Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 130 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.Б.Х.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0323-000091/05.05.2023г. по чл.171, т.1, б. «б» от Закона за движение по
пътищата, издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Шумен, Районно
управление Велики Преслав. Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо
основание за издаване на процесната заповед, като сочи, че на 05.05.2023г. бил
в гр.Върбица, където от свои познати узнал, че синът му е бил спрян за проверка
от органи на РУ Велики Преслав. Тъй като бил наблизо, отишъл на място, където
му било казано, че синът му е управлявал МПС след употреба на наркотици -
канабис. Жалбоподателят изразил съмнения относно достоверността на теста и
поискал да бъде изпробван със същия апарат. Първоначално получил отказ, но
впоследствие контролните органи му казали да дойде с автомобил и тогава ще
направят тест. С.Б.Х. взел автомобила си и отишъл до мястото на проверката. Бил
изпробван за алкохол и за наркотици. Тестът за алкохол бил отрицателен, но
тестът за наркотици отчел положителен резултат. Жалбоподателят настоял за
вземане на кръвна проба. В първия работен ден посетил медицинска лаборатория «Р.»
в гр.Търговище, където дал материал за изследване наличието на наркотици.
Резултатът бил отрицателен. Независимо от това, същият посетил и медицинска
лбаратория при ВМА - Варна с искане да му бъде взета кръвна проба за
изследване, но получил отказ с аргумент, че поради претовареност временно са
преустановили работа с граждани. На същия ден посетил медицинска лаборатория «К.»,
където му била взета кръвна проба за изследване наличие на наркотици.
Жалбоподателят заявява, че никога не е употребявал наркотични вещества, което
се установявало и от резултатите от първото изследване. С оглед на това счита
издадената заповед за налагане на ПАМ за незаконосъобразна - издадена при липса
на материално правно основание и в разрез с целта на закона, поради което моли
за отмяната ѝ и присъждане на строените разноски. С молба рег. №
ДА-011322/30.05.2023г. представя резултати от изследване на кръвта за наличие
на наркотични вещества, направено във втората лаборатория. В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и с адв.В.К.и заявява, че поддържа жалбата и
искането за отмяна на заповедта. В пледоарията по същество и в депозирани по
делото писмени бележки релевира аргументи за незаконосъобразност на обжалвания
акт, въз основа на които моли същият да бъде отменен.
Ответната страна – мл.автоконтрольор
към ОД на МВР – Шумен, Районно управление Велики Преслав, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата, като изразява становище, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството.
Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, предвид наличието на
наркотични вещества, отчетено с техническото средство – Дръг тест, съответно
установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на
жалбоподателя. Сочи, че изследването с техническо средство е задължително и ако
лицето не е съгласно с резултата, то има алтернативните възможности – да даде
проби от кръв и урина или доказателствен анализатор. В случая жалбоподателят е
избрал да даде кръвна проба и резултатът от нея ще е решаващ за отговорността
на водача. Решаването на въпроса за отговорността за наркотичните вещества
означава резултат от тези проби, който да бъде съобразен от компетентния орган,
водещ образуваното досъдебно производство. Затова изчакването на резултата от
взетата проба и крайният акт на прокурора по досъдебното производство, е
обстоятелство, което е свързано със срока на действие на приложената
принудителна мярка, а не с основанието за нейното налагане. С оглед изложеното,
счита че резултатите от изследванията, представени по делото, са ирелевантни за
отговорността на водача. Въз основа на изложените съображения моли за решение,
с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. В
условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът като съобрази
аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-0323-000091/05.05.2023г., издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР –
Шумен, РУ Велики Преслав, на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, а именно - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.05.2023г. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН
№ GA 912813/05.05.2023г., съставен
против С.Б.Х., за това, че на 05.05.2023г., около 22,25часа в гр.Върбица на ул.Септемврийско
въстание, в посока Автогара, управлява МПС – «***» с рег. № ***, собственост на
М.П., след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини,
амфетамин), установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARNA-002. В заповедта е посочено също, че е издаден талон за
изследване № 142258. Констатираното деяние е квалифицирано като административно
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на
ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 05.05.2023г.
Недоволен от нея, С.Б.Х. я оспорил пред
Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана в деловодството на административния
орган с УРИ 323000-1643/17.05.2023г. За установяване на твърдените от него
факти представя Протокол с резултати от изследвания на СМДЛ «Р.» ООД, Резултати
от изследвания на кръвна проба, изготвени от МДЛ «К.», документи за
здравословното състояние на неговата съпруга.
Към делото са приобщени
писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по
издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и
за сервизна проверка на използваното техническо средство.
За изясняване на спорните
факти по делото по искане на страните са изслушани свидетели. Съдът кредитира
като безпротиворечиви и основаващи се на преки техни впечатления показанията на
свидетелите.
Въз основа на събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в
ЗППАМ дата и място Б. С. Б. – син на жалбоподателя, бил спрян за извършване на
проверка, при която показанията на техническото средство – Дръг тест 5000 били
положителни за наркотични вещества или техни аналози. Оспорващият узнал за
случващото се, отишъл на място, като изразил съмнение в достоверността на
показанията на техническото средство. Настоял да бъде тестван със същия
аппарат, но тъй като пристигнал пеша, контролните органи му отказали с аргумент,
че проверят само водачи на МПС. С.Б.Х. отишъл до автомобила си и се върнал на мястото на
проверката, управлявайки го. Извършен е тест за алкохол и тест за наркотици.
Тестът за алкохол бил отрицателен, но тестът за наркотици или техни аналози бил
положителен – за бензодиазепини, амфетамин. На жалбоподателя и на неговия син са
връчени талони за изследване. По сведение на проверяващия полицай на място са
пристигнали два екипа, които закарали лицата до ЦСМП – Велики Преслав за даване
на материал за изследване. След като е дал кръвната проба, С.Х. е задържан в РУ
Велики Преслав.
Впоследствие, в първия
работен ден след освобождаване от ареста, на 09.05.20213г. С.Х. посетил
лабораториите «Р.» и «К.», където направил тестове за наличие на същите по вид
наркотици или техни аналози, отчетени като положителни при проверката. Двата
теста са отрицателни.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП № 23-0323-000091/05.05.2023г., издадена от издадена от мл.автоконтрольор към
ОДМВР – Шумен, РУ Велики Преслав - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 05.05.2023г.,
поради което настоящата жалба, подадена на 17.05.2023г., се явява депозирана в
срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
Издадената заповед по
правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде
една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед е
наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.05.2023г.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят
от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил
Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със
Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. директорът на ОД на МВР - гр.Шумен е
оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни
мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност мл.автоконтрольор II – I степен в РУ Велики Преслав, с
компетентност на територията на съответното РУ към Областна дирекция на МВР –
Шумен (т.1.10 от заповедта). Доколкото настоящата заповед е издадена от С.К.С.,
който заема длъжността мл.автоконтрольор в РУ Велики Преслав, за деяние,
установено в гр.Върбица, съдът приема, че същата е постановена от компетентен
орган.
Заповедта е издадена в
изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и
притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи
се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено
с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата,
релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно
основание – чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП.
Въз основа на изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма.
При направената преценка
за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0323-000091/05.05.2023г.,
издадена от мл.автоконтрольор към ОДМВР – Шумен, РУ Велики Преслав, с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на
процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство» на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие
на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по
съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на
деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите,
визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.
Жалбоподателят е изразил
несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния
ред е дал материал за изследване в ЦСМП – Велики Преслав, видно от отразяването
в приложения към делото Талон за изследване № 142259. Този факт се установява и
от свидетелските показания на полицейския служител, извършил проверката. Според
законодателя при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е
настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи -
чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП. В случая по делото са представени доказателства за
надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите, установени с
Дръг теста към момента на образуване и приключване на съдебното производство не
са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне
изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена
въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е
резулататът от кръвната проба. Доколкото с процесната ПАМ – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на
практика оспорващият е лишен от възможността да управлява МПС и предвид
категоричното несъгласие с показанията на Дръг теста, както и поради липсата на
резултат от дадената кръвна проба, С.Б.Х. е предприел мерки за опровергаване
резултатите на теста като е дал материал за изследване – урина и кръв в две
различни лаборатории. Според представените и приети като доказателства по
делото Протокол с резултати от
изследвания на С.Б.Х. в СМДЛ «Р.» ООД (на 09.05.2023г. в 14.22ч.) и Работен
лист от СМДЛ «К.» от 09.05.2023г., 15,16ч. с Резултати от изследване на кръвта,
в предоставените от оспорващия проби от урина и кръв не е установено наличие на
наркотични вещества.
Както се посочи по-грое,
предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение.
Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на
процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества илил техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози
се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на
проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни
за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат
съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо
което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.9 от
Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне
материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от
техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е
съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо
основание.
По своята правна същност
ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията
на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на
принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение
на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на
акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е
прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона
за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен
тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, от доказателства по делото се
установява, че С.Б.Х. сам е пристигнал на мястото на проверката и е настоявал
да му бъде направен тест. Същият е предприел необходимите действия за
опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване в две
различни лаборатории. При резултати от две независими една от друга лаборатории
от проба от урина и от кръвна проба, оборващи тези от полевия тест, недоказано
се наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на
това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен
резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в
съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът е издал
материално незаконосъобразен административен акт.
В случая не е налице
правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане
на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл
процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на
визираните в нея материалноправни предпоставки.
Съдът намира, че
наложената ПАМ в случая се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае
се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е
добросъвестност, като е дал проба за изследване. Несъгласието на водача с
показанията на Дръг теста е мотивирало същия да направи изследвания в две
лаборатории, видно от които резулатите са отрицателни за употреба на наркотици
или техни аналози. В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя
в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението.
Наред с това съдът отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на
водача посредством прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който
лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. В Наредба
№1/19.07.2017г. липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването.
Липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на
изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради
което и предвид крайният срок от 18 месеца, налага извод за несъразмерност на
срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените
правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и
неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в
нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради
което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора искането
на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски,
обективирано в подадената жалба, се явява основателно и следва да бъде уважено.
ОД на МВР – Шумен, в чиято структура е органът, издал акта, следва да бъде
осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в размер на 410 (четиристоти
и десет) лева, от които 10 лв. държавна такса и 400,00 лева адвокатско
възнаграждение, договорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 21.06.2023г. Възражението за прекомерност на размера
на договорения адвокатски хонорар се приема за неоснователно, доколкото същият
е в минимален размер съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Х. с ЕГН ********** ***, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0323-000091/05.05.2023г.
по чл.171, т.1, б. «б» от Закона за движение по пътищата, издадена от мл.автоконтрольор
към ОД на МВР – Шумен, РУ Велики Преслав.
ОСЪЖДА ОД на
МВР - гр.
Шумен да заплати на С.Б.Х. с ЕГН ********** ***
сумата от 410 (четиристотин
и десет) лева, представляваща разноски по делото.
На
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: