№ 260424 06.11.2020 г. гр.Бургас
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, V-ти наказателен състав, на шести ноември през 2020 г в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова административно дело №2536 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр.чл.72 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от Ю.К.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.З.К. *** със съдебен адрес *** против Заповед за полицейско задържане на лице рег.№251зз- 102/01.07.2020 г. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР издадена от разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при противоречие с материалния и процесуалния закони и прави искане да бъде отменена. В съдебно заседание се явява жалбоподателя и за него се явява адв.З.К.. Правят искане жалбата да бъде уважена.
Ответникът- разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- Бургас М.И.К., редовно уведомен, се явява лично. Предлага на съда писмени доказателства, като моли да не бъде уважавана жалбата.
Бургаският районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Видно от представеното пред съда удостоверение (лист 24 от делото) рег.№25100-12470/08.07.2020 г., издадено от началника сектор „Човешки ресурси“ в ОДМВР-Бургас, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената в закона форма (лист 15 от делото), така както предвижда нормата на чл.74 ал.1 от ЗМВР-издадена е писмена заповед за задържане, връчена е на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74 ал.2 от ЗМВР, а именно:
Вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, като и данните индивидуализиращи задържаното лице -трите имена,
ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63 ал.З и ал.4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от същата, задържаното лице е подписало заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, тъй като за него има данни, че е подбудител към извършване на престъпление по чл.354а ал.1 НК - отглеждане на растения от рода на конопа, за което има образувано ДП №346 ЗМ-90/2020г по описа на РУ-Созопол.
Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи определени от закона, а именно, за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН -административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да върши престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.
Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителна административна мярка „задържана де срок от 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не наличието на доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него, да бъде установено преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейски орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без дори да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително е престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършило това деяние виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателят със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има предвид решение от 24.06.2014 г. на ЕСГТЧ по жалби №50027/08, и №50781/096 - Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че „за да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрение трябва да отнася до конкретно престъпление,,. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа и е налице произвол.
С определението си съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да се установи съществуването на фактически основания посочени в обжалвания акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. В изпълнение на това указания в съда са постъпили заверени копия от: становище от ответника, копие от обжалваната заповед за задържане, талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържаното лице по чл.68 ЗМВР, заповед за конвоиране на лице, декларация от задържаното лице, декларация за правна помощ и докладна записка.
От докладната записка изготвена от ответника К. адресирана до ВПД началника на отдел „КП“ в ОДМВР-Бургас явства, че при проведена от К. беседа с лице пожелало анонимност (ЛПА) и получена информация по линия „наркотици“, М. бил организатор на съоръжението за отглеждане растения от рода на конопа на адрес в гр.Ч. ул.“С.“ № …, където на 08.06.2020 г. служители на РУ- Созопол установили 117 растения от рода на конопа и 2,5 кг суха маса като по случая било образувано ДП №346 ЗМ-90/2020 г. по описа на РУ-Созопол. Според ЛПА М. осигурил както терена, където се отглеждала марихуаната, така и техниката необходима за отглеждането й, семената, въздухопроводи, лампи и филтри използвайки свои престъпни връзки с опит в отглеждането на марихуана като е осигурил и финансирането за отглеждането. Според ЛПА М. ползвал задържания на 08.06.2020 г. в оранжерията Й. К. И. с ЕГН ********** като лице единствено да полага ежедневни грижи за растенията.
По искане на жалбоподателя съдът служебно изиска ДП №346 ЗМ- 90/2020 г. по описа на РУ-Созопол (в два тома), от което след като се запозна с писмените доказателства и доказателствени средства и установи, че на лист 22 от том 1-ви е налице разпит на Ю.К.М. в качеството на свидетел. От показанията му е видно, че не познава лице с имената Й. И. и че е ходил в гр.Ч. в заведение в центъра, но не е посещавал други места. От обясненията на Й. И. е видно , че в тях няма назоваване с име на нито едно лице, още по-малко някаква връзка за лице с имената Ю.К.М. (лист 48 от делото). В ДП 346 ЗМ-90/2020 г. по описа на РУ-Созопол не се съдържат данни за съпричастността на М. към разследваното престъпление.
Задържането на М. не е било съпроводено с някакви процесуално- следствени действия, като например претърсване в обитаваното от него жилище в град Б. По време на задържането му същият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ взета по НОХД №3455/2019г по описа на СпНС XII състав от 29.06.2020 г. в сила от 30.06.2020г (лист 25-31 от делото). Преди това от 21.06.2019 г е били с МНО „Задържане под стража“. На 02.07.2020г е следвало да се яви пред СпНС-София за дело. В 20,30 часа на 01.07.2020г на същия му е била предявена обжалваната Заповед по реда на чл.71 ал.1 т.1 от ЗМВР и е бил задържан за 24 часа, въпреки, че през това време е бил с МНО „Домашен арест“. Освободен бил в 14,30 часа на 02.07.2020г.
Съгласно чл.142 ал.1 от АПК -съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактически основания за издаването на акта. Към момента на издаването на оспорената заповед за задържане, по мнение на Съда в представените писмени доказателства относно наличието на данни, че М. е евентуален подбудител към престъпление, каквото твърдения има в мотивите за издаване на оспорената заповед няма, още по-малко се доказа неговата евентуална съпричастност към обвинението на Й. И.
При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение на материалния закон. Неизпълнението на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактически основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл Решение №1164/02.03.2015 г. по адм.д.№6741/2014 г на ВАС.
Като всяка ПАМ -задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства -показанията на свидетелката Д. П. -майка на приятелката на М., в чиято къща последният изтърпявал мярката за неотклонение „Домашен арест“ явства, че не е било нужно М. да бъде задържан, тъй като на следващия ден е трябвало да се яви в качеството на подсъдим пред Специализирания наказателен съд - София. От представените по делото писмени доказателства е видно , че същият към 20,30 часа на 01.07.2020 г. е бил с МНО „Домашен арест“.
От доказателствата изискани служебно и от хронологията на обстоятелствата извлечени от тях може да се направи извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно регламентирана възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената. Целта на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността на лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде извършено наказателно преследване.
В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, което да налага ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето е осъществено в момент, в който то е било с МНО „Домашен арест“ и на следващия дан е следвало да се яви пред съда в качеството на подсъдим, като в този момент то не е извършвало престъпление или друго противообществено деяние, не е имало опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността му да се укрие. Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материално правните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ.
Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по- голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за което се издава акта. В случая заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството , че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано.
Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
По отношение на поисканите от жалбоподателя разноски по делото:
След като се запозна с представения от адвоката списък на разноските, установи, че размер от 500 лева е прекомерен. Съгласно чл.8 ал.2 т.З от Наредба 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения по ЗМВР размерът на възнаграждението по дела по ЗМВР е 400 лева. Съдът отчета, че исканият размер за разноски от 500 лева представляващ адвокатски хонорар следва да бъде намален до този минимален размер от 400 лева. Направените разноски за държавна такса за завеждане на дело от 10 лева следва да бъдат уважени. Съдът следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати на жалбоподателя Ю.К.М. с ЕГН ********** сума в размер на 410 лева представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Бургаският районен съд, V наказателен състав
ОТМЕНЯ Заповед за полицейско задържане на лице рег.№251зз- 102/01.07.2020 г. на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР издадена от разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е заповядано задържането на Ю.К.М. с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Ю.К.М. с ЕГН ********** съдебно-деловодните разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.