№ 686
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110103861 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р. А. К.
срещу П.Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца, сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт -
стрес, страх, безпокойство и негативни емоции, уронване на доброто име и лично
достойнство, последица от несправедливо водено наказателно производство, приключило с
Постановление от 02.01.2019 г. на РП - Видин за прекратяване на наказателното
производство по ДП № ЗМ 207/2016 г. по описа на РУ-Видин и прокурорска преписка №
73/2016 г. по описа на РП-Видин, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.03.2019 г. до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че с постановление от 28.03.2016 г. на прокурор в РП - гр. Видин,
към материалите на образувана прокурорска преписка № 73/2016 г. по описа на РП - гр.
Видин са присъединени материалите по пр. преписка № 241/2016 г. по описа на РП - гр.
Видин, съдържаща данни за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от Р. А. К.. На
18.07.2017 г. с Постановление за привличане на Р. К. като обвиняем е било предявено на
служебно назначен по надлежния ред защитник. По ДП е приложена справка от мл. ПИ от
08.06.2017 г., в която е посочено, че е бил проведен разговор с бившата съпруга на К., която
е заявила, че същият се намира в ЮАР. На 19.07.2017 г. е бил обявен за общодържавно
издирване. Сочи, че в Районен съд - гр. Видин бил внесен обвинителен акт по обвинението
1
на Р. К. за извършени престъпления по чл. 183, ал. 1 и по чл. 182, ал. 2 от НК., като с
Присъда № 672 от 19.12.2017 г., постановена по НОХД №1091/2017г. по описа на РС-Видин
в отсъствието на обвиняемия, К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.
183, ал. 1 от НК и по чл. 182, ал. 2 от НК. Излага, че присъдата е потвърдена с Решение по
ВНОХД № 17/2018 г. по описа на ОС -Видин, отново в негово отсъствие. Твърди, че след
завръщане в България, К. е задържан на 10.05.2018 г. от гранична полиция и тогава разбира,
че е осъден. Сочи, че по негово искане е възобновено наказателното производство на поради
това, че е осъден в негово отсъствие в разрез с процесуалните правила и е образувано КНД
№ 640/2018 г. на ВКС III-то н.о. Излага, че с Решение № 142/10.10.2018 г. по КНД №
640/2018 г на ВКС Ш-то н. о. е възобновено производството по ВНОХД № 17/2018 г. по
описа на ОС - гр. Видин и НОХД№ 1091/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Видин и ДП
№ ЗМ 207/2016 г. по описа на РУ - гр. Видин, отменени са Присъдата и Решението с което е
потвърдена и делото е върнато а ново разглеждане на РП - гр. Видин от фазата на
досъдебното производство. Твърди, че с Постановление на РП Видин по ДП № ЗМ
207/2016г. разследването е прекратено., като постановлението е влязло в законна сила на
28.03.2019 г. При изнесеното, ищецът излага, че в продължение на близо една година, е
живял в състояние на силен страх, стрес и безпокойство, предвид неизвестността относно
евентуално налагане на наказание за престъпление, което не е извършил. Изпадал е в тежки
негативни психически състояния, които са продължавали с месеци. Излага, че отказвал а се
храни, отслабнал значително и не можел да спи. Сочи, че изпитвал е силни и постоянни
чувства на тревожност, които са прераствали в паник атаки, физически, емоционално и
психически. Започнал е да използва таблетки за сън, за да може да спи, но това не му е
помагало. Изпитвал е изключително силни притеснения и негативни емоции. Затворил се е в
себе си и е спрял да контактува с околните. Излага, че голяма част от обкръжението му се е
отдръпнало от него. Прекъснал е много от социалните си контакти. Сочи, че е накърнено
доброто име, достойнство и репутация на един млад човек пред общество, като добър съсед
и порядъчен човек. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника. В същия се излага становище за недопустимост на иска, евентуално за
неоснователност. Сочи, че не са представени доказателства дали наказателно производство е
било прекратено, ако да - кога се е случило това и на какво основание. За необосновано
намира твърдението за влизане в сила на наказателно производство на 28.03.2019г. Настоява
се, че ищецът не е представил доказателства за наличието на материално основание по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, респ. влязло в сила постановление за прекратяване, откъдето извежда
доводи за недопустимост на иска. Възразява за погасяване по давност на иска, по чл. 110
ЗЗД, считано от 28.03.2019 г. с влизане в сила на постановлението за прекратяване на
производството към датата на исковата молба – 29.03.2024 г. Евентуално, възразява че на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, по давност частично е погасено правото на законна лихва
върху търсеното обезщетение.
