Решение по дело №2837/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3273
Дата: 2 юли 2013 г. (в сила от 1 декември 2014 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20113110102837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3273/2.7.2013г.

 

гр.Варна 2.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на седми май две хиляди и тринадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2837/2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от В.А.Т.,*** срещу И.С.С.,*** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата не  е собственица  на недвижим имот, представляващ място с площ от 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот № *** одобрен със Заповед № РД 7706-319/2006г. на Областен управител на Област Варна, при граници: поземлени имоти № 528, 529 и 526 и път, идентичен с ПИ № 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден ****по регулационния план на същата местност.

Ищецът твърди, че по силата на правна сделка осъществена с нотариален акт № 149, том IV от 2006г. на нотариус И**** е придобил правото на собственост върху място с площ от 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот № 152, за  който е отреден УПИ ****по плана на м.А****, землището на гр.В****, както и първия етаж от построената в същото място двуетажна вилна сграда, изградена в груб строеж. През 2006г. ищецът е  придобил и правото на собственост върху втория етаж на вилата. По ПНИ на с.о.А**** одобрен със Заповед № РД 7706-319/2006г. на Областен управител на О**** процесният имот представлява място с площ от 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот № 776 по ПНИ при граници: ПИ **** и път, а по КК ПИ с идентификатор **** с площ от 981 кв.м. Праводателите на ищеца – неговите родители от своя страна са придобили правото на собственост върху имота по силата на замяна, извършена с нотариален акт № 191, том XXVIII, н.д.7597 от 1996г., като преди това имота е бил предмет на няколко прехвърлителни сделки, а първоначалната продавачка на имота е получила правото на собственост върху него по силата на замяна извършена при действието на ЗТПС. Твърди, че владее имота, като оспорва фактическата власт на ответницата, тъй като незаконосъобразно е бил издаден протокол за въвод във владение на процесния имот, както и че със Заповед № ****на О*** е одобрен план за новообразуваните имоти, като процесния имот с № 776 се отрежда за наследниците на С***, чиито наследник се явява ответницата. В евентуалност твърди, че е придобил правото на собственост по силата на давностно владение за периода от 17.07.2006г. до датата на предявяване на иска в съда, присъединявайки владението на своите праводатели от 18.07.2001г. до 17.07.2006г.

Ответницата И.С.С. е депозирала в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначен особен представител по реда на чл.21, т.3 от ЗПрП отговор, като изразява становище за недопустимост на  предявения иск, тъй като имота се владее от ответницата, а по същество за неоснователен. Излага, че е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на реституция, като с решение на ПК Варна № **** е признато правото на собственост на ответницата  върху  процесния имот, в качеството и на наследник на С****. Със Заповед № **** на Кмета на район П****, Община В**** издадена на основание пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е приключила в нейна полза реституционната процедура.  Твърди, че имотът е бил притежание на наследодателят и С*** по силата на договор за покупко-продажба, като в евентуалност твърди, че същият го е придобил по давност чрез упражнявано необезпокоявано владение през периода от 1915г. до смъртта си през 1939г., като след това имота е бил владян от наследниците му М**** И**** и Д**** до кооперирането му през 1957г.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 С договор за дарение обективиран в нотариален акт № **** на Служба по вписвания  А**** В**** Т. и Х**** А*** В**** Т*** даряват на сина си В.А.Т., действащ чрез пълномощник недвижим имот придобит по замяна: ПИ , находящ се в гр.Варна, О**** В****, м.А**** с площ 1000 кв.м., представляващ ПИ № 152по плана на А**** идентичен парцел пл.№ XXIV-152 в кв.7 при граници по скица: /****заедно с първия етаж на етап груб строеж  от построената в имота масивна вилна сграда на два етажа. Дарителите си запазват пожизнено правото на ползване върху гореописаните имоти.

С договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № ***** на С***** Т. и съпругата му Х**** продават на В.А.Т. и М. Я*** Т**** действащи чрез пълномощник недвижим имот придобит по замяна и строеж в СИО: втори етаж на етап груб строеж  от построената в имота масивна вилна сграда на два етажа, която сграда е построена в поземлен имот с площ 1000 кв.м. , м.А**** представляващ ПИ № 152 по плана на м.А**** идентичен парцел пл.№ *****

С договор за замяна на недвижими имот срещу движима вещ обективиран в нотариален акт № **** на нотариус при Районен съд гр.В**** Н***** прехвърля на съпрузите А***** Т. и Х**** следния свой недвижим имот : лозе с площ  1000 кв.м. представляващо парцел пл.№ *****

С декларация от 07.08.2008г. на нотариус М**** район на действие Районен съд Варна, Р**** декларира, че името на К**** и името К**** са имена на едно и също лице.

С разрешение за строеж №380/05.11.2003г. издадено от район П**** се разрешава изграждането на масивна вилна сграда на два етажа на възложителите А**** Т. и Х**** със застроена площ он 146, 20 кв.м. в УПИ****. От представения констативен протокол изх.№ ****от Район П**** е видно че сградата в имота е завършена в груб строеж.

