№ 68
гр. В., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20251300500031 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез РП -
заместник районен прокурор на Районна прокуратура - В., гр. В., ул. „Д*** срещу Решение № 686
от 13.11.2024 г. на Районен съд- В. по гр. д. № 20241320100900/2024 г., ГК, V-ти състав, в частта, в
която е уважен иска и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. А. К. от гр.
В. (ищец) сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3, вр. е чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и водено срещу
него досъдебно производство №ЗМ 686/2023 по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-
В., което е прекратено е Постановление от 27.03.2024г на РП-В., на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр.
С чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателно
издължаване, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Г. от АК- В. по ДП №ЗМ686/2023г по описа на
РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до
окончателно издължаване, както и сумата от 321,11лв-разноски по делото. Поддържа се в
подадената жалба неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
Поддържа се в жалбата, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и изградените въз основа на нея правни изводи са неправилни и неточни, което от своя
страна води до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.
Неправилно РС-В. бил приел, че Прокуратурата следва да носи отговорност по ЗОДОВ
при положение, че К. никога не е привличан в качеството на обвиняемо лице по гореописаното
досъдебно производство. Изтъква се в жалбата, че основателността на претенцията за обезщетение
на вреди по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано
обвинение. Според нормата на чл. 2, ал. Г т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление. Разпоредбата на тази норма е ясна- неоснователността /
незаконността/ на обвинението е предпоставка за отговорността на правозащитните органи във
1
всички изброени от тази норма хипотези: 1. Когато лицето е оправдано или 2. образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното не е престъпление или 3. Поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
поради което не може да се тълкува разширително. Изразът „обвинение в извършване на
престъпление“, използван в чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ следва да се тълкува в наказателно-
процесуалния му смисъл- лицето трябва да е било привлечено в качеството на обвиняем. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НПК в наказателното производство прокурорът повдига и
поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а по чл. 54 от НПК обвиняем е лицето,
което е привлечено в това му качество, при условията и реда на НПК. В настоящия случай обаче
ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е разпитван, не е призоваван. От
материалите по досъдебното производство е видно, че липсва постановление за привличането му
като обвиняем, като дори самото производство не е било образувано или водено срещу някого, още
по- малко пък спрямо това лице. При това положение, не е налице основен елемент от фактическия
състав на нормата на чл. 2. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. за да се приеме, че действията на съответните
органи са били незаконни липсва фактът на повдигане на обвинение за извършено престъпление,
както и последващите от това други действия- предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия,
налагане на мярка за неотклонение и т. н. Ищецът по никакъв начин не е бил третиран като
обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна
отговорност.Доколкото спрямо лицето не е било образувано наказателно производство, не може да
се приеме, че ищецът търпи неудобства, защото липсва хипотезата на повдигане на незаконно
обвинение, а всички останали негативни последици, независимо от какъв характер и интензитет са,
попадат извън обхвата на отговорността на Държавата по ЗОДОВ, т. е. те не са предмет на
настоящото дело по начина, по който е заведен искът. До привличането като обвиняем не се търпят
вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на
лицето по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК . В този смисъл претенциите на ищеца са недопустими,
респ. неоснователни.
На второ място счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство ищцовата
страна не успяла да ангажира доказателства за претърпени неимуществени вреди, във връзка с
воденото ДП №ЗМ686/2023г по описа на РУ- В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В.. Това от своя
страна прави исковата претенция неоснователна и недоказана, в подкрепа на която се излагат
следните аргументи и доводи:
Относно иска за неимуществени вреди, ищецът по никакъв начин не бил доказал, че във
връзка с образуваното наказателно производство е претърпял такива вреди. Ищецът не бил
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици в психически
аспект - стрес, тревожност, негативни емоционални преживявания, които да установяват, че те са
пряк резултат от делото. Видно от справката за съдимост, ищецът бил осъждан, няколко месеца
преди образуването на досъдебното производство за извършено от него престъпление по чл. 3436,
ал.З от НК. Това е обстоятелство, което сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, ако
въобще има такива; На следващо място РС-В. неправилно приема, че Прокуратурата на Република
България отговаря за претърпени вреди във връзка с 24- часово задържане по ЗМВР и Заповед за
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС до изясняване на
отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от служител на МВР. И двата акта- Заповед за
задържане за срок до 24 часа по ЗМВР и Заповед за ПАМ по ЗДВП са издадени не от
Прокуратурата на Република България, а от друг държавен орган- МВР, поради което
жалбоподателят счита, че Прокуратурата не следва да отговаря за нанесени вреди от тези актове.
По отношение на имеществените вреди се поддържа, че неправилно РС-В. е приел, че
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение
по ДП №ЗМ686/2023г по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В.- ищецът по никакъв
начин не е търсен, не е разпитван, не е привлечен в качеството на обвиняем, за да бъде
представляван от адвокат. Ищецът по никакъв начин не доказа обема на извършените процесуални
действия с участието на упълномощения адвокат. За първи път пълномощно по делото е
предоставено от адв. Н. Г. на 24.03.2024г при получаване на препис от постановлението за
прекратяване на наказателно производство- до този момент адвокатът не е извършвал каквито и да
било процесуални действия, а и не би могъл, тъй като ищецът по никакъв начин не е търсен, с него
не са провеждани каквито и да било процесуално следствени действия в хода на наказателното
производство.
Поради всичко гореизложено, жалбоподателят намира, че съдът е приложил неправилно и
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
2
С оглед на това, счита, че и иска за заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД,
както акцесорен, се явява неоснователен и недоказан.
Иска се съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно Решение № 686 от
13.11.2024 г. на Районен съд- В. по гр. д. № 20241320100900/2024 г., ГК, У-ти състав, в частта му, с
което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на В. А. К. от гр. В. (ищец)
сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с
чл.4 от ЗОДОВ, в резултат на причинени му вследствие на образувано и водено срещу него
досъдебно производство №ЗМ 686/2023 по описа на РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В.,
което е прекратено с Постановление от 27.03.2024г на РП-В., на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. С
чл. 24, ал.1, т.1 отНПК, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до окончателно
издължаване, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Г. от АК-В. по ДП №ЗМ686/2023г по описа на
РУ-В., пр.пр. №2802/2023 по описа на РП-В., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до
окончателно издължаване, както и сумата от 321,11лв— разноски по делото и на негово място да
постанови друго решение, с което да отхвърли в цялост предявените искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и срещу Прокуратурата на Република България като недопустими,
неоснователни и недоказани.
В срока не е постъпил отговор от В. А. К..
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа жалбата и моли да се уважи.
Ответната по жалба страна – ищец в първата инстанция не се явява, редовно призован и не
се представлява.
ВОС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази
приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните и се установява от приложеното към делото досъдебно
производство № ЗМ 686/2023г. по описа на РУ - В., прокурорска преписка, вх. № 2802/2023г. по
описа на РП - В., че на 21.08.2023г. в гр.В., по ул.“Ц***“, в посока от кръстовището с бул.“П.“ към
кв.“Н.“ ищецът управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „ФП“ с рег.№ ВН 3405 АМ
- собственост на А. А. К., като след направена справка и съдействие на служители от сектор КАТ
АП - 29, водачът бил тестван с техническо средство „Drug test 5000“, с фабричен номер ARJM 0041,
като пробата 00331, извършена в 23.46ч. отчела положителен резултат за амфетамин -
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът бил съпроводен до ЦСМП, където му била взета
кръвна проба и бил освидетелстван, а след това задържан за срок от 24 часа. Водачът е изпробван и
за употреба на алкохол с техническо средство Алко тест Дрегер, която е отчела 0 /нула/ промила
алкохол.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0953-000-254
/ЗППАМ/, изд. на 21.08.2023г. от служител на Сектор ПП към ОДМВР - В., упълномощен от
Директора на ОДМВР - В., на ищеца му е наложена мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно
отнемане на СУМПС за решаване на отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
С талон за изследване, на 22.08.2023г. в 00.50 часа, в ЦСМП на МБАЛ „Св.Петка“ гр.В., на
ищеца му е взета кръвна проба за медицинско и химическо изследване.
Със Заповед № 1786зз-184, изд. от инспектор при РУ - В. на 22.08.2023г. в 01.00 часа,
ищецът е задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.343Б, ал.3
от НК за срок от 24 часа. Задържаното лице е освободено на 22.08.2023г. в 15.00 часа.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна химикотоксикологична
експертиза на кръв и урина, взети от ищеца, от заключението на която се установява, че от
извършените изследвания на предоставените биологични проби от В. А. К., не се установява
наличие на наркотични вещества или техни аналози.
По досъдебното производство ищецът не е привличан в качеството на обвиняем, не му е
вземана мярка за неотклонение и не са извършвани други процесуални действия.
С Постановление от 27.03.2024г. на РП - В., на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието
не представлява престъпление.
Видно от представената справка за съдимост, ищецът В. А. К. има качеството на осъждано
3
лице във връзка с държане на високорискови наркотични вещества - през 2018г. и за управление на
МПС след употреба на наркотично вещество - със Споразумение от 2023г., влезли в сила.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие /лист 9 от делото/, на
25.08.2023г. ищецът е упълномощил адвокат Н.Г. от АК - В. за правна защита и съдействие по
Досъдебно производство № ЗМ 686/2023г. по описа на РУ - В., с договорено и заплатено в брой
възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
По делото са разпитани допуснатите на ищеца свидетели. Свидетелят А.А. и И.М..
Показанията на свидетелите ВРС е кредитирал като непротиворечиви и кореспондиращи с
установеното по делото и ангажираните доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.о.;
решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.
д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а
при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или
за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките
относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо -
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 2, ал.1 ,т.3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата п о
чл. 2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда /респ.прекратено
наказателно производство/, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл.
и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
В настоящия случай се претендират вреди, от действия на ответника по ДП № 686/2023г. по
описа на РУ МВР В., по което ищецът не е бил привличан като обвиняем, като в последствие
досъдебното производство е прекратено.
Константна е съдебната практика, че когато срещу лицето не е било повдигнато и
предявено обвинение, а наказателното/досъдебното производство водено срещу него е било
прекратено, то, употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу
определено лице, а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че извършеното
4
деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение
/така решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 892/2015 г., IV г.о., решение № 187/13.06.2012
г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011 г., III г.о., решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2011
г., IV г.о./. Също в решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015 г., III г.о. е прието, че без
значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването и извършено
преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Важен е фактът на засягане на
личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват
действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство - а не формалното му
привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на НПК. Затова когато досъдебното
производство е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му/ и то е разпитано като
свидетел /т.е. извършено е действие по разследване срещу него с участието му/, въпреки че не е
било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана
наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до
прекратяване на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на основанието по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
От установена фактическа обстановка по настоящото дело се установява, че всички
действия на разследващите органи и прокуратурата по образуваното досъдебно производство №
ЗМ 686/2023г. по описа на РУ - В., прокурорска преписка, вх. № 2802/2023г. по описа на РП - В., са
водени именно срещу ищеца В. А. К., и с цел - установяване на извършено от него престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК - управляване на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози - спиране на МПС за проверка, изискване на съдействие от сектор ПП, изпробването на
водача за употреба на алкохол и наркотични вещества, вземането на кръв и урина за химическа
експертиза, задържането му под арест и т.н. В текста на постановлението за прекратяване на
досъдебното производство също не е изписано, че разследването се води срещу ищеца, но е видно,
че се прекратява разследването спрямо него, както и че е разпоредено препис от постановлението
да се връчи именно на ищеца, а не на другиго. В настоящия случай, в наказателното производство
срещу ищеца не е било повдигнато обвинение и производството е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НК - поради това, че установеното деяние от ищеца не съставлява престъпление.
От обсъдените свидетелски показания се установява, че воденото срещу ищеца наказателно
производство му е причинило душевни страдания и неудобства и е довело до промяна в
поведението му, като същият се затворил в себе си, спрял да комуникира с хората, освен с дъщеря
си, спрял да излиза, закъснявал за работа, събуждал се нощем изпотен и притеснен, изпитвал срам,
както и страх да не влезе в затвора.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на разследващите
органи и подлежат на обезщетяване от ответника - Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Установи се безспорно наличието на промяна в поведението на ищеца преди
образуваното срещу него досъдебно производство, когато бил весел и контактен човек, както и
след прекратяване на производството, когато се успокоил и отново започнал да комуникира с
хората, поради което е налице пряка причинно - следствена връзка между действията на
разследващите органи и неимуществената вреда у ищеца. Отговорността на държавния орган е
безвиновна, а претендираните неимуществени вреди подлежат на доказване с всички
доказателствени средства.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, ВРС е съобразил тежестта на
престъплението, за което ищецът е разследван и предвиденото за него наказание, а именно - по
чл.343б, ал.3 от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години и
глоба от 500 до 1500 лева, като ищецът е бил в условията на условна присъда; продължителността
на наказателното преследване - 7 месеца, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение - задържане за сравнително кратък срок - 24 часа и мярка отнемане на СУМПС -
5
също за срок от 7 месеца, през който ищецът не е могъл да управлява МПС. Взел е предвид данните
за личността на подсъдимия за това, че същият има качеството на осъдено лице и то за същото
престъпление, за което е разследван и е в условен срок на изтърпяването й, и с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, съдът намира, че неимуществените вреди са с нисък интензитет, както и че е
основателно възражението на РП - В. за това, че наказателното производство, проведено срещу
ищеца е протекло в сравнително непродължителен срок и то заради забавяне в изготвянето на
назначената съдебна експертиза, като спрямо ищеца не е предприемана мярка за неотклонение или
други мерки, както и не са осъществявани други наказателно - процесуални действия.
Съобразено е от първоинстанционния съд, че ищецът е наказван многократно за нарушения
на Закона за движение по пътищата.
Предвид изложеното и съобразявайки принципа за справедливост при определяне размера
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че с оглед характера, тежестта и
продължителността на увреждането, следва да се определи обезщетение в размер на 1500 лева. В
останалата част до пълния претендиран размер, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. С оглед частичната основателност на главния иск, основателен се явява
и акцесорния иск за пресъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска - 18.04.2024г. до окончателното издължаване. Съгласно разясненията, дадени в
т.4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС на РБ, лихва се дължи от момента на прекратяване на
наказателното производство, поради което претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетението с начален период- датата на предявяване на иска е основателна и следва да се уважи
от посочения момент.
Относно претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
адвокатско възнаграждение в досъдебното производство съдът намира следното:
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ,
са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то
има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие /лист 9 от делото/, четири дни след образуване на
досъдебното производство, на 25.08.2023г. ищецът е упълномощил адвокат Н.Г. от АК - В. за
правна защита и съдействие по Досъдебно производство № ЗМ 686/2023г. по описа на РУ - В., за
което е заплатил сумата в размер на 1000 лева в брой. След тази дата по досъдебното производство
няма извършвани наказателно - процесуални действия спрямо ищеца и защитникът не е присъствал
на такива, но адвокатската защита се състои също и в предоставяне на правни съвети и
консултации, справки за движението на наказателното производство и информиране на клиента и
т.н.
В настоящия случай, с оглед направеното от ответника възражение, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията
на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на
обвинението/разследването, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните
6
усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че
уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал,
тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. Заплатеното в повече държавата не дължи
обезщетение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в настоящия случай, с оглед фактическата и
правна сложност на досъдебното дело, съответно - на претърпяната действителна вреда за ищеца,
следва да редуцира изплатеното адвокатско възнаграждение от него наполовина. Искът за
пресъждане на обезщетението за претърпени имуществени вреди следва да се уважи в размер от
500 лева, също ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на
иска - 18.04.2024г. до окончателното издължаване.
ВРС е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.
Въззиваемата страна има право на разноски съобразно изхода на спора , но не са
претендирани такива и не са представени доказателства за направени разходи, поради което не
следва да се присъждат.
Водим от горното, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 686 от 13.11.2024г. по гр.д.№ 900 по описа за 2024г. на
В.СКИЯ районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7