РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Царево, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.ова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200399 по описа за 2024 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от С. П. П., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 24-0299-000002 от 02.02.2024 год. на
Началника на РУ на МВР- Малко Търново при ОД на МВР- Бургас, с което на
С. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лв. за нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното
производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно
постановление, както и противоречие на същото с материалния закон. Твърди
се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е санкциониран.
Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Ангажира доказателства. Пледира се за отмяна на НП.
1
Ответникът по жалбата, редовно уведомени, не изпращат представител.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят и свидетелите по установяване на нарушението.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2024 год. актосъставителя и свидетелите, изпълнявали контрол
на автомобилния транспорт, в района на РУ на МВР- Малко Търново при ОД
на МВР- Бургас. Същите забелязали МПС, което спира на пътя и водача и
пътника разменят местата си. Полицейския служител спрял за проверка лекия
автомобил, като при проверката установил, че същия се е управлявал от
жалбоподателя, но същия е сменил мястото си с пътника в автомобила. При
извършената проверка, било констатирано, че жалбоподателя е лишен от
право да управлява МПС. Констатираното мотивирало актосъставителя, да
състави акт за установяване на административно нарушение № 465968 от
09.01.2024 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и
изчерпателно. Наказващият орган- РУ на МВР- Малко Търново при ОД на
МВР- Бургас, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано, по същия
като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а от
ЗДвП и санкционирано на основание чл. 177, ал. 1, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите- служители на МВР, като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на свидетелите, при изпълнението на служебните им
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на тези свидетели и кредитира същите като
истинни.
Съда не дава вяра на показанията на водените от страна на
2
жалбоподателя свидетели. Същите са приятели на жалбоподателя,
икономически зависими от него. Показанията им се опровергават категорично
от ценените от съда писмени и гласни доказателства. Ето защо, съда не цени
тия показания, като ги намира за неистинни, предобедни и заинтересовани.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се
отбележи, че при това производство се прилагат съответно правилата на НПК,
а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице)
се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973
г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено именно от
жалбоподателя административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
3
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служители на РУ на МВР- Малко Търново при ОД на МВР-
Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ
на МВР- Малко Търново при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН- и в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Възраженията на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му
нарушение са неоснователни и категорично оборени.
Във връзка с изложеното по- горе и след внимателен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.
4
189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът
приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0299-000002 от
02.02.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Малко Търново при ОД на МВР-
Бургас, с което на С. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лв.
за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5
6