Определение по дело №87/2025 на Административен съд - Смолян

Делото е образувано по жалба на „ЕВРОИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* [населено място], [улица], **, представлявано от С. ЮНЛУ срещу Решение №Ж-5/1/ от 24 март 2025г. на началник отдел Бюджет, финанси и счетоводство при [община], с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу АУЗ по чл. 107 ал.3 от ДОПК. В жалбата се сочи, че АУЗ не е връчен, а за него управителят е узнал от изпълнителното дело; връчването на актовете е уредено в ДОПК, като в случая не са спазени изискванията на чл. 32 ал. 1 – 5 от ДОПК и не следва да се прилагат последиците по чл. 32 ал.6 ДОПК. Твърди се, че не е било извършено връчване и на поканата за доброволно изпълнение, както и че към нея не е имало копие от АУЗ. Твърди се, че горестоящият административен орган е следвало да разгледа жалбата, а не да я остави без разглеждане, най-малкото защото се твърди нищожност на АУЗ, което не е ограничено със срок. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката за произнасяне по същество. Излагат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на АУЗ. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателят р.пр. не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№ 1374/ 04.07.2025г. от пълномощника, с което се поддържа жалбата и се излагат доводи по същество. Претендират се разноски.

Ответникът – началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ към О. Б. в с.з. не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№ 1370/ 3.07.2025г. от пълномощника, с което се оспорва жалбата и се моли тя да се остави без разглеждане, алтернативно –без уважение. Претендират се разноски.

Решение Ж-5/1/ 24.03.2025г. на началник отдел Бюджет, финанси и счетоводство към О. Б. е връчено на адресата на 11.04.2025г. /л.33/, а жалбата е от 7.04.25г. /л.4/, поради което срокът за обжалване по чл.147 ДОПК е спазен. Спазен е и срокът за обжалване, посочен в обжалвания акт - вместо 7-дневен е посочен 14-дневен срок. Решението е постановено в производство по чл.147 ДОПК. С него е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу АУЗ от 12.12.2019г., с който акт на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2009г. до 2011г. в размер на общо 7 348,44лв. за незастроен имот в [населено място] община [област]. В мотивите на решението се сочи, че АУЗ е връчен по два способа: 1. По реда на чл. 32 ДОПК – чрез поставяне на таблото за съобщения в общината и публикуване на интернет-страницата на общината, което е извършено на 28.02.2020г. и 2. По изп.д. № 562/2020г. по описа на СЧИ П.М. – чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК за призовка за доброволно изпълнение с приложен към нея АУЗ от 12.12.2019г. Посочено е още в решението, че дори да се приеме по-късната дата, а именно 05.01.2021г., то 14-дневният срок за обжалване е изтекъл на 19.01.2021г., поради което жалбата, която е подадена през 2025г., се явява просрочена и същата е оставена без разглеждане.

Видно от доказателствата по делото е, че АУЗ е издаден на 12.12.2019г. В него е посочено, че е издаден на база декларация с входящ номер [Наименование]/08.06.2006г. за недвижим имот с партиден номер М123, 060608, с адрес на имота 4940, [населено място], представляващ земя. В акта АУЗ има отбелязване на длъжностно лице, че същият е в сила на 19 март 2020г./л.16/; не е посочено основанието, на база на което е направен този извод. Посоченият в АУЗ адрес на дружеството е [населено място], бул [държава] №3. От справката в ТР става ясно, че дружеството към 23.06.2010г. е било със седалище в [населено място] бул.“[държава] 3, хотел [област], етаж 1, офис 115, а към 30.01.2025г. е със седалище в [населено място], район С. [улица], ет.3, офис 3. Или, към момента на издаване на АУЗ, 12.12.2019г., дружеството е било със седалище в [населено място].

По делото не са представени доказателства АУЗ да е връчван по седалище на дружеството, което към онзи момент е било в [населено място] бул .“[държава]“ №3. В чл. 29 от Кодекса, са посочени способите за връчване. По делото няма данни за посещение на адреса за кореспонденция или за положени други усилия от страна на органите на администрацията за връчване. Вместо това, очевидно ответната администрация е преминала към установения в ДОПК друг способ за връчване - този по чл. 32 от ДОПК, което обаче само по себе си е незаконосъобразно. С нормата на чл. 32 от ДОПК, озаглавена "Връчване чрез прилагане към досието", са регламентирани особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага само в случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните способи за връчване. По делото липсват и доказателства да са изпълнени изискванията на чл. 32 ал. 1 и 2 ДОПК. Не са представени протоколи за посещение на адреса, няма данни за изпращане на писма с обратни разписки или други действия по търсене на лицето. Едва когато при две посещения през най-малко 7 дни, не е намерено лице, на което да се връчи съобщението, се прилага чл. 32 ал.6 ДОПК. Разпоредбата гласи, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, като тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. По делото протоколи за посещения на адреса не се представят. Ненадлежното връчване на АУЗ е относимо към спазване на срока за обжалване по административен ред, което всъщност е един от релевантните по делото въпроси. Датата на връчване има съществено процесуално значение, тъй като от този момент нататък започват да текат редица предвидени в закона срокове свързани с извършването на съответно процесуално действие. Освен това връчването не винаги се свързва с получаване на екземпляр от подлежащия на връчване документ или с "узнаване" за неговото издаване (арг. чл. 30, ал. 4 и чл. 32, ал. 6 ДОПК). Както се посочи по –горе по делото няма доказателства за усилия от страна на администрацията да връчи не само съобщението, но и АУЗ. За да породи своите правни последици, връчването следва да бъде редовно, т. е. да съответства на изискванията на процесуалния закон. В тази връзка съдът отново сочи, че липсват каквито и да са доказателства за положени усилия за връчване на АУЗ на адреса за кореспонденция по чл. 29 ДОПК. Едва след изчерпване на този ред, би могло да се премине към връчване по реда на чл. 32 ал.1 и ал. 2 ДОПК, и след това би могло да се приложи чл. 32 ал.6 ДОПК. Предвид изложеното съдът счита за основателни доводите в жалбата, че АУЗ не е връчен по надлежния ред на дружеството.

