВ 520“, с рег. № СВ4321РК, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3022/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, поради
плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 175 лева, от които 150 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева –
държавна такса за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3