№ 471
гр. Плевен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500661 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 1103/17.07.2025 г. по гр.д.№ 20254430100992 по описа
за2025 година на ПлРС на основание чл.30, ал.1 от ЗН е намалено дарението,
извършено от наследодателя П. Ц. С., поч. на 09.08.2024 г., акт за смърт
00542/10.08.2024 г., съставен в гр.София, район Лозенец, в полза на ответника
В. П. Н., на следния недвижим имот поземлен имот, с идентификатор ***, в
с.****, община Долни Дъбник, област Плевен, по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-4/02.02.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 13.12.2022 г.; с адрес на поземления имот: с.****,
ул.”***” №19, с площ по документ: 531 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 588,
квартал: 14, парцел: IV, при съседи: 16537.501.595, 16537.501.596,
16537.501.587, 16537.501.1261, 16537.501.589, заедно с построените в него
сгради, а именно: Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 80 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с
идентификатор ***.2, със застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1,
1
предназначение: друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***.3,
със застроена площ 28 кв.м., брой етажи: 1, предназначение селскостопанска
сграда, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот за №
197, том III, дело № 597 от 01.06.1998 г. на Нотариус при ПлРС, с 1/3 идеална
част и е възстановена запазената част на Ц. П. Ц., от наследството на насл. П.
Ц. С., поч. на 09.08.2024 г., акт за смърт 00542/10.08.2024 г., съставен в гр.
София, район Лозенец, в размер на 1/3 идеална част от този имот.Осъдена е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК В. П. Н. да заплати на Ц. П. Ц. сумата от
2 081.90 лв. - разноски по делото.
Депозирана е въззивна жалба от В. П. Н., чрез пълномощник, срещу
решение № 1103 от 17.07.2025 г. по гр.д.№ 992/2025 г., което се обжалва
изцяло.Счита, че решението е постановено при съществени процесуални
нарушения, като същото е и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени
и да се произнесе по същество по така предявения иск на база наследствената
маса, определена при хипотезата на чл.31 от ЗН, като в нея не следва да бъде
включена сграда с идентификатор 16537.501.2 със застроена площ от 22 кв.м.,
брой етажи:1, предназначение друг вид сграда за обитаване.В случай, че бъдат
уважени тези искания се прави искане да бъде осъдена ответната страна да
заплати направените по делото разноски във връзка с воденото дело.
За въззиваемата страна – Ц. П. Ц. процесуалният представител изразява
становище да се остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна.Счита, че съдът правилно е приложил чл. чл.31 ЗН, поради
което се прави искане да се потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от
17.07.2025 г., което се обжалва в цялост.
На първо място относно съществените процесуални нарушения във
въззивната жалба е посочено, че съдът в мотивите на определението изрично е
приел, че процесната сграда с идентификатор ***.2 не касае предмета на
2
конститутивния иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН в диспозитива на
съдебния акт е постановил, че на основание чл.30, ал.1 от ЗН възстановява
запазената част от 1/3 ид.ч. включително и от тази сграда.
Обстоятелството кога е построена процесната сграда, е правно ирелевантно
в настоящето производство, поради което не е необходимо установяването на
това обстоятелство с гласни доказателства.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.06.1998 г. П. С. е
дарил на В. Н. дворно място, находящо се в с.****, цялото от 535 кв.м.,
съставляващо парцел IV, пл.№ 588 в стр.кв.14 по плана на с.****, заедно с
построените в него жилищна сграда и стопански сгради, при условието да не
го прехвърля, заменя, ипотекира и отдава под наем до края на живота му.
От приложеното удостоверение за данъчна оценка от 04.03.2025 г. е видно,
че в процесния недвижим имот има жилище, лятна кухня, ет.1 с площ от 22
кв.м.
В отговора на исковата молба от В. Н. са посочени извършените от нея
подобрения в процесния недвижим имот, които са в периода от 2012 г. насетне
до 2023 г., описани по вид и година на извършване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест
на упражняващия правото по чл.30 от ЗН е да докаже само степента на
родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а на
ответника, черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане и
съответно претендиращ запазването му (дарение в процесния случай) е в
тежест да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е налице
имущество, покриващо запазената част.
Липсват доказателствени искания относно установяване на това
релевантно обстоятелство ( че посочените в молбата на В. Н. от 19.05.2025 г.
движими вещи, са собственост на наследодателя, останали след смъртта му и
находящи на посочения адрес), каквито не са правени нито в
първоинстанционното, нито във въззивното производство, а то не може да
бъде установено с исканата експертиза.
Тримата свидетели, по отношение на което е направено искане да бъдат
допуснати до разпит във въззивното производство, са за установяване на
извършените подобрения в периода 01.06.1998 г. до 09.08.2024 г. от страна на
3
въззивницата.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.
На второ място във въззивната жалба относно незаконосъобразността на
постановения съдебен акт е посочено, че първоинстанционният съд е отказал
да приложи разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗН и не е допуснал искането й за
събиране на доказателства в тази връзка, независимо от факта, че към момента
на смъртта си общият наследодател е оставил в наследство движими вещи,
подробно описани в молба от 19.05.2025 г.Не би следвало да има спор относно
това, че наследствената маса включва не само недвижими имоти, но и всички
оценяеми в пари вещи, които наследодателят е притежавал към момента на
своята смърт с изключение на тези права, които се погасяват със смъртта му,
поради което следва да бъде допусната исканата експертиза.
В хода на първоинстанционното производство В. Н. е изразила
становище, че в размера на наследствената маса следва да бъдат включени
посочените движими вещи - общо 15 такива, собственост на наследодателя,
останали след смъртта му и находящи се в с.****, описани в молбата, както се
посочи, но доказателствени искания в тази насока не са направени.
Направено е и искане да бъде допусната исканата експертиза, която да
оцени всички подобрения, извършени в имота след придобиването му на
01.06.1998 г., както и да определи размера, с който се е увеличила
наследствената маса при хипотезата на чл.12, ал.II във вр. с чл.31 от ЗН.
От заключението на ВЛ, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че стойността на процесния имот към момента на
дарението е 10 140 лв., а стойността към момента на откриване на
наследството е 65 450 лв.
Въззивният съд счита, че подобренията, извършени в имота след неговото
подаряване, не могат да бъдат отчетени в производството по чл.30, ал.1 ЗН (
решение № 384/ 21.06.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 2399/2023 г., I г.о.).
Както се посочи по-горе, въззивницата е посочила, че е извършила
следните подобрения: през 2015 г. е изградила изцяло и за своя сметка сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 22 кв.м.; извършила е подобрения
в ПИ с идентификатор *** в периода от 2016 г. до 2023 г.; направила е основен
4
ремонт на сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 80 кв.м., в
периода от 2021 г. до 2021 г.; основен ремонт на сграда с идентификатор ***.3
със застроена площ от 28 кв.м.; описаните в нотариалния акт „стопански
сгради“ са изцяло разрушени и на тяхно място е изградена 2016 г. нова
стопанска сграда, в която е прокарана ел.инсталация и ВиК инсталация.
Релевираните подобрения не следва да се вземат впредвид, защото към
момента на извършването им имотът е принадлежал не на наследодателя П.
С., а на извършилия ги сънаследник В. Н..С тях е подобрен собствен на
подобрителя имот, което обуславя и липсата на основание това увеличение да
се пресметне в негова полза, съответно в полза на наследниците му по закон,
или да се извърши прихващане с необходимите суми за допълване на
запазената част на наследниците, които не могат да получат пълния размер на
тези части поради извършеното от наследодателя дарение.
При накърняване на запазената част с универсално завещание или с
дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, какъвто е и
процесният случай, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл.31
ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се
извършва в дробна част от цялото имущество, както правилно е прието от
първоинстанционния съд.
Когато наследодателят е съставил универсално завещание, но също така е
извършил и дарения, горното правило не може да бъде приложено.В този
случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без
да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на
откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на
даренията, така както изисква чл.31 ЗН.Само след формиране на масата по
чл.31 ЗН може правилно да се определи от една страна - с какво точно е
облагодетелстван наследника по завещание, а от друга страна - накърнена ли е
запазената част на ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното
е необходимо да се приспадат даренията в негова полза (чл.30, ал. 1 ЗН).
Когато запазената част от наследството е накърнена с дарение на идеална
част от недвижим имот, която част изчерпва наследството, то намалението се
извършва в идеална част от имота, съответна на запазената част, без да се
формира наследствена маса.След като наследството включва само дарения
недвижим имот, то извършеното дарение се приравнява на разпореждане с
5
цялото наследствено имущество.В тази хипотеза, както при накърняване с
универсално завещание, запазената част се възстановява като дробна част от
наследството, определена по чл.29 ЗН, в случая от единствения наследствен
имот.Правилата на чл.36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до
завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с
цялото наследство (решение № 229/5.12.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 3663/2013 г.,
II г.о.).
Разпореждането чрез дарение с имот, който изчерпва имуществото на
наследодателя, е аналогично като хипотеза с универсалното завещание, при
което не се образува наследствена маса, а възстановяването на запазената част
става в дробна част.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай
намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на
запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл.29 от
ЗН, като запазената част при две деца е 2/3 ид.ч. от наследството, респ. по 1/3
за всеки от тях.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 1103/17.07.2025 г. по гр.д.№
20254430100992 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7