№ 14988
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110159333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е на основание разпореждане на заместник - административния
ръководител на СРС от 30.10.2023г., във връзка с протоколно определение №
24038/24.10.2024г., гр.д.№18685/2022г. по описа на 26 състав при СРС, с което
не е допуснато пасивно субективно съединяване на предявения от ищците Г. Р.
Ф. и М. Х. Р. срещу М. С. В., положителен установителен иск за собственост
при равни квоти - по 1/2 ид. ч. на основание давностно владение, упражнявано
в периода 2011г. -2023г., върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № **************.3.16, по КККР, одобрени със
Заповед № ******** от 20.07.2011г., на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. ***************************, който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор № **************, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
66,16 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 16, с площ от 3,82
кв.м. и 4, 456% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, стар
идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на
същия етаж: **************.3.17, подобен.
Ищците твърдят, че между тях в качеството им на купувачи и ответницата М.
В. в качеството й на продавач, на 07.10.2011г. бил сключен договор за
продажба на наследството оставено й от починалия А.К. В., поч. на
14.09.2010г., по силата на който ответницата В. прехвърлила при равни квоти
на ищците, правата си върху наследството, в т.ч. и върху процесния
недвижим имот. Ищците твърдят, че считано от 07.10.2011г., фактическата
1
власт върху процесния недвижим имот им била предадена от
пълномощниците на ответницата В., за което бил съставен приемно-
предавателен протокол, като считано от посочената дата до предявяване на
иска, ищците са владели процесния недвижим имот, съобразно притежаваните
квоти от правото на собственост, спокойно, явно и необезпокоявано.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата М. В. е подала отговор на исковата
молба, с който е посочила, че изцяло признава положителния установителен
иск за собственост на основание давностно владение, упражнявано от ищците
в посочения период, а ищецът, в т.ч. при провеждане на о.с.з. по делото е
поискал произнасяне с решение по реда на чл.237 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера на настоящото
производство, не са налице предпоставките за произнасяне с решение по реда
на чл.237 ГПК /в същия см. и Решение № 20/07.04.2014г., по гр.д.№
5289/2013г., по описа на ВКС/.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото производство е предявеният от ищците Г. Р. Ф. и М.
Х. Р. срещу М. С. В., положителен установителен иск за собственост при
равни квоти - по 1/2 ид. ч. За всяка от ищците, на основание давностно
владение, упражнявано в периода 2011г. -2023г.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответницата М. С. В.
е наследник по закон /преживяла съпруга/ на А.К. В., поч. на 14.09.2010г.,
заедно с Е. А. В. и с П. А. В. /негови низходящи от първи ред/. Видно от
приетия като писмено доказателство, договор за продажба на наследство,
сключен на 07.10.2011г., между М. В. и ищците по настоящото производство,
същата прехвърлила полученото по наследство - права и задължения от
наследодателя А.К. В., поч. на 14.09.2010г., на двете ищци при равни квоти по
½ ид.ч. за всяка, като с нотариално заверена декларация от 05.03.2015г.,
ищците са декларирали, че им е известно, че в наследството се включва и
процесния недвижим имот.
С влязло в законна сила, Решение от 01.12.2021г., по гр.д.№ 23872/2020г., по
описа на СРС, 161 състав, по предявен от ищците срещу ответницата иск, е
постановено със сила на пресъдено нещо между страните, че отказът на М. С.
В. от наследството на А.К. В., поч. на 14.09.2010г., вписан в книгата за откази
при СРС под № 723/06.08.2014г., е нищожен поради невъзможен предмет.
От разпита на св. Велева, се установява, че същата познава ищцата Г. Ф., тъй
като последната се нанесла в процесния недвижим имот през 2011г. с П.Ш., с
когото живеят съвместно в имота. СвидетЕ.та сочи, още че Г. Ф. и П.Ш.
закупили апартамента, като през 2022-2023г. направили основен ремонт на
жилището, както и подменили изцяло мебелите и обзавеждането. СвидетЕ.та
сочи, че е посещавала жилището както преди ремонта, така и след, тъй като
била касиер във входа, а и влизала в жилището, тъй като я канили на гости.
2
Посочва още, че познава и предходния собственик на имота - А.В., към
момента когато се нанасяла със семейството си, около 1993 г., но допълва, че
същият по-скоро не е живял в процесния имот, като свидетЕ.та виждала
видимо по-млада жена да идва в имота. Известни са й две имена - Е. и М., но
свидетЕ.та не ги е виждала, или ако ги е виждала - не ги е разпознала, както и
не е разговаряла никога с тях. Не й е било известно за имота да са водени
спорове.
При така приетите от настоящата съдебна инстанция фактически изводи се
формират следните съображения от правна страна: от събраните по делото
писмени доказателства по безспорен начин се установи, че ответницата е
наследник по закон на наследодателя А.К. В., поч. на 14.09.2010г. От
представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за
наследници на А.К., се установява, че последният оставил за свои наследници
по закон освен ответницата М. В. /преживяла съпруга/, така и своите
низходящи - Е. В. и П. В.. По делото липсват доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, какво е включвала наследствената маса
/активите и пасивите в наследството /на наследодателя А.К. В., поч. на
14.09.2010г., към момента на откриване на наследството, респ. към датата на
сключване на договора за продажбата на правата от наследството от
ответницата М. В. с ищците по настоящото производство, като в самия
договор за продажба е посочено общо, че ответницата се разпорежда с
притежаваните права от наследството на наследодателя А.К. В. /активи и
пасиви/ в полза на ищците срещу заплащането на сумата от 5000 евро. По
делото липсват доказателства за придобиването на собствеността върху
процесния недвижим имот от наследодателя, респ. за основанието, на което
същата е придобита, поради което е обективно невъзможно да се определи
каква част от правото на собственост върху процесния недвижим имот е
притежавала ответницата М. В. преди да се разпореди в полза на ищците.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява
единствено, че ответницата е притежавала в съсобственост с останалите
сънаследници - Е. В. и П. В., процесният недвижим имот. От приетия като
писмено доказателство, договор за продажба на наследство от 07.10.2011г., се
установява, че ищците са придобили в собственост притежаваните идеални
части от правото на собственост, притежавани от ответницата М. В. по
наследство, като са станали съсобственици с останалите наследници на
наследодателя А.К. В. - Е. В. и П. В..
По отношение на представените от ищците и приети като писмени
доказателства по делото, съдебни актове касаещи проведеното производство
във връзка с прогласяване на нищожността на направения от ответницата М.
В. и вписан в книгата на отказите при СРС, отказ от наследство, а именно
решението, с което е прогласен за недействителен направения отказ от
наследство от ответницата В., влязло в законна сила на 27.02.2024г., съдът
намира за необходимо да отбележи следното. От събраните по делото писмени
доказателства е видно, че отказът на М. С. В. от наследството на А.К. В., поч.
3
на 14.09.2010г., е вписан в книгата за откази при СРС под № 723/06.08.2014г.,
а видно от приложената справка по партидата на процесния имот в службата
по вписвания, договорът за продажба на наследство сключен през 2011г., е
вписан едва на 29.12.2015г. с вх. рег.№ 80204, т.е. след вписването на отказа от
наследство. С процесното съдебно решение /влязло в законна сила на
27.02.2024г./, с което по проведено производство между същите страни,
направеният отказ от наследство от ответницата /преди вписването на
договора за продажба на наследство/ е прогласен за нищожен поради
невъзможен предмет. Действително процесното съдебното решение е
породило занапред своето правно действие между страните от влизането си в
законна сила, но следва да се отчита и обстоятелството за вида на правния
порок, от който е признато със сила на пресъдено нещо, че е страдало
изявлението на ответницата за отказ от наследство. Нищожността на дадена
правна сдЕ./едностранно волеизявление е порок, при наличието на който се
счита, че същите въобще, изначално не са породили правно действие. В тази
връзка, законодателят не е предвидил и преклузивни срокове, в които да се
упражни правото да се иска прогласяване на нищожността на дадена правна
сдЕ./ едностранно волеизявление, като същата може да бъде релевирана без
ограничение във времето, а съдебното решение с което се уважава такъв иск
единствено констатира със сила на пресъдено нещо, че процесната
сдЕ./едностранно волеизявление не съществуват в правния мир, на соченото
основание.
В настоящата хипотеза, макар и отказът от наследство, направен от
ответницата да е вписан в регистъра при районния съд преди вписването на
договора за продажба на наследство, това по никакъв начин не е засегнало
пораждането на вещно-транслативното действие на договора за продажба на
наследство спрямо ищците по настоящото дело, тъй като същият е сключен в
изискуемата от закона форма за действителност с нотариална заверка на
подписите, а извършеният отказ от наследство е бил изначално
недействителен /нищожен поради невъзможен предмет/ още към момента на
вписването си в регистъра за отказите при районния съд. По –късното
вписване на договора за продажба на наследство би имало значение
единствено с оглед противопоставимостта на правата на ищците по него
спрямо другите трети добросъвестни лица, съгласно разпоредбата на чл.113
ЗС.
Доколкото исковата претенция, предмет на настоящото производство, се
основава на твърденията на ищците, че същите са осъществявали
фактическата власт върху целия недвижим имот, през периода 2011г. - 2023г.,
то следва при условията на главно доказване същите да установят, че са
манифестирали по несъмнен начин намерението си да своят целия недвижим
имот спрямо останалите съсобственици - Е. В. и П. В..
Ищците твърдят, че от приетия приемно -предавателен протокол от
07.10.2011г., се установява, че им е била предадена фактическата власт върху
процесния недвижим имот; че същите са плащали данъците за имота, както и
4
са го владели и ползвали като собственици по 1/2 ид. ч. за всяка една от тях.
По отношение на приемно - предавателния протокол от 07.10.2011г., съдът
намира, че дори да се приеме, че същият удостоверява предаването на
фактическата власт върху процесния недвижим имот в полза на ищците, то
същият противоречи на събраните гласни доказателствени средства, тъй като
от показанията на разпитаната по делото свидетЕ., се установява, че ищцата Г.
Ф. се нанесла в процесния недвижим имот през 2011г., заедно с лицето П.Ш., с
когото живеели съвместно в имота след като го били закупили.
На следващо място, по делото липсват доказателства, че по отношение на
останалите съсобственици/сънаследници - Е. В. и П. В. е обективирано
обстоятелството, че фактическата власт върху целия недвижим имот е
започнала да се упражнява от ищците, респ. да са налице доказателства, че
ищцата Г. Ф. е упражнявала фактическата власт върху имота и от името и за
сметка на другата ищца - М. Р. /с оглед посоченото от свидетЕ.та Велева, че
ищцата Ф., считано от 2011г, живее в имота с трето лице - П.Ш./. Напротив, от
показанията на св. Велева се установява, че същата познава две други лица,
които назовава по лични имена - Е. и М., но не ги е виждала и не ги познава,
както и не е разговаряла никога с тях, като не става ясно въобще дали тези
лица са идентични със страните по делото.
На следващо място, видно от приложената справка в имотния регистър е
налице КНА №153, том 50 от 24.04.2017г., вписан в службата по вписванията
с вх.№ ***********г., по силата на който Е. В. и П. В., са признати за
собственици на процесния недвижим имот, като с издаването на процесния
констативен нотариален акт, дори да се приеме, че придобивната давност е
текла в полза на ищците, каквито доказателства не се събраха в хода на
настоящото производство, то същата се счита за прекъсната.
По отношение на представените от ищците и приети като писмени
доказателства по делото, съдебни актове, влезли в законна сила, свързани с
производство по иск с правно основание чл.76 ЗС /защита на нарушено
владение/, съдът намира, че същите са неотносими към предмета на доказване
по настоящото производство, поради което не подлежат на самостоятелно
обсъждане.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства, не се установи по безспорен начин, че
ищците са осъществявали фактическата власт върху целия недвижим имот в
периода 2011г. - 2023г., респ. че по делото са налице доказателства, че ищците
са манифестирали по надлежен начин намерението си да своят процесния
недвижим имот спрямо останалите съсобственици по наследство - Е. В. и П.
В., поради което предявеният положителен установителен иск за собственост
върху процесния имот при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от ищците, на основание
давностно владение, управлявано в периода 2011г. - 2023г., следва да се
отхвърли като недоказан.
По разноските.
5
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответницата възниква правото да получи разноски, но с оглед
обстоятелството, че същата не е отправила изрично такова искане, разноски не
следва да й бъдат присъждани.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан, предявения от Г. Р. Ф. с ЕГН ********** и от М.
Х. Р. с ЕГН **********, срещу М. С. В. ЕГН **********, положителен
установителен иск за собственост, с който се иска признаване за установено
между страните, че ищците Г. Р. Ф. с ЕГН ********** и М. Х. Р. с ЕГН
**********, са собственици при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях, на
основание давностно владение, управлявано в периода 2011г. - 2023г., на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
**************.3.16, по КККР, одобрени със Заповед № ******** от
20.07.2011г., на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
***************************, който самостоятелен обект се намира в сграда
с идентификатор № **************, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 66,16 кв.м.,
ведно с прилежащото избено помещение № 16, с площ от 3,82 кв.м. и 4, 456%
ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, при
съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж:
**************.3.17, подобен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6