РЕШЕНИЕ
№ 10495
Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | КРАСИМИР КИПРОВ |
| Членове: | РАЛИЦА АНДОНОВА ИВЕЛИНА ДИМОВА |
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА канд № 20257050701673 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба от И. П. Т., [ЕГН], от [населено място], против Решение №631/30.05.2025г по АНД №1932/2025г на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е потвърден ЕФ серия К № 10559506, издаден от ОДМВР – Варна, и наложената му глоба в размер на 50 лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН - неправилно приложение на материалния закон поради факта, че касаторът не е извършил вмененото му нарушение; с допълнителна жалба твърди, че не притежава МПС, поради което настоява за отмяна на решението и на потвърдения с него ЕФ като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответният АНО редовно призован не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Участващият в производството представител на В. О. прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната инстанция преценява жалбата като основателна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 12.01.2025г около 17:10ч в [населено място], по [улица]се движел т.а. „Пежо Бипер“ с рег. №[рег. номер], при което бил управляван със скорост от 64 км/ч, над максимално допустимата за населено място от 50 км/ч. При преминаването му покрай функциониращата система АТСС същата отчела превишената скорост на движение, като заснела и движещия се автомобил. За това нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП бил издаден и процесния ЕФ, с посочени стойности на разрешената скорост – 50 км/ч, установената скорост – 61 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч), и превишение – 11 км/ч, за което на И. Т. била наложена глоба в размер на 80лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.
При така установената фактология въззивният съд приел от правна страна, че ЕФ е издаден при спазване на изискванията по чл.189 ал.4 от ЗДвП, от компетентната териториална структура на МВР, и съдържа минимално изискуемите реквизити за редовността му от формална страна. По отношение на авторството на нарушението съдът, с оглед липсата на наведени възражения и непосочване на лице по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП приел, че същото е извършено от собственика на МПС – И. П. Т.. Съдът обсъдил подробно всички възражения на настоящия касатор за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ, и изложил мотивирани съображения за тяхната неоснователност. По изложените съображения потвърдил изцяло ЕФ и осъдил Т. да заплати в полза на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Касационната инстанция счита, че този извод е достигнат въз основа на непълни доказателства по делото, конкретно – при липса на справка от сектор „Пътна полиция“ относно собствеността на т.а. „Пежо Бипер“ с рег. №[рег. номер], с което е извършено нарушението, санкционирано с ЕФ. Такава справка липсва в АНП и не е събрана в хода на съдебното следствие пред ВРС. Изискана е служебно от касационната инстанция във връзка с наведеното касационно основание, като от съдържанието на писмо с.д. №15372/25.09.2025г от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна се установява, че в периода от 03.10.2019г (първоначална регистрация) до момента на изготвяне на справката т.а. „Пежо Бипер“ с рег. №[рег. номер] е бил собственост на ФЛ – В. Ж. Ж., и на ЮЛ – „Денбъл“ ООД – Варна, със съдружници Д. Д. Д. (управител и представляващ), Н. К. Б. и Л. Ш., гражданин на Китай. От този официален свидетелстващ документ се установява, че касаторът И. Т. никога не е бил собственик на т.а., с който е извършено нарушението, нито е вписан като негов ползвател по реда на ЗДвП, а липсват данни и доказателства (например декларация по чл.189 ал.4 от ЗДвП) той лично да е управлявал т.а. на инкриминираните дата и място. Установяването на този релевантен за казуса факт – собствеността на т.а. „Пежо Бипер“ с рег. №[рег. номер], и конкретно – че същият никога не е бил собственост на И. П. Т., мотивират категоричен извод за липса на негова съпричастност към санкционираното с ЕФ административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Фишът е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон по см.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, защото с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора при липса на фактически и правни основания за това.
Като не е събрал доказателства относно този главен факт за ангажиране отговорността на И. Т., и въпреки това е потвърдил ЕФ, въззивният съд е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение. Същото следва да бъде отменено, както и издаденият против касатора ЕФ.
Искания за разноски не са направени.
Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.1 от АПК касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №631/30.05.2025г по АНД №1932/2025г на ВРС, ХХХVІІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 10559506, издаден от ОДМВР – Варна, и наложената на И. П. Т., [ЕГН], от [населено място], глоба в размер на 50 лв. на осн.чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.2 от ЗДП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |