№ 15
гр. Раднево, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100034 по описа за 2025 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от М. К. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Раднево,
ул. ********, за оказване на защита поради извършен спрямо нея акт на
домашно насилие от лицето М. Ж. П., ЕГН **********.
Молителката М. К. П. твърди, че лицето М. Ж. П. е син на съпруга й от
предходен негов брак и че от 28 години е в граждански брак с бащата на
ответника. Твърди, че ответникът отишъл на 31.12.2024 г. в дома й в гр.
Раднево на ул. ********, за да види баща си. Твърди, че всичко било
нормално, но изведнъж на 01.01.2025 г. около 13:00 часа започнал да ходи из
къщата и да оглежда какво има. Твърди, че започнал да се разправя с нея, че
липсвали неща от къщата, която не била негова, като я наричал „крадец”.
Твърди, че ответникът започнал да й поставя условия никой да не влиза в
къщата без негово разрешение, да определя кой можел да влиза и кой не,
именно нейните близки. Твърди, че в къщата идвал Коста Танев Костов, който
й помагал за гледането и обслужването на съпруга й, който бил на легло и
когото тя хранела с биберон, тъй като имал прекарани 4 инсулта. Твърди, че
ответникът я заплашвал със саморазправа, ако нещо се случило с баща му,
като я обвинявал, че тя го убивала защото не се грижила за него и му давала
фалшиви лекарства; че след смъртта на баща си щял да му направи аутопсия,
за да докаже, че именно молителката ще е виновна за смъртта му. Твърди, че
1
ответникът я заплашил, че щял да я изгони от къщата. Твърди, че ответникът
влезнал в стая, в която баща му си държал инструменти, взел някакви неща от
тях и ги поставил в раница, но тя не могла да види какво е, а като го попитала
какво е взел, той й отвърнал да са негови неща, но тя твърди той да няма
никакви вещи там. Молителката твърди, че тя е отгледала ответника, но
откакто последния пораснал и заживял самостоятелно, той никога повече не
се е връщал да живее в къщата, нищо не е купувал и оставял там. Твърди, че
ответника поставил два катинара без нейно съгласие на помещението, в което
с баща му държали инструментите, като сега тя нямала достъп до нищо и за
всичко ходила да се моли на съседи. Твърди, че имала основания да се
страхува от ответника, тъй като твърди, че същият е лежал в затвора, както и
че срещу него имало вече издадена друга заповед за защита от домашно
насилие спрямо бившата му съжителка, от която имал деца. Твърди, че
постоянно я обиждал и заплашвал, като последния път бил една седмица в
дома й и постоянно й налагал психически тормоз, от който непрекъснато се
чувствала заплашена, като това продължило от 01.01.2025г. до 04.01.2025г.
Молителката М. К. П. иска съдът да постанови решение, с което бъдат
наложени мерки за защита. Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът М. Ж. П. се явява в откритото съдебно заседание лично, като
неоспорва фактическите твърдения в молбата за защита от домашно насилие
относно това, че е заявил да иска аутопсия на баща си, като има съмнения
какви хапчета му се дават, но оспорва да е заплашвал молителката по какъвто
и било друг начин относно нейния живот и здраве.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти и от правна страна
следното:
По делото е представена декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани
обстоятелствата по извършени вербални действия от страна на ответника на
дата 01.01.2025 г. и следващите няколко дни до 04.01.2025 г., описани в
молбата за защита.
Безспорно е между страните обстоятелството, че лицето М. Ж. П. е син
на съпруга на молителката от предходен негов брак и че тя от 28 години е в
граждански брак с бащата на ответника, както и че молителката живее в къща
2
на адрес гр. Раднево, ул. ********.
По делото е прието като писмено доказателство справка за съдимост на
ответника, от която е видно, че същият е осъждан до 2015 г. От справката за
съдимост не следват пряко изводи досежно това дали е извършен конкретно
твърденият в молбата акт за домашно насилие. Същата единствено би могла
да се кредитира като доказателство за съдебното минало на ответника,
неговото отношение към правния ред в страната и като характеристична
справка.
