Определение по дело №349/2017 на Районен съд - Котел

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер .77…, 02.04.2018 г., град  КОТЕЛ

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански състав, на 02.04.2018 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

секретар ……………, прокурор ……………, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 349 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

                Производството по делото е образувано по искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, които съдът намира за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответникът е оспорил издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва :

Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация : Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД моли съда да признае за установено в отношения с ответниците Н.С.К. и М.Д.К., че ответниците солидарно дължат на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 187/30.06.2017 г. по ЧГД № 242/2017 г. на РС Котел, оспорена от ответниците по реда на чл.414 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на оспореното вземане.

Твърди се, че на 06.11.2012 г. между ищеца, от една страна, и двете ответници, от друга, бил сключен договор за револвиращ заем № **********, по силата на който ищецът, като заемодател, предоставил на отв. Н.К., длъжник, и отв. М.К., съдлъжник, парична сума в размер на 3900.00 лева, преведена на 07.11.2012 г. по посочена от отв. Н.К. банкова сметка.

***, че двете ответници били солидарно задължени към кредитора за всички вземания по договора.

Общото задължение по договора възлизало в общ размер на 8778.15 лева, формирано както следва : 3900.00 лева главница; годишен процент на разходите 56.41 %; годишен лихвен процент 46.87 %; лихвен процент на ден 0.13 %.

Общият размер на предварителното уговореното в договора дължимо договорно възнаграждение било 4878.15 лева

Съгласно погасителния план, размерът на месечната погасителна вноска възлизал на 181.00 лева (с последна изравнителна вноска 271.15 лева), с падеж 25-то число на месеца. Месечната вноска се формирала като сбор от главница и уговорено възнаграждение. Срокът на договора бил 48 месеца.

Неразделна част от сключения договор били Общите условия към договор за револвиращ кредит на физически лица.

На 11.04.2013 г. отв. Н.К. подала на основание чл.14.1 от Общите условия уведомление за упражняване на право на отлагане на три вноски - №№ 4, 5 и 6 от погасителния план, одобрено от кредитора. Така длъжниците се задължили да заплатят задължението си по нов погасителен план, според който вноските от 48 се увеличили на 51. За отлагането ответницата не дължала възнаграждение.

На 12.12.2013 г. кредиторът одобрил повторно искане на отв. Н.К. за отлагане на две вноски - №№ 12 и 13 от погасителния план. Бил сключен анекс №2, съгласно който отв. К. се задължила да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 362.00 лева (колкото е размерът на двете отложени вноски) за одобреното отлагане и да продължи да изплаща задължението, съгласно променения погасителен план, според който вноските от 51 се увеличили на 55.

На 26.11.2014 г. отв. Н.К. кредиторът одобрил трето искане на отв. Н.К. за отлагане на вноска № 24 от погасителния план. Бил сключен анекс № 3, съгласно който договореното възнаграждение за периода на отлагане се капитализирало (прибавило се) към остатъчната главница. Отв. К. се задължила да заплати на кредитора възнаграждение в размер на 181.00 лева (колкото е размерът на отложената вноска). Годишният лихвен процент бил увеличен от 56.41% на 65.99%, а годишният лихвен процент намалял от 46.87% на 46.82%. Бил одобрен нов погасителен план, според който погасителните вноски се увеличили от 55 на 57.

Твърди се, че ответниците изплатили само 35 месечни вноски, като последната била от 20.05.2016 г. Според чл.10.3.1 от Общите условия, при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 дни, договорът се прекратявал и настъпвала автоматична предсрочна изискуемост. Твърди се, че предсрочната изискуемост била настъпила на 16.08.2016 г.

Ответниците били платили общо 6493.67 лева, с които било погасено задължение в размер на 6352.59 лева по погасителния план, както и 141.08 лева лихви за просрочие на вноските по погасителния план, дължими съгласно Общите условия, предвиждащ при забава неустойка в размер на общия лихвен процент+10 пункта годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. От общо дължимата главница в размер 3900.00 лева били погасени 2088.74 лева, поради което се претендира плащане на остатъка в размер на 1811.26 лева. От общо уговореното възнаграждение в размер на 4878.15 лева било платено 4263.85 лева, поради което се претендира плащане на остатъка от 614.30 лева. Претендира се и плащане на сумата 543.00 лева, представляващи сбор от дължимите възнаграждения за отлагане на три вноски, в размер на отложените вноски.

Моли съда да постанови решение, в което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата 2968.56 лева (1811.26 главница, 614.30 лева договорено възнаграждение и 543.00 лева възнаграждение за отложено плащане на три вноски), както и законната лихва от подаване на заявлението на 27.04.2017 г. за която в полза на ищеца е била издадена оспорената от ответниците заповед за изпълнение.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Искът с цена 1811.26 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а останалите два иска са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК двете ответници, чрез пълномощник, са подали общ отговор.

Оспорва се съществуването заемното правоотношение с твърдение, че ответниците не били подписвали документите, носещи техните подписи и на които било придадено вид, че са подписани от тях – възражение за нищожност на договора, вкл. и анексите към него, поради липса на съгласие.

Твърди се явна неизгодност на договора и противоречие с чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД, тъй като възнаграждението по делото надхвърля размера на главницата – противоречие на интересите на обществото и на добрите нрави – възражение за нищожност на клаузите за лихви, за неустойка и за годишен процент на разходите. Годишният лихвен процент бил по съществото си възнаградителна лихва, тъй като липсвали доказателства да са направени някакви разходи. 

Противопоставя се възражение за погасяване на цялото задължението по договора поради изпълнение. Твърди се, че ответниците платили общо 11 132.99 лева, но плащанията в общ размер 4780.40 лева не били отразени, тъй като били извършвани на ръка и предавани на служителите Румен Цонев Иванов и Дима Динева. Платежните нареждания, с които разполагали ответниците, били на обща стойност 5142.40 лева, докато като платени били отразени само 362.00 лева.

Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК на страните, че от страна на ответниците не се признава нито едно от твърдените в исковата молба обстоятелства.

Съдът указва на страните, че в хода на производството съдът ще проверява дали са нищожни на клаузите чл.4 от ОУ от договора „Годишен процент на разходите. Договорено възнаграждение (годишен лихвен процент)“; на чл.14 от договора „Допълнителни условия при някои видове продукти“; на чл.10.1 и чл.10.4 – относно начисляване на неустойка, тъй като съшествува вероятност клаузите да са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите, както и като противоречащи на добрите нрави – основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД (решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по търговско дело № 3686/2014 г., І т.о.).

Указва на ответниците да заявят дали желаят извършване на служебна проверка за неравноправност на посочените клаузи, като им разяснява, че такава проверка няма да бъде извършена, ако те изрично се противопоставят.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже следните правно – релевантни факти:

1.       че между ищеца и ответниците е бил сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума в размер на 3900.00 лева;

2.       че двете ответници са солидарно задължени по договора;

3.       че кредитът е станал предсрочно изискуем на 16.08.2016 г.;

4.       че размерът на непогасената главница е 1811.26 главница;

5.       че размерът на дължимото договорено възнаграждение е 614.30 лева;

6.       че ответниците дължат допълнително заплащане в размер на 543.00 лева, представляващо възнаграждение, дължимо на кредитора за отложено заплащане на вноски.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ответниците, че носят тежестта да докажат, че са погасили задълженията си по договора чрез плащане.

Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелствата, очертани в пунктове от 3 до 6.

Съдът следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.

                С отговора ответниците са оспорили всички представени писмени доказателства, поради което в съдебно заседание ищецът следва да заяви дали ще се ползва от оспорените доказателства.

По искането на ответниците за допускане на свидетели съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след допълнително уточняване на фактите, за установяването на които се иска ангажиране на гласни доказателства.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

        НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 05.06.2018 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

                ПРЕПИС от отговора да се изпрати на ищеца.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.