№ 1828
гр. ***, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430103817 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от К. Г. Т. от гр. *** против ***, РАЙОНЕН
СЪД гр. ***, **** и ***. Ищецът твърди, че по повод подадена от него искова
молба за неимуществена обезвреда на деликтно основание на 03. 09. 2024 год.,
с която едновременно е направил искане за обезпечение на гласни
доказателства, е било образувано исково производство като частно гр. дело №
672/ 2024 год. на ***. Твърди се, че първоначално разпределният по делото
докладчик с определение № 268 от 04. 09. 2024 год. по ч. гр. д. № 672/ 2024
год. на *** е изпратил на основание чл. 105 ал. 1 от ГПК цялото производство
по делото по подсъдност на ***. Твърди се, че ищецът е подал въззивна частна
жалба, която е била уважена и с определение № 1497 от 24. 10. 2024 год. по в.
ч. гр. дело № 781/ 2024 год. на *** делото е било върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по исковата ми молба. Твърди се, че делото е било заведено под нов номер
като частно гр. дело № 824/ 2024 год. на ***, който отново е изпратил делото
на *** без да бъде надлежно уведомен ищецът. Твърди се, че пред ***
производството е било образувано като гр. дело № 511/ 2024 год., но поради
отстраняване на всички съдии от този съд с определение № 420 от 21. 11. 2024
год. на основание чл. 23 ал. 3 от ГПК делото е било изпратено за определяне
на друг родово компетентен съд, който да го разгледа. Твърди се, че с
1
определение № 1580 от 28. 11. 2024 год. по в. ч. гр. д. № 1065/ 2024 год. на ***
делото е било изпратено за разглеждане на ***. Твърди се, че там
производството е било образувано като гр. дело № 3857/ 2024 год. на *** и
въпреки основанията по чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК за отстраняване на всички
съдии от този съд, разпределеният по делото докладчик не се отстранил от
неговото разглеждане и не е освободил ищеца на основание чл. 5 б. „о“ от ЗДТ
от внасяне на дължимата държаван такса своевременно, с което процесуално
бездействие е провокирал подаването на няколко молби за определяне на срок
при бавност по реда на чл. 255 от ГПК. Твърди се, че въпреки наличието на
хипотезата на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК и наведено искане в тази насока
разпределените докладчици и членове на съдебните състави, избрани в
нарушение на процедурата по чл. 9 ал. 2 от ЗСВ, не са се отстранили, както и
не са се произнесли по наведеното от ищеца възражение за местна
неподсъдност на правния спор, вкл. и приложния обхват на чл. от ГПК,
служебно да инициират препирня за подсъдност пред ***. Твърди се, че
производството по делото е приключило окончателно с определение № 457 от
24. 03. 2025 год. по възз. ч. гр. дело № 250/ 2025 год. на ***. Ищецът
обосновава основателността на претенцията си с подробен и обстоятелствен
анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на
европейския съюз. Твърди се, че вследствие действията на ответниците
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени
при условията на солидарност със сумата от 10 000 лв. В заключение ищецът
моли съда да осъди ответниците да му заплатят горната сума.
Ответниците и представителят на Районна прокуратура гр. ***
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
доводите и възраженията на страните и взе предвид разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 2б от ЗОДОВ, която предвижда ангажирането отговорността на
държавата, чрез съответния орган- процесуален субституент, в хипотезата на
нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В ал. 2 от цитираната норма нелимитативно са
посочени критериите, съобразно които следва да бъде извършена преценката
2
за наличието на такова нарушение, а именно: общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и техните законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай се установява, че въз основа на искова молба с per.
No 2990/ 02. 09. 2024 год. на ***, подадена от К. Г. Т. от гр. *** против МА.М.
от гр. ***, е било образувано на 03. 09. 2024 год. ч. гр. дело No 672/ 2024 год.
по описа на ***. Видно е, че с определение № 268/ 04. 09. 2024 год. е било
прекратено производството по делото и е постановено изпращането му по
подсъдност на Районен съд гр. ***. Видно е, че с определение № 1497/ 24. 10.
2024 год. по в. ч. гр. дело № 781/ 2024 год. по описа на Окръжен съд гр. *** е
било отменено определение № 268/ 04. 09. 2024 год. по ч. гр. д. No 672/ 2024
год. по описа на *** и делото е било върнато на *** за продължаване на
съдопроизводствените действия. Видно е, че след връщане на делото в *** на
30. 10. 2024 год. същото е било образувано като гр. дело под № 824/ 2024 год.
по описа на ***. Видно е, че с определение № 347/ 04. 11. 2024 год. е било
прекратено производството по гр. дело № 824/ 2024 год. по описа на *** и е
било постановено изпращането му по подсъдност на Районен съд гр. ***.
Видно е, че с писмо изх. № 1627/ 14. 11. 2024 год. на Районен гр. *** делото е
било изпратено на Районен съд гр. ***. Видно е, че в Районен съд гр. ***
гражданското дело е било образувано на 19. 11. 2024 год. под № 511/ 2024 год.
Видно е, че след направени отводи на съдиите с определение № 420/ 21. 11.
2024 год. е било прекратено производството по делото и е постановено
изпращането му на основание чл. 23 ал. 3 от ГПК на *** за определяне на
друг равен съд, който да го разгледа. Видно е, че с писмо изх. № 1680/ 22. 11.
2024 год. на Районен съд гр. *** делото е било изпратено на ***. Видно е, че с
определение № 1580/ 28. 11. 2024 год. по в. ч. гр. дело № 1065/ 2024 год. на
*** е било постановено гр. дело № 511/ 2024 год. по описа на Районен съд гр.
*** да бъде разгледано от ****. Видно е, че с писмо изх. № 5629/ 04. 12. 2024
год. на *** делото е било изпратено на ****. Видно е, че в **** гражданското
дело е било образувано на 04. 12. 2024 год. под № 3857/ 2024 год. Видно е, че с
определение № 2731/ 05. 12. 2024 год. е била оставена без уважение молбата
на ищеца К. Г. Т. за освобождаването му от такси и разноски по
производството по делото, като неоснователна. Видно е, че с определение №
3
86/ 20. 01. 2025 год. по в. ч. гр. дело № 1128/ 2024 год. на *** е било
потвърдено определение № 2731/ 05. 12. 2024 год. по гр. дело № 3857/ 2024
год. на ****. Видно е, че с разпореждане № 360/ 21. 01. 2025 год. е била
оставена исковата молба без движение и на ищеца е указано да внесе по
сметка на **** държавна такса в размер на 52 лв. и да представи вносната
бележка в деловодството. Видно е, че с определение № 339/ 10. 02. 2025 год. е
била върната искова молба вх. № 2990/ 12. 09. 2024 год. на PC гр. *** на
ищеца К. Г. Т. като нередовна и е било прекратено производството по делото.
Видно е, че с определение № 280/ 21. 02. 2025 год. по в. ч. гр. дело № 136/
2025 год. на *** е било прекратено производството по в. ч. гр. дело № 136/
2025 год. на *** като преждевременно образувано и делото е било върнато на
**** в качеството му на администриращ частна жалба с вх. № 3780/ 13. 02.
2025 год. за произнасяне по искането на частния жалбоподател К. Г. Т. по чл.
83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане
на частната жалба на основание чл. 5 б. „о“ от ЗДТ. Видно е, че с определение
№ 502/ 26. 02. 2025 год. е било оставено без уважение искането на К. Г. Т. по
чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаването му от държавна такса за разглеждане
на частната жалба. Видно е, че с необжалваемо и влязло в сила определение №
457/ 24. 03. 2025 год. по в. ч. гр. дело № 250/ 2025 год. на *** е било
потвърдено определение № 339/ 10. 02. 2025 год. по гр. дело № 3857/ 2024 год.
по описа на ****, с което е върната искова молба с вх. № 2990/ 12. 09. 2024
год. на PC гр. *** на К. Г. Т. като нередовна и е прекратено производството по
гр. дело № 3857/ 2024 год. по описа на ****. Видно е, че след приключването
на делото ищецът К. Г. Т. е предприел действия по административната
процедура за обезщетение за вреди по глава трета „а“ от ЗСВ, но
споразумение не е било постигнато, т. е. налице е и специалната процесуална
предпоставка по чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, обуславяща допустимостта на
предявения иск.
От изложеното става ясно, че от момента на образуването на процесното
гражданско дело /02. 09. 2024 год./ до момента на приключването му с влязъл
в сила съдебен акт /24. 03. 2025 год./ е изминал период от малко повече от 6
месеца, който срок не може да се приеме за неразумен по смисъла на чл. 6 § 1
от ЕКЗПЧОС. Пред *** съдебното производство по двете образувани дела е
продължило месец и 28 дни, пред Районен съд гр. ***- 3 дни, пред *** по
двете образувани въззивни частни граждански дела- общо 17 дни и пред ****-
4
3 месеца и 9 дни. Следва да се отбележи, че продължителността на процеса и
необходимостта от провеждането на няколко закрити съдебни заседания са
били обусловени от редица обективни факти: констатирани нередовности на
исковата молба, които е следвало да бъдат отстранени; изискването на делото
за произнасяне на въззивната инстанция по реда на чл. 274 и сл. от ГПК;
разпореждания на съдията- докладчик във връзка с направени от ищеца
искания за освобождаване от държавна такса и т. н. При все това съдиите от
четирите ответни съдилища са изпълнявали стриктно задължението си за
спазване на заложените в закона процесуални срокове. В този смисъл следва
да се приеме, че не е налице първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно: чрез свои
действия или бездействия ответниците да са причинили забавяне на
образуваните пред тях съдебни производства, което да е довело до
настъпването на определени неимуществени вреди за ищеца.
В заключение може да се обобщи, че не е налице неразумна
продължителност на инициираното от ищеца К. Г. Т. производство по ч. гр.
дело № 672/ 2024 год. по описа на ***, преобразувано впоследствие в гр. дело
№ 3857/ 2024 год. по описа на ****, а оттам липсва основание за репариране
на твърдените от ищеца неимуществени вреди, поради което предявеният иск
по чл. 2б от ЗОДОВ следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника *** направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК при решение в полза на юридически лица,
каквито са **** и ***, се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са
защитавани от юрисконсулт. Съгласно чл. 32 т. 3 от ГПК юридическите лица
могат да осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез
свой служител- лице, което е с тях в трудово / служебно правоотношение, при
условие, че служителят има юридическо образование /правоспособност/,
независимо от характера на заеманата от него длъжност - „юрисконсулт” или
друга длъжност. И в двата случая законодателят приема, че за
осъществяването на професионална защита на юридическите лица по делата е
достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях
служител. Ето защо, при благоприятен за страната-юридическо лице изход на
5
спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност на
насрещната страна по чл. 78 ал. 8 от ГПК за разноски, съгласно принципа за
аналогия на закона, следва да намери приложение и в случаите, когато
представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с
юридическо образование. Към това разширително тълкуване е ориентирана и
съдебната практика- срв. решение № 163- 2020- IV г. о., определение № 39-
2019- IV г. о. и други. С оглед на гореизложеното в полза на **** и *** следва
да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство в размер
на по 100 лв.
По тези съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. Г. Т. от гр. ***, ЕГН
**********, против ***, представляван от *** М.К., РАЙОНЕН СЪД гр. ***,
представляван от *** П.П., ****, представляван от *** М.Д., и ***,
представляван от *** Т.Д., иск по чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане при
условията на солидарност на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ч. гр.
дело № 672/ 2024 год. по описа на ***, преобразувано впоследствие в гр. дело
№ 3857/ 2024 год. по описа на ****.
ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на ***, с
адрес: гр. ***, ***, представляван от *** М.К., направените деловодни
разноски в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на ****, с
адрес: ***, представляван от *** М.Д., възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на ***, с
адрес: ***, представляван от *** Т.Д., възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред ***ския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7