От приложените по делото /л. 87,88,89/ удостоверения за наследници се установява, че ответницата И.С. е наследница по закон на С*** Н**** А****, поч. на 04.06.1939г. 

С решение № 685/23.03.2000г. ОСЗГ В**** е признала правото на собственост на наследници на С**** в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на лозе с площ от 2,773 дка, пета категория, находящ се в терен по П****.4 на гр.В**** в местност А**** представляващо пл.№№ ****по плана на стари имотни граници на местност А**** имота представлява пл.№ 100 и пл.№ 101.

Видно от Протокол № **** на комисията за ТПС  е отчужден и причислен към ДПФ недвижим имот, представляващ нива от 3,000 дка находяща се в землището на гр.В****

По делото е приобщена декларация на притежавани непокрити недвижими имоти от 1949г. на името на наследодателят на ответницата С**** както и служебна бележка, издадена от сектор О**** установяваща земеделските имоти на наследниците на  С ****

С *****И.С.С. на основание чл.587, ал.1 от ГПК е призната за собственик на недвижим имот представляващ УПИ № 776, с идентификатор 10135.2522.776/ стар идентификатор 152/, находящ се в гр.В**** с площ 981 кв.м. 

С протокол за въвод  във владение № ****издаден от О**** В****  И.С. е въведена във владение на имот № 776, находящ се в с.о. А****

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК

Съобразно наведените в исковата молба твърдения за принадлежност на правото на собственост по отношение на имот ПИ № **** по кадастралната карта на гр.В**** с площ 981 кв.м. в патримониума на ищеца, което се оспорва от ответницата с постановено в нейна полза реституционно решение от 2000г. и предвид установилата се трайна съдебна практика в произнасянията на ВКС за допустимост на установителната искова защита и в двете и форми-положителен  и отрицателен иск в случаите при които ищецът упражнява фактическа власт по отношение на имота и съобразно определение на Варненския окръжен съд № 2725/27.09.2012г., съдът прави извод за допустимост на предявения  от ищеца иск с правно основание чл.124 , ал.1 от ГПК, поради което дължи произнасяне по съществото на спора:

По основателността на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:  

Предявяването на отрицателен установителен иск за собственост възлага в тежест на ответника да докаже правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание. В случая ответницата се позовава на проведена реституционна процедура в качеството й на наследник по закон на С****, обективирана в решение № 685/23.03.2000г.на О**** . Решението е позитивно за ответницата и с него се признава право на собственост по отношение на лозе с обща площ 2,2773 дка в местност А***, представляващо имоти №№ **** Тъй като решението е постановено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр.68/99г. в сила от 30.07.1999г., в него е посочено, че правото на собственост ще се възстанови при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ. Решението представлява първия етап от реституционната процедура, която ще се довърши след влизане в сила на ПНИ и издаване на заповед по реда на Пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината. По делото е представена Заповед  № 740/14.08.2009г.на Кмета на район П****, издадена на основание Пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която  реституционната процедура е завършила и ответницата се легитимира като собственик на имот № 776 по ПНИ на с.о А**** по отношение на въведеното придобивно основание.

Що се отнася до самата рестуционна процедура оспорена от ищец, решаващия състав намира, че в хода на същата е била представена клетвена декларация л.124 от делото заедно със съпровождащо заявление за възстановяване на собствеността, но от описаното вече решение №685/23.03.2000г. на ПК се установява, че то е издадено въз основа на заявление от ответницата с друг входящ номер и друга дата на подаване, а именно вх.№11194/6.04.1992г., докато заявлението което тя е депозирала заедно с клетвената декларация е с вх.№208/06.01.1992г., като по този начин се е стигнало до реституиране на имот без той да е бил заявяван и това обуславя нищожността на решението на ПК.

Оспорения от ищеца протокол за въвод във владение касае действия извършени от длъжностно лице - началник отдел З**** собственост в качеството на  представител на О**** по въвеждане във владение на ответницата. Според показанията на  свидетелката Ю.Х. изпълняваща длъжността Началник сектор „О**** протоколът е бил съставен в кабинета и, което води до извода че очевидно владението не е било фактически предадено на ответницата и задържано повече от 6 м. По отношение на посочения въвод обаче, съдът намира, че той не се явява етап от вазстановяването на собствеността, а е едно последващо действие нямащо отношение и най-вече стоящо извън пределите на реституционната процедура представляващо последица от приключването й, а не неин краен етап.

Ответната страна обаче въпреки падащата върху нея доказателствена тежест не е ангажирала в хода на производството доказателства-СТЕ, от които да се установява наличието на идентичност между реституирания с решение №685/23.03.2000г. имот и процесния имот.

Воден от горните съображения решаващия състав намира, че предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на процесния имот.

По изложените съображения , съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА за установено в отношенията между В.А.Т. ЕГН********** *** и И.С.С. ЕГН********** ***, че последната не е собственик на недвижим имот, представляващ място с площ от 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот № 776 по ПНИ на с.о А**** при граници: поземлени имоти № **** по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден УПИ ****по регулационния план на същата местност, а по КК ПИ с идентификатор **** с площ от 981 кв.м..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: