Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
Радомир, 14.02.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав в публично
съдебно заседание на двадесет и девети януари през двехиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И. П.
С участието на секретаря Т.П., като
разгледа гр. д. № 399 описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. чл.23 ал.1 от СК .
Производството по делото е образувано
по повод искова молба депозирана от Н.И.Й.
с
ЕГН:**********,***,
със съдебен адрес:кантората на адвокати П.З. и
Живко Бояджиев
и двамата от
Софийска адвокатска колегия: София 1404, улица "Твърдишки проход"
№27, ет. 1, офис 2 чрез адвокат П.С.З. от
Софийска адвокатска колегия, ЕГН:********** против Е.Д.Й., ЕГН:**********,***
.По подробно изложените в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба съображения и
представената по делото писмена защита ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответницата, че следния недвижим имот: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, ЖИЛИЩЕ И НАВЕС
С ОГРАДНИ СТЕНИ/СГРАДА, СЪСТОЯЩА СЕ ОТ СКЛАД ЗА ЗЪРНО И НАВЕС, находящи се в
село „Враня стена", община „Земен", Пернишка област, в бившия
Стопански двор на КЗС „Земен" - в ликвидация и застроени в УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №11 /ВТОРИ/ В
СТОПАНСКИ ДВОР на СЕЛО Враня стена, община Земен, Пернишка област, одобрен с
околовръстен полигон по чл. 105 от ЗТСУ, с площ на поземления имот 1076.47
кв.м. /хиляда седемдесет и шест цяло и четиридесет и седем стотни квадратни
метра/ и при съседи: от североизток - имот I /първи/, от
изток - имот I
/първи/, от юг -
обслужващ път, от запад - обслужващ път и имот III /трети/, а по приложената скица на
имота: парцел I /първи/,
улица, парцел III /трети/
и улица - всичките от бившия Стопански двор на с. „Враня Стена, община Земен
Пернишка област придобит чрез спечелен търг
обективиран в нотариален акт за собственост върху недвижимия имот,
придобит на основание спечелен търг №., том II, per. №., дело №./25.11.2002г.,. на нотариус М. Д. с район на действие РРС е негова лична
собственост .Моли се ответницата да бъдат съдена да му заплати и направените по
делото разноски съгласно представен списък на същите по чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е.Д.
Й. чрез процесуалния си представител е
оспорила иска.В представена по делото писмена защита чрез адвокат-пълномощника
си по подробно изложени правни доводи моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.Излагат се подробни доводи ,че имота предмет на иска
е придобит в режим на СИО.Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по
следните съображения:
Ищеца Й. сочи, че с
ответницата са бивши съпрузи ,като
гражданският им брак е прекратен
с влязло на 06.12.2012г. съдебно решение, постановено от Софийския районен съд,
III
ГО 80 с-в по гр.дело
№7286/2012г.Същия сочи ,че преди датата на сключване на гражданския брак, на
25.03.1994г. е спечелил търг за закупуване на следното имущество,
представляващо дълготраен материален актив на КЗС „Земен" със седалище град
Земен, област Софийска, регистрирано със съдебно решение №1920/22.12.1993г. на
Пернишкия окръжен съд и вписано в регистъра на кооперативните организации - т.
18, стр. 22, партиден №3/5, а именно: Селскостопанска сграда, жилище и навес с
оградни стени/сграда, състояща се от склад за зърно и навес, находящи се в село
„Враня стена", община „Земен", Пернишка област, построени в УПИ №11 в бившия Стопански двор на КЗС
„Земен",като спечелването от него на търга е оформено в протокол от
25.03.1993г,представен като доказателство по делото .На 31.03.1994г.,
/четиридесет и пет дни/ преди сключване на гражданския си брак с ответницата, Й.
сочи,че е заплатил в брой на продавача
КЗС „Земен" в ликвидация цената на имота сумата от 50 402 лв., за което му
е била издадена фактура №387/31.03.1994г. ,като в същата е положен печат за
извършеното касово плащане на сумата в брой на касиера - домакин на КЗС
„Земен" в ликвидация свидетелката К.И.З..Последната
разпитана в хода на производството по делото заявява, че подписа положен върху
процесната фактура е нейн и,че е получила сумата от ищеца Й..Същите показания
дава и свидетелката И.Т.Г. , гл.счетоводител на ликвидационния съвет на КЗС „Земен"същата , заявява, че е
изготвила фактурата и почеркът в нея е нейн.Съдът дава вяра на показанията на
горните свидетелки.И двете свидетелки са
заемали посочените към процесния период длъжности и дават непротиворечиви показания, които напълно
си кореспондират , а именно ,че към датата на издаване на фактурата
31.03.1994г. е заплатена стойността й от ищеца Й..Видно от горецитираното
бракоразводно решение ищеца и ответницата са сключили граждански брак на
14.05.1994г. т.е след заплащане на сумата по фактурата .Въз основа на същата
фактура и приключилата процедура по провеждане на търга ищеца се е снабдил с
акт за собственост на същия ,а именно на
25.11.2002г. нотариус Момчил Димитров с
район на действие - Районен съд Радомир, вписан под №448 в Регистъра на
Нотариалната камара му е издал констативен
нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание
спечелен търг №., том II, per. №., дело №./25.11.2002г., с който го е
признал за единствен собственик на процесния имот.Ксерокопие от последния
нотариален акт е приложен като писмено доказателство по делото от ищцовата
страна.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 от СК лични са вещните права ,придобити по време на брака изцяло с лично имущество
по чл.22 ал.1 или с друго лично имущество ,придобито преди и по време на брака.В
хода на производството по делото ищеца безспорно е доказал в настоящото
производство върху когото пада тежестта за доказване на това обстоятелство,
визирано от законодателя в горецитираната разпоредба , а именно,че процесния
имот е придобит от него с негови лични средства преди брака и представлява
негова лична собственост.Независимо ,че горецитирания констативен нотариален
акт е издаден по време на брака безспорно бе доказано по делото ,че недвижимия
имот е заплатен от ищеца с негови лични средства преди брака.Неподкрепени и
недоказани са с никакви гласни и писмени доказателства твърденията на
ответницата изложени в с.з. и в представената по делото писмена защита ,че имота е придобит по
време на брака и същия представлява СИО и последната притежава ½ идеална
част от правото на собственост върху него.Недоказани са и твърденията на
ответната страна в представения по
делото писмен отговор във връзка ,с който съдът
е открил производство по оспорване истинността фактура
№./31.03.1994г. за сумата от 8 586 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Ищецът по
делото е доказал по безспорен начин ,че
е имота е придобит от него с лични негови средства преди сключването му
на брака с ответницата и представлява негова лична собственост.Тези правни доводи на съда не се
променят и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка Т. Б. Т. ,която е майка на ответницата и която твърди
,че е живяла в същия дълги години и се е грижила за него.Това
обстоятелство по никакъв начин не
променя правния извод на съда ,че предвид доказателствата по делото имота
предмет на иска е придобит от ищеца с негови лични средства и е негова лична
собственост.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1130 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
По горните мотиви, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.Й., ЕГН:**********,***, че на основание
чл.23 ал.1 от Семейния кодекс Н.И.Й.
с
ЕГН:**********,***,
със съдебен адрес:кантората на адвокати П.З. и
Живко Бояджиев
и двамата от
Софийска адвокатска колегия: София 1404, улица "Твърдишки проход"
№27, ет. 1, офис 2 е собственик на следният недвижим имот: СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА, ЖИЛИЩЕ И НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ/СГРАДА, СЪСТОЯЩА СЕ ОТ СКЛАД ЗА ЗЪРНО И
НАВЕС/, находящи се в село „Враня стена", община „Земен", Пернишка
област, в бившия Стопански двор на КЗС „Земен" - в ликвидация и застроени
в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №11 /ВТОРИ/
В СТОПАНСКИ ДВОР на СЕЛО Враня стена, община Земен, Пернишка област, одобрен с
околовръстен полигон по чл. 105 от ЗТСУ, с площ на поземления имот 1076.47
кв.м. /хиляда седемдесет и шест цяло и четиридесет и седем стотни квадратни
метра/ и при съседи: от североизток - имот I /първи/, от
изток - имот I
/първи/, от юг -
обслужващ път, от запад - обслужващ път и имот III /трети/, а по приложената скица на
имота: парцел I /първи/,
улица, парцел III /трети/
и улица - всичките от бившия Стопански двор на с. „Враня Стена, община Земен
Пернишка област.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.Д.Й. с посочен
адрес и ЕГН да заплати на Н.И.Й. с посочен адрес и ЕГН сумата от
1130 лева /хиляда сто и тридесет лева/, направени по делото
разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно.
Т.П.