В жалбата си от 20 март 2025г. срещу АУЗ до горестоящия орган, дружеството твърди допустимост на жалбата му не само поради невръчване на АУЗ, но и поради това, че същият е нищожен. Сочат се две основания за нищожност: поради липса на компетентност и поради неспазване на чл. 109 ДОПК за образуване на производството по установяване на задълженията, доколкото [възраст] срок се отнася и за производствата по издаване на АУЗД. Твърди се, че няма валидно волеизявление от страна на органа, издал акта и се иска неговата отмяна поради недействителност и при условия на евентуалност – незаконосъобразност /стр.4 то жалбата до директора/. В атакуваното решение от 24.03.2025г. обаче липсва произнасяне на органа по искането за обявяване на акта за нищожен.

Административният акт може да се обяви за нищожен и от горестоящия административен орган. Това може да стане при упражняване на неговите контролни правомощия или чрез оспорване по административен ред. В случая е налице втората хипотеза, доколкото има жалба срещу АУЗ, в която дружеството сочи, че е нищожен и иска нищожността да бъде обявена от по - горестоящия административен орган. Доколкото нищожността не е обвързана със срок, както пред съда, така и пред административиня орган, то сезираният с такова искане орган е следвало да се произнесе. В случая органът не се е произнесъл по това искане, не го е разгледал, а е бил длъжен. По силата на чл. 149, ал. 5 АПК, приложим на осн. § 2 от ДР на ДОПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Според правомощието на горестоящия орган по чл. 97, ал. 1 АПК той се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В случая решаващият орган не е разгледал въобще оплакването на жалбоподателя за нищожност на АУЗ. По този начин не е изпълнил правомощието си по чл. 97, ал. 1, предл. първо АПК, а правомощието на един административен орган представлява за него едновременно и право, и задължение – в случая да се произнесе по претендираната нищожност на АУЗ. Искането за обявяване на нищожност, както се посочи по-горе, не е ограничено със срок и касае основателността на жалбата, а не допустимостта и. По това искане органът е следвало да се произнесе по същество и решението му да съдържа както мотиви, относно така формулираното искане за прогласяване на нищожност на акта, така и разпоредителна част именно по това искане. В случая, обаче, решаващият орган е оставил жалбата без разглеждане, като просрочена. Или, органът се е произнесъл само по това дали е допустима проверката по законосъобразност, доколкото тази проверка е скрепена със срок за обжалване.

Когато обаче се оспорва и действителността на АУЗ поради неговата нищожност, то това оспорване не е ограничено във времето с никакъв срок. В настоящия случай, видно от жалбата, изпратена на органа, жалбоподателя е формулирал искане за прогласяване на нищожност на АУЗ, с изложени твърдения в тази насока. Поради това не е налице просрочие на жалбата му, за да бъде оставена същата без разглеждане, както е сторено с оспореното Решение от 24 март 2025г.

С оглед изложеното следва да се приеме, че решението на решаващия орган е неправилно. Същият е бил сезиран както с искане за отмяна на АУЗ, което е въпрос по законосъобразност и е скрепено със срок, така и с искане за прогласяване на нищожност на АУЗ. Вместо да се произнесе по тези две искания, той е оставил жалбата без разглеждане като просрочена. Това налага отмяна на решението и връщане на административната преписка на органа за разглеждане на жалбата, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид установеното по делото, че АУЗ не е бил надлежно връчен, то жалбата срещу АУЗ не е била просрочена и неправилно е оставена без разглеждане като просрочена. Предвид искането за прогласяване на нищожност на АУЗ, по което органът не се е произнесъл, ще следва същият да се произнесе.

По разноските. Предвид основателността на жалбата, то ще следва да бъде осъдена О. Б. да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 550 лв.По делото е приложен списък и доказателства за изплащането на тази сума.

Определението, с което съдът се произнася по жалба против акт на по-горестоящ административен орган, с който е оставил без разглеждане жалба, адресирана до него, е окончателно. Поради това настоящия съдебен акт не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 147 ДОПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ Решение № Ж-5/1/ от 24.03.2025г. на началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ при [община] [област], с което е оставена без разглеждане жалба Ж-5/20.03.2025г. на ЕВРОИНВЕСТ ООД, ЕИК ********* с управител С. Ю. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 ДОЛК от 12.12.2019г.

ИЗПРАЩА административната преписка на началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ при О. Б. за произнасяне в законноустановения срок по жалба с Вх. № Ж-5/20.03.2025г. от ЕВРОИНВЕСТ ООД срещу АУЗ от 12.12.2019г. при съобразяване с указанията по приложението на закона, дадени в настоящото определение.

Препис да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.