В условията на евентуалност, излага и доводи за нееоснователността на иск.
2
Счита, че чувствата на страх, стрес и безпокойство от повдигнатото незаконно обвинение,
които К. твърди, че изпитвал, са следствие на неговото вътрешно възприятие,
непровокирано от външната среда. Сочи, че не са ангажирани доказателства как
наказателното преследване е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто
име и честта му. Твърди, че не са наведени данни за страданията, които претендира ищецът
да са с такъв интензитет, който да е довел до преживяване на повече от обичайните за
подобна ситуация неудобства и стрес. Излага, че прокуратурата по никакъв начин не е
разпространявала информация за воденото наказателно производство срещу К.. Размера на
претендираните неимуществени вреди намира за завишен и несъответстващ на твърдените
вреди, по критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД. За недоказана счита
продължителността на причинените неудобства. Сочи, че прокуратурата на РБ отговаря
единствено за досъдебната фаза, тъй като след приключване на досъдебното производство и
внасяне на материалите в съд. Излага, че е налице сочена ниска степен на увреждане,
поради което не следва да се присъжда завишеният размер на претендираното обезщетение.
Моли за отхвърляне на иска.
В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, представлява се от адв. Д.. Моли за уважаване
на иска. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се прокурор Г..
Моли за отхвърляне на иска. В писмена защита излага подробно съображения за
неоснователността на иска, от една страна поради недоказаност на вредите, а от друга
поради погасяването по давност на същия.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
В производството е безспорно, че с Присъда № 672 от 19.12.2017 г., постановена
по НОХД № 1091/2017 г. по описа на РС- гр. Видин в отсъствието на обвиняемия, К. е
признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 182, ал. 2
от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо наказание „пробация"
при пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
Не се оспорва, че присъдата е потвърдена с Решение, постановено по ВНОХД №
17/2018 г. по описа на ОС-Видин, отново в отсъствието на Р. К.. С Решение №
142/10.10.2018 г., постановено по КНД № 640/2018 г. на ВКС Ш-то н.о. е възобновено
производството по ВНОХД № 17/2018 г. по описа на ОС - гр. Видин и НОХД № 1091/2017 г.
по описа на Районен съд - гр. Видин и ДП № ЗМ 207/2016 г. по описа на РУ - гр. Видин, че
3
са отменени Присъдата и Решението с което е потвърдена и върнато делото за ново
разглеждане на РП - гр. Видин от фазата на досъдебното производство.
Видно от съдържанието на Постановление от 02.01.2019 г. на РП –Видин, на
основание чл. 242, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 207/2016 г. по описа на РУ-Видин и
прокурорска преписка № 00073/2016 г. по описа на РП-Видин, водено срещу Р. А. К. за
извършени престъпления по чл. 183, ал. 1 и чл. 182, ал. 2 НК. Видно от известието за
доставяне, същото е редовно лично връчено на ищеца на 07.01.2019 г. /л. 50 от делото на
ВРС/.
В производството са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит
на свидетелите – Б.Д.С. и Ж.Х.М..
От показанията на свидетеля С. се установява, че Р. К. разбрал за воденето
наказателно производство едва при пристигане в Република България. Сочи, че е получил
паник атаки, като си помислил, че получава инфаркт и заради това посетил личния си лекар.
Споделя, че ищецът е отслабнал с около 10-15 кг., станал затворен, не общувал с приятелите
си. Свидетелят лично е присъствал на паник атаките, които е получавал. Излага, че се с
приятелите му са се опитвали да му намерят работа, но в справките излизало, че е осъждан.
Споделя, че един път ги спрели полицаи, като Р. се разтреперил и помислил, че ще го
задържат. Посочва, че в период от около една година се е възстановявал психически. Излага,
че знае, че Р. е заплащал издръжка на децата си докато е бил в ЮАР. Сочи, че към 2019 г. –
2020 г. е започнал да се възстановява и да общува с децата си. Излага, че се е върнал, за да се
грижи за майка си и сестра си, които са били в лошо здравословно състояние.
От показанията на свидетеля М. се установява, че се познава с Р. повече от
тридесет години, като знае, че при прибирането му в България през 2018 г. е задържан с
белезници на летище София и откаран в РУ за известен период от време. Споделя, че след
задържането е изпаднал в депресия, станал съвсем различен човек. Сочи, че в период от
около една година се е сринал психически и е отказал да комуникира с приятелите си.
Поради невъзможността за намиране на работа, разчитал единствено на пенсията на майка
му. Посочва, че не е наясно с личните отношения на приятеля му с майката на децата му.
Излага, че сестра му е имала здравословни проблеми и е починала. Сочи, че поради
забраната за пътуване извън България е нямал възможност пак да замине за ЮАР и се е
опитвал да си намери нископлатена работа по строежи, за да си набавя доходи. Споделя, че
след оправдаването му постепенно е започнал да си възвръща поведението и начина на
живот, като към настоящия момент се вижда и контактува с децата си. Сочи, че след
задържането му част от приятелите му са започнали да странят от него.
В производството е назначена съдебно-психологическа експертиза, заключението,
по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия
доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се установява, че няма данни
за тревожна или депресивна симптоматика преди настъпило събитие. Експертът посочва, че
към настоящия момент се отчита повишаване на общата тревожност на освидетелстваното
4
лице, поява на свръхценни идеи и страхове за здравето, свързани с реакции на остър стрес по
време на първите шест месеца от пристигането му и задържането му до отмяна на
присъдата. Излага, че във връзка с травматичното събитие е преживял реакция на остър
стрес, която кризисна ситуация е съпроводена с вегетативна симптоматика /сърцебиене,
силен тремор, затруднено дишане, рязко повишаване или понижаване на кръвното налягане,
разстройство на съня и др./. Вещото лице посочва, че в рамките на около 6 месеца К. е бил с
нарушено общо функциониране- изпитвал е страхове да излиза от дома си, да шофира,
изпитвал е затруднения в комуникацията с околните и децата си, предвид влошеното си
общо психологическо състояние. В отговор на въпрос № 4, експертът е уточнил, че може да
се направи извод за пряка причинно-следствена връзка между негативните психически
изживявания и наказателното производство. Сочи, че в периода на кризата около шест
месеца психосоматичните прояви били с остър характер, като с времето постепенно
отшумявали. Към настоящия момент, излага, че острото състояние е преодоляно, но се
установява непреработена травматична реакция и следствие на нея – остатъчна повишена
обща тревожност – свръх ценни идеи и страхове за здравето. Вещото лице посочва, че
острата реакция е започнала от задържането му на летище София и е до отмяната на
присъдата за период от около шест месеца, като в рамките на около една година постепенно
се е адаптирал към новата действителност. Излага, че към момента не се отчитат остри
тревожни състояния, а се касае за непреработена травматична ситуация.
В о.с.з. вещото лице е уточнило, че при освидетелстването е споделено, че е
приемал „атаракс“ и „виватонин“, които са свързани с успокояване, подобряване на
емоционалния статус и съня. Експертът изрично е посочил, че допуска, че острата стресова
реакция е пряко свързана с наказателното производство.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗОДОВ,
освен наличие на влязла в сила акт, с който наказателното производство срещу ищеца е
прекратено, тъй извършеното деяние не е престъпление, какъвто в случая безспорно се
установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите,
вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. В
разглеждания случай, наказателното производство е образувано по обвинение за две
престъпления – по чл. 183, ал. 1 НК и по чл. 183, ал. 2 НК. Същото е прекратено по
отношение на първото престъпление с приложението на привилигирования състав по чл.
