Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и трети март през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 4871 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение № 9651
от 13.01.2020 г. СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 25163/2019 г. е осъдил „Т.С.” ЕАД да
заплати на О.С.А. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сума в размер на 857 лв.-получена
без основание от ответника по негова сметка като взискател по изп.д.№ 5247/2018
г. по описа на ЧСИ М.Б. от длъжника О.С.А. по запор със законната лихва от
08.05.2019 г., като е отхвърлил иска като неоснователен за горницата над
присъдената сума до пълния предявен размер.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-„Т.С.” ЕАД в частта, с която е
уважен иска срещу него с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че той е получил сумата
без основание и на отпаднало основание и следва да я върне, като излага доводи,
че плащането е извършено по образувано изпълнително дело въз основа на годен
изпълнителен титул и дружеството е действало добросъвестно.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната
жалба- О.С.А. оспорва същата.Твърди, че решението на СРС е правилно и
законосъобразно, и че изпълнителното дело е образувано след изтичане на
3-годишния давностен срок, поради което дружеството се е обогатило
неоснователно /на отпаднало основание/ за нейна сметка.Моли съда да потвърди
обжалваното решение и да осъди въззивника да заплати разноските за процесуално
представителство на упълномощения от нея адвокат на основание чл.38, ал.1 ЗА
вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.Ищцата- О.С.А.
твърди, че на 20.01.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1524/2015 г. на СРС, 50 с-в срещу нея.На
22.06.2015 г. в полза на „Т.С.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по посоченото
дело, а на 15.10.2018 г. ответното дружество е подало молба и е образувано
изпълнително дело № 20188380405247 на ЧСИ М.Б..Твърди, че от издаването на
изпълнителния лист на 22.06.2015 г. до 15.10.2018 г. не са извършвани никакви
изпълнителни действия по събиране на вземането.На 07.01.2019 г. ЧСИ М.Б. е
събрал чрез запор върху банковата й сметка сумата от 897,19 лв., която включва:
539,30 лв.-вземане за главница по изпълнителния лист от 22.06.2015 г. по
ч.гр.д.№ 1524/2015 г. на СРС, 50 с-в и 357,89 лв.-лихва за забава от 31.10.2012
г. до 07.01.2019 г.Ищцата твърди, че вземанията за главница, лихва и разноски
по изпълнителния лист от 22.06.2015 г. са погасени по давност на основание
чл.111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са установени със заповед за изпълнение, а не със
съдебно решение и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.Излага
доводи, че в случая не намира приложение и нормата на чл.118 ЗЗД, тъй като
плащането не е извършено доброволно, и че сумата е получена от ответника на
отпаднало основание.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„Т.С.“ ЕАД да й заплати сумата от 897,19 лв., включваща главница и лихви по
изпълнителен лист от 22.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 1524/2015 г. на СРС, 50 с-в
поради отпадане на основанието за получаването й поради изтекла погасителна
давност със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
На 20.01.2015 г.
СРС, 50 с-в, по ч.гр.д.№ 1524/2015 г. е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и е разпоредил длъжникът О.С.А. да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата 550 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.09.2012 г.-м.04.2014 г. със законна лихва за периода от 14.01.2015 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70,23 лв. за периода от
31.10.2012 г. до 16.12.2014 г. и 162,50 лв. разноски по делото.
На 22.06.2015 г.
СРС, 50 с-в е издал изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.
Видно от съобщение
изх.№ 112273/11.11.2019 г. на ЧСИ М.Б. въз основа на изпълнителен лист от
22.06.2015 г. по гр.д.№ 1524/2015 г. на СРС, 50 с-в е образувано изпълнително
дело № 20188380405247 срещу О.С.А. и на 08.01.2019 г. са постъпили суми в общ
размер на 984,46 лв. от наложен запор върху банкова сметка *** „У.К..Б.“ АД и
на взискателя „Т.С.“ ЕАД са преведени 857,00 лв. на 22.01.2019 г.Изпълнителното
дело е образувано на 15.10.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск, като вместо чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД е посочил чл.55, ал.1 ЗЗД за получена без основание сума, но
съдът е разгледал и се е произнесъл по въведените от ищцата обстоятелства за
отпадане на основанието за плащане поради изтекла погасителна давност и в
рамките на заявения петитум, поради което настоящият съдебен състав счита, че
не са налице основания за обезсилване на обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД който е получил нещо на отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
За да уважи иска първоинстанционният
съд е приел, че давностният срок относно процесните вземания е 3-годишен и същият
е изтекъл на 22.06.2018 г., т.е. преди образуването на изпълнителното дело и
предприетите изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок, са
извършени след погасяване на вземанията по давност.
Настоящият съдебен
състав споделя
практиката на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира
приложение и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение /докладчикът по делото променя досегашната си практика, че в този
случай е приложима кратката 3-годишна погасителна давност/, тъй като тя
установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК.След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на
вземането по чл.424, ал.1 ГПК.При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато
възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането/,
настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудират.С влизането в сила на заповедта се получава ефект, близък до силата на пресъдено
нещо, тъй като е разрешен правният спор относно съществуването на вземането /в този смисъл- решение №
3/04.02.2022 г., гр.д.№ 1722/2021 г., IV ГО, ВКС; решение № 118/07.07.2022 г., гр.д.№ 4063/2021
г., III ГО, ВКС; ; решение № 37/24.02.2021
г., гр.д.№ 1747/2020 г., IV ГО, ВКС; определение № 60818/15.12.2021 г., гр.д.№ 2482/2021 г., IV ГО, ВКС; определение № 60523/24.06.2021 г., гр.д.№ 3523/2020
г., IV ГО, ВКС; определение № 214/15.05.2018
г., ч.гр.д.№ 1528/2018 г., IV ГО, ВКС /.
Разпоредбите относно погасителната
давност са императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013
г., т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В
случая заповедта е влязла в сила на 22.06.2015 г., а изпълнителното дело е
образувано на 15.10.2018 г.-преди изтичане на 5-годишния давностен срок, като в
резултат на наложения запор със запорно съобщение от 19.10.2018 г. са преведени
суми по сметката на взискателя на 22.01.2019 г. в размер на 857,00 лв.При това
положение сумата не е получена от ответника на отпаднало основание /изтекла
погасителна давност/ и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени, вместо което да се постанови решение, с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на въззивника сумата от 95,52 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция и 125 лв.-разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция или общо 220,52 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
9651 от 13.01.2020 г. на СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 25163/2019 г. в частта, с
която „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на О.С.А. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД
сума в размер на 857 лв.-получена без основание от ответника по негова сметка
като взискател по изп.д.№ 5247/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от О.С.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД срещу „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес
на управление:*** за заплащане на сумата от 857 лв.-получена на отпаднало
основание /изтекла погасителна давност/ от ответника по негова сметка като
взискател по изп.д.№ 5247/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б., като неоснователен.
ОСЪЖДА О.С.А. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 220,52 лв. на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.