Прието е по делото удостоверение от ЦПЗ – Стара Загора с вх. №
331/21.01.2025г. в уверение, че лицето М. Ж. П. не се води на диспансерен
учет и няма данни за провеждано лечение в „ЦПЗ-Стара Загора” ЕООД.
Приета е по делото и издадена справка от РУ-Раднево за наложени
мерки по ЗЗДН на ответника, от която е видно, че спрямо ответника няма
налагани мерки по ЗЗДН /служебно е известно на съдията-докладчик, че
посочената заповед № 1 от 2018 г. е била за незабавна защита, но в
последствие молбата за защита срещу него е била отхвърлена със съдебно
решение/.
Изслушани са свидетели на двете страни, от които се установява, че
между страните е имало спорове и влошени отношения, но няма преки
доказателства за физическо и психическо насилие спрямо молителката от
страна на ответника. Св. П. посочва за знание от молителката за налаган през
годините тормоз от всички деца на съпруга й и от самия съпруг, но пък е
видно, че никога молителката не се е оплаквала никому, нито на властите за
подобен тормоз, като и до ден днешен живее със съпруга си, а децата идват на
гости да видят баща си, впрочем както е било и в процесния случай с
ответника. Установява се, че проблемите между страните идват от
обстоятелството, че ответникът има вещи в къщата, има съмнения, че същите
се пипат и изчезват, поради което е заключил същите в работилница, където
имало и вещи на баща му. Това пък поражда конфликт с молителката, който
прераства в семеен конфликт на моменти. Това обаче е видно, че не се
отразява на принципните им отношения, тъй като св. Г.Л. посочи, че лично
молителката им е звъннала дали са се прибрали в Плевен на 04.01.2025 г. и че
молителката е видяла какво точно М. е бил взел от къщата, а това се оказа да
са две от облегалките от кола, която била при тях, а другите две останали в
работилницата.
3
Отделно се установява, че ответникът има съмнения какви хапчета се
дават на баща му, за което е изказал лично становище към молителката и че би
искал аутопсия на баща си, ако почине, но това е лично субективно
становище, а не акт на домашно насилие във форма на психичен тормоз. Тези
съмнения следва да се разсеят по съответния начин, като се обясни и покаже
на ответника какво приема баща му, а не чрез защита от домашно насилие,
които евентуално мерки не биха имали възпиращ съмненията му ефект.
Всички подобно съмнения у хората са субективни и изразяването им нямат
характер на домашно насилие.
Не се установи посоченото в молбата ответникът да е заплашвал
молителката със смърт и други подобни, а се установи от разпита на св. Р.П.,
че такива факти не са и станали лично достояние, а е чувала да се случват през
всички години назад от всички от семейството, но не е имало реална опасност
до настоящия момент, което изключва извод за наличие на опасност от който и
да било от семейството.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка. Тази родствена връзка не е безкрайна, а лимитирана
изрично в чл. 3 от закона. Така в чл. 3, т. 6 ЗЗДН е предвидена защита по
закона от всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително. В случая е налице принципната допустимост на производството.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на
пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички
доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства,
посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други
доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е
заповедта за защита да се основава само на декларацията когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства
за насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали,
няма видими белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е
намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско
4
удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от
насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали
случаи, съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които
пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на
насилието е негова.
В разглеждания случай както се посочи по-горе няма доказателства за
наличие на физическо или психическо насилие, а твърдените субективни
мисли на ответника относно физическото състояние на баща му не
представляват акт на психическо насилие. Не представлява и акт на домашно
насилие това, че ответникът е взел свои вещи от къщата, където се установи
да притежава доста такива, изнесени преди време като е напускал апартамента
си в гр. Раднево, където е бил под наем, а след това се е преместил да живее в
гр. Плевен.
Отношенията между страните относно собствеността на движими вещи
в къщата на молителката не може да се защитават чрез производство по
домашно насилие.
След като ответникът е оборил доказателствената тежест на
представената декларация, подадената молба за защита се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената молба вх. № 230 от 16.01.2025 г. за защита от
домашно насилие от М. К. Петрова срещу М. Ж. П..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
седмодневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5