Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав,
в публичното заседание на 07.07.2020 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 21047/2019год. по
описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
въз основа на предявен от
В.Н.П., ЕГН ********** иск, против
ГД „****” гр. София, с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 1592,96 лв.+, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
233,38 часа, изчислено за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законовата лихва върху главницата
от датата на депозиране на
исковата молба –
23.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция
се основава на следните фактически
твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което
заема длъжност „младши инспектор” в Регионална дирекция „****“ - Варна. Статутът
му на такъв
е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия
работен процес, същият полагал труд на 24-часови смени, съобразно утвърден от работодателя
график. За периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. е полагал труд на
смени, при сумарно изчисляване на работното време
на тримесечие.
Твърди се,
че за времето
от 01.10.2016г. - 30.09.2019г. е положил извънреден
труд от 233,38 часа, за които
следва да му бъде заплатено
възнаграждение на обща стойност от
1592,96 лв., обуславящо и правния му интерес
от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд
по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят
е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно,
че между страните по делото
е възникнало служебно правоотношение.
За времето
от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът В.Н.П. е изпълнявал длъжността младши инспектор при Регионална дирекция "****"
/РДПБЗН/ - Варна
при Главна Дирекция „****“.
Безспорно е, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът В.Н.П. е положил 1688 часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното
заключение на допуснатата ССчЕ, така и от
приложените протоколи за отчитане на
нощния труд.
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд
следва да се преизчисли в часове дневен труд,
така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата
от изчислението да се счита
за извънреден труд, респ. да се начисли
и изплати такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от
23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407
от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з -
776 от 29.07.2016г., издавани от
Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2
от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се установява, че размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд от 241 часа възлиза на сумата от 1669,72 лв., което не е заплатено на В.Н.П.. Доколкото претендираното
от ищеца трудово вазнъграждение е в размер на
1592,96лв., съдът намира претенцията за изцяло доказана.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца В.Н.П. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 263,72 лв., от които
200 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса
възлизаща на 63,72 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.П., ЕГН **********
сумата от 1592,96 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и два лева и 96 ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по
тримесечие от 241 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143
за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на ****, ЕГН **********
сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ с
ДДС, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „****”, гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща такси и разноски, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на прпеис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: