Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 4887 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Ю.Б.“ АД твърди, че на 09.08.2007г. сключило с
ответниците А.И.Д. и И.Й.С.
Договор за рефинансиране на жилищен кредит и покупка на
недвижим имот HL23923, съгласно който им предоставило кредит в размер на сумата
от 59 974 евро за срок на издължаване от 336 месеца, считано от датата на
усвояване. Ответниците усвоили отпуснатата сума по кредита,
чрез получаване на паричен превод по нарочна сметка,
която била открита на името на ответника.Д. С
предоставянето на уговорената чрез захранване на посочената
банкова сметка
- ***длежно задълженията си по договора за кредит.
По съгласие между кредитора и двамата длъжници - за
обезпечение на дълга била учредена в полза
на кредитора договорна ипотека върху незастроен поземлен имот, находящ се в
град София. Позовавайки се на чл.24, ал.1 от
процесния договор в който изрично била предвидена възможност за това – банката
кредитор (ищецът) сключил с трето неучастващо в
настоящия процес лице -„Б.Р.С.“ АД последващ Договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит, а в предмета на договора било включено и вземането
по Договор за кредит HL23923 (процесното вземане).
Съгласно чл. 3 от договора за цесия цесионерът „Б.Р.С.“ АД встъпил с правата на
кредитора-цедент срещу двамата
ответници, а самите ответници, след като двамата кредитополучатели
били уведомени надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията
по договора за кредит. Уведомяването било извършено както в момента на
сключването на Допълнително споразумение от 09.04.2009г., така й
и посредством изрични нотариални покани
от 03.11.2017г., които били адресирани до двямата кредитополучатели- А.Д.
и И.С.. Към договора за кредит били сключени множество допълнителни
споразумения, съответно на 09.04.2009г., на 10.04.2009г.,
на 29.06.2010г., на 25.03.2011г.,
на 30.03.2011г., на 30.11.2011г.,
на 29.06.2012г., на 04.02.2013г.
и на 13.09.2013г., с които страните
предоговорили част от съществените условия по кредитното правоотношение -
непогасените просрочия по главницата и начислените в периода на
облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани в кредитното задължение и включени в редовната непогасена главница. В резултат на извършеното реструктуриране по
кредита, размерът на задълженията по него възлизали
на 67 084, 14 евро. По силата
на споразумение от 13.09.2013г. страните се съгласили да бъде въведен 6-месечен
период на облекчено погасяване на задълженията по договора през който размерът
на месечната погасителна вноска бил от 200 евро и годишен лихвен процент равен на действащия към същата дата
референтен лихвен процент „Прайм“ за банката,
намален с 1,58%. След изтичането на периода на облекчено погасяване върху
размера на задълженията по договора следвало да се начислява годишен лихвен
процент равен на сбора на действащия към същата дата референтен лихвен процент
„Прайм“ за банката плюс договорна лихвена
надбавка от 5.49 пункта. Кредитополучателите поели
задължението
да започнат погасяването по схемата въведена в него - считано от датата в който
бъде преустановено приложението на облекчените условия. Съгласно чл.3, ал.2 от
Договора, между страните било уговорено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски и при обявяване на предсрочна изискуемост по кредита кредитополучателите
дължат лихва в размер на сбора от лихвата, начислена върху редовната главница,
и наказателна надбавка от 10 пункта. По силата на чл.4 кредитополучателите се
задължили да заплащат месечна комисионна за управление на кредита в размер на 0,1%
начислена върху неизплатената главница. В чл.10, т.3 било уговорено
кредитополучателите за отговарят за разноските свързани с организиране и
провеждане на принудително изпълнение по предоставеното обезпечение,
включително и заплащане на дължими
нотариални такси. В чл. 12 от Допълнително споразумение от 13.09.2013г. било
предвидено задължението на кредитополучателите, да
заплащат месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски. По – късно, посредством сключения Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 26.11.2009г. – дружеството „Б.Р.С.“ АД прехвърлило на ищцовото дружество всички
свои вземания, включително и вземанията си срещу кредитополучателите - ответници,
произтичащи от Договор за кредит HL 23923.
Ответниците били уведомени за извършеното прехвърляне на вземанията по договора
за кредит, чрез нотариална
покана от 03.11.2017г., която била адресирана до А.Д., и чрез нотариална
покана от 03.11.2017г., която била адресирана до И.С..
Поради непогасяване на вноска с падеж 10.05.2014г. посредством нотариална покана от 03.11.2017г., банката – кредитор била упражнила потестативно си право, предвидено в чл.18 от
Договора, да обяви кредитното задължение за изцяло предсрочно изискуемо. При така изложените фактически твърдения, с оглед изрично направеното уточнение (с молба от 23.10.2019г.)
ищцовото дружество претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно да
му заплатят следните суми: сума в размер на 35 790,43 евро, представляваща
част от непогасената дължима главница по Договор за
рефинансиране на жилищен кредит и покупка на недвижим имот HL23923 от
09.08.2007г. и допълнителните споразумения към него, която възлиза на 67 263,25
евро,
както и законната лихва
върху претендираната част от главницата, за периода считано от датата на предявяване на иска на 12.04.2018г. до деня на окончателното плащане; сума
в размер на 2 556,46 евро, представляваща начислена договорна лихва, за периода, считяно от 10.04.2015г. до 10.04.2018г., сума в
размер на 1067,01 лева, представляваща общия размер на
нотариалните разноски, които
направила банката кредитор в процедурата за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. С оглед очаквания благоприятен за него изход от процеса, ищецът претендира
за осъждане на ответниците, да му заплатят и направените съдебни разноски.
Ответниците – А.И.Д. и И.Й.С. оспорват предявените срещу
тях субективно съединени искове по размер. Чрез процесуалния си представител,
ответниците не оспорват твърдението, че са съдоговорители с ищеца, че са
сключили посочените в исковата молба договор за кредит и допълнителни
споразумения за изменение в действието му, нито твърдението че са неизправни
длъжници в кредитното правоотношение. Ответниците обаче оспорват изрично
надлежната материална легитимация на ищеца „Ю.Б.“ АД,
доколкото в качеството на длъжници, те самите не били
уведомени за
сключените между „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД договори
за прехвърляне на процесните вземания. Независимо от изложеното, двамата ответници оспорват правното действие на сключените договори за цесия, като поддържат тезата, че те били нищожни,
поради липсата на основание, поради неиндивидуализиране
на процесното вземане в съдържанието на договорите за цесия, както и поради сключването им между дружества,
които са „свързани
лица“ по смисъла на ТЗ и в противоречие на
закона – чл.2 от ЗКИ. Оспорват твърденията на ищеца, относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост по кредита на
03.11.2017г.,
поддържайки своята теза, че предсрочната
изискуемост следва да се счита настъпила значително в по- ранен
момент - през
2013г. по силата на самия
договор за кредит, в момента на неизплащане на три поредни погасителни
вноски. Оспорват твърденията, че последното погасително плащане е извършено
през 2014г. Независимо от изложените доводи, ответниците оспорват
твърденията за надлежно връчване на нотариална покана, с която ищецът е обявил
настъпването на предсрочна изискуемост по кредита. Релевират възражение за
изтекъл срок на погасителна давност върху вземанията за главница и за лихва по
кредита, доколкото според становището им- тези вземания се характеризирали като периодични плащания по смисъла
на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Ответниците оспорва
обвързващото действия на допълнителните споразумения към договора за кредит,
предвид обстоятелството, че тези споразумения били
сключени вследствие приложението на включени в съдържанието
им неравноправни
клаузи и на практика представлявали спогодби върху
недействителен договор. Ответниците спорват
клаузите на чл.3, ал.1 и ал.2, чл.6, ал.3 и чл.12 от Договора за кредит ралавирайки доводи за тяхната противоправност.
В допълнителната искова молба, ищецът
оспорва изцяло доводите на ответниците, относно
неговата ненадлежна материална
легитимация,
поддържайки тезата за тяхната неоснователност.
Твърди, че договорите за цесия са породи правно действие, че ответниците -
кредитополучатели са били надлежно уведомени от търговски пълномощници на
банката за извършеното прехвърляне на вземанията, а при това били уведомени
повторно и посредством изрични нотариални покани. Цесионерът
бил упълномощил цедента да го представлява в
съществуващите договорни отношения с кредитополучатели, включително да сключва
допълнителни споразумения и анекси с които да се изменят договорните условия.
Оспорва твърденията на ответниците за нищожност на договорите за цесия с
предмет процесните вземания. Оспорва възражението за изтекъл срок на
погасителна давност върху претендираните вземания като неоснователно. Оспорва
въведените доводи за наличие на неравноправни клаузи в съдържанието на
процесния договор за кредит.
Посредством
подадения допълнителен отговор, ответниците поддържат оспорването
на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.2, чл.6, ал.3 и чл.12 от Договора посочвайки ги като неравноправни и
съответно на това- недействителни. Оспорват като недължими
претендираната договорна лихва, начислена в периода до извършване на последното
плащане - 19.11.2013г. и претендираните нотариални такси. Релевират възражение
за изтекъл срок на погасителна давност
по смисъла на чл.110 от ЗЗД върху претендираните
погасителни вноски за главница, падежирали до 28.04.2013г. и за изтекъл срок
на погасителна давност по смисъла на чл. 111
б. „в“ върху сумата на дължимите лихви
върху главницата до 12.04.2015г. Поддържат тезата, че към претендираната
договорна лихва следва да бъдат приложени първоначално уговорените условия по
договора, без да се вземат предвид последващите
изменения, предвидени в допълнителните споразумения.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От съдържанието
на приет като доказателство Договор за рефинансиране на жилищен
кредит и покупка на недвижим имот HL23923 се установява
съдържанието на постигнатото съгласие за възникване на кредитно правоотношение между
банката -кредитор „Б.П.Б.“ АД /която се идентифицира понастоящем като „Ю.Б.“ АД
/ и ответниците А.И.Д. и И.Й. /Д./ С.. С договора страните са се съгласили за това, банката да предостави на ответниците кредит до размер на сумата от общо 59974 евро, с
цел рефинансиране на друг кредит, към друг кредитор, който е бил отпуснат за
придобиване на недвижим имот. Задължението включващо предоставената на кредит
сума и уговорената възнаградителна лихва, според съгласието на страните е следвало да бъдат върнати на кредитора - на
336 месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план.
Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след като бъде наредена от
кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка *** А.Д.. Страните са
постигнали съгласие относно методологията за определяне на референтния лихвен
процент (Прайм) относим към конкретния договор. Споменатата Методология е
обективирана в писмен документ, който е приет като доказателство и приложен на
страница 70-71 от делото. Същият документ е обект на експертен анализ, който ще
бъде обсъден по- нататък в мотивите на настоящото решение. Страните не спорят,
че в изпълнение на договорното съдържание е била учредена договорна ипотека,
обективирана в Нотариален акт № 14, том VІІ, рег. № 9345, дело № 1329/2007г. по
описа на нотариус И.Н..
В споменатия договор
за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на
кредитополучателя - да заплаща за направените разноски във връзка с управление
на кредита, както и уговорката: в случай на неизпълнение да настъпи предсрочна изискуемост на кредитното задължение. В съдържанието на договора страните са
постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения помежду им, във връзка с
изпълнението на договора, както и за правните последици от упражняване на това
право.
Като
доказателство по делото са приети допълнителни споразумения, насочени към
изменение и допълване на съдържанието на процесния договор за кредит.
Сключването на допълнителните споразумения не се оспорва от страните в процеса,
а съдържанието на анексите, с оглед икономическите им последици за съдържанието
на кредитното правоотношение е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- икономическа експертиза.
Съдържанието на
приятите като доказателства документи: Допълнително споразумение от
09.04.2009г., Допълнително споразумение от 10.04.2009г., Допълнително
споразумение от 29.06.20 Юг., Допълнително споразумение от 25.03.2011г., Допълнително
споразумение от 30.03.2011г., Допълнително споразумение от 30.11.2011г.,
Допълнително споразумение от 29.06.2012г., Допълнително споразумение от
04.02.2013г., Допълнително споразумение от 13.09.2013г., както и споменатата по- горе Методология за формиране на
приложимата по договора лихва, не е оспорено от страните и съдът приема, че споменатите
документи обективират постигнатото съгласие помежду им, за внасяне на изменения
и допълнения в съдържанието на възникналото на основата на Договор за рефинансиране
на жилищен кредит и покупка на недвижим имот HL 23923/09.08.2007г. кредитно
правоотношение.
Приетият като
доказателство Договор за цесия от 31.10.2007г. мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД/ и третото неучастващо лице „Б.Р.С.“ АД
са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран
брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от цедента – банка
кредитор на третото лице „Б.Р.С.“ АД в качеството му на цесионер. В
приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено и вземанията на
банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение.
Приетия като
доказателство Договор за цесия от 26.11.2009г. мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и третото неучастващо лице „Б.Р.С.“
АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, които
третото лице „Б.Р.С.“ АД е придобило в
качеството му на цесионер – обратно на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. В приложението на
договора /списък/ се идентифицира несъмнено самото кредитно правоотношение и
чрез него- произтичащите от процесното кредитно правоотношение вземания.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 7332, том 3, № 158 на
нотариус М.Д.-С.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата А.И.Д.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на 03.11.2017г.
Връченият документ /нотариалната покана/ съдържа ясно изразено
волеизявление относно извършената цесия, идентифицира цесионера и цедента,
както и източника и размера на цедираното задължение.
Съдържанието на
приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 7325, том 3, № 157 на
нотариус М.Д.-С.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на
документа на аресата И.Й.Д.. Доказателствената сила на нотариалното
удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема
извод за редовно връчване на 03.11.2017г. Връченият документ /нотариалната покана/
съдържа ясно изразено волеизявление относно извършената цесия, идентифицира
цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното задължение.
Приетото като
доказателство Пълномощно от 20.10.2009г. /на стр. 210 от делото/ сочи, че чрез
него „Б.Р.С.“ АД е упълномощило „Ю.И Е.Д.Б.“ АД да го представлява в
отношенията му с третите лица, чиито задължения са били придобити чрез
извършената цесия, включително: като сключва допълнителни споразумения за
изменение на кредитното задължение, да отправя писмени уведомления от негово
име и т.н
Заключението на
приетата без оспорване от страните съдебно- икономическа експертиза, което бе изготвено
от вещо лице С.И. - след проверка на приетите като доказателства документи и
проверка в банковото счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:
- Равностойността в швейцарски франкове
на сумата от 59 974 евро по
курс „купува” на банката за швейцарския франк към лева, отчитано
към датата на усвояване на кредита е постъпила по
банковата сметка на А.И.Д. в „Ю.Б.”АД съгласно договор за рефинансиране на
жилищен кредит и покупка на недвижим имот HL23923 от 09.08.2007г. Това се установява от съдържанието на
приложения в кориците на делото препис от банково бордеро
№752046/28.08.2007г. за сума в размер на 8 974 EUR; препис от банково бордеро
М473604/12.09.2007г. за сума в размер на 51 000 EUR с основание „усвояване
на кредит”. Общата сума на двете постъпления по разплащателна сметка *********на
А.Д. е в размер на 59 974 /петдесет и девет хиляди деветстотин
седемдесет и четири/ евро.
- Направените от длъжниците по кредита погасителни вноски към „Ю.Б.”АД и
техният размер се установява от представеното от вещото лице подробно
описание на постъпилите месечни погасителни вноски, разделени на вноска по
главница и лихва, но като се отчитат извършените с допълнителни споразумения преструктурирания, както и
остатъка по кредита след всяка вноска. Според становището на вещото лице,
закъснението при обслужването на кредита е започнало, считано от 28.06.2008г., като впоследствие,
между кредитополучателя е банката са сключени още 7
допълнителни споразумения за преструктуриране на
дълга, както следва: Споразумение /Анекс/ от 10.04.2009г. с договорен
дванадестмесечен гратисен период; Споразумение /Анекс/ от 29.06.20010г. с договорен дванадест
месечен гратисен период; Споразумение /Анекс/ от 30.03.2011г. с договорен шестмесечен
гратисен период; Споразумение /Анекс/ от
30.11.2011г. с договорен шест месечен гратисен период; Споразумение
/Анекс/ от 29.06.2012г. с договорен
шестмесечен гратисен период; Споразумение /Анекс/ от 04.02.2013г. с договорен шестмесечен
гратисен период; и Споразумение /Анекс/ от
13.09.2013г. с договорен шестмесечен гратисен период.
- Последното плащане, което е извършено
от кредитополучателя, е постъпило в
банката на 19.11.2013г., като са внесени 100 EUR, което е половината от
дължимата лихва за месеца;
- Размерът на непогасеното вземане по
главницата към 10.04.2014 г.
възлиза на 67 263, 25 EUR.
- Размерът на непогасеното задължение за
договорни лихви за периода от 11.04.2015г. до 11.04.2018г. е 16 055, 18 ЕUR.
- Размерът на начислените във връзка с
изпълнението на договора за кредит нотариални такси възлизат 1 067,01 лева
и произтичат от плащане на Нотариална такса за подновяване на ипотека -
567,81лева, нотариална такса за връчване на покана 249,60лева за всеки от
двамата ответници.
- Плащанията, които са извършени от
кредитополучателя - не отговарят на заложените плащания в
погасителният план, нито на уговорените с допълнителните споразумения
преструктурирания на кредитното задължение.
- В кориците на делото/стр.70-71/ е
приложена методика за определяне на референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ по
потребителски и жилищно ипотечни кредити. В методиката е дадена формула за
определяне на референтният лихвен процент прилаган от банката. Според
становището на вещото лице, в Методиката
подробно са описани компонентите включени във формулата, както и
източниците на данните използвани в компонентите.
- Към датата на изготвянето на исковата
молба в Банката не е имало софтерна функционолност за осчетоводяване на
предсрочна изискуемост на кредити.
- В табличен вид вещото лице представя
промените на приложимият лихвен процент по кредита на А.Д. от датата на
разрешаване на кредита до 10.10.2019г., като според вещото лице, към
момента на изготване на заключението (11.11.2019г.) лихвеният процент по
кредита е с намаление от 0,36%.
- За първи път лихвеният процент е бил
увеличен на 28.10.2007год., от 6,5% на 6,85%. Дължимата договорна лихва за
целия период при коректно изплащане на кредита /без просрочени месечни
погасителни вноски/ и при запазване на лихвеният процент от 6,50% за целия
срок на кредита би била в размер на 70 407, 2
EUR.
Съдът кредитира експертното заключение, което бе прието
без оспорване от страните, тъй като счита, че е компетентно и обосновано,
посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа при
условията на чл. 182 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Събраните в
хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в
процеса е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните
характеристики на договор за банков кредит.
Договорът за
кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и сл. от ТЗ, а процесният
договор за кредит е бил сключен при условия, чието съдържание е установено в
хода на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от двамата
ответници писмени доказателства - договор и допълнителни споразумения.
Дългът е
възникнал при условията на пасивна солидарност и страните в процеса не оспорват
това обстоятелство. Тъй като задължението за връщане на кредита е поето
солидарно от двамата ответници - при разрешаването на спора, то следва да се
разглежда като солидарно, съобразно установените от чл. 121-127 от ЗЗД правила за пасивната солидарност.
Надлежната материална легитимация на ищеца, в
качеството му на кредитор се оспорва от ответниците, поради това, че цесията не
била съобщена от стария кредитор – на длъжниците, но според настоящия състав на
съда, това оспорване е неоснователно.
Това е така,
доколкото от една страна, ако нито една от двете цесии, на които се позовава
ищеца не са били съобщени на длъжниците – то техен кредитор би бил отново
ищеца, който първоначално е прехвърлил вземането на „Б.Р.С.“ АД, а в
последствие е придобил вземането от същото дружество.
Независимо от
изложеното обаче, като отчита доказателствената сила на представените писмени
доказателства – настоящият състав на съда приема извода, че двамата ответници са
били надлежно уведомени за извършената цесия, посредством нотариални покани,
които следва да се приемат за надлежно /редовно/ връчени, посредством
нормативно уреден способ за връчване. Нотариалното удостоверяване, въз основа
на което се формира извода за надлежното връчване на нотариалните покани има
обвързваща доказателствена сила на официален удостоверителен документ, а при
това – тя не бе оборена от оспорващата страна.
От друга страна
следва да се има предвид, че ответниците очевидно са узнали за извършената
цесия, защото конклудентните действия, които са извършили - договаряйки с
цесионера - показват, че те очевидно са възприели качеството му на техен нов
кредитор.
Съдът счита, че
след като не оспорват да са усвоили изцяло сумите по отпуснатия им банков
кредит - за което бе направено изрично признание с отговора на исковата молба, бяха
представени писмени доказателства и бе прието заключението по допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза – двамата ответници се явяват обвързани от възникналите
за тях задължения.
Именно правните последици на
договора предполагат, двамата длъжници – ответници по иска да заплатят уговорените анюитенти вноски по
погасителния план. Действително методиката на изчисляване на договорната лихва,
която страните са се съгласили на приложат по отношение на конкретното
договорно правоотношение е сравнително сложна за лице, което няма специални
знания, но това не означава, че тази методика уврежда интересите на
кредитополучателите, респ. че клаузата, която урежда приложението на методиката
за изчисление на лихвата е неравноправна. Според
становището на вещото лице, в методиката подробно са описани компонентите включени във
формулата за изчисляване на лихвата, както са посочени и източниците на данните използвани в
компонентите на формулата.
В
табличен вид вещото лице представя промените на приложимият лихвен процент по
кредита на А.Д. от датата на разрешаване на кредита до 10.10.2019г., като
според вещото лице, към момента на изготване на заключението (11.11.2019г.) лихвеният
процент по кредита е с намаление от
0,36%.
При това положение, договорните клаузи, уреждащи приложното поле на
споменатата методика не представляват „неравноправна клауза“, след като и
вещото лице заявява, че приложното поле на тази методика не уврежда
икономическите интереси на кредитополучателите и позволява както увеличение,
така и намаления на лихвения процент. Субективната неспособност на
кредитополучателите, да възприемат спецификата на изчисляването на лихвения
процент без специални знания не е достатъчно за да бъде квалифицирана клаузата
като „неравноправна“.
За установяване
на падежа на отделните вноски за погасяване на дълга и за техния размер в хода
на съдебното дирене бяха представени допълнителни споразумения, които мотивират
ясни и категорични изводи за съгласието на банката и на кредитополучателите по
отношение размерите на отделните задължения, произтичащи от кредитното
правоотношение към момента на сключването на съответното допълнително
споразумение. Страните в процесното кредитно правоотношение се обвързани и от последващите
допълнителните споразумения, чрез които са постигнали съгласие с банката –
кредитор (ищеца) за изменение в кредитното задължение. Споменатите допълнителни
споразумения и анекси обвързват страните и с оглед постигнатото помежду им
съгласие относно размера на произтичащите от договора задължения на
кредитополучателите А.И.Д. и И.Й.С..
Според становището на съдебно- икономическата експертиза,
плащанията,
които са извършени от кредитополучателя - не
отговарят на заложените плащания в погасителният план, нито на уговорените с
допълнителните споразумения преструктурирания на кредитното задължение. С други думи- кредитополучателите са неизправна страна в кредитното
правоотношение.
При липса на
доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на кредитното
задължение и при условие, че ответниците не
оспорват самия факт на неизпълнението – съдът приема, че за кредитора е
възникнало потестативното право да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите
от договора за кредит задължения за заплащане на главница и лихви. Предсрочната
изискуемост на кредитните задължения настъпва с упражняване на потестативното
право от страна на кредитора, независимо дали е уговорено тя да настъпва „автоматично“
при забава на длъжника, тъй като за да настъпят правните последици на което и
да е преобразуващо право, то се нуждае от упражняване. Правото да бъде обявена
предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено надлежно от банката-
кредитор, последством изрично писмено волеизявление /нотариална покана/, което
е достигнало до длъжниците на 03.11.2017г. В тази насока релевираните от
ответниците възражения за ненадлежно връчване - не могат да бъдат споделени от
съда, като се има предвид съдържанието на действащата към момента на връчването
редакция на чл. 47 от ГПК и начина на оформяне на разписката за връчване на
книжата.
Според становището на съдебно- икономическата експертиза,
което съдът кредитира изцяло, последното плащане, което е извършено от кредитополучателя,
е постъпило в банката на 19.11.2013г.,
като са внесени 100 EUR, което е половината от дължимата лихва за месеца;
Размерът на непогасеното вземане по главницата към 10.04.2014 г.
възлиза на 67 263, 25 EUR.Размерът
на непогасеното задължение за договорни лихви за периода от 11.04.2015г. до
11.04.2018г. е 16 055, 18 ЕUR. Размерът на начислените във връзка с
изпълнението на договора за кредит нотариални такси възлизат 1 067,01 лева и
произтичат от плащане на Нотариална такса за подновяване на ипотека -
567,81лева, нотариална такса за връчване на покана 249,60лева за всеки от
двамата ответници.
При така
направените изводи, съдът ще обсъди поотделно основателността на предявените
искове.
По предявения иск с правно основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл.
430, ал.1 от ТЗ;
Претенцията се
основава на твърдение за отпуснат на ответницата договор за кредит. По силата
на този договор, кредиторът се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
От съдържанието
на приетите като доказателство месечни извлечения, се установява датата на
извършването и вида на извършените от ответниците транзакции за погасяване на
задължения по процесното кредитно правоотношение.
Като съобрази
заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, което не бе
оспорено и направеното от процесуалния представител на ответниците признание на
факти, съдът достигна до извода, че ответниците не е изпълнили надлежно
задълженията си на кредитополучатели и по тази причина са неизправна страна в
договорното правоотношение.
Правните
последици от правомерно упражненото от страна на банката- кредитор потестативно
право да бъде обявена предсрочна изискуемост на главницата поражда задължение
за връщане на пълния размер на предоставената, но непогасена сума – както онази
част, чиито падеж е вече настъпил, така и частта, с все още ненастъпил към
датата на упражняване на правото падеж за плащане.
По всички изложени
съображения, като кредитира заключението на изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза, чиито изводи не бяха оспорени съдът достигна до крайния категоричен
и обоснован извод за основателност на предявения иск – до пълния предявен размер
на претенцията (като частичен иск) която отразява, консолидирана предсрочно
изискуема главница по кредита.
Поради
забавата, която длъжниците са допуснали допуснали при изпълнението на своето
парично задължение, върху присъдената сума на главницата следва да бъде
присъдена и претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяването
на иска до деня на окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 432 от ТЗ вр.
с чл. 430, ал. 2 от ТЗ;
Предмет на
претенцията е вземането за възнаградителна лихва, за която ищецът твърди, че му
се дължи от ответниците, поради забавата за изплащането изискуеми задължения за
връщане на главницата.
Действително,
плащането на част от лихвата с настъпил падеж е било отложено по взаимно
съгласие по силата на сключените допълнителни споразумения, но доколкото е
настъпила предсрочна изискуемост на кредитното задължение, споменатата сума,
чиито размер е потвърден с изрично съгласие на страните също става изискуема.
След анализ на
събраните писмени доказателства и заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, съдът намира, че претенцията за присъждане на лихва е
основателна и поради това- предявения иск в тази насока следва да бъде уважен
изцяло, до размера, до който е предявен (като частичен).
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД;
В договорното
съдържание на договора за кредит, ищецът и ответниците са постигнали съгласие,
за изпълнение на съпътстващи задължения, които ответниците като
кредитополучател е приел да изпълни. Такива са задължението за заплащане на разноски
за обслужване на кредита, включително и нотариални такси.
В
доказателствена тежест на ответниците бе да установи изпълнението на тези свои
задължения, но те не сториха това не стори това. Нещо повече- видно от
изявленията на процесуалния представител на ответниците, фактите, на които се
основава предявения иск за изпълнение на тези задължения не се оспорват, а
размерът на задължението бе установен посредством заключението на приетата
съдебно- икономическа експертиза.
По направените с отговора на исковата молба
признания и възражения;
Както бе споменато вече в мотивите на настоящото
решение, с отговора на исковата молба ответниците признаха изрично фактите, от
които произтича претендираното вземане за главница, лихва и комисион, но
наведоха възражения за това, че направените от тях
погасителни вноски са били определяни неправилно, в резултат от приложението на
неравноправни клаузи в договора за кредит и в допълнителните споразумения.
Споменатите доводи останаха недоказани, а при това – те бяха опровергани и от
заключението на допуснатата и приета без оспорване съдебно- икономическа
експертиза, което съдът кредитира.
Неоснователни са релевираните от ответниците възражения за изтекъл срок на
погасиелна давност, като се отчита датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредитното задължение за главница, лихви и разноски за
обслужване на кредита от една страна /чл.114, ал.1 от ЗЗД/ и продължителността
на предвидените в закона давностни срокове /чл.110 от ЗЗД и чл.111, б. „в“ ат ЗЗД/ от друга страна.
С оглед изложените по- горе изводи, съдът намира,
че предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове следва да
бъдат уважени изцяло, до пълния размер, в който са били предявени /като
частични/.
По отношение на претенцията за съдебни разноски:
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, съгласно представения списък на разноските. Общият размер на
дължимите разноски възлиза на 6824, 36 лева (от които 3049, 95 лева за внесена
държавна такса, 400 лева за събиране на доказателства и 3374, 41 лева
възнаграждение за процесуално представителство, срещу чиито размер не постъпи
възражение).
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН ********** и И.Й.С. с ЕГН ********** и двамата
със съдебен адресат – адв. Х.Е.В.,***, офис № 9, да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********
със съдебен адресат – адв. Х.И.,*** - на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ - сумата от 35790, 43 евро
(тридесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет евро и четиридесет и три евроцента),
представляваща част от консолидирана предсрочно
изискуема главница в общ размер на 67 263, 25 евро, дължима по Договор
за рефинансиране на жилищен кредит и покупка на недвижим имот HL23923 и допълнителни споразумения от
09.04.2009г., от 10.04.2009г., от 29.06.2010г., от 25.03.2011г.,
от 30.03.2011г., от 30.11.2011г., от 29.06.2012г.,
от 04.02.2013г. и от 13.09.2013г.; заедно съсъ
законната лихва върху посочената сума, считано от предявяването на иска на
12.04.2018г. до деня на окончателното плащане, на
основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ – сумата от 2556, 46 евро (две хиляди
петстотин петдесет и шест евро и 46 евроцента), представляваща договорна лихва
за периода от 10.04.2015г. до 10.04.2018г. и на основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата от 1067, 01 лева (хиляда и шестдесет и седем лева и една стотинка) представляваща
уговорени разноски за сметка на кредитополучателите при обслужване
на кредита (нотариална такси).
ОСЪЖДА А.И.Д. и И.Й.С., да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 6824, 36 лева (шест хиляди осемстотин двадесет и четири
лева и тридесет и шест ст.), представляваща съдебни разноски, направени пред
Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: