Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
Гр.Бяла,
20.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно
заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година,
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина Великова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1204
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.228, вр.чл.232 ЗЗД.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Х.Н.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.Н.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***,
както следва:
1. Сумата от 733.59 лв. (седемстотин
тридесет и три лева и петдесет и девет стотинки) - главница, представляваща
дължимото наемно плащане за стопанската 2014/2015 година, по договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 29.07.2014г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението.
2. Сумата от 733.59 лв. (седемстотин
тридесет и три лева и петдесет и девет стотинки) - главница, представляваща
дължимото наемно плащане за стопанската 2015/2016 година, по договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 01.06.2015г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението.
Или общо: 1 467.18 лева (хиляда
четиристотин шестдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на задължението.
Претендира и направените
разноски.
При условията на чл.131 от ГПК в дадения едномесечен срок ответникът
е възразил по исковете като неоснователни. Прави възражение за погасителна давност по
отношение дължимото наемно плащане по дог. от 29.07.2014г.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
установеното от фактическа страна, като извежда следните правни изводи:
Искът е за заплащане на
неплатена наемна цена по договори за наем на недвижим имот, като се претендира
и лихва за забава и има правното си основание в чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени искове с
правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД ищецът следва да докаже следните
обстоятелства: съществуването на валидно наемно правоотношение между страните
през исковия период; предоставянето за ползване на вещта-предмет на договора
между страните; съществуването на вземане за наемната цена свързан с ползването
на процесната вещ. Ответникът, ако твърди, че е заплатил процесните суми,
трябва да докаже твърдението си.
Безспорно установено е, че
между страните за ищцата, в качеството й на наемодател и ответника, в
качеството му на наемател, са сключени два договора за отдаване под наем на недвижими имоти,
описани в договорите за срок от 1 година, съответно за стопанската 2014/2015г.
и 2015/2016 година, срещу наемна цена в размер на 733,59 лева годишно за всеки
един от дог.наем.
Съдът счита, че тъй като и в
двата договора не е фиксирана дата за заплащането на наема, то плащането става
изискуемо в деня следващ края на срока на съответната стопанска година. Съответно
за първия дог. наем на 01.10.2015г., а за втория дог.наем на 01.10.2016г.
Ответникът моли съда да
отхвърли иска на ищцата по отношение претендираното наемно плащане по договор
за наем от 29.07.2014г., като неоснователен поради плащане на наемната
цена и погасен по давност по смисъла на чл. 111,б. „в" от ЗЗД. Срокът
на този договор е за една стопанска година, а именно считано от
01.10.2014г. до 30.09.2015г.
Изцяло неоснователно е възражението на ответника,
направено с отговора на и.м., за изтекла погасителна давност по отношение
на исковата претенция по дог. наем от 2014/2015г. По договора за наем,
който е със срок от една година, се касае за уговорено еднократно
плащане на наемна цена за стопанската 2014 / 2015 г. При
това в случая е приложима общата погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД., а не тази по чл.111, б. “в“ от ЗЗД, подробно
развита в Т.Р. № 3/2011г. на ВКС.
По отношение на показания на
св.Н.Х..
Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелят, доколкото същият е баща на ответника и е
заинтересован в полза на една от страните по делото и показанията му не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. Освен това следва да се посочи, че дори действително изложеното от
свидетеля да е вярно, то отново не може да се установи със сигурност кога по
време е заплатена наемната цена по първия договор.
Вън от горното свидетелските
показания са недопустими предвид забраната със свидетелски показания да се
доказва погасяване на установени с писмен акт парични задължения – чл.164,
ал.1, т.4 ГПК /в този смисъл е Решение № 38 от 29.04.2011 г. по търг.дело №
304/2010г., II ТО, ВКС/.
По отношение дог.наем от 2015/2016г.
Основното доказателство в
подкрепа на тезата на ответника е
представен РКО от месец ХІ.2016г., който представлява частен
свидетелстващи документ. Развито е производство по чл.193 ГПК. Тезата на
ответника, че е майката на ищцата е положила подписа си на „получил сумата“ от
815,10 лв. не кореспондира със заключението на СГЕ. Като неавтентичен документ той
установява по категоричен начин факта, че изявлението в него не е направено от получателя
М.И.Н. - в случая, че не е получила посочената в него сума. Съгласно чл.180 от ГПК тези документи се ползват с формална доказателствена сила. Те се ползват и
материална доказателствена сила, тъй като издателят им удостоверява неизгодни
за себе си факти, че е получил сумата при автентичен подпис. Налага
се извода, че този документ установява факта, че М.И.Н., оттам и ищцата не е
получила сумата от 815,10 лева по РКО от месец ХІ.2016г.
Ищцата не направила искане по
реда на чл.21 ГПК, и съдът следва да уважи претенцията така както е направена.
При този изход на делото,
съдът счита за основателна претенцията на ищцата и я уважава.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото. Те са в размер на 400 лева, според списъка за разноски.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Н.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.Н.Л., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 733.59 лв.
(седемстотин тридесет и три лева и петдесет и девет стотинки) - главница, представляваща
дължимото наемно плащане за стопанската 2014/2015 година, по договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 29.07.2014г., ведно със законната лихва
от 06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 733.59 лв. (седемстотин
тридесет и три лева и петдесет и девет стотинки) - главница, представляваща дължимото наемно плащане за
стопанската 2015/2016 година, по договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 01.06.2015г., ведно със законната лихва от 06.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., с ЕГН **********,
с
адрес: *** да
заплати на К.Н.Л. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от
400,00 лв./ четиристотин лева/ разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищцата К.Н.Л. с ЕГН
**********, с
адрес: *** и
ответникът Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, по заявеното оспорване от ищцата, на основание чл.194, ал.1 ГПК, че процесният РКО от
месец ХІ.2016г. за сумата от 815,10 лв. представлява
неистински, в частност неавтентичен документ по отношение на подписа на лицето, което е посочено като получател на
сумата, поради което на основание чл.194, ал.3, във вр. чл.194, ал.2 ГПК го
изключва от доказателствата по делото.
Решението може да се
обжалва пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: /п/