5
183, ал. 3 НК, а по отношение на второто - поради малозначителност на деянието по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК.
На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т. 11
ТР № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът, взема предвид тежестта на обвинението – дали то е за едно или
за няколко отделни престъпления, за които ищецът е оправдан, респ. наказателното
производство е прекратено; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение; всички
други наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца
предвид данните за неговата личност, начин на живот и обичайна среда, и изобщо –
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване. Като ориентир
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и
общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането.
От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи.
В разглеждания случай, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняване на доброто
име в обществото и накърняването на достойнството и честта, като те всички са във връзка с
обвинението и воденото наказателно производство и са продължили за период от
задържането му на 10.05.2018 г. от гранична полиция на летище – гр. София до узнаване за
постановяване на постановлението за прекратяване на производството – 07.01.2019 г., респ.
за период от около осем месеца. Наказателното производство е повдигнато за две
престъпления, макар за обвинения, които не са тежки, общата продължителност на
наказателното преследване от 18.07.2017 г. до 07.01.2019 г., с наложени множество
пробационни мерки, се е отразило негативно на ищеца, като му е причинило отрицателни
емоции и силен стрес за период от около шест месеца, който постепенно е преодоляван за
период от около една година.
Съдът отчита липсата на осъждания на ищеца, отразила се на изпитвания от него
страх от осъждане, довел до постоянно напрежение, отразило на психиката и начина му на
живот– чувство за накърнено достойнство и застрашеност от наказателна репресия. Следва
да се съобрази и обстоятелството, че по делото е установено наличието на здравословни
проблеми у ищеца (депресивни състояния, влошен сън, високо кръвно), породени от
незаконно повдигнатото му обвинение. Показанията на свидетелите в този смисъл са
достатъчни за установяването им, същите са подкрепени и от заключението по назначената
съдебно-психологическа експертиза. Вещото лице изрично е посочило, че за период от около
шест месеца е налице остра стресова реакция, която е в пряка причинно-следствена връзка с
наказателното производство, която е съпроводена с богата вегетативна симптоматика –
сърцебиене, силен тремор, затруднено дишане, повишаване или понижаване на кръвното
6
налягане, разстройство на съня и страхове за здравето. Ищецът е отслабнал, получавал е и
паник атаки и се затворил в себе си. Обвинението се е отразило трайно и негативно в
отношенията на ищеца с приятелите му и децата му.
На следващо място, следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение,
само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не
следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от
деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване
срещу него. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил и
оценил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото
лице неимуществени вреди, размерът на обезщетението е в съответствие с принципа на
справедливост, съобразен с конкретните обществено-икономически отношения в страната.
В разглеждания случай, следва да се приеме, че дори да се достигне до извод за
основателност на иска, то следва да бъдат разгледани възраженията за погасяване по давност
на правото.
По повод възраженията за погасяване по давност на вземането за обезщетение за
неимуществени вреди, както и акцесорното вземане за обезщетение в размер на законната
лихва за забава, съдът намира следното:
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено
между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 НПК
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а
когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на
проверка по реда на глава тридесет и трета "Възобновяване на наказателни дела" (чл. 419,
ал. 1 НПК). Когато не е обжалван прокурорският акт за прекратяване на наказателното
постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243,
ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор.
Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за
възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1,
т. 2 (сега т. 3) от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да
продължи и то да завърши с оправдателна присъда /в този смисъл Решение № 353 от
6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 191 от 20.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 197/17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/2010
г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 184 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7127/2014 г., IV г. о.,
ГК и др./
7
В настоящия случай, от ангажираните по делото доказателства се установява, че
прекратителното постановление е съобщено на ищеца на 07.01.2019 г. Нито страните по
делото твърдят, нито от изискания препис от досъдебно производство се установява, че
ищецът е поискал наказателното производство, водено срещу него, да продължи и да
завърши с оправдателна присъда.
С оглед трайна практика на ВКС, посочваща кой е началният момент на
погасителната давност, следва да се приеме, че стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега - т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, поради
което в случая не е налице погасяване на претенцията на ищеца- ответник по жалба за
обезщетяване неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за времето до
постановяване на Постановление от 02.01.2019 г. на Прокурор при РП-Видин за
прекратяване на наказателното производство. Поради това съдът приема, че
постановлението за прекратяване, предвид съобщаването му на ищеца, е придобило
стабилитет на 02.01.2019 г.
В допълнение, съдът следва да посочи, че сочената дата на увреждането – 28.03.2019
г. касае уведомяване на трето лице за постановлението за прекратяване, което се явява
ирелевантно към преценката за претърпените вреди по отношение на настоящия ищец, който
както се изясни е имал правото да поиска наказателното производство, водено срещу него,
да продължи и да завърши с оправдателна присъда.
В съдебната практика се приема, че позоваването на изтекла погасителна давност в
преклузивния срок за отговор на исковата молба е достатъчно, за да се приеме, че съдът е
сезиран надлежно с възражение за давност и дължи произнасяне по него. Евентуалната
нередовност на възражението, свързана с непълнота или липса на фактически твърдения
относно началния момент на давността или приложимия давностен срок, са от значение за
преценката на основателността на възражението, но не и за правомощията на съда да
разгледа възражението и да се произнесе по него. Определянето на началния момент, от
който тече погасителната давност, и на приложимата за спорното вземане погасителна
давност (обща по чл. 110 ЗЗД или специална по чл. 111 ЗЗД) е част от решаващата
правораздавателна дейност на съда. Дори ответникът да е навел фактически твърдения за
началния момент на давността и за приложимата давност, съдът не е длъжен да ги
възприеме, а следва да разреши спора за давността въз основа на фактите и доказателствата
по делото и закона, който урежда давността. Затова и следва да се приеме, че изцяло в
правомощията и в рамките на правораздавателната компетентност на съда е да формира
правните си изводи за меродавния срок, независимо от становищата на страните. /така
Определение № 17 от 17.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2046/2017 г., II т. о., ТК, Определение
№ 279 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1019/2012 г., I т. о., ТК и др./.
В разглеждания случай, от страна на ответника своевременно, в срока за отговор по
чл. 131 ГПК, е релевирано възражение за погасяване по давност на иска, поради изтичане на
8
общата пет годишна погасителна давност. Макар и при направата на същото да е посочен
друг начален момент, съдът не е обвързан от него. Към датата на исковата молба 28.03.2024
г. е изтекъл петгодишният срок на погасителната давност по чл. 120 ЗЗД, който е започнал да
тече от момента на придобиването на стабилитет на постановлението за прекратяване по
отношение на ищеца -02.01.2019 г. Поради което следва да се приеме, че наведеното
възражение от страна на представителя на Прокуратурата на РБ, се явява основателно.
Затова и искът се явява неоснователен, предвид погасяването по давност на претендираното
вземане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Поради неоснователностт на главното задължение, неоснователно се явява и
акцесорното такова за заплащане на законна лихва за забава.
Съобразно изхода от спора, разноски се дължат в полза на ответника - П.Р.Б..
Същата не претендира заплащането им, поради което и съдът не следва да се произнася по
тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. А. К., ЕГН: **********, с адрес: *********, за
осъждане на ответника П.Р.Б., със седалище: ********** да заплати на ищеца сумата 5000
лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - стрес, страх, безпокойство и
негативни емоции, уронване на доброто име и лично достойнство, от несправедливо водено
наказателно производство, приключило с Постановление от 02.01.2019 г. на РП - Видин за
прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 207/2016 г. по описа на РУ-Видин
и прокурорска преписка № 73/2016 г. по описа на РП-Видин, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.03.2019 г. до окончателното заплащане, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, поради погасяване